Начало >> Статии >> Да живееш живота, който не заслужаваш
Да живееш живота, който не заслужаваш
автор: Георги Бакалов
Прочетено
пъти
Искам да говоря за един човек, който живя живота, който не заслужаваше. Чрез това послание искам да ви говоря за вашето бъдеще.
Повечето от вас вярвате, че живеете и ще живеете живота, който заслужавате. Искам да ви кажа, че Бог има за вас живота, който не заслужавате. Искам да ви кажа, че ние не заслужаваме нищо. Ние не заслужаваме спасението в Господа. Ние не заслужаваме Святия Дух. Не заслужаваме Неговата утеха. Ние вече живеем живота, който не заслужаваме. Някак си, когато излезем от прага на тази зала, повечето от нас ще ходят в живота, който вярват, че заслужават и никога няма да дръзнат да повярват, че Бог може да им даде живот, който не заслужават. Аз съм тази вечер тук да разчупя тази лъжа и да ви кажа Църква, че ние имаме велик Бог. Ние не сме призвани да се наслаждаваме на Святия Дух, на помазанието и на всички славни неща, само когато влезем тук в дома на Господа и се идентифицираме с нашето свръхестествено естество, с това, че сме поклонници и сме новородени, че обитаваме в славата и се къпем във вълните на помазанието, но дома на Господа е всяко място, където стъпят нашите нозе.
Аз благодаря на Бог за поклонението и хвалението, за помазанието на хвала, но може ли Църквата да стане апостолски дом? Ще приемем ли предизвикателството не само да сме около апостолското, но да позволим на апостолското да влезе в нас?
Ти може да си около апостолското или около апостол и това изобщо да не реформира твоя живот. Ти може да говориш правилните думи, може да говориш езика на Църквата, но в тебе, твоето вътрешно естество да не се промени.
Искам да ви говоря за човек, който позволи естеството му да се промени. В Битие 27 глава се казва, че:
“Когато остаря Исаак и очите му ослабнаха, та не можеше да види, повика по-големия си син Исав и му рече: Синко. А той му рече: Ето ме. Тогава той каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра; вземи прочее, още сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и улови ми лов, та ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра”. (Битие 27:1-4)
Когато се родиха тези двама близнаци, Исав беше първородния, а Яков, по-малкият брат го държеше за петата. Той се бореше за нещо от самото начало. Но Яков не беше първородния. По онова време, първородният син наследяваше всичко. А този, който беше след това, живееше от остатъците.
Първородният син не се притесняваше за бъдещето. Той знаеше, че всичко, което баща му притежава, ще бъде дадено на него. И всеки роден след него зависеше на милостта на този първороден брат. Ако първородният решеше да се погрижи за братята и сестрите си, той се погрижваше. Ако решеше да ги остави просто на милости, те оставаха на милости. Такива бяха законите. Такава беше природата на хората.
И ето, сега Исаак ще благослови Исав. Исав отива, налавя дивеч и сготвя ястие. Обаче майката беше видяла нещо в Духа. Апостол Павел каза на галатяните, че той се усеща като майка за тях. Майките виждат неща, които бащите понякога не виждат.
Бог сътвори мъжа и жената и част от Себе Си изрази чрез мъжа и част чрез жената. Ние на Балканите се нуждаем от лидери, които да разчупят това мъжко шовинистично мислене и да се разбере, че жените също са лидери; че колкото мъжете са лидери, толкова и жените са лидери, че Христос е толкова в мъжете, колкото е и в жените.
Ти никога няма да имаш благословен живот, ако заедно с твоята съпруга не ходиш в призива си. Аз никога нямаше да мога да правя това, което правя, близо три седмици разделен от моето семейство, ако съпругата и децата ми не стоят зад мене, не ме благославят и не се молят за мене всеки ден. Ние заедно ходим в предизвикателството и благодатта на призива.
Но Бог даде нещо в майката - да вижда неща, и тя видя пророческата съдба. Ревека обичаше и двамата си сина, но тя искаше нещо повече. Ревека искаше да успее Божия план. Моля се за майки и бащи, които да виждат Божия план. Тази майка видя бъдещето. Тя искаше Божия план да успее. Тя искаше множествата да успеят. Ревека искаше да види благословението на хиляди по хиляди и знаеше, че Исав няма да успее. Тя знаеше, че той ще провали първородството, че Исав ще разпилее всичко, което му беше дадено.
Помните ли блудния син? Имаше един баща, който имаше двама сина. Единият син дойде и каза: тате, дай ми всичко. И той му го даде, и синът отиде и го разпиля веднага. Някои от нас получават благословенията си, получават дарбите и служенията си и бързо ги разпиляват, бързо се изхабяват, понеже не разбират, че нашия живот е пътешествие. Ние не разбираме, че нашият живот не е просто куп от случки, навързани по някаква странна случайност, но добре изчислено пътешествие. Не разбираме, че имаме компас, наречен Святият Дух, Който ни помага и ни води в правилните решения и че дори да минем през бури и битки, това не значи, че не сме на правилния път.
Тази майка искаше Божия план да успее, затова тя направи нещо, което по принцип не беше правилно. Ревека направи една малка машинация и представи по-младия си син, Яков, чието име означаваше измамник, заблудител, за първородния син, който получи благословението на бащата. В Битие 27:41 се казва, че “Исав мразеше Яков поради благословението, с което баща му го благослови”.
В Новия Завет ние имаме доктрината за полагане на ръце. Откъде е дошла тази доктрина? Защо има това полагане на ръце? Понеже някъде много отдавна, бащите, патриарсите на нашата вяра, Авраам, Исаак и Яков, когато трябваше да освободят пророческата съдба, вдигаха дясната си ръка и я полагаха върху първородния, като изговаряха думи на съдба. Това беше закон в духовния свят. По-късно в Деяния на апостолите, когато се разпространяваше Християнската вяра и се установяваше Божието Царство на земята, когато езичниците се обръщаха от мрака, отново апостолите се надигаха като бащи и полагаха ръце. Апостол Павел каза на Тимотей: Не презирай това, което ти беше дадено с полагане на ръцете на презвитерите, пророческото, което ти беше дадено. Воювай съобразно с тези пророчества, които ти бяха дадени. Защо? Понеже тези бащи изговаряха съдба върху хората, които разпознаваха. Веднъж изговорено, нямаше връщане. Никой не спореше, когато Павел или Варнава, или другите апостоли полагаха ръка върху някой и изговаряха благословение. Те никога не го връщаха назад. Това беше нещо направено и нямаше връщане. Оттогава нататък този, който е бил благословен и е приел щафетата на призива, вече е отговорен пред Бога. Не можем да отидем и да кажем: “Господи, не искам този призив, не искам тази съдба”. Ако го направим, животът ни ще е мизерен и ужасен. Исус каза: “Който е сложил ръце на ралото да не се обръща назад”. Бог няма да прокълне това, което е благословил, но всеки трябва да стои пред Бога и да отговаря за призива си.
“И Исав мразеше Якова поради благословението, с което баща му го благослови и думаше Исав в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брата си Якова” (Битие 27:41)
Не е ли странно, че когато Бог издигне лидерство и когато протекат благословенията, вместо да се радват, братята започват да мразят. Един от сигурните начини да знаете кой е истинския ви приятел е дали той плаче с вас, когато плачете и се радва с вас, когато се радвате.
Ние не се радваме с тези, които успяват. На нас ни е трудно, понеже вярваме, че трябва да живеем живота, който заслужаваме. Приятели, в Христос Бог иска да ни даде живота, който не заслужаваме. Ако вие тази вечер запомните едно нещо, нека бъде това:
Ти не си в Царството на Бога за да живееш живота, който заслужаваш. Ти си в Царството на Бога, понеже Бог иска да ти даде да живееш живота, който не заслужаваш.
В 28 глава Исаак повика Яков, и като го благослови, му каза: “Да не вземеш жена от ханаанските дъщери”. Бащата знаеше едното нещо, което може да провали цялата му съдба. Той каза: на него съм дал благословението и аз искам той да успее, но едно нещо има във всичките му пътувания в живота, на което той трябва да устои. Не свързвай живота си с някой, който не познава Господа. Не свързвай живота си с някой, който служи на чужди богове. Не свързвай живота си с някой, който служи на себе си, чието сърце се влече от този свят. Не вземай жена от Ханаанските дъщери. Не вземай мъж от Ханаанските синове.
“Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и от там вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лавана.
И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така щото да произлязат от тебе редица племена;
и даденото на Авраама благословение да го даде на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята в която си пришелец, която Бог даде на Авраама” (Битие 28:2-4)
Така започна пътешествието на Яков – заплашен, гонен, нежелан в земята, която беше неговото наследство. Дух на смърт се противеше на това той да остане в тази земя. Бащата го благослови и му каза: ако това единствено нещо направиш правилно, Бог ще се погрижи за всичко останало.
“И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място. И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея. И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти." Твоето потомство ще бъде многочислено, като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята. Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих. А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел” (Битие 28:11-16)
Вярвам, че много от вас, бидейки част от този дом, сте положили за възглавница Камъкът Христос. Дошъл е мир във вашия живот. Не е ли странно, че камък може да ни даде мир? Божието Слово нарича Христос, Крайъгълният Камък. Няма мир като Божия мир. По-добре да имаш Камъкът Христос за възглавница, отколкото най-пухкавите възглавници на този свят. Не знам за вас, но всяка вечер като си легна, аз полагам глава на Камъка Христос.
Яков не знаеше, че това е място на Бога. Той каза: “…Господ е на това място, а аз не съм знаел”. И каза: “…колко страшно е това място, това не е друго, освен Божий дом, това е врата небесна” (Битие 28:16-17). Някои от вас идвате на църква и не разбирате, че това е Божие място. Някои от вас гледате на пастора, на водача на хваление, на танцьорите, които танцуват славно, пък авторът на книгата Евреи каза: “тичайте като гледате към Исус, Начинателят и Усъвършителят на нашата вяра”. Не знам за вас, обаче аз гледам да съм фокусиран. Гледам да игнорирам всичко. Мисля за Христос, Начинателят и Усъвършителят на моята вяра. Колко фокусиран си ти? Имаш ли видението за Господа в твоя живот?
Господ спуска стълба към всеки един от нас. Стълба, изправена на земята, чийто връх стига на небето. Повечето от нас се изкачваме на грешната стълба. Повечето от нас вярваме, че за да успеем в този живот, ни трябва някой човек, който да ни подаде ръка, някой от когото да зависим. Обаче Яков видя стълба, която беше подадена от небето. И над нея стоеше Господ.
Господ иска да успееш. Той иска аз и ти да успеем. Той иска да живееш в този живот и да знаеш, че Той бди над тебе. Той гледа на тебе. Независимо през какво минаваш в твоя живот, има още едно стъпало. Ти си призван да живееш от слава в слава, понеже Той казва отгоре: “има друго ниво за тебе, има нова място за тебе”.
Притчи 8:13 казва: “страхът от Господа е да се мрази злото”. Нищо сложно! Господа каза: Не кради, не лъжи, не убивай, не прелюбодействай! Страх от Господа е да се мрази злото! Ние нямаме страха на Бога в Църквата. Имаме харизматични версии на евангелието. Бог няма да ти каже нищо, което е против Неговото слово. Бог няма да те вкара в прелюбодейство. Бог няма да те вкара в блудство.
“На сутринта, като стана Яков рано, взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълб, и изля масло на върха му. И наименува онова място Ветил Божий дом.*; а преди името на града беше Луз” (Битие 28:18-19)
Къде е твоя Божий дом? Къде е твоето семейство? Там, където има семейство, има помазание. В дома, който Бог има за тебе, там ще е и твоето помазание. Там където има дом, там има помазание. Колко жалко е да има дом без помазание! Колко жалко е да вложиш живота си в душевни връзки! Аз не искам дом без помазание. Повечето хора искат да са част от група, тогава когато търсиш групата без маслото в дома, изпадаш в душевни връзки. Аз не искам семейство само заради връзките. Аз искам да има масло върху този дом. Къде е твоя дом? Ако знаеш твоя дом, отбележи го, излей маслото. Дай всичко от себе си. Твоето помазание и моето помазание заедно могат да променят този свят. Бог е приготвил всеки един от нас с помазание. Апостол Павел каза: в един дом има различни съдове; едни пръстени, други сребърни, други златни. Той каза: всеки, ако се очисти от заблудите, може да стане съд за почтена употреба. Ти можеш да живееш пълнотата на помазанието, което Бог има за тебе. И тогава, когато съюзим нашите помазания, когато проходим във вярата, която Бог ни е дал, можем да направим толкова повече. Ние ставаме дом, в който Бог е излял маслото си. Дом, в който ние сме излели маслото, което Бог е дал в нашия живот.
И така, Яков заживя живота, който заслужаваше. Той се ожени за една жена, после за втора. По някакъв начин Господ проработи в тази ситуация. След това виждаме, че един ден в Яков настъпи промяна. Каква беше промяната? До този ден Яков не ходеше в наследството си. Той живееше живота, който заслужаваше. Яков живееше живота на скитник. Той ходеше с благословенията, обаче нямаше смелост да се върне. Яков беше като тези от нас, които идваме на църква и сме благословени от присъствието на Бога, а после се връщаме в реалния живот. Само 20% от църквите днес са успешни в този живот. А останалия процент църкви дори не мислят, че са успешни. Само един от десет вярващи ходи с увереност по улицата.
Ние можем да бъдем светлина. И дори когато не сме тази светлина, ние трябва да направим всичко, за да бъдем тази светлина. Яков ходеше с всички благословения, с всички обещания, пророкувани върху него. Бог правеше нещо в живота му, обаче той не ходеше в наследството си. Яков беше пресметлива личност. Той все още си беше Яков. Беше сметкаджия. Възможно ли е да си сметкаджия и благословението на Бога да е в твоя живот? Според Яков – да. И знаете ли какъв е проблема тогава. Тогава живееш живота, който заслужаваш. Скитник, който размахва куп обещания от Бога: Бог ми каза, аз сънувах, аз видях, аз бях благословен, на мен беше положена ръка, аз имам първородството, но съм скитник, не ходя в реалното благословение, вместо това живея живота, който заслужавам – живота на скитник.
И един ден нещата се промениха. Яков реши да си тръгне. На Яков му дотегна. На колко от вас ви е дотегнало да живеете подритвани отляво и отдясно? Чуйте ме Църква, не можем нищо повече да направим в нашия живот за Господа, от това, което Той е направил в нас.
Дори да имаш пророческите обещания, дори да е изляно маслото върху тебе, дори да си част от дома и да си около апостолското, ако ти още се именуваш Яков отвътре, ти няма да проходиш в твоята съдба.
Най-вероятно осем от десет или девет от десет християни в България се чувстват неуспешни и чувстват сякаш живеят живота, който заслужават в естественото. Тяхното мислене е следното: “Майка ми и баща ми не бяха богати – аз живея живота, който заслужавам. Майка ми и баща ми се разведоха, аз знам, че има проклятие в моя живот”. И те приемат, че живеят живота, който заслужават.
Вижте, първородният не мислеше така. Първородният мислеше: аз ще живея живота на първороден. Аз няма да живея от огризките. Аз няма да живея от това, което е останало. Аз ще живея превъзходен живот. Аз съм наследник.
Никой първороден не заслужаваше този живот. Той просто му беше даден, понеже се беше родил пръв.
Яков измамникът имаше обещанията, имаше пророческите неща, имаше съня, имаше преживяванията с Бога и беше останало последното нещо. В 32:9 Яков каза:
“Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро, не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си; защото едвам с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах два стана” (Битие 32:9-10)
Бях благословен като първороден, но ето ме, пак живея на милостинята на тези около мене. Обстоятелствата са в контрол на моя живот. Скитник съм. Господи, искам нещо да се промени! Господи, аз живея живота, който заслужавам, но вярвам, че мога да живея живота, който не заслужавам!
“Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен и майка с чада. А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи” (Битие 32:11-12)
Избави ме! Избави ме! Яков извика за избавление. Време е за някои от вас да извикате за избавление към Господа. Време е за някои от вас да бъдете избавени от депресията, от бедността, от нечестивото наследство, в което ходите.
Църква, ние сме поколението, което ще пречупи цикъла на проклятието. Ние сме поколението, което ще постави ново начало. Ние сме поколението, което трябва да демонстрира, че можеш да живееш живота, който не заслужаваш - животът, който е по благоволението на Бога. Живот не че го заслужаваш, но понеже Божието благословение е върху твоя живот.
Аз не живея живота, който заслужавам. Ако трябваше да живея живота, който заслужавам, все още щях да съм един огорчен, мизерен, критикуващ човек някъде там, който чете вестници, гледа телевизия и сърцето му се разяжда от гняв, че някой успява. Аз все още щях да вярвам, че трябва да живея живота, който заслужавам. Но аз не живея живота, който заслужавам. Аз живея чрез вяра.
Макар че живея в чужда страна, аз не живея като емигрант. Аз дори не живея с мисълта, че съм емигрант. Всъщност, аз живея в Божия дом, защото където и да отида, за мен е Божия дом, понеже ходя в стъпките на Отец, ходя в завета на Господа. И тези хора, които са родени там, които имат образование и би трябвало всичко да работи перфектно, те седят и изнемогват, управлявани от духа на този свят, оплакващи се, хленчещи, самосъжаляващи се. Чуйте ме, не познавам щастливи емигранти, но аз не живея като емигрант. Аз ходя в съдбата, която Бог има за мене.
Къде е твоята съдба? Ще вземеш ли обещанията, пророческата си съдба и словото, и да кажеш: Господи, тука ме благослови.
- А Господа казва: Не, Аз тази земя ще ти дам.
- Не, Господи, тук ме благослови.
- Господа казва: Не, тука ще те благословя колкото да не умреш от глад, обаче тука искам да ти дам земята.
Аз живея чрез вяра, ходя в наследството и не се оплаквам. Аз не живея живота, който заслужавам.
Небесният Отец има за вас наследство. Той има за вас таланти и дарове. Вътре във вас е ключа на вашата съдба. Вие не сте случайност. Животът ви не е случайност. Вие можете да сте на правилното място на правилното време и да знаете, че Господ има за вас наследство.
Яков се връща и казва: Аз сега се връщам в земята. Ще пробия. Ще пробия. Обаче проблемът е, че той все още е Яков. Пресмята всичко. Политикан, интригант. Някои хора не разбират, че ние имаме заветен Бог, Който иска да ни даде живота, който Той има за нас. Животът, който не заслужаваме, но ни е подарен в Христос.
И ето планът на Яков в действие:
“двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни, тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жребчета, и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго. На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе? Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас. Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете” (Битие 32:14-19)
И всичко работи перфектно.
“И тъй, подаръкът мина пред него, но сам той остана през оная нощ в стана” (Битие 32:21)
Какво става, когато останеш сам със себе си ? Какво става, когато всички си тръгнат и ти си направил всичко, което знаеш, че трябва да направиш ? И ето те тебе и Бог. И накрая:
“А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Яков.Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше. А Яков остана сам.” (Битие 32:22-24)
Всички са от другата страна. Сега трябва само той да премине и нозете му да стъпят в наследството. Яков си мисли, че чрез неговите ходове всичко ще работи. Обаче имаше проблем. Един човек беше там. Беше застанал и каза: ти няма да минеш никъде. Когато Яков се опита да направи крачка, този човек го удари с рамо. Когато се опита да направи друга, той го удари с другото рамо и нещо в Яков се надигна, и той каза: Аз ще мина. Аз няма да остана. И се казва:
“А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване който, като видя, че не му надви, допря се...”
Цяла нощ Яков се бореше. Той не искаше да знае кой е този човек. Той просто имаше проблем; аз минавам. Моят план е в действие. Аз отивам. И накрая се озова в калта. Белязан със счупено бедро. На еврейски думата “допря се” означава, че той го удари рязко по бедрото и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него. Човекът, с който се бореше Яков, се обърна да си тръгне и точно в този момент нещо се случи.
Давид се моли и каза: “Не отнемай Духът Си от мене”. Господи, каквото и да е, но само не си тръгвай от моя живот. Нещо се пречупи в Яков и той разбра. Това е моя последен шанс. Аз съм се борил с Бога. И той се пречупи. Нещо в него се обърна. Яков хвана човека и му каза: “Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш” (Битие 32:26). Виж какво му каза този човек: “Как ти е името? Каза: Яков”(Битие 32:27). Каза: “Не, няма да се казваш вече Яков, новото ти име е Израил, защото си бил в борба с Бога и човеци и си надвил” (Битие 32:28).
Израел означава Принц с Бога, управляващ с Бога, царуващ с Бога.
“А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там. И Яков наименува мястото Фануил Т.е., Божието лице.†, защото, си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен. Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си” (Битие 32:29-31)
Яков! Нещо в него се беше съкрушило и завинаги остана белег в неговия живот. По-добре е да ходиш куцащ, съкрушен, успешен и благословен от Бога.
Приятели, ако искате да влезете във вашето наследство, няма да мине без тази вътрешна промяна и тази вътрешна реформация. Бог иска да управлява с тебе. Бог иска да царува с тебе. Бог иска да живееш живота, който не заслужаваш - добрият живот, в който дома ти е пълен не със скръб и печал, но с радост и мир, не с мизерия, но с добри, благословени неща, в който ти ходиш в стъпките на Отец. Казваш: “Господи, аз не заслужавам това. Не съм достоен”. Господа казва: “Аз знам. Точно за това ти го давам, за да съм прославен Аз, за да може славата да е за Мене”!
Аз се моля да вземете решение, че няма да живеете живота, който заслужавате в естественото, но ще се отворите да приемете живота, който Бог ви дава, животът, който не заслужавате!
Copyright © 2009 - www.lifeinglory.org & www.indepth-bg.com.
Материалът не може да бъде публикуван без изричното съгласие на издателя.
Comments
