Седем дни – Това е често срещана фраза в Стария завет, както и в голяма част от тогавашната писменост, запазена досега. В повечето случаи е във връзка с религиозно служение, официално освещение или подготвителен период на отделяне и инкубация. Най-значимата връзка между този седемдневен период от време и гореспоменатите му функции е, че числото седем е вечно. За да може в пълнота да бъде обхванат и разбран неговия небесен произход, трябва да бъдат взети под внимание всичките отпратки към числото в Библията. Някои от по-важните са изброени в дефиницията на числото седем. Негова основна характеристика е да бъде стандарт за време на духовна подготовка и свръхестествено влагане.
Изискването за седемдневна подготовка или отделяне преди изпълнението на нещо, води своето начало от седемте духа, стоящи пред престола на Бог във вечността. Всъщност всяка духовна отпратка или приложение на числото седем, води началото си от седемте духа пред Божия трон, които представляват сумата на невидимите сили на творението. Те са символ на Господната възвишеност, всеприсъствие и активност във всичките сфери на Неговото творение. Виж Седем духа. Седем дни е още и пълният период на пророческо, свещеническо или управническо освещаване. Това е бил отреден период на инкубация, който да финализира готовността на служителя да поеме дадената длъжност или позиция.
По време на този инкубационен период, бъдещият служител е преживявал изолация, отчуждение и отделяне, чиято цел е била да съблече от него старото и да го установи в новото. Поради това седемдневните периоди на освещение са били важни сезони за получаване на откровения, прозрение и възрастяване за служение. Виж в Библията подробности за освещението на Левитското свещенство и короноването на царете.

Седем духа пред Божия престол – Те са преобраз на седемте църкви, които се раждат от служението на Исус Христос. Това също са и глобалните сили, които покриват и владеят над Божия свят. В Библията те са споменати на няколко пъти в книгата Откровение, като седемте духа, стоящи пред престола на Всемогъщия Господ. На друго място те са наречени седемте очи на Господ, светилниците на Бог, църквите на Господ, Неговите пратеници или посланици. В Откровение 5:6 се казва, че те са изпратени по цялата земя, след триумфа на Агнето. Виж още Откровение 1:4; 3:1; 4:5 и 5:6. От тях стават ясни качествата и целите на тези служители на Създателя, които Той е подготвил и разпратил, за да владеят над цялото творение. Виж Седем, Седем дни, Седем светилника и Седем звезди.

Седем звезди – Седемте църкви, изброени в книгата Откровение – Ефес, Сардис, Смирна, Тиатир, Пергам, Филаделфия и Лаодикия. В древността тези звезди са приписвани на Плеядите, заедно със седемте богини, дъщерите на Зевс, на които са наименувани. Реално обаче, те отговарят на седемте духа, които седят пред престола на Всемогъщия Бог. Те съставляват силите на архонтите на творението и ангелите на седемте църкви на Господ Исус Христос. Виж Амос 5:8; Откровение 1:16, 20; 2:1 и 3:1; Виж още определението за Плеяди.

Седем пасхални агнета – Изискани като жертви от Авраам. Овцете в случая се отнасят към женските агнета и църквата на Новото Творение, която е символ на жената, като невяста и съпруга на Христос. Агнетата е трябвало да бъдат жертвани с хляб или друга храна, което е било символ на словото. Виж Ездра 8:35 и Свещени числа.

Седем печата – Фразата се намира в Апокалипсиса, която е последната книга в Библията. В случая става въпрос за времето, когато Господ Исус Христос разкрива това, което Бог Отец е предопределил и вградил в творението, през времето на неговата история. Апостол Йоан определя отнасянето си от Святия Дух в небесните места, като “намерих се в Господния Дух”. Целта, поради която той бе взет на това място, беше да бъде свидетел на отварянето на седемте печата на Божия съд върху земята, човечеството и цялото творение.
Там Йоан видя в дясната ръка на Бог свитък, който е изписан и от двете страни. Това само по себе си е нещо необичайно, защото за онова време много малко свитъци са били изписвани двустранно. В общия случай съдържанието на свитъка е било поверително и поради това, както автора, така и изпращащия са взимали мерки то да не бъде прочетено от никой друг, освен от този, за когото е предназначено. Въпреки това, Йоан видя свитъка на Бог, изписан от двете страни и от това разбра, че той има специално значение.
Печатите в онези дни са били от съществено значение. Виж Печат. Когато даден печат се отвори на правилното време и от правилния човек, това е означавало да бъде освободено в пълнота всичко, което е написано и запечатано. Такъв е и случая със събитието, на което апостол Йоан стана свидетел. Първоначално той беше натъжен поради това, че не се намира достоен, който да отвори печатите и да прочете това, което е написано в свитъка. Причините за това са няколко.
Според древните азиатски практики на онези дни, след написването на свитък е имало много легитимни причини за неговото запечатване. Главната от тях е била неприкосновеността на последната воля или завещанието. Самото написване и запечатване на документ от такъв вид е ставало в присъствието на седем свидетели. След смъртта на завещателя, заветът е можел законно да бъде отворен само в присъствието на седемте свидетели или техни преки наследници.
Подробностите, с които апостол Йоан описва закланото Агне, имат за цел да покажат легитимността и правото на Христос да отвори свитъка със седемте печата, който е преобраз на последна воля и завещание. Апостолът обрисува Агнето със седем рога и със седем очи, които са седемте Божии духа, откъдето и аналогията с изискването на гореописания азиатски обичай за седем свидетели. Исус бива заклан като Агнето на Бог, възкръсва от мъртвите, за да отвори печатите, явява се със седем рога на главата си като свидетели и е придружен от седемте Божии духа на Създателя, които седят пред Неговия престол във вечността. Цялото това описание разкрива един изключителен символизъм. Двустранното изписване на свитъка, който Господ Исус отвори, свидетелства за абсолютната пълнота и завършеност на написаното в него. Това означава, че няма място за допълнения и нищо не може да бъде изтрито или променено от него. Всъщност това, което Господ прочита на всеослушание пред този велик небесен трибунал, представлява алфата и омегата на всичко, което Бог Отец е предопределил за Своето творение.
При такива случаи нито този, които открива какво е написано в документа, нито официалния оповестяващ, могат да добавят или да отнемат нещо от написаното. Също така на тях им е забранено да перифразират каквато и да било част от посланието. Задачата по изясняване на посланието за потенциалните му слушатели е принадлежала на лидерите на обществото, учителите, законниците, старейте и оторизираните за това власти. Никой човек, който няма изричното право да тълкува или прилага даденото слово, не би могъл да се наеме с тази задача, под заплаха от затвор или смърт.

Седем светилника – Друга фраза за седемте Божии духа, стоящи пред Неговия престол. Тяхната основна функция е да бъдат съдове на светлина и живот за седемте църкви. Виж Откровение 4:5.

Седем църкви – Глобалното общество от вярващи на Новото Творение и Новия завет, които са описани в книгата Откровение. Това са седемте църкви на Господ Исус Христос, чиито имена са Ефес, Смирна, Тиатир, Пергам, Сардис, Филаделфия и Лаодикия. Това, че броят на църквите е седем, е показателно за цялостното покритие и обхващане на земята от Господната църква, поради това, че континентите на земята също са седем.

Седемглава кобра – Това създание е често срещано в древноизточната мистика и мъдрост. То е еквивалент на седемглавия дракон в книгата Откровение. Присъствието на това животно в ритуалите и вярванията на даден народ е отражение на седемте дни от седмицата, показателни за неговото поклонение, насърчавано и определяно от управниците, за да може да им осигури непрекъснато властване. Символизмът на седмоглавото управление е заимстван от броя на континентите, след тяхното разделяне. Буда е едно от божествата, при които има поклонение към това създание, чрез което да добие допълнително сила и влияние. Седемглавата кобра е измислица за божество, която влиза в рамките на вечността. Още от времето на шумеро-вавилонците, до апокалипсиса на края, старата змия, която е дракона и дявола Сатана от Откровение 12, остава в основата си непроменена, за да изпълни докрай целта, с която е създадена.

Седмица – Мярка за време, основана на числото седем и Божиите основни сили на творението. Древните египтяни са спазвали осемдневна седмица, която обаче Бог промени в ума на евреите, като разкри начина на сътворението на Мойсей. Виж Даниил 9:27; Битие 29:27-28. Виж още Свещени числа.

Седмият ден – А) Шабата на Създателя. Б) Краят на наложен цикъл за подготвителни ритуали за освещение и отделяне на нови служители. В) Ден на завършване и пълнота. Г) Краят на времето на празнуване, посвещение и честване.

Седмият ден, значимост – След започването на проекта по създаване на творението, седмият ден е първия Шабат на Господ. След като създаде човека на шестия ден, Господ Бог сподели с него първия ден на почивка. Създателя и Неговото творение – мъжа и жената, заедно отпразнуваха първия Шабат, който впоследствие човечеството щеше да почита. Виж Битие 1:27 и 5:2; Изход 20:11; Матей 19:4 и Марк 10:6.
След Съботната почивка Господ завърши проекта, започнат седмица по-рано. Той оформи човека от пръстта (Битие 2:7) и вдъхна в него дъха на живота. По този начин тялото или плътта на човечеството беше формирана на осмия ден от творението, който всъщност е и първия ден от новата седмица. Разбирането на тази хронология е от съществено значение, защото то обяснява няколко модела, постановени в книгата Битие. Пример за това е рождения ден на Църквата, който съвпада с първата Петдесятница, след като Исус се възнесе от земята. Така както на осмия ден Адам получи своето тяло и дъха на живота, така и на първата Петдесятница, духовното тяло на Христос стана реалност на земята. Подобно на това, което се случи в Едемската градина, Господ отново постави духа в тяло.
Смисълът на това действие още веднъж е показан в Деяния 20:7. Там отново се казва, че на първия ден от седмицата, учениците се събраха да разчупят хляба и да чуят словото на Господ, проповядвано от апостол Павел. Този обичай води своето начало още от Битие 2:7-8. Постановяването на този стандарт, произлиза от откритието, че Господ е възкръснал, което стана в първия ден от седмицата. Впоследствие, когато апостол Павел инструктира Църквата по отношение на това как да управлява даровете и жертвите, той определи първия ден от седмицата, за да складират и да предават това, което са посветили през изминалата седмица за Господ.
По времето, когато апостол Йоан беше заточен на остров Патмос, това постановление е превърнато вече в традиция. Това личи от неговото изказване, че е се е намерил в Духа в Господния ден, което е едно добре пресметнато изказване. Когато Спасителят се появява, Той намира Йоан да почита определения християнски ден на поклонение. Чрез посветеното си поклонение към Него, Йоан можа да влезе в областта на Духа, на този определен ден, за да получи едно от най-тревожните откровения, получавани някога от Всемогъщия.
Библията е пълна с едва доловими нишки за наредбите, постановленията и законите за управление на творението, определени от Създателя. Поради това, че често пъти те са представени по един лек и неофициален начин, могат лесно да останат незабелязани. Въпреки това, чрез внимателно изучаване и сравнителен анализ на словото, могат да бъдат разпознати Божиите предпочитания и предпоставките за тях. Старателното проследяване на повтарящи се последователности, които постановяват Неговите вечни традиции в нашия естествен свят, ни дава разбиране за цикличността на вечните обичаи на Господ.
За пророците е важно да разбират важността на това, че Господ споменава шестия, седмия и осмия ден от началото на творението. Те трябва да направят връзката със значимостта и влиянието на тези дни върху всичко, което Бог прави в днешно време. Човешкият дух беше създаден на шестия ден. На седмия ден Господ си почина от труда по създаването на творението. На осмия ден беше създадено тялото за човешкия дух и дъха и духа на живота бяха вложени в него от Създателя. Тези три числа маркират всеки важен пророчески цикъл, който Бог започва.

Седмо чувство – Интуитивното чувство, което е привилегия изключително за духа на Новото Творение. То се активира и действа под Новия завет в Исус Христос. Седмото чувство на новородения християнин е връзката с дарбите и способностите на Адам и Христос в новороденото дете на Бог. Причината, поради която това чувство почва да функционира, е че делото на кръста разруши стената, разделяща духовната област от плътта. Това, което прави седмото чувство да бъде източник на духовна информация, е образността, която се използва в Словото. Многократно в книгата Откровение, както и в други места от Библията, числото седем се свързва с духовните области на Божието творение.
Това чувство на духа на Новото Творение надминава и измества нормалните шест чувства и сетивност, на които уповава необновения човек. Изкупените деца на Бог получават достъп до своите заветни права, чрез своя обновен дух, който им позволява да обновят човешкия си ум и възприятия. Чрез Святия Дух те оперират в сферата на свръхестественото по легален начин. Тази трансформация включва и придава Божиите добродетели, Неговата мъдрост и сила на обновения човешки съд. Виж Седем духа пред престола на Бог. Виж още Матей 26:10 и 1 Коринтяни 5:4-5.

Седрах – Царски.

Сезон – В Библейски смисъл, това се отнася за определеното от Бог време. Всеки установен в Господ пророк, разбира важността на Неговите времена и сезони, вградени в календара на творението. Значенията на сезоните варират от изпълнение на отдавна очаквано слово до моментално проявление на чудо или изпълнение на пророчество в относителен кратък за хората период от време. В повечето случаи пророчеството има заложено в себе си определено време според земни или небесни стандарти. Виж Еклесиаст 3:1.

Сеитба – А) Време за сеене, посаждане и вкореняване. Б) Момента на зачеване. В) Специфично време в годината или конкретен цикъл на живот, когато този, който желае да добие жътва, депозира семе и труд в земята. Г) Период на съзнателно извършвана дейност или поведение, насочени към получаване и прибиране на предопределен резултат или плод. Д) Да бъде посято или по даден начин разпределено семе или нещо подобно, което се подчинява на принципа на възпроизводство от семето.

Семе (Потомство) – А) В духовен смисъл, това е словото на Бог. Б) Исус използва аналогията със семето в много от Своите поучения чрез притчи. В) Мъжко дете. Г) Възникването на идея. Д) Семената са символ на зачеване, посяване и разпространение на слово, знание или истина. Виж притчите на Исус за семето, сеяча и Словото. В Галатяни 3:16 се казва, че Исус е Семето. В Римляни 1:3 се казва още, че Той е от потомството на Давид.

Семейон – Гръцката дума, която е употребявана най-често в Новия завет за чудо. Буквално преведен терминът означава “чудо или свръхестествено дело, извършено като знамение или белег, който да потвърди присъствието на Бог”. Семейон се отнася още и за това, което церемониално показва присъствието или действието на свръхестественото. Целта му е да разграничи светското и земното от святото и божественото. Това става чрез демонстрацията на свръхестествени подвизи и чудеса, които излизат извън границите на нормалното и земното.
По правило, проявлението на семейон има за цел да бъде един вид предсказване за наближаващите към нашия свят събития. Чрез своя божествен характер, тези чудеса са един вид предвестник, който налага Божията воля върху човешките дела. Когато човек стане свидетел на семейон, той трябва да знае, че това чудо не е някаква крайна цел, но по-скоро начало.
Знаменията имат за цел да отключват следващи фази от пророческия календар на Господ. Те ни показват или ни предупреждават за това, което Той ще започне, оркестрира и завърши в нашия свят на определеното време. В повечето случаи става въпрос за нещо, което Той е започнал преди много време. Целта на даденото знамение е да маркира и изяви нещо, което Бог иска да комуникира или подчертае за Своето физическо творение. Знаците на семейон могат да бъдат разпознати в природата, земята, небето и животните. Също така те могат да бъдат наблюдавани и при служители или дейности на служения.
Белезите семейон могат да бъдат засечени в човешки и земни събития. Пример за това може да бъде издигането на конкретен управник, преживяването на кризи и бедствия, както и по посоката на обществото и различните масови тенденции. Библията е най-добрия източник на информация, чрез която да разпознаем и разберем проявленията на семейон и тяхното отношение към бъдещето. Христос даде списък от белези, които можем да изучаваме, за да разберем времето на второто Му идване. Той каза, че ще видим промяна в планетите и звездите. Друг знак за това ще бъде променливото и нестабилно време. Господ предупреди хората да бъдат нащрек за обезпокояващи събития по цял свят, както и нарастване на напрежението в различните социални и етнически слоеве на земята. Христос каза, че всяка една от тези области може да бъде следващ белег за приближаването на второто Му идване.

Сенаар – А) Библейското име на древен Вавилон, според първоначалното му представяне в Битие 10:10. Б) Позната е още като древна Шумерия. В) Това е земята на Навухудоносор, като последно се споменава в Захария 5:11.

Сенатори – Стареи.

Сенки – А) Сенките са важни в пророчески аспект по отношение на езика на сънищата и виденията. Те представляват присъстващо или наближаващо физическо създание. Сенките са знак, освободен от Духа като потвърждение за това, което наближава или присъства едва доловимо. Сенките са нещо, което ясно се вижда, но детайли и подробности за него е трудно да се разберат. В пророчески контекст, Бог използва сенките, за да накара получаващия съня или видението да търси Него за по-конкретни детайли по отношение на даденото послание. Сенките също така са и показател за краткотрайността на живота и неговите преходни събития. Те помагат на сънуващия да схване колко мимолетен е човешкия живот. Б) В духовния език, сенките представляват нощни фигури, които са изложени на светлина. В сънищата, сенките не показват просто неизвестното, но и това, което е недоловимо и безтелесно в контраст спрямо буквалното и физическото. В Библията сенките още се отнасят за духовно и буквално убежище. Крилете на Всемогъщия са най-използвания и повтарящ се пример за това. Сенките се появяват, когато слънцето се е преместило или светлината е затъмнена от някакви обекти. Поради това процеса, при който деня отстъпва на нощта е едно от значенията на сенките. Те също така са символ на остаряване и смърт. Виж Еремия 6:4 и Песен на Песните 2:17. За пример как сянката може да бъде духовно създание, виж Йов 4:12-20. В Псалм 17:8, сянката е използвана, за да опише защитата и покритието на крилете. В Псалм 102:11 и 109:23 става въпрос за засенчване в смисъл на изолиране и линеене, както цветята без слънце увяхват. Както е упоменато по-горе, сянката под крилете на Бог е преобраз на защита и опазване, които могат да бъдат тълкувани и като източник на снабдяване. В Колосяни 2:17 сенките са предвестник и символ на бъдещето. Деяния 5:15 показва сянката на Петър, която е до такава степен, изпълнена със славата и силата на Святия Дух, че можеше да изцерява тези, върху които попадне. В Евреи 8:5 и 10:1 сенките са описани като временни символи, на които предстои да бъдат заменени с истинските и по-велики бъдещи неща.

Сенчести фигури в сънищата – Това са тези образи, които имат форма на хора, но без плът и кост. Те се разпознават по интуиция или откровение, което идва от разбирането на сънуващия. Наличието на сенчести фигури в сънища от пророчески характер, е изявяване на нематериалната природа на дадена личност или духовното му съответствие от Божия перспектива. Сенките от сънищата служат като показател за определяне на вътрешните чувства и мотиви на дадена личност, които не биха били видими в случай, че обекта или човека е показан чрез физическия си образ и форма. Поради това, че сенчестите фигури представляват неясни образи на реалността, сънуващия трябва да разчита на обяснение по откровение от ангел на Господ или Святия Дух.
Когато същества или създания се явяват като сенчести фигури в контекста на пророческо преживяване, това е с цел да бъде разкрита тяхната вътрешна същност и духът им, спрямо това, което се вижда отвън. В такива случаи, Господ открива невидимото и го изважда на показ. Хора, които са под духовно робство, демонично опресирани или обладани, могат да се появят като сенки. Също така, тези които са духовни измамници или се преструват, че са част от вярващите, могат да бъдат показани като сенки.

Сет – Египетски бог с тяло на човек и животинска глава. Това е било мъжко божество, почитано като бог на тъмнината. Сет също е бил представян и като черно прасе.

Серафим (Сераф) – А) Шестокрили небесни създания от висш ранг, чиито облик е като ослепителен блясък. Б) Серафимите кръжат над Яхве и се грижат за светите огньове на небесата и вечността. Виж Исая 6:2, 6. Смята се, че драконът е изглеждал като тях, преди бунта на Луцифер да причини тази мутация. Серафимите са по-висок клас от ангелите. Те по-скоро могат да бъдат причислени към живите същества на земята, отколкото към групата на свръхестествените създания като ангели и херувими. От редиците на последните произлиза и Луцифер, който се разбунтува. Описанието на серафимите с техните шест крила е една от причините, те да бъдат сравнявани или свързвани с дракони.
Техният облик и природа са почти изцяло обгърнати в святи огньове, които ги пречистват и им дават сила в тяхното служение към Всемогъщия. По описание те имат вид на безполови създания, които проявяват своя разнороден характер в отношенията един с друг. Те са първия ред служители в светия храм на Бог и основно са ограничени в рамките на Неговото светилище, като част от Неговия вечен свещенически персонал в небето. Смята се, че серафимите са огненочервени на цвят. За разлика от тях, за херувимите не е отбелязано, че са огнени, въпреки че и те също са пропити от славата на Святия Бог. Украсата на Ковчега на завета и други декорации в древен Израел е направена с херувими.

Серафими – Множественото число за Серафим(Сераф). Виж Числа 21:68 и Исая 6:2, 6. За тях има намек в Исая 14:29, където пророкът говори за крилати змии.

Серес – Богинята на свинете. Вътрешностите на свине са били нейните желани приноси.

Сиа – Събрание.

Сиво – Духовна тъпота. Еврейско прозвище за мъдреците и старейте, защото за тях сивото е било признак на мъдрост, поради това, че косата на по-старите се е променяла в този цвят.

Сигурност – Гаранция, залог за изпълнение.

Сикут – Вавилонско астрално божество, почитано от Израел. Идентифицирано е често със Сатурн. Същото като Ремфан. Виж Амос 5:26.

Сила – Пророкът, който придружаваше Павел в пътуванията му, след разделянето му с Варнава. В Деяния 15:27 се казва, че Сила и Юда бяха пратени заедно от апостолите, а в Деяния 15:32 пише, че и двамата са били пророци. Впоследствие той се свързва с Павел в класическия Новозаветен екип за разпространение на словото, който представлява партньорство между апостол и пророк.

Силванус – Гръцки бог на пиянството и особено на пияните мъдреци. В Новия завет, това е името на верен млад брат, който участваше в служението и на Петър, и на Павел. Виж 2 Коринтяни 1:19; 1 Петър 5:12 (в бълг. превод е Сила).

Симбиотични пророчества – Думата симбиотично се отнася за съвместно действие, където има едновременно развитие на два процеса. В някои случаи единия от тях може да остане незабелязан, въпреки че е активен, точно колкото и видимия. Синоними, които поясняват това, са взаимодействие, съдействие и сътрудничество. Терминът симбиотични пророчества, определя съвместните действия на пророческите думи в комбинация с невидимото сътрудничество на ангелската делегация, отговаряща за изпълнението им. Виж Еремия 28:9; 3 Царе 17:24; 2 Летописи 36:22. В 1 Царе 3:19 се демонстрира този вид пророчество: “Господ беше със Самуил и не остави нито една от всичките му думи да падне на земята”.
Исус дефинира това в Йоан 14:10, когато каза, че говори думите на Своя Баща, Който от Своя страна, обитавайки в Исус, извършваше на дело, изговореното слово. Друго място в Библията, където този процес е описан, е Марк 16:20. Там се казва, че Господ съдействаше на апостолите, докато те проповядваха и потвърждаваше словото със знамения. Още един пример за симбиотичните пророчества е началото на молитвата, която Исус даде като еталон на хората: “да се извърши Твоята воля както на небето, така и на земята”.
Силата на пророчеството се състои в това, че думите изговорени от Божиите пророци се изпълняват в момента, когато излязат от тяхната уста. Това заключение се основава на презумпцията, че заложената в тях сила и власт, подобно на думите на Създателя, са необходимите и достатъчни предпоставки за изпълнението им. Към тях се прибавя и пророческата екипировка за служение. Тя включва тяхното божествено одобрение за делото, което вършат, дадената им духовна власт и официалния им статут в сферата на свръхестественото. Всички те се активират едновременно в момента, когато пророческото слово на Господ бъде изговорено. Поради всичко това, пророците говорят нещата, които виждат чрез Духа на Бог, без да се съобразяват с това, как изглежда дадена ситуация в естественото.
Един такъв пример е Илия, когато пророкува за дъжд, притискайки настоятелно духовните сили, докато накрая ги принуди да изпълнят казаното от него слово. Известно време след като той го изговори, слугата му видя малък облак, с големината на човешки юмрук, който беше първия показател за това, че се оформя дъждовна буря. Друг подобен случай е пророчеството на Елисей за пируване посред глад, причинен от дълго засушаване. Виж 4 Царе 7. В случая можем да видим как пророчеството, изговорено от пратеника на Яхве, подейства като катализатор за Божията суверенна намеса, която доведе до изпълнението на думите му. Друг такъв случай можем да видим в 4 Царе 6:16-18, където пророческият взор на Елисей видя множеството огнени ангели, които Господ беше изпратил да подкрепят Израел във войната му срещу Сирия.

Символи – Образи, чиято употреба има за цел да покаже нещо различно от тях или да обрисува неуловими или тайни, неясни и трудно разбираеми идеи. Виж 1 Коринтяни 11:10; Захария 3:8; Евреи 9:9; Еремия 6:2; Езекиил 31:8 и 32:2; Осия 12:10.

Сирия – Амрам, Армения, Арамейски. Думата означава възвишен, издигнат, благороден. Синоним на Месопотамия.

Син – Семе, мъжко потомство и наследник.

Син – Древен шумеро-семитски бог на луната. Името му означава “господар на луните”. Поклонението към него се е извършвало по време на пълнолуние, а неговия образ е била сребърната луна. Поклонението към това божество впоследствие е било променено, така че да включва и гръцката богиня на лова, Артемида. Друга богиня, свързана с поклонението към луната е Ефеската Диана. Селена, Диана, Артемида и Хеката са всички почитани с подобни ритуали, които най-често са представлявали поклонение към мъртвите. Бог Син е изисквал култови обреди на починалите, както за тях, така и към тях, като форма на поклонение.
Символът на това божество е почти същия като на богинята Хеката - полумесец, който сочи надясно и звезда. Важно е да отбележим, че поклонниците на Ищар, са почитали също така и Хеката. Смятало се е, че всяка една от лунните фази, демонстрирани чрез конкретна лунна форма, е изявявала една от богините на Син. Съответно при различните фази на луната са били извършвани различни ритуали, отговарящи на изискванията на дадената богиня. По този начин са определени и символите на богините, чрез конкретните форми на луната. Символът на Хеката е полумесец, чиито върхове сочат надясно.
С течение на времето, символът на Син се е превърнал в емблема на Турция и Исляма. Полумесецът с върхове нагоре е показателен за поклонението към кравата и бика, поради паралела с рогата им. Те от своя страна са били един от символите на оргиите. Бог води Израелтяните в пустинята Син, чрез Мойсей, непосредствено след излизането им от Египет. Виж Изход 16:1 и 17:1; Числа 33:11.

Синьо – Цвят, който пророчески има божествена и небесна сила. Символизира духовно господство и влияние, сила дадена от небето за управление. Означава още, безпрепятстван растеж, неограничен потенциал и възможност. Синьото символизира правителството и управлението на вечността. Поради всички тези причини, плата използван, за да покрива свещените предмети на служителите, е бил син на цвят. Изход 25:4; Езекия 10:1, 23:6 и 27:7; Числа 4:12 и 15:38; Естир 8:15; Откровение 9:17.

Сисак – Княжески. Подобаващ на принц.

Сисера – Готов за война. Командир на армията на цар Явин. Военен пълководец на Ханаан.

Сит – Заплата, възнаграждение. Думата означава още компенсация и заместител, което може да бъде видяно в Битие 4:25-26, когато Ева наименува поредното си дете Сит. Неговото раждане беше знак за плана за изкупление на Бог. Ева разбра това, защото каза, че Господ и даде друго дете, което да замени Авел, който беше убит от брат си. Тя не споменава Кайн, тъй като очевидно знае, че първородния й е всъщност син на лукавия, което се потвърждава векове по-късно в 1 Йоан 3:12. В древността, Сит е било и едно от имената на зъл бог на безредието и хаоса.

Сихон – Корен. Древен аморейски град, който беше завладян от израелтяните. Думата означава още и войн.

Сицилия – Името на бога на вулканите на тази страна.

Скала (Канара) – А) Символично за непроменимост, издръжливост, сила, постоянство и честност. Б) Канарите представляват отражение на непоклатимото и стабилното.

Скакалци – Символ на разрушението и по-конкретно на масовото унищожение, като форма на Божия съд.

Скверен – А) Нечист и неморален. Б) Това, което произвежда и насърчава нечистотата. В) Символ на лоша поличба; явен знак за присъствието на нечисти сили и агенти на мрака. Г) Духовно и морално обезобразяване, предизвикано от похот, разврат и извращения. Д) Мръсотия, която вещае лоши последствия, злокобни и понякога пагубни. Е) Това, което мотивира магьосниците и старите вещици. Ж) Оскърбителното, това което наранява и извращава.
З) Мръсотията, която извира от омразата и мерзостите. Духовното приложение на думата означава целенасочено действие, което търси да оскърби и накърни, общоприетите стандарти за морал, скромност и честност. Това става чрез разюзданост, която разпалва похотливите желания и страсти. Също така в определението се подразбира използването на отвратителното, противното и отблъскващото, като инструменти за обезчестяване и насилване.
Изобразяването и разпространението на сексуално наситени с нечистота послания, което има за цел да оскверни, деморализира и поощрява порнографията в името на божество или в съответствие с неговите ритуали и обреди на поклонение и служение. Според Стария завет, този термин е произлязъл и вдъхновен поради Ашера, известна още като Ащорет, която е била финикийската богиня на секса, войната и плодородието. И) Мръсотията и нечистотата, която всичко скверно произвежда е равнозначна на урината и фекалийте. Думата скверно е използвана също и за прелюбодейство.