Проект Соломон
Изпълнението на една мечта
Здравейте приятели!
През месец януари 1996 г. ние стартирахме нашето служение. Започнахме с 12-15 души, събирайки се в моя дом. Поучавах 3 пъти в седмицата и се молихме заедно повече от 3 месеца. По това време баща ми не беше вярващ и имах голям проблем с него за това, че събирам хора в моя дом. Бях принуден да търся зала, но навсякъде ми отказваха, защото в България всички църкви, които не са православни, се считат за секта.
Малко по-късно в служението ни бе демонстрирано първото чудо - човек, който мразеше протестантските църкви и ги гонеше, ми връчи ключовете на зала, в която да си провеждаме службите. Нейната големина бе 140 кв. м., с капацитет между 100-130 души. В началото това напълно ни задоволяваше. Но скоро започнаха да идват много хора - не само роми, но и българи, турци, руснаци и украинци. С моята съпруга започнахме да се молим за нова сграда, която да бъде наша собственост и да е обединяващ център за всички етноси, за да се демонстрира Божието царство на земята. Мечтата ни да построим Дом за Господа, беше основна и завладяваща в нашия призив. Ние набелязахме мястото за тази сграда и продължихме да се молим.
През този период на усилена молитва, който продължи около 3 години и половина, ние проведохме няколко конференции в града. Тези конференции предизвикаха недоволството на проправославно настроени националистически партии, които гледаха на нас като на сектанти, заплашващи обществото и нацията. Кметството на община Стара Загора под влияние на тези политически партии твърдо ни отказа да провеждаме конференции в по-големи зали, като ни заплашваше, че това ще предизвика гражданско неподчинение и бунтове спрямо нас. По-късно ни изкараха от залата, в която вече провеждахме нашите служби. Бяхме принудени да провеждаме събранията си в кръчма, и повярвайте ми, беше славно. Служители от общината, подтикнати от тези националистически партии и обществени интереси, продължаваха постоянно да ни гонят, като ни забраняваха да се събираме за такива мероприятия в кръчма. Поради липса на зала и съществуващия натиск отвън, нашето служение не можеше да се установи и да се развива нормално. Но въпреки това продължавахме да водим службите си в кръчмата. Нека да ви кажа как протичаше една нормална наша служба. Кръчмата имаше две зали, една по-голяма, в която бяхме ние и една по-малка, в която се събираха хора, за да пият. По време на службите, от време на време, докато проповядвах, влизаха пияни хора, които ни се подиграваха и се опитваха да ни гонят. Но ние продължавахме със службите.
По това време бяхме в тотално гонение от общината, националистическите партии, православието и разни хора. Но въпреки това Божието благоволение беше изцяло върху нашето служение. През 2000 година преживяхме финансов пробив и закупихме земята, за която се бяхме молили, аз и моята съпруга с група от ходатаи.
През 2001 г. направихме проект за построяване на сграда в разгъната площ 1056 кв.м. По-късно се притеснихме, че няма да можем да го изпълним, защото се изискваше огромен финансов ресурс за това.
За нас започването на този строеж, беше изцяло акт на вяра. Стандартният начин да се започне един строеж, изисква да имаш 90% финансово покритие, а ние разполагахме едва с 10%. По време на строежа също така станахме свидетели на различни финансови кризи. Доларът се срина и бяхме разтърсени от това, защото финансовият ни ресурс, който имахме, беше в долари и почти беше стопен от тази криза. Но Бог оправи ситуацията, така че нашите спонсори ни компенсираха сумата, без дори и да споменем за това. По това време също започна и войната в Ирак. Но Бог ни каза, че това няма да повлияе на строежа. Инфлацията и цените в нацията започнаха да растат драстично, но Бог правеше така, че нашите спонсори да ни компенсират, и ние се чувствахме благословени.
Веднъж по време на утеснение поради липса на финанси за строежа, бях посетен от Бог и Той ми каза: „Кое е това, което си поискал и Аз не съм ти го дал”? Това слово ми даде сила и ме вдъхнови да продължа напред с вяра.
В рамките на 5 години от 2003 до 2008 г. ние завършихме строежа на сградата и напълно я оборудвахме. На 17.09.2008, строителна комисия от Общината ни връчи акт 16 с право на законно ползване на сградата. Вече не могат да ни гонят- имаме собственост. Мечтата е ФАКТ.
Искам да благодаря на всички онези, които влязоха във финансово взаимоотношение с нас и повярваха, че това, което правим, е дело от Господа. Техните имена и служения ще бъдат почетени в нашата почетна страница. Благодаря ви, братя и сестри, за вашата любов. Благодаря ви, че стояхте заедно с нас във вяра за осъществяването на този проект. Бог е ВЕРЕН и ИСТИНЕН да изпълни всяка една мечта, стига тя да съответства на Неговите мечти. Вярвайте и ще успеете!
Ваши за Царството!
|
|
