Начало >> Статии >> Да говорим истината в любов
Да говорим истината в любов
автор: Георги Бакалов
Прочетено
пъти
В продължение на години ние сме проповядвали за излизане от пустинята, за прекосяване на Йордан и за завладяване на наследството, което Бог има за нас. Аз вярвам, че вече е време да проходим в своята Обещана Земя като Христово Тяло в тази нация. Факт е, че през изминалите 16 години България се е опитвала да излезе от пустинята на пост комунизма във всяко едно отношение. Трябва да знаем обаче, че за да започнем да ходим в своето наследство, ще трябва да приложим други принципи - различни от тези, които са действали за нас в пустинята. Както Бог изпращаше манната ежедневно, така и ние сме преживяли много свръхестествени Божии снабдявания, но сега е време да запретнем ръкави, да започнем да обработваме земята и да извлечем ресурсите, които Бог има за Своя дом. Когато Израилтяните влязоха в своето наследство, манната спря. Те трябваше да засеят земята и да пожънат реколтата от собствения си труд. В настоящето Бог издига апостоли и лидери, които да служат като модел, и които да минат първи и да пробият и за останалите. Бог иска цялото Му тяло да поеме своята отговорност за снабдяването на нуждите на Божия дом, за реформацията в Църквата, трансформацията в обществото и за достигането на неспасените в глобален мащаб.
Нека погледнем един много важен принцип на Божието Царство, в живота на Йосиф. В Битие 37:2 пише:
„Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.”
Много християни се фокусират теологически върху това дали е било правилно Йосиф да съобщава за лошото поведение на братята си, или не. Според мен по интересното е, че пропускаме факта, че братята на Йосиф имаха лошо поведение. Ние като че ли не можем да видим искрената и невинна вяра в младежа Йосиф, която беше толкова чиста, толкова обичаща истината и толкова мразеща неправдата, че го накара да конфронтира нечестието, което виждаше около себе си. Това ни води към принципа, който бих искал да видите:
Ако искаш да следваш Господа, ти трябва да обичаш истината! |
Не е ли странно, че първите, които чуха евангелската вест за възкресението на Исус бяха Фарисеите? Римските войници отидоха при тях, известявайки им новината за празния гроб и за ангелите, които бяха видели. И въпреки това, Фарисеите отказаха да приемат Исус като възкръсналия Господ, поради религиозния си начин на мислене. Религиозният дух е това, с което всеки един християнин ще трябва да се справи.
Религиозният дух и начин на мислене е една псевдо духовност и себеправедност - моята идея за това кое е правилно и кое не, моята традиция, моят навик, моята религиозна идентичност и моето разбиране за Бог.
Никой не е застрахован да не попадне в религия. Бог обича всички и Той даде живота Си за всички. Той обичаше еднакво както възлюбеният Си ученик Йоан, така и най-религиозния Фарисей, бунтуващ се срещу Божието откровение. Това твърдение е както насърчаващо, така и отрезвяващо, понеже факта, че Божията любов към нас е съвършена не доказва, че ние не сме затънали в религия. Не е важно само да бъдем уверени в Божията любов към нас, но и да поемем отговорността си в това, което Бог разкрива за времето и поколението, в което живеем. И както Бог каза на Илия да се нахрани добре, понеже му предстоеше дълъг път, така и ние трябва да се храним с Божието настоящо откровение и истина, за да можем да извървим пътя, поставен пред нас, установявайки Божието Царство в земята ни, изграждайки апостолски модели за подражание и помазвайки следващото поколение за продължаване на делото, което сме започнали.
И така, Йосиф съобщаваше на баща си за лошото поведение на братята си, понеже в него имаше копнеж за истината. Той виждаше нередни неща, които щяха да афектират бъдещето на дома му. Него го беше грижа за бащиния му дом. Може би това е и правилният отговор на теологическия въпрос трябва ли, или не трябва човек да съобщава за лошото поведение на другите. Ако това засяга само нас, ние можем да изберем да премълчим и запазим в себе си нещата, но ако тези действия и поведение могат да навредят на, или да унищожат съдбата на други хора и особено на Бащиния ни дом, по-добре ще е да не премълчаваме. Йосиф видя неща, които имаха потенциала да унищожат съграденото и затова той ги съобщаваше на баща си. Колко е важно това! Затова, според мен шарената дрешка, която Яков направи за Йосиф не беше случайна. Тя беше израз на бащиното благоволение към това дете, чието сърце беше толкова чисто и обичащо истината. Ревността на Йосиф свърза сърцето на баща му с неговото по един уникален начин. Толкова силно, че същият 2 стих на 37 глава на Битие започва с: „Ето словото за Якововото потомство. Иосиф...” Нищо не се споменава за братята на Йосиф, освен това, че ги е имало.
Бог обича хората, които обичат истината! |
Ефесяни 4:15 казва, че ние трябва да говорим истината в любов. Това означава, че наистина мотивът ни трябва да бъде загрижеността ни към и ревността ни за Божия дом. Естествено, не трябва да очакваме да бъдем много харесвани, когато говорим истината. Братята на Йосиф го намразиха, поради виденията и сънищата му, поради това, че съобщаваше на баща им за лошото им поведение и поради шарената му дрешка, символ на бащиното благоволение.
Бог ни е дал послание на Реформация и от една страна то носи надежда, обещание за едно ново начало и едно по-добро бъдеще, но от друга страна то говори и за конфронтация. Бог каза на Еремия, че той ще гради и ще сади, но преди това ще изкоренява, съсипва, погубва и събаря. Ние сме поколение на воюване и сърцата ни трябва да бъдат смели и силни. Давид беше мъж на война до края на дните си, но след това синът му градеше в дни на мир – не фалшив мир или псевдо мир, а мир извоюван с цената на един предаден на Бог и Божиите цели мъж – Давид.
Божият дом трябва да бъде реформиран, но това ще стане, когато ние се изправим и говорим истината в любов, адресирайки всички наболели въпроси и проблеми. Няма такова нещо като „Културна Реформация”, нито пък „Изискана Конфронтация”. Трябва да бъдем смели като Йосиф, който гледаше към бъдещето на бащиния си дом и говореше истината в любов. Да, в естественото той изгуби шарената си дрешка, но в Духа той беше приел истинското Божие благоволение и се беше идентифицирал със своето бъдеще. Отново ще го кажа: Бог обича истината и тези, които обичат истината!
Някои хора гледат на тази и други подобни истории като на едни красиви Библейски моменти, случили се на специално избрани от Бог хора. Йосиф не е просто една красива Библейска история. Ако гледаме на подобни истории по този начин, ние никога няма да влезем в своята отговорност. Помислете: Ами ако Яков е възлюбил Йосиф толкова много, понеже е видял сърцето му изпълнено с ревност за бащиния дом и за истината? Ами ако това наистина е Божието сърце? Ами ако това е принцип за освобождаването на Божието благоволение? Значи всеки от нас би могъл да приложи този принцип? Значи той не е само за отбрана група хора?
Йосиф мислеше за дома си дори когато му беше най-трудно. Дори в тъмницата той пазеше видението от Бог в сърцето си, очаквайки неговото изпълнение. Той беше продаден като роб, беше никой, далеч от дома си, далеч от наследството си. Принципите обаче работят за всички, които ги приложат – големи и малки, известни и неизвестни, в изгодна позиция и пренебрегнати и отхвърлени от обществото. Бог ни е дал принципи и те могат да променят живота на семействата ни, на нацията ни и на поколенията след нас! Приложете ги!
Copyright © 2009 - www.lifeinglory.org & www.indepth-bg.com.
Материалът не може да бъде публикуван без изричното съгласие на издателя.
Comments
