Начало >> Статии >> Приготви сърцето си за Апостолска Реформация
Приготви сърцето си за Апостолска Реформация
автор: Валя Начева
Прочетено
пъти
Често говорим за реформацията и трансформацията, които Бог иска да извърши всред нас и нека отбележа, че те започват от сърцето. Всичко започва от там. Ние наистина живеем в сезон на съживление, в който Бог излива Святия Си Дух върху нас с една цел – да преживеем промяна в сърцето си, за да можем да подготвим пътя за една автентична Апостолска Реформация. Приготвянето на пътя започва от приготвяне на сърцето. Сърцето задвижва всичко. Ако сърцето спре, всичко спира!
В Езекиил 36:26 Бог казва, че ще ни даде ново сърце и нов дух, като отмахне каменното сърце от нас. Каменното сърце, поради твърдостта и закостенялостта си, може единствено да наранява, но не и да бъде благословение. Бог излива Духа Си и докосва всеки от нас, но как ние ще откликнем на призива да подготвим пътя за Господа? Как да премахнем каменното сърце и как да приемем мекото сърце на Бога в нас? Няма да можем да извършим нищо реформаторско и трансформиращо без това. Има две неща, през които ще трябва да преминем, за да достигнем до това място:
1. Изобличението на Святия Дух. Когато Святият Дух слезе върху нас, Той ще ни изобличи за греха и беззаконието ни, за отстъплението и затова, че сме загубили Славата Му. Когато Божиите хора изгубят Славата Му, те трябва да направят всичко възможно да отворят сърцата си отново, за да я върнат. Старите неща ще трябва да „умрат”, за да дойдат новите. Говорим за поколението на Исус Навин, но преди това поколение да дойде и да завладее наследството си, трябваше поколението на Мойсей да „умре”. Преди пророк Исая да види Господната Слава, цар Озия трябваше да „умре”. В настоящето Бог ни дава да предвкусим Святият Му Дух и Славата Му, но за да преживеем истинско и автентично съживление, реформация и трансформация, ние трябва да отворим сърцата си и да приемем изобличението на Святия Дух и да откликнем с...
2. Покаяние. Нека ви прочета един цитат от великият евангелизатор Чарлз Фини: „Съживление е възобновено обвинение за грях и покаяние, последвано от силно желание да живеем в покорство на Бог.” Кога има нужда от съживление?
- при липса на братска любов
- липса на доверие между вярващите
Съживлението наближава, когато хората са жадни за него, когато имат товар за изгубените души и когато са готови да жертват живота си, времето си, дарбите и талантите си и финансите си за Божието дело. Молитвеният дух е толкова ключов за съживлението – не молитвата от време на време и насила, а истинското, изпълнено с духовен товар ходатайство, което е посветено на Божиите цели и намерения. Нека започнем да се молим от сърцето си! Нека започнем да се променяме спрямо Бога и спрямо греха – да обичаме Бога все повече и повече и да намразваме греха все повече и повече. Няма друга алтернатива за ходенето в грях освен да признаем греха си и да се обърнем към Бога в покаяние – това е и единственото нещо, което ще докара истинско и автентично съживление в сърцето ни.
Бог гледа на сърцето ни. Ако сърцето ни е коварно, измамливо, блудно и „задебеляло”, ние ще попаднем в тази категория хора, които всякога се учат, но никога не се научават. Такова сърце е пълно с лой, покрито е и натоварено и не може да изтласква кръвта. Върху него е наслагвано с времето, поради лакомия и алчност. Ако отворим сърцето си обаче, Бог е верен да дойде, да излее Духа Си и да ни промени. Нека не бъдем фарисеи, отвънка изглеждащи добре, но отвътре пълни с нечистотии и мъртви кости. Призивът на Бог към нас е да изчистим чашата отвътре и тогава всичко ще бъде чисто. Блажени са чистите по сърце!
„Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място? Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа. Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си. Това е поколението на ония, които Го дирят; Ония, които търсят Твоето лице, те са Яков.” (Псалм 24:3-6)
Спасението не означава само да приемем Господ за свой личен Спасител, а и да Му служим през всички дни на живота си, със чисти ръце и непорочно сърце. Горните стихове показват какво трябва да бъде сърцето ни, за да можем и ние да бъдем наречени „поколението Яков”:
1. Сърце, което търси Господа. Това е сърце, което е чувствително към Святия Дух. Тогава ще дойде и промяна в ума ни. Закоравяването идва именно поради затваряне на ума и сърцето. Бог иска да се покаем от начина си на мислене и начина си на живот. Когато казвам да се покаем имам в предвид да го направим наистина и от сърцето си, както Давид го направи, когато съгреши, а не както Саул, който външно се покая, но беше заинтересован единствено от това как хората ще погледнат на него. Живота ни ще покаже дали покаянието ни е било истинско или не.
2. Сърце, което е свободно от идоли. Въпросът, който трябва да си задаваме постоянно е: Кой е Господаря във всяка област на живота ни? Нека премахнем оправданията – не мога това, не искам онова и т.н. – и без това те няма да вървят пред Бога. Нека вместо това позволим на Святия Дух да издири дълбочините на сърцето ни и да ни разкрие идолите ни, за да можем да се отървем от тях. Сърцето, пълно с идоли, е забравило, че Бог е ревнив Бог. Бог ревнува не само за нас самите, но и за Дома Си, за съдбата на Своето тяло и на света, за целите и намеренията Си във всяко едно поколение.
3. Съкрушено сърце, което принася плодове на покаяние. Ние викаме: „Дойди Господи”, но всъщност Господ е Този, който чака ние да се съкрушим и да принасяме плода на Духа, описан в Галатяни 5. Библията казва, че Исус ни чака в градината с плодове и аромати. Той наистина очаква от нас плод. Плодът говори за смирение и за действие. В Матей 7 глава Исус казва: „Вие викате към Мен, но не искате да вършите това, което ви казвам”. Защо викаме към Него тогава? Съкрушеното и смирено сърце е готово за действие.
Защо църквите са празни? Защото хората имат слушателски и консуматорски манталитет. А Бог чака ние да бъдем гладни и жадни да бъдем работници.
4. Сърце, което следва Господа. Такова сърце трябва да се отрече от себе си. Исус не спести истината на богатия младеж, който поиска да Го следва, нито пък му даде друга алтернатива. На апостолите Исус също каза само: „Следвайте Ме!” и те го направиха без да искат допълнителни обяснения. Ние посветени ли сме? Съдовете в Храма имаха надпис: „Посветен Господу!”
5. Сърце, изпълнено с любов. Ние имаме нужда от откровение в тази област. Не можем да обичаме Бог, ако сърцето ни не е преминало първо през съкрушаване и покаяние. Хората се огорчават при изпитанията, понеже не са уверени, че Бог ги обича. Любовта е най-важната заповед, която Бог ни е дал. Чудесата и знаменията могат да привлекат хората, но това, което ще ги задържи е любовта. Любовта се изразява чрез взаимоотношения.
Виждали ли сте влюбен човек? Вниманието му е постоянно в обекта на неговата любов. Той е разсеян за всичко друго. Всъщност, Бог не иска нищо по-малко то това от нас. В книгата Откровение Той казва на църквата в Ефес, че е охладняла, понеже е оставила първата си любов. От нея се изискваше да се върне при Бог, да се покае и да започне да принася плод, иначе, светилникът и щеше да бъде вдигнат от местото му. Когато светилника бъде премахнат, остава само тъмнина, слепота и заблуда. Светлината носи излъчване, просветление, разкриване и въздействие, така че не можем да си позволим да не вникнем дълбоко в тези стихове.
Време е да дойдем при Бога, да се усамотим с Него и да вземем решение да Го следваме. Нека не бъдем задоволени и прибързани, а да позволим на Бог да ни даде нова идентичност – ново сърце и нов дух, чрез които да можем да приготвим пътя за Него.
Валя Петрова
24 септември 2006
АХЦ: „Живот в Слава”
За автора:
ВАЛЯ НАЧЕВА
Главен лидер на Ходатайственото служение
Copyright © 2009 - www.lifeinglory.org & www.indepth-bg.com.
Материалът не може да бъде публикуван без изричното съгласие на издателя.
Comments
