Воюване с пророчество – Фраза, която е взета от посланието на Павел към Тимотей. Отнася се до правилния отговор и реакция при получаване и приемане на пророчество, в случаите, когато то не е пренебрегнато, небрежно оставено настрана или избегнато поради страх. Единственият случай, когато е допустимо пасивно възприемане на пророчеството, е тогава, когато е очевидно, че обещаното ще отнеме време, преди да се изпълни. В останалите случаи е необходимо да се предприемат динамични духовни и практични стъпки, които да активират силите, отговорни за изпълнението на словото. Това са действията, за които става въпрос, когато се говори за воюване с пророчество.
Някои от най-важните такива са незабавна молитва, редовно оценяване и претегляне на ситуации и обстоятелства в светлината на словото, промяна на начина на живот, поведение и отношение в съответствие с пророчеството. Съвкупността от всички тези неща ни дават предпоставките за изпълнението на словото. В случаи, когато словото е записано на електронен носител, важно е да бъде редовно прослушвано, така че обещанията, значението и условията към него да бъдат винаги свежи в ума и сърцето на човека. Ако е написано на хартия, то трябва да бъде редовно четено и препрочитано поради същите причини.
Друго важно нещо е завета и взаимодействието с доверен духовен приятел и молитвен партньор, който влиза в съгласие с пророческото слово на Бог и се бори и очаква неговото изпълнение. Добре е да има насрочено време за обща молитва и дискусии по отношение на пророчествата на партньорите, така че да бъдат фокусирани само върху позитивните дейности, които касаят изпълнението на словото. В случаите, когато времето е от съществено значение, а нуждата от изпълнението на пророчеството е спешна, особено важно е ежедневното стоене и ходатайство пред Господ, базирано на полученото слово. Виж Пророчески проект.
Когато пророкът е посочил, че словото се отнася за по-далечно бъдеще, тогава е възможно то да се разглежда по-рядко, докато не се открие в молитва, че времето на изпълнение е наближило. Две от най-разрушителните реакции спрямо пророчеството са нарочното безразличие и/или съзнателното отхвърляне на посланието или пратеника. Това са начини, които гарантират аборта или стагнацията на пророчествата, докато са още във форма на зародиш. Това е така, защото адекватната реакция при получаването на пророчество е от съществено значение за неговото изпълнение.
Когато изпълнението на дадено пророчество е наближило, Бог изпраща други пророци, които да затвърдят първото слово и да отключат и задвижат силите, отговарящи за неговото изпълнение. Човек обаче трябва да е нащрек, с цел да направи необходимите вътрешни и външни промени за успешното и навременно изпълнение на пророчеството. Това може да са ново поведение, цели и желания, които да доведат начина на живот и вяра в съгласие с пророческите изисквания на Божието слово, за да може то да се изпълни. Молитва, общение и стоене пред Бог са инструменти за получаване на информация и подробности по въпроса. Когато молитвата по отношение на времето и условията е силна и настоятелна, Господ изпраща друг пророк с Неговия отговор за възможни причини или предпоставки за забавяне на обещаното от Него.
Воюването с пророчество не означава борба с Господ, което да насили изпълнението на словото Му. Трябва да разбираме, че ние вече имаме Неговото съгласие и одобрение, тъй като Той е бил Инициатора още на първото пророчество. Воюването също не е и прилагане на човешки усилия и мотивация, чрез които да бъде извършено Божието слово, но според човешката воля. И двете изброени неща водят до объркване и негодувание, когато Бог откаже или обърка подобни човешки вмешателства в определения от Него календар.
Това, което Павел искаше да предаде на Тимотей, когато му даде съвета за воюване, бе истината по отношение на нещата, които се случват, когато словото на Господ дойде към хората Му. Очевидното от този пасаж е, че обясняването на воюването и всичко свързано с него, не са били необходими. Привидно безгрижния начин на използване на тази фраза от Павел е показател, че обучението във воюване е било важна част от развитието на младия апостол. Павел просто искаше да окуражи, смелото прилагане на наученото в действие от страна на Тимотей.
Апостолът му каза да воюва с пророчествата, които се отнасят за него, защото Тимотей вече е публично свидетелство за човек, обучен от Павел. “Тази заръка предавам на теб, сине Тимотей, според по-ранните пророчества за теб, за да воюваш съобразно с тях като добър войн” 1 Тимотей 1:18. В случая Тимотей не просто трябваше да воюва с получените в миналото пророчества за неговия живот и служение, но същите тези думи трябваше да станат част от неговия настоящ и бъдещ апостолски арсенал и въоръжение. Виж Пророчество, Пророческо воюване и Проявление на пророчество.

Врана – Знак за предстояща война или смърт, символично за отчуждение и усамотение. Враните винаги са били предвестник на беди и нещастия. Пророчески, тези птици са лошо знамение. В миналото се е смятало, че те са духовни водачи с качество да предсказват. На тях е гледано като проводници за гласа на Аполон и неговото потомство, божества от подобен характер. Враната е показател за свръхестествен посланик, изпратен от мрака, чиято главна цел е да донесе унижение и обезсърчение. Виж Гарван.

Врат – Тази част от тялото, която се намира между главата и раменете. Вратът, често е използван като преобраз и изражение на волята. За врата се вярва, че е доказателство за сила, особено за силата на волята.

Врата – Символ за хоризонтално преминаване и транзиция. Вход, достъп или възможност, която се отваря.

Време - А) В пророчески аспект, думата има две значения: 1) Периодът, в който пророческо откровение е дадено и поставено. 2) Брой години, през които личност, място или нещо е живяло или съществувало. Б) Степента на съзряване, която е била необходима, за да може личност или събитие да порасне, да се развие или изпълни. Когато времето е обект на сънища или пророчески видения, детайлите на съня или видението трябва да бъдат внимателно разгледани и изследвани, за да се определи века, епохата или десетилетието, в което се случват събитията. Томове информация могат да бъдат получени за значението на посланието, като внимателно се изследват и разглеждат тези детайли. Най-видимият и бърз резултат на този подход е разбиране за времето, към което посланието от съня или видението е насочено. Когато разбираме правилното време, можем да оценим много по акуратно целта и съдържанието на пророческото послание.
Когато например разглеждаме и си спомняме сън, които подчертава време като фактор и център на посланието, трябва да обърнем внимание на спецификите на обстановката и фона на посланието. Стилът и ерата на облеклото, мебелировката, музиката или пейзажа, които са предадени в съня, посочват тенденцията и модата, преобладаващи във времето на съня. Тези подробности могат да кажат много по отношение на това, което на пръв поглед липсва в съня и въпреки всичко се предава от него. Когато разпознаем и сложим времеви аспект на съня, можем да разберем много по отношение на политическия, социалния, религиозен или духовен климат на поколението, за което се отнася сънят или видението.
Такива фактически индикатори, които ни откриват времето, когато събитията от съня се случват или кога е вероятно те да са се случили вече в исторически аспект, са много ценни при тълкуването. Смисълът на сънят или видението, предаван чрез образи и картини, които ние виждаме, става много по-ясен с помощта на тези детайли
От съществено значение за правилното разбиране на смисъла и целта на посланието от страна на сънуващия, е това дали фонът на съня е съвременен, стар, древен или фиксиран някъде в ранните години на цивилизацията. Свръхестествените сили, които са действали задкулисно за конкретното време, могат да изпъкнат при едно старателно разглеждане на детайлите. Посредством този метод може да се разкрие паралел между действието им в настоящето и периода, включен в съня. Това разкрива смисъла на времето за сънуващия, като исторически, хронологичен или периодичен. За повече подробности виж Сънища и видения, както и Ера.

Всекидневна – Говори за общение, почивка и удобство. Тя е преобраз на познатото и уютното място, където няма стрес. Всяко нещо в пророчески контекст, което се случва във всекидневната и е необичайно за нейното предназначение, е сигнал, който е индикация за целта и значението на посланието. Например миенето на чинии е нещо нехарактерно за тази стая. Следователно сънуващият трябва да определи връзката, която произхожда от работата в кухнята и защо тя се извършва във всекидневната. Защо такова нещо трябва да се прави там? Какво би накарало Господ да сметне за уместно дадено нещо да се извърши на неподходящо на пръв поглед за него място? Това са някои от основните въпроси, които човек трябва да си зададе, когато има подобен сън или видение.

Всемогъщият - А) Името за Създателя Бог, като титла и обръщение към Него, в контраст с всички други богове, почитани от хората, които са без завет с Него. Б) Терминът е необходим за тези, които не познават Създателя като Бог на боговете и им предстои да разберат, че Единственият Бог е по-горен от всички други. Виж Битие 17:1; Изход 6:3 и 34:14; Исая 43:10; Псалм 82:1 и 86:8.

Встъпване в длъжност – Да призова и ръкоположа в длъжност, организация или в група, с цел работа, дълг или като официално задължение.

Вуду – Синкретична религия, обединяваща много мистични елементи от популярни вярвания, оцелели през вековете. Развита е от африканските роби като форма на поклонение към починалите им роднини, превърнали се впоследствие в техни идоли. Виж Духове на предците и Поклонение към предците. На починалите са били оказвани специални почести и поклонение, в замяна на тяхното благоволение, защита и напътствие.
Във вуду, божествата (наричани лоа), представляват духовете на предците. Пълният спектър от божествени създания, наричан воду е духовна група, която е един вид посредник между хората и техния създател, наричан Гран Мет. Главния лоа е Данбала-Ведо, чието име означава Великата Змия. Той е изобразяван като питон или боа-удушвач. Питоните винаги са свързани с фамилиарни духове, което е същото като духовете на предците.
В съответствие с подобните му древно-езически религии, главното божество на вуду също има своя спътница, която е била изобразявана като малка змия. Преобладаващо змийската символика във вуду е подобна на много от древните племенни обичаи за плодородие. Вуду използва музика, бърз ритъм и мистични напеви, които имат за цел да доведат поклонниците до състояние на екстаз и забрава. Това е първата крачка към подготвянето им за обладаване от фамилиарни духове, които използват телата на хората за свои проявления и нечестиви действия. Подобно на много други религии, вуду жреците и жриците са представлявали тълкувателите и устата за думите и волята на лоа-божествата.
Магьосничество, чародейство и фармакея еликсири и отвари, преобладават в ритуалите на поклонение в тази окултна и демонична религия. Поглъщането на интоксиканти е водило хората до състояние на пълно безразличие и липса на собствена воля, когато влезлите в този транс са принудени да вършат безпрекословно всичко, което лоа им заповядат. Това състояние е предизвикано от комбинация на халюциногени и хипнотизиращи билки и отвари.

Вулкан – Емблематично за бог Хефест, известен като създател и покровител на огъня в древен Египет.

Вход – А) Вратата или портала, който дава достъп към град, палат, царство или конкретно обособено място или област. Б) Отварянето на портал между Божиите видими и невидими светове. Стълбата на Яков е такъв портал, където нововъведения патриарх на Божието Царство бе представен на силите и ресурсите, които бяха на негово разположение в качеството му на човек в завет с Бог. Исус каза, че има подобно снабдяване от Божествен портал, откъдето идваха още по-превъзходни ресурси за Неговото служение.
В Езекиил 44:6, пророкът казва, че Ерусалим е мястото, където е престола на Бог и Неговия храм, който се намира там, духовно и сферично. Това го прави да бъде вход на вечността, през който благословенията и снабдяването на Бог се изливат на земята, откъдето и разбираме защо Той даде земята на Неговия заветен народ. И докато тази истина може да няма голямо въздействие върху модерната Новозаветна Църква, то древният свят е знаел как е придобил земите си и това, че отнемането им от тях е всъщност едно от най-тежките проклятия. Това е било равнозначно на живот под непрестанно проклятие от техния бог и разделянето на народа му с благословенията и богатствата на съответния бог или богиня.

За нашите предшественици не е било малко нещо боговете им да ги изоставят или да ги предпазват в земята им. За едно божество да депортира своя народ, нация или избрано потомство от тяхната земя, е било най-строгото наказание, което един гневен теократ може да отсъди. Това прекъсва връзката между божеството и хората му и затваря входа, през който благословенията стигат до земята. Виж Битие 28:17, където Яков “случайно” попадна на вратата на Бог, за която разбра че е вход към Божия дом.
Днес входа към съкровищницата на Господ и Неговото снабдяване са на разположение за всички новородени от Неговия Дух. Божието бащинско взаимоотношение с децата Му им дава право и свободен достъп до Неговото царство и богатство. По-подробно това е описано в посланието към Ефесяните. Виж Портал.

Въздух - А) Елемент, който символизира превъзходството на духовната над естествената материя. Б) Въздушните сънища и видения се отнасят до небесното като противоположност на земните субекти и обекти на Бог, включително божества. Виж Ефесяни 2:2; 1 Солунци 4:17; Откровение 9:2 и 16:17.

Възлияние – А) Ритуален термин за пиенето като форма на поклонение. Б) Питие, споделяно от поклонника и неговия бог.

Възнаграждение – Заплата, надница, отплата.

Вълк – А) Символ на свирепа и коварна духовна жестокост и животинско прокрадване и промъкване. Б) В пророчески контекст това е знак за хищник, който е тласкан от безмилостна алчност и животински инстинкти. Вълците са символ на наглост, безочливост и зло. Изявен сексуален мъчител и използвач, алчен и ненаситен развратник и поглъщател.
Вълците са духовен преобраз на силите на злоупотребата, хаоса, насилието и бедствието. Те изпълняват своите планове и цели чрез дяволска хитрост, участвайки като свръхестествени бойци в духовни битки. Още от древността това животно е емблематично за вещиците, от което и произлиза мита за върколака. Според някои вярвания, човек се е превръщал във вълк с помощта на заклинател или вещица. Присъствието на това животно в сън или видение, символизира дявола и е знак за ерес в религиозен, духовен или доктринален аспект. Вълкът отразява още и присъствието или нахлуването на духове на съблазън. Виж Битие 49:27; Езекиил 22:27; Матей 7:15 и 10:16; Йоан 10:12; Деяния 20:29. Виж Върколак.

Върколак – Измислица на развлекателната индустрия, която изобразява хора, които при пълнолуние се превръщат във вълци. Виж Вотан и Свастика. Съвременната представа за върколака произлиза от древното поклонение към бога на войната Вотан. Дрехите от вълча кожа, които са използвали племенните войни, покланящи се на това божество, са били основна част от подготовката им за битка. Друг важен елемент преди бой е бил церемониалното опияняване. Облечен във вълчи кожи и погълнал порядъчно количество опиати, боецът е влизал в битка, напълно лишен от разум, чувство и състрадание. Жаждата за кръв и жестокостта на бог Вотан е обладавала напълно съзнанието на поклонниците му. Единственият начин да бъдат задоволени тези страсти, е бил в кръвопролитна битка.
Предполагаемата трансформация на човека във вълк е била нужна, за да може изпадналия в транс войник да изгуби всякакво човешко възприятие и да се предаде напълно на вълчата природа. По този начин се е вярвало, че той става почти неуязвим и способен да стигне до пълно себеотрицание, влизайки в битка на живот и смърт. Това състояние на ума е една от основните предпоставки за създаването на мита за върколака. Множество лунни богини на войната са участвали съвместно с патриархалното присъствие на Вотан при вливането на сила, гняв и жестокост за война на своите поклонници. Този дух е бил призоваван чрез определени древни ритуали, за да се всели в търсещия и да му помогне да изпълни своите планове за унищожение на човешки същества.

Вълшебник – А) Буквално думата означава “знаещ, познаващ, изкусен в занаята, изкуството или уменията си”. Отнася се за магьосници, фокусници, вещици, екстрасенси, спиритисти, врачове и чародеи. Б) Такъв, който притежава и разбира принципите, чрез които да впрегне и използва свръхестествените сили на творението в областта на черното изкуство. Виж Левит 19:31; 1 Царе 28:3; Исая 8:19 и 19:3. В) Един, който призовава духовете на миналото. Г) Заклинател на фамилиарни духове. Д) Гадател, ясновидец, некромансер. Човек, способен в тези сфери. Симон магьосникът е пример за такава личност. Виж Деяния 13:6, 8; Левит 20:27; Второзаконие 18:11.

Вършител на чудеса – Такъв, който по рождение притежава капацитета и дунамис качествата и силата, необходими да действа и функционира в сферата на чудесата за своя Бог. Виж Дунамайт. Виж 1 Коринтяни 12:28-29.

Вътрешности – Символ на емоционалния център на човека. Мястото, където е седалището на страха, смелостта и ужаса. Това е още и източника, откъдето се задвижва състраданието, милостта и пророческото зачеване и развитие. Виж Езекиил 3:3; Авакум 3:16; Откровение 10:9-10.

Вътрешности – Черва. Телесни органи, за които се е смятало, че отговарят за интуицията и действието на човешките инстинкти. В древността хората са ги изследвали според този магически смисъл с цел добиване на мистично, свръхестествено знание и разбиране, чрез което да предскажат бъдещето. Поради тази причина Бог заповяда на хората Си да изгарят вътрешностите на животните, които те ползваха като жертва или за храна. Виж Изход 29:17-25.

Въшки – Разрушители.

Вяра – Нематериалният механизъм, който дава субстанция на материалните благословения и снабдяване, произхождащи от Създателя Бог. Виж Евреи 11:1.

Вятър – А) Присъствието или идването на духовно създание. Б) Често използван преобраз за Святия Дух. Виж Йоан 3:8.