Изпълнението на една мечта
Здравейте приятели!
През месец януари1996 г. ние стартирахме нашето служение. Основното предизвикателство не беше само да водиш хора, но също така да имаш и място, където да ги събираш. Започнахме с 12-15 души, събирайки се в моя дом, поради липса на сграда. Поучавах 3 пъти в седмицата и се молихме заедно повече от 3 месеца. По това време моят баща не беше вярващ и имах голям проблем с него по този въпрос. Бях принуден да търся зала, но всички ни отказваха, защото ни считаха за секта. В България настроенията спрямо протестантството бяха и все още са негативни. Всичко, което е извън православната църква, се счита за секта. Затова даването на сгради под наем , на протестантски църкви и служения е изключително ограничено.
Малко по-късно в служението ни бе демонстрирано първото чудо - човек, който мразеше протестантските църкви и ги гонеше, ми връчи ключовете на първата зала, в която започнахме да си провеждаме службите. Нейната големина бе 140 кв. м., с капацитет между 100-130 души.
В началото на нашето служение това напълно ни задоволяваше.
Влизането ни във владение на залата ни изстреля напред и служението ни влезе в друго ниво. Започнаха да идват много хора и Бог демонстрира своето благоволение върху нас по изключителен начин. Уникалността, която Бог постави върху нашето служение, привлече не само роми, но и българи, турци, руснаци и украинци. С моята съпруга започнахме да се молим за нова сграда, която да бъде наша собственост и да бъде обединяващ център за всички етноси, за да се демонстрира Божието царство на земята. Мечтата ми да построя Дом за Господа, беше основна и завладяваща в моя призив. Заедно със съпругата ми набелязахме мястото и започнахме да се молим.
През този период на усилена молитва, който продължи около 3 години и половина, ние проведохме няколко конференции в града. Тези конференции предизвикаха недоволството на проправославно настроени националистически партии, които гледаха на нас като на сектанти, заплашващи обществото и нацията. Общината на град Стара Загора с тогавашното кметство и тези политически партии твърдо ни отказваха да провеждаме конференции в по-големи зали, като ни заплашваха, че ще предизвикаме гражданско неподчинение и бунтове спрямо нас.По-късно ни изкараха от залата, в която вече провеждахме нашите служби и останахме без зала. Бяхме принудени да провеждаме събранията си в кръчма, и повярвайте ми, беше славно. Служители от общината, подтикнати от тези националистически партии и обществени интереси, продължаваха постоянно да ни гонят, като ни забраняваха да се събираме за такива мероприятия в кръчма. Поради липса на зала и съществуващия натиск отвън, нашето служение не можеше да се установи и да се развива нормално. Но въпреки това продължавахме да водим службите си в кръчмата. Нека да ви кажа как протичаше една нормална наша служба. Кръчмата имаше две зали, една по-голяма, в която бяхме ние и една по-малка, в която се събираха хора, за да пият. По време на службите, от време на време ,докато проповядвах, влизаха пияни хора, които ни се подиграваха и се опитваха да ни гонят. Но ние продължавахме със службите.
По това време бяхме в тотално гонение от общината, националистическите партии, православието и разни хора. Но въпреки това Божието благоволение беше изцяло върху нашето служение. През 2000 година преживяхме финансов пробив и закупихме земята, за която се бяхме молили, аз и моята съпруга, заедно с група от ходатаи.
През 2001 г. направихме проект за построяване на сграда в разгъната площ 1056 кв.м., за който по-късно се притеснихме, че няма да можем да го изпълним. Изискваше се огромен финансов ресурс, за да завършим напълно строежа на сградата.
Стартирането на строежа на сградата в началото, за нас изцяло беше акт на вяра. Стандартният начин да се започне един строеж, изисква да имаш 90% финансово покритие, а ние разполагахме едва с 10%. По време на строежа също така станахме свидетели на различни финансови кризи. Доларът се срина и бяхме разтърсени от това, защото финансовият ни ресурс, който имахме, беше в долари и почти беше стопен от тази криза. Но Бог оправи ситуацията, така че нашите спонсори ни компенсираха сумата, без дори и да споменем за това. По това време също започна и войната в Ирак. Но Бог ни каза, че това няма да повлияе на строежа. Инфлацията и цените в нацията започваха да растат драстично, но Бог правеше така, че нашите спонсори да ни компенсират и ние се чувствахме благословени.
Веднъж по време на утеснение поради липса на финанси за строежа, бях посетен от Бог и Той ми каза: Кое е това, което си поискал и Аз не съм ти го дал? Това слово ме изправи и ме вдъхнови да продължа напред с вяра.
В рамките на 5 години от 2003 до 2008 г. ние завършихме строежа на сградата и напълно я оборудвахме. Сградата и нейното оборудване са от най-високо ниво и това го казваме с пълно смирение.
На 17.09.2008, строителна комисия от Общината ни връчи акт 16 с право на законно ползване на сградата. Вече не могат да ни гонят- имаме собственост. Мечтата е ФАКТ.
Искам да благодаря на всички онези, които влязоха във финансово взаимоотношение с нас и повярваха, че това, което правим, е дело от Господа. Техните имена и служения ще бъдат почетени в нашата почитна страница. Благодаря ви, братя и сестри, за вашата любов. Благодаря ви, че стояхте заедно с нас във вяра за осъществяването на този проект. Бог е ВЕРЕН и ИСТИНЕН да изпълни всяка една мечта, стига тя да съответства на Неговите мечти. Вярвайте и ще успеете!
Ваши за царството!
За мен и семеиството ми е превелегия да познаваме хора като вас,изпълнени със Духа на Бога със видението и визията за царството Му
Бог да ви благослови;Ваш син в Господа;
П-р АСЕН ЯНКОВ
с.Еленино.