Сав – Завет

Садок – Свещеник с пророческо помазание, който е служил по времето на цар Давид. Виж 2 Царе 15:27.

Самария – Думата означава “стражева кула”. Това е втория от двата центъра на идолопоклонство, установени от цар Еровоам.

Самуил – Първият официален пророк на Израел, който бива разпознат като такъв след властването на Исус Навин. Самуил е син на Анна, която го предава в храма, за да бъде отгледан и обучен от Илий. Пророческите длъжности на Самуил включват съдене на Израел, като негов шафат, управляване на армията и войните, водени от нея, обучаване на бъдещи пророци и духовно назначаване и помазване на царе. Той също така е бил отговорен за развитието и прилагането на религиозната система и цивилния живот на нацията.

Самхаин – Един от най-святите празници за уиканите и вещиците, който по традиция се празнува на първи ноември. Той е в чест на тяхната богиня Гая, Майката Земя. Обикновенно честването включва повечето от древните обичаи за плодородие. Виж Хелоууийн, Уика, Друиди, Магове и Ню Ейдж.

Сандал – Древен предмет, който е символ на залог, честност и съгласие. Използван в миналото, за да ратифицира договорни споразумения.

Сантерия – Думата означава “образът на светия”. Религия, която почита северните и западно- африкански божества Йоруба, преобразени като Римо-Католически светци. Разпространена е основно в Куба. Виж Вуду, Магьосничество, Черна магия и Черно изкуство.

Сара – Жената на патриарха Авраам и майка на сина му Исаак. Тя роди своя първи и единствен син в края на живота си, което стана чрез чудо от Бог. Името й, освен “принцеса”, означава още и “преодоляваща”. Чрез името си Сара е един вид прототип на църквата на Господ Исус Христос, тъй като Той каза че: “портите на ада няма да могат да и надделеят”. Виж Матей 16:18.

Саргон – Асирийски цар, баща на Сенахериб. Името му означава “принц на слънцето”.

Санхедрин – Оригиналното значение, което може да бъде намерено в академичния речник е “седящи заедно”, означава още заседателна сесия и съд. Това е названието на висшия съвет на Израел. Предполага се, че идеята за него произлиза от седемте стареи, които Мойсей избра и назначи над народа, след излизането на Израел от Египет. Пълното развитие на съвета става в Гърция, сред еврейската общност, асимилирана там. Гръцката дума за него е героузиа, което означава старейшинство. Санхедринът е представлявал тяло от аристократи, оглавено от първосвещеник, като неговата позиция се е предавала по наследство. Названието Санхедрин е използвано също и за двадесет и четирите стареи на творението, споменати в Откровение 4:4, 10.
Санхедринът има административни, съдебни, законодателни и консултативни функции. Подобен съвет е председателствал над ранните християнски събирания. Еврейският Санхедрин е бил управляван от асмонейците, които са били принцовете и първосвещениците. Членове на това събиране са първосвещеника, старейте, главите на отделните фамилни родове и книжници, чиято задача е била да документират събранието и да записват и издават неговите решения.

Сатана – Противникът, обвинителят и прелъстителят. Този, който напада, мами и ограбва. Виж Луцифер.

Сатир – Древно козело-подобно същество с митологичен произход, което е символ на мъжката похот и епикурейския живот. Сатирът е преобраз на развратна личност. Той представлява духовете и силите, стоящи зад древните богове на Рим и Гърция – някои от тях са Пан, Бакхус, Дионисий и Силванус. Тези духове са били почитани като силите, стоящи зад опиянението, похотта, оргиите и изнасилването. Кръвосмешението и злоупотребата с деца са били част от изискванията за поклонението към тези божества. Сатирите са били смятани още и за насилници на нимфите, чиято предполагаема чистота е била осквернявана от тях. Виж Козел, Дявол и Демони. Виж също Даниил 8:5, 8, 21.

Саул – А) Желан, очакван с копнеж. Б) Първият цар на Израел, който беше заместен от Давид, поради своето непокорство към заповедите на Бог. В) Името на апостол Павел, преди да стане един от служителите на Христос (на български е Савел).

Сафо – Името на древната поетеса, чиито писания и култови практики са спонсорирали и пропагандирали лесбийството, което е наричано още и сафизъм. Тя е била една от малкото жени по онова време, които са имали подобни поетични постижения. Някои от нейните творби са били пропити с хомо-еротично съдържание, което е възхвалявало сексуалните актове между жени. Тя е пропагандирала лесбийството сред младите жени, които са идвали да се учат и да бъдат наставлявани от нея. Поетесата също така е споделяла с тях, че черпи своето вдъхновение от срещите и взаимоотношенията си с богинята Афродита. Фрагмент от поезията на Сафо, запазен до наши дни, представлява описание на нейната романтична връзка с богинята, която е била нейна любовница и духовен покровител. Връзката на поетесата с богинята Афродита, дава отговор на това, как и защо съживяването на поклонението към различни богини (женски божества) неизменно следва надигането и популяризацията на лесбийството. Неговата сексуална ориентация и изражение, проследени в исторически мащаб, водят неотклонно към обичаите за плодородие, чрез които хората са се покланяли на древните божества.

Свастика – Змийска емблема, свързана с лунната богиня Изис и древен племенен символ на индуси, индийци, арийци, келти и крити. Поради това, че корените му произлизат от древните поверия на германските предци, този символ има голямо влияние върху западния ум. Виж Вотан. Свастиката е известна още и като стълб на Нацисткото движение. Емблемата има широкоразпространена езическа значимост, произлизаща от примитивните религии, което говори за вдъхновяване и прокламиране на първичното и примитивно поведение. В миналото е използвана от поклонниците си да привлече, отблъсне и впечатли другите, които са подвластни на змийските и ефекти. Свастиката също така е трябвало да плаши враговете и да освобождава подтисканата кръвожадна натура на човешкия дух. В качеството си на Хиндуиски обект за медитация, свастиката е преобраз на Мая, богинята на желанието и илюзиите.
Свастиката е символ предимно на богините, използвана като такъв за Астарта (Ашера) и предаван през вековете до времето на Артемида и Атина, покровителката на бойците. Смятало се е, че под въздействието на свастиката, съзнанието на поклонниците се е изпълвало с мистични и бойни сили. С тяхна помощ те са били въвеждани в духовните области на творението, където да бъдат свръхестествено укрепени и екипирани за битка. Поради тази причина свастиката е един от предпочитаните инструменти на шаманите, чрез който те осъществяват пътуването си в духовните места. Те са медитирали върху символа, който е имал хипнотичен ефект върху тях, помагайки им по този начин да изпаднат в транс – основният начин за пътуване в духовните области.
В днешни дни употребата му се свързва главно с мъжка сила в най-първичния и вид, но това не променя факта, че свастиката е символ на богините-войни и поклонението към луната. Възможно е лунния аспект на символа да е причината за воя на върколака при пълнолуние. Виж Шаман и Върколак.

Светкавица – А) Проявление на Божия гняв, сила и духовно воюване. Б) Ръката на Бог. В древността, особено в Рим, светкавицата е била възприемана като авгурство от боговете, особено от Юпитер. Била е също и символ на духовна битка на някое божество като например Ваал. В) Светкавицата представлява ръката и намесата на свръхестественото.

Спалня – А) Място на покой, почивка, потайност и интимност. Б) Основно място за обсъждане и разрешаване на най-секретните и тайни неща. Спалнята се свързва със състоянието на физическото тяло и неговите духовни и емоционални нужди. Светилището на духовно-емоционалната активност, желания и тяхното изпълнение. Виж Стая.

Светилище – Стаята в центъра на храма, която е определена и резервирана за святи събрания и общение с бога на дадената религия. Виж Изход 15:17; Числа 3:31; Псалм 78:54; Евреи 8:2, 9:1-2 и 13:11.

Светилник – А) Светещ уред или съд. Б) В пророчески контекст символизира просвещение, инструкция и водителство. В) Тези качества водят до просперитет. Като пример Исус каза, че светило (лампа) на тялото са очите. Това е друго символично приложение за словото на Бог. Виж Псалм 119:105; Притчи 6:23. Светилниците в миналото са държали свещи, което ги свързва със светлината. Г) Седемте църкви на Господ Исус са държани респективно в седем свещника.

Светилник (2)– Новозаветен символ за Църквата на Новото Творение. Пламъкът му е пряко свързан с източника (Църквата) и целта му – светлина в мрака. Виж Откровение 1:20.

Светлина – А) Бог, Неговата истина и сила на възстановяването, обновяването и трансформацията. Б) По специално словото на Бог. В) Светлината е преобраз на творческите сили на Създателя Бог, приведени в действие, за да произведат, извършат или произрастят (Исус каза:”Аз съм светлината на света”). Г) Светлината сочи пътя, дава видимост за пътуване, работа и общение. Д) Светлината е потребна за растеж, отразяване и закрила. Исая 49:6 говори за Господ Исус, Който е изпратен като светлина на света, много преди Той действително да дойде. Псалм 18:28 казва: ”Защото Ти ще запалиш светилника ми, Господ моят Бог ще озари тъмнината ми”. Псалм 119:105 добавя: ”Твоето слово е светилник за нозете ми и виделина на пътеката ми”.

Светлината представлява също и очите, правейки я еквивалентна на виждането. В древността, когато електричеството не е било още открито, светлината е била добивана чрез свещи и факли. Поради това, тези два обекта са станали трайни символи на личното, индивидуално и преносимо осветление. Факлите, които са били по-големия от двата предмета, са показвали пътя за тълпи и армии, откъдето и стават символ на силовата, напредваща и прогресираща светлина. Свещите обикновено са били носени от единици или от малки групи хора. Те са преобраз на личното и индивидуално водителство или направление и просвещение в по-малка или ограничена сфера или област.

Светлината е възприемана още като духовен блясък. Поради това, свръхестествените духове, съответстват на светлината в тях. Човешкият дух също е възприеман като светлина. Спасителят Исус, когато разкриваше истинската Личност на Своя Отец, каза че “Бог е светлина”. 1 Йоан 1:5 продължава в същия дух, като казва, че в Него няма никаква тъмнина, но Той е източника на всичката светлина. Поради това, Той изпрати Сина си да бъде “Светлина на света”. Синът на светлината не е по-различен от Него.

Тази линия на разсъждение, въпреки че може да изглежда малко примитивна за съвременния ум, е в съответствие с мирогледа на древния свят, където хората са виждали своите божества като абсолютния източник на техния живот и светлина. Когато те са нарушавали общението или са наскърбявали божеството, са били поглъщани от мрак. Това е предупреждението, което Господ отправяше към пророците по времето на Михей. Оттеглянето на Божията светлина е форма на божествен съд, според Михей 3:5-7. Ето какво пише там: “Така казва Господ за пророците, които заблуждават народа Ми, които докато ги хранят, викат “Мир”; но ако не сложи някой нещо в устата им, обявяват война против него. Затова нощ ще падне върху вас, за да нямате видение и ще ви бъде тъмно, за да не предсказвате, слънцето ще залезе за пророците и денят ще се смрачи над тях. Тогава гледачите ще се засрамят и чародеите ще се смутят. Да! Всички те ще покрият устата си, защото нямат отговор от Бога.”

Друг важен признак на светлината, който е символ на присъствието й, е мирото за помазване, изливано върху човека. Неговият блясък по техните лица е имал за цел да покаже на тези, на които те са щели да служат, че светлината на Бог е върху съда. Важността на Божията заповед да не бъдат оставени да изгаснат никога свещите в Неговия храм, е свързана с представянето на Неговото присъствие и успокояване на поклонниците, които идват при Него. Техните ежедневни страхове са били успокоявани, когато те са напускали мрака си и са влизали в Неговата светлина.

Поради тези причини, мъдростта, наставлението и знанието са символи и знаци за присъствието на светлината. Поради това Бог се отъждествява със светлина. Светлината още символизира просперитет, поради това, че продуктивността, труда, изобретателността и находчивостта са подчертани и изявени от и чрез светлината. Нейното проявление е свързано с идеи, способности и производство на изобилие от блага. Златото, поради блясъка си, прави светлината и богатството синоними.

Световни пророци – Гласовете на предсказание, които декларират бъдещето, отделно от словото на живия Бог и Неговия Син Исус Христос, който бъдейки Логоса е духа на пророчество. Виж Откровение 19:10. Най-известните от тях са Мохамед, основателя на Исляма и Зороастър, основателя на Зороастрианизма. Виж Едгар Кейс и Нострадамус.

Светото Писание – А) Святото Слово на Бог, на което всички пророци и пророчества уповават за акуратност и автентичност. Б) Терминът е широко употребяван за свещените книги на много различни религии. В) В Новозаветната църква, която е святото обиталище на Създателя Бог, това е Библията.

Светски – А) Това, което се отнася към светското, земното и плътското. Б) Космополизма и в сферата на религията, вселенското и общоцърковното. Виж Яков 3:13-18.

Свещ – Библейски символ за духа на човека според Притчи 20:27. В книгата Откровение, свещта символизира събрание посред седемте Христови диспенсации на Църквата. Свещта означава просвещение, откровение, направление и духовен път. Виж Псалм 18:28 и Лука 11:36. В добавка на гореспоменатите подробности, свещта е преобраз на буйните, но краткотрайни пламъци на човешката душа. Свещта още е символ за вътрешното озаряване на човек, особено около главата, от славата на Господа (Йов 29:3), за човешката продуктивност и изобретателност (Притчи 31:18) и Христовото послание, което сияе в тъмнината на този свят (Матей 5:15).

Свещен – Това, което е свято и поради това, посветено на божество. Свещените обекти биват употребявани, като определени от божеството за изпълнение на неговите или нейните религиозни обреди и ритуали. Присъстващите на служението също биват класифицирани като свещени. Състоянието на святост или освещение се придобива чрез серии от молитви, очистване, жертви и дарения, като по този начин предметите или хората се освещават. Виж Евреи 9:18-22. В Новия завет, според един от най-разпространените в света преводи на Библията - Кинг Джеймс, думата за свещенодействие според 1 Коринтяни 9:13 означава буквално “правя свят”. Гръцката дума за свят е хиерос. Виж значението на Хиерос. Виж 1 Коринтяни 9:13 и 1 Тимотей 3:15.

Свещена проститутка – Култов служител, чието служение се изразява в извършването на сексуални актове с поклонниците на неговото или нейното божество. Това се извършва с цел размножаване сред поклонниците, които са дошли да получат духовно семе и да се съединят с божеството чрез неговия служител. Също така този вид сексуално съвкупяване е имал за цел да стимулира и подпомогне изобилната жътва в определения за нея сезон. Храмът е плащал на свещенната проститутка, като в повечето случаи този вид служители са били установени там, точно за тази цел. Виж Храмова проститутка, Блудница и Куадеш.

Свещеник – А) Скужител от висок ранг, който се ползва от специални права, привилегии и достъп до божеството, на което той или тя служи. Б) Посредник между Бог и Неговите хора. В) Ролята, която изпълнява Новозаветната църква в свещенството на Новото Творение на Господ Исус Христос. Виж Битие 14:18; Изход 18:1; Псалм 110; 1 Петрово 2:4-9.

Свещенослужение – Религиозно и церемониално служение към божество.

Свещеник-пророк – Една от сферите на пророческо служение, която подчертава и набляга на свещеното, святото и почитаемото. Тези пророци са неизменно привлечени към това да наблегнат и да се концентрират върху тези области, повече от всичко друго. Те често се оказват в позиция, където да установят или да реустановят поклонението към Бог, по начина, по който Той го е създал и отредил. Те търсят Неговото удобрение и благоволение към събранията и общението на хората.
Често тази задача бива осъществявана чрез пътуващо служение, където свещеникът-пророк обикаля от църква на църква. Старателното дело на този вид служители държи надалеч евентуалните последствия, свързани с непочтително, нечестиво, светско и легалистично поклонение от страна на Божиите светии.
Свещениците-пророци непрекъснато са загрижени за поклонението и неговата правилна форма и изпълнение. Те жадуват да бъде установено чистото изразяване и божествени посвещения. Тяхното помазание се цели в правилното духовно позициониране и осветения характер на човека. Отношението на свята почит и начин на живот са целите на тези служители, които непрекъснато увещават светиите за тях. Езекиил, Исая, Мойсей, Еремия и Самуил са служители от този тип.

Свещени имена - Както свещените предмети в миналото са били нещо обичайно, така и свещените имена също са били често срещано понятие. Обикновено те са били получавани от боговете като символ за промяната на статута на човека от земен към богоизбран. Даването на новото име е било форма на свидетелство за това, че човекът е достигнал определена възраст или е преминал успешно през конкретен ритуал на посвещение. Друга причина за това е избирането от страна на боговете, на даден човек, който да остави своя земен живот, за да стане един от тях. Когато Исус взе Петър, като един от Своите апостоли, Той го преименува. Господ направи същото с двамата братя – апостолите Яков и Йоан. Тяхното предишно фамилно име Заведей, Той замени с Воанергес, което означава синове на гърма. Савел получи ново име, когато стана апостол Павел, когото Господ Исус призова към служение.
Когато става въпрос за духовен призив, промяната на името представлява повратна точка в живота на човека. Считало се е, че чрез тази практика се променя природата и съществуването на призваната личност. Някои имена са избирани и запазвани от божеството като начини за придаване на собствените за тях божествени атрибути – нещо, което е било от съществено значение за церемониалния обред. Преименуваните посветени са били удостоявани с определената за тях съдба, съответстваща сила и власт, символ, на които е било новото им име.
Промяната на името е означавала нещо повече от повишение в духовен, царски или свещенически ранг, което в повечето от случаите е било причина за тази смяна. Самото преименуване буквално е казвало на другите, че дадения човек спира да бъде един от тях. С тази промяна той вече е посветен или осиновен син или дъщеря на даденото божество за изпълнение на определено служение. В миналото царете и свещениците са били приети като пряко спуснати от божество и са преминавали през промяна на имената им.
Често при възкачването си на престол царете са били преименувани изцяло или презимето им е ставало името на техния бог. В Библията можем да видим рода на Ирод, който отговаря на горното описание. Смяната на името е означавала, че само тези, които са от същия род, носещи името на божеството, могат да наследят съответната позиция след смъртта на предшественика си. В днешно време промяната на името на Римския папа при католиците попада в категорията на този принцип.

Свещено питие – Съществена част при повечето форми на поклонение за различните религии е свещената течност, за която се смята, че съдържа божествен живот. Поглъщането на различни субстанции е част от почти всеки вид религиозно поклонение. Твърде малко са ритуалите, в които не е необходимо да се поглъща някакъв вид напитка, поради нейните духовни качества. Дори и в съвременното причастие, свещенодействието на виното, което върви заедно с присъствения хляб, отговаря на описанието на духовно или свещено питие. То представлява нещо повече от прост утолител на жаждата, а именно начин на контакт, чрез който да бъде приет духа на божеството, който съживява и изцерява, (ако е необходимо).
Често този вид питие е свързвано с живота и силата на божеството, като хората са вярвали, че чрез поглъщането на питието те преосъществяват себе си с божеството, чийто дух приемат чрез този ритуал. Ходатайствените молитви и молби, които предшестват приемането на течността включват превръщането на естествената течност в свръхестествена, от страна на божеството, което иска да благослови поклонника си. В повечето случаи всички свещени питиета са били различни интоксиканти, поглъщани поради различни причини. Най-често изпиването им е имало за цел да ги издигне над смъртността и светското, за да може човек поне за кратко време да види божествената перспектива. Опиянението е трябвало да стимулира пророчески видения и откровения. То също е трябвало да улесни комуникацията между божеството и неговия поклонник, така че той да получи предсказателно слово от духовния свят.
Интоксикантите са били използвани също така и за да предизвикат транс или духовни пътешествия от нашия към духовния свят. Друга причина за приемането им е била получаването на сила за изпълнение на определена длъжност или водене на битка. Богът е определял на свещеника си приемливите за него питиета, както и инструкциите за тяхното приготвяне според неговите духовни стандарти. Обикновено напитките са били правени от билки и корени, върху които божеството е имало власт. Пример за това е Сома, халюциноген, кръстен на едноименния бог, за който се е смятало, че е източника и причината за съществуването на растението. Презумпцията в случая е, че каквото е съдържанието на духа, отговорен за растежа на дадените билки, това автоматично е било предавано чрез състава на растението.
Инструкциите от страна на божеството към служителите му, по отношение на това как да отглеждат и приготвят дадено растение в подходяща форма за поклонение, са смятани за висша мъдрост и мистично познание, достъпни само за избраните жреци на култа. Различните богове са изисквали подобни форми на поклонение чрез опиянение, защото унеса и вцепенението, които се получавали в резултат от поемането на интоксиканти, са позволявали на божеството да завладее поклонниците си и да им покаже себе си или неща, които са невидими за трезвения човек.
Популярни свещени питиета са вино, сома, медовина (и двете са съставки в бирата) и не на последно място, кръвта. Други опиати са включвали различни билки, консумирани като халюциногени. Тъжното е, че най-зловещото от всички интоксиканти е било и най-предпочитано. Това е кръвта, която повечето примитивни култури са издигали като най-висшето свято питие. Поради това повечето езически поклонения са били основани и организирани на базата на жертвоприношения.
Когато апостол Павел обяснява превъзходството на Господната вечеря (причастието) в 1 Коринтяни 10:20-21, той увещава християните да не участват в пиенето на други свещени питиета и свещенодействия, поради тези причини. Главната цел на Павел е да премахне от тяхната съвест, дълбоко вкорененото желание да се провокира божествена дейност чрез естествени стимуланти. Той търси да убеди изкупените в това, че вечно присъстващият Свят Дух им осигурява непрекъснат поток от духовен живот, радост, мир и сила, повече от достатъчни да посрещнат ежедневните им нужди и божествено предопределени задачи.
Предупреждението на Павел се разпростира дори до аспекта на пиенето в социална среда. За него апостола увещава вярващите да внимават. Причината е, че неспасените не биха могли да направят разлика между пиене за развлечение и такова, придружено с молитва и принесено като жертва на други богове. За повече информация по въпроса виж Псалм 16:4; Исая 57:6 и 65:11; Еремия 7:18 и Ефесяни 5:18.

Свещени числа – Това са определени числа, които се свързват с поклонение, ритуални обреди и божествени календари. Те са били важни за примитивните поклонници, защото се е смятало, че съвпадат с времето, когато техните богове са се появявали и са посещавали земята. Числата са били давани от божествата като святи за определени времена. Само жреците са знаели за тях и е трябвало да бъдат на определените им места в храмовете, за да приветстват идването на божеството и да принесат жертви. Изискванията по отношение на числата са включвали количество, което е давало изражение на бройката приемливи жертви за божеството. Свещените числа в различните култове неизменно са свързани със сезони, месеци (фази на луната) през годината и определени часове на деня. Вследствие на това, числата седем и дванадесет присъстват в почти всяка религиозна система по света.
Свещените числа също така са имали и астрономическа важност, защото хората са смятали, че всичко, което се случва на земята, е директен резултат от някакво движение на небесните тела. Принос за формиране на свещена нумерология в различните вероизповедания, религии и култове имат смяната на времето (часове, дни, седмици, месеци, години) и различните периодични природни феномени (слънчевото затъмнение, слънцестоенето, лунното затъмнение, пълнолунието и др.). Времената на жетва и сеене, времето за размножаване при животните, цикличните промени във времето и планетарното движение в небето също са дали своя принос в определянето на свещени числа.
Астрономичните фактори са били възприемани на базата на разбирането, че божествата, които не идват от недрата на земята, са дошли от небето. Хората са вярвали, че пътуването на боговете е зависело от позиционирането на небесните тела и техните орбити. Поради това определени числа, времена и месеци от годината са оказвали съответно благоприятно или негативно влияние върху пътуването на боговете. Тези времена са били маркирани с числа и определени постановки, ритуали и обичаи, за да може божеството да бъде посрещнато подобаващо и често пъти с точност до минута.
Божиите числа са гравирани във вечността за цялото Му творение и Той е назначил за хората и земните събития определена цикличност. В Битие 1:14 виждаме, че Бог постави звездите за белег, чрез който да се отмерват времена на Неговите и земните сезони. Това показва, че Неговите графици не са основани на земните календари, променящи се поради различните времеви зони или човешки манипулации. Бог е втъкал в творението Свой собствен график и календар, който Неговите невидими сили следват. Зачеването (особено при животните) има своето определено време в годината. Птиците живеят и мигрират според назначените месеци и сезони. Семената биват посявани на определеното за това време, а жътвата се прибира според вградения в земята график на възпроизводство.
В Библията числовото определение за Бог е Три-Единен, което показва Неговата неделимост и че числата три и едно са символ на обединена единна сила и действие. Числото седем преобладава в повечето светски религиозни системи поради факта, че за периода от една седмица има седем дни и толкова нощи. Всеки месец има определените си седмици и нито една година не минава преди да изтекат седмиците й. Числото седем е важно поради своя духовен произход. В Библията пише, че във вечността Бог има седем духа, стоящи пред престола Му. За тях се казва, че са силните управници, назначени над земята, освободени при изливането на Святия Дух в деня на Петдесятница за цялата църква на Новото Творение. Виж Откровение 1:4, 3:1, 4:5 и 5:6.
Свещените числа имат своето място и в броенето на годините. Когато числото десет, което е символ на десятъка и плода от човешките ръце, бъде умножено по числото седем, полученото седемдесет говори за нещо различно. То е показател за земно управление и по-конкретно, от страна на Божиите хора. Презумпцията за това е извлечена от поучението в Библията, че “за Бог един ден е като хиляда години, а хиляда години – като един ден” (Виж Псалм 90:4 и 2 Петрово 3:8). Най-добре това може да бъде разбрано в контекста на това, което Библията нарича “денят на Господ”. Виж Исая 2:12 и 13:6, 9; Еремия 46:10; Малахия 4:5; 1 Коринтяни 5:5; 2 Коринтяни 1:14; 2 Петрово 3:10 и Откровение 20:2. Хилядагодишният ден на Господ и приложението му на земята показва, че Бог маркира делата Си на земята, според Неговото определение за ден, а не според човешките разбирания. Това е установено по отношение на Неговите сезони и предопределеното за тях време.
Свързвайки гореописаното с управление и предци, можем да проследим тази числова зависимост до Адам в Едемската градина. Той е живял деветстотин и тридесет години в изгнание, след като падна в грях. Логичният въпрос е: какво е правил през първите седемдесет години от живота си? Отговорът на въпроса е, че през тези години той е владеел и царувал суверенно над поверената му от Бог земя. Изглежда на змията е отнело едва седемдесет години, за да успее да детронира Адам, което прави това число представително за божествена власт и управление. Израел имаше седемдесет стареи и в Исая 23:15 се казва, че седемдесет години е числото на един цар.
В един пълен цикъл на слънчева обиколка има дванадесет тридесетдневни (лунни) периода. Календарите могат да се променят, часовниците да бъдат нулирани, но ако трябва да съвпадат с пулса на творението, те винаги ще бъдат съобразени с Божиите соларни и лунни орбити, назначени за земята. Числото дванадесет умножено по себе си дава сто четиридесет и четири, което е многократно употребявано число в Апокалипсиса на Йоан. То е използвано, за да покаже броя на избраните евреи-евангелизатори, които Бог е определил да довършат делото на Църквата, след нейното заминаване. Виж Откровение 7. Добавянето на хиляда към числото означава, че тяхното време е насрочено според деня на Господ.
Друго важно число е две. Всяко човешко същество е създадено, за да има две ръце и два крака, като има общо по десет пръста на чифт крайници. Осия 2:10 установява, че ръката и служението на Бог са синоними. В Йов 37:7 пише, че делото на човека е запечатано на ръката му от Бог. Други стихове в подкрепа на това са Левит 8:36 и Числа 27:18. Концепцията за това се прилага дори и за ръката (служението) на ангелите. Виж Деяния 7:35 и Галатяни 3:19. Един пръст е показателно за делата на Бог. Виж Изход 8:19 и 31:18; Второзаконие 9:10 и Лука 11:20. Същото е валидно и за краката и техните десет пръста, които пренасят човек навсякъде по време на живота му и труда му. Всичко това показва и причината, защо десятъка, десетата част от човешкия труд и прираст е свързан с числото десет. Числото две говори още за завет, партньорство и баланс. Две очи балансират човешкия взор, като могат да бъдат и преобраз на уравновесено духовно зрение. Две уши уеднаквяват чуването и две ноздри филтрират миризмите. Едната уста е преобраз на целенасочена и праволинейна комуникация. От примерите до тук можем да видим, че и човешкото тяло само по себе си е пророческо за божествените числа.
Числото двадесет отговаря на сумата от пръстите на краката и ръцете, а тридесет съответства на дните в лунния месец. Тридесет също така е и числото, което показва годините на зрялост за встъпване в свещеническо служение на Левит. Това е в пряка връзка с регулярното появяване на Божиите благословения при новолуние и други заветни събития в живота на Неговите хора. Господ Исус е бил на около тридесет години, когато започва активното Си земно служение. Виж Числа 4:3 и Лука 3:23. Служението на Исус продължава три години и половина. Цар Давид, от чийто род произлиза Спасителя, се възкачва на престола на тридесет годишна възраст, като суверенно владее над Израел седем години, а над Юда тридесет и три, което прави всичко четиридесет.
Четиридесет е друго свещено число в Библията, което говори за изпитания, трудности и обучение за Божие служение. Това също е и числото на съда за неверието, който завършва с подготвянето на човек за служение към Създателя. Израел се скиташе в пустинята за четиридесет години, защото отказа да покори Кадис Варни според както Бог беше наредил. Пророк Езекиил трябваше да лежи на една страна за четиридесет дни, поради греха на Божия народ. Исус беше отведен в пустинята за четиридесет дни и толкова нощи. Там Той свали от Себе Си резултата от културните, етнически и религиозни особености, на които е бил подложен, поради това, че е роден и отгледан от хора. Когато Той се завърна оттам, Духът на Баща Му владееше над душата Му.
Друго важно число в Библията е числото петдесет. Това е числото на Библейския юбилей или освобождение, защото е половината на сто, което е пълната мярка на човека. Портала на Божия дом е висок петдесет лакти. Виж Исая 65:23; Марк 4:8, 20; Лука 16:6-7 и Йоан 19:39. Когато числото е съставено от няколко стотици, трябва да се вземе предвид техния брой. Четири например е число, което символизира земята и нейните четири полюса или вятъра, придава съответното значение на четиристотин. Седем, което е числото на духовно господство, когато се умножи по сто носи смисъл на пълна мярка на духовно господство, освободено в делата на хората. Шестстотин, колкото бяха годините на Ной преди потопа, който разруши неговите пределувиални съвременници, е отражение на пълната мярка. Сто процента от Божията милост беше приложена към техния грях. В края на това време, където шест е числото на човека, спрямо пълната мярка на Божията милост, показва, че времето на призива на Ной, беше времето, когато Бог не можеше повече да търпи нивото на поквара в хората.
Числото пет, което е определено като числото на благодатта отговаря на петкратния кабинет, описан в Ефесяни 4:11. По-горе в дефиницията видяхме, че числото пет се свързва със служение и с труд, според броя на пръстите на ръцете и краката. Шестдесет е числото на управление на хаоса, според окултистите. Това е четно число, чиято цел е да доведе съвета до задънена улица, без възможност за необходимите бройки на нечетния кворум, който да реши в определена посока. Това е важно като разбиране, по отношение на това, че в повечето случаи свещените числа, които са свързани с Бог са нечетни, тъй като четните често водят до патови ситуации.

Свещенство – Думата, която дефинира тяло от индивиди, които служат като свещеници. Библията разпознава три вида свещенство: Мелхиседеково, Левитско и това на народа на Новото Творение от царе и свещеници, новородени в Господ Исус Христос. Виж Изход 40:15; Евреи 7:24 и 1 Петрово 2:9.

Свидетел – Виж Мъченик.

Свитък – Древна книга, написана върху дълго непрекъснато парче папирус, която обикновено се съхранява в навит вид и запечатва с восък. Да погълнеш или да изядеш такъв свитък е символ за това, че посланикът е приел словото на Господ в себе си, като то е било асимилирано вътре в него, за да бъде освободено в необходимия бъдещ момент. За пророк да погълне словото на Бог, е акт на подготовка за освобождаване на словото към съответното пророческо поколение.
Сладкият вкус на изядения свитък символизира първоначалното удоволствие, което пророка е изпитал, когато е разбрал, че Господ най-накрая ще извърши съда си поради греховете и безбожието на даденото поколение. Горчивината в стомаха, която идва в последствие е показател за тъга и ужас, предизвикани от ръката на Господ, която натежава върху обекта на пророчеството. Разруха, бедствия и катастрофи са били последствията от такива пророчески действия.

Свръхестествен – А) Това, което направлява и контролира нашия свят от духовния свят отвъд границите на видимото. Б) Събития, които излизат извън границите на това, което е нормално и естествено за хората. В) Обиталището на боговете и невидимите сили на творението. Г) Описание на това, което е привилегия и способност на духовния свят и неговите множества. Виж 1 Коринтяни 10:3-4.

Свръхестествен пратеник – А) Създания на Бог, които са упълномощени да извършват свръхестествени и духовни дела от Негово име. Б) Може да бъде както ангел, така и човек. В) Терминът се прилага още и за Святия Дух като Третата личност от Троицата, Която направлява изпълнението на Новия завет на земята. Виж Битие 24:40; Псалм 35:5-6; Деяния 5:19 и 12:11; Откровение 14:15-19.

Свръхестествено придобиване – А) Сдобиване с нещо по неестествен начин или процес. Б) Това, което постигат пророците, когато изговарят словото на Бог. Виж 4 Царе 4:1-7 и Матей 17:27.

Свят – Човек, който е посветен и предаден на Бог, чрез отделянето му от греха.

Святост – А) Състоянието на отделяне и освещаване от греха към Бог. Б) Законът на Божия храм. От перспектива на Бог, святостта е неопетнима и е невъзможно да се омърси от каквото и да е нещо външно за човека, оттук е и притчата на Исус, описана в Матей 15:11, 20 и Марк 7:20. Божията святост означава освещение, което прави всички части да са добре, здрави и действащи в перфектен синхрон с другите, без прекъсване и проблеми. Това е святост в поведение, която произтича от святи мисли, емоции, желания и решителност.
Това е съзнателна святост, плод на волево решение, която решително съществува, за да произвежда и върши това, което е право. Тя разпознава и избягва неправедността и придава силата и превъзходните добродетели на описаната по-горе проницателност, на всички около нея. Тази святост е нещо повече от освещение и отделяне - тя е основата, на която те могат да бъдат постигнати и библейското изкупление да бъде проявено.

Сеанс – А) Некромансия. Б) Предсказване на бъдещето чрез общуване с мъртвите. В) Окултна дейност, която включва истинско или мнимо призоваване на мъртвите, с помощта на фамилиарни духове и вентрилоквизъм (говорене чрез стомаха).
Практиката на сеансите датира още от преди създаването на Израел като държава. В онези времена боговете на мъртвите и подземния свят са били търсени за помощ и съвет, чрез техните медиуми. Тогава хората са вярвали, че техните мъртви отиват под земята, където да продължат своето съществуване. Презумпцията за това най-вероятно се е кореняла в практиката да се погребват телата на мъртвите под земята.
Същността на тази практика се е състояла в това, че както за хората от древността, така и за съвременния човек, идеята за абсолютната и необратима смърт е била трудна за приемане. С цел да бъде вкаран елемент на надежда за роднините на починалия, са били измислени и разработени широк спектър от чародейски и окултни ритуали и практики. Катализатор за това движение е било измислянето и служенето на боговете на смъртта, с надеждата да бъде спечелено тяхното благоволение и по някакъв начин да им бъде даден достъп до изгубените близки.
Медиуми и спиритисти са служителите, употребявани от боговете на мрака. Тяхната работа е била да предлагат себе си като един вид проводник за боговете и по този начин да осъществяват връзка с починалите. Името на това събрание или служение, където се е осъществявала срещата с мъртвите е сеанс. Смятало се е, че тогава е ставало възможно появяването на нематериалните и духовни страни на починалия, за които се е вярвало, че съществуват дори и след смъртта на тялото. При призоваването на мъртвите, те дискутират въпроси от отвъдното със своите живи роднини и близки. Често това е хипотетична информация за утрешния ден и съветване по отношение на това, как мога да се възползват от знанието за наближаващите събития.
Най-ясният пример за това, може да бъде видян в 1 Царе 28:9-25. Друга информация по този въпрос може да бъде намерена в Петокнижието, където Бог забрани на Израел да участват в такива практики, поради това, че те са еквивалент на служение, общение и поклонение към мъртвите. Това е най-видно от самите ритуали на некромансията, които са съществени за правилното и успешно протичане на сеанса. Виж Некромансия.

Север – Посоката на хладното, студа и сумрака, поради неговите мразовити температури и липсата на слънце. Северът говори за тъмното и скритото. Йов 37:22 разкрива севера, като обиталището на Всемогъщия. В Бог, Синайската планина е на север, както и града на Великия Цар, който е Исус Христос.

Седалище – А) Стол, място за почивка. Б) Седалище на сила и власт обикновено от еклесиален характер като например местата на свещениците в храмовете. Седалищата представляват също така и място за отпускане, обучение или удобство по време на работа. Гръцката дума за седалище е катедра, от нейния корен произлиза думата катедрала. Когато Исус говореше за мястото(седалището) на Мойсей, Той имаше предвид нещо повече от неговото място на масата за ядене или удобния му стол за почивка. Неговата нарочна употреба на тази дума имаше за цел да покаже седалището на официална длъжност, духовната власт, която произтича от него и по-конкретно тази на еклесиално управление.

Седем – А) Числото на божествени революции и цикли. Б) Число, което символизира върховенството на Създателя като световно влияние и контрол. В) Числото на суверенитет и абсолют. Светът от времето на Месопотамия е разделял небето и земята на седем части. Всяка една от тях е била наречена на съответстваща й планета. В днешно време това са континентите на земята. В миналото този начин на разделяне е произлизал от вярването, че земята е свръхестествено управлявана от седем властващи началства. Предполагало се също, че над тях стоят седем архангела, които ги контролират и надзирават. Названието на тези началства е архонти, откъдето те са известни и като седемте архонти на творението. В Библията числото седем е споменато над сто и петдесет пъти. Само в книгата Откровение, то се споменава петдесет и четири пъти. Списъкът, който е изброен по-долу съдържа някои от по-значимите събития и ритуали свързани с числото седем:
1) Грехове, които са мерзост – Притчи 6:16 и 26:25
2) Завършеност на цикъл – Битие 7:10
3) Завети – Битие 46:25
4) Чудеса на възстановяване– 4 Царе 4:35 и 5:10
5) Постоянно отдаване на слава и хваление – Псалм 119:164
6) Дни преди потопа – Битие 7:4
7) Дни на седмицата – Битие 2:2 и 1:14
8) Дякони в първата църква - Деяния 6:3
9) Демонични крепости – Матей 12:45 и Лука 8:2
10) Божествени декрети – Даниил 4:16, 23, 25, 32 и 9:25
11) Божествени тайнства – Изход 7:25
12) Очи на Бог – Захария 4:10
13) Празници – Числа 29:12
14) Прошка – Матей 18:21-22
15) Пълнота на Божиите благословения – Йов 1:2-3 и 2:13
16) Божии светилници – Числа 8:2 и Захария 4:2
17) Жертви – Битие 21:28-31
18) Определеното служение към Господ, духовно– Битие 29:27
19) Свещеническо освещаване – Левит 4:6 и 8:33
20) Свещеници – Исус Навиев 6:4
21) Пророчество – Битие 41:2-7
22) Пророчески чудеса – Матей 15:34 и 3 Царе 18:43-44
23) Очистване – Левит 12:2
24) Препосвещение – Левит 23:34
25) Косата на Самсон – Съдии 16:19
26) Седем нации – Второзаконие 7:1 и Деяния 13:19
27) Седем Пасхални Агнета – споменава се 12 пъти от Левит до Числа
28) Патири в служението на Христос – Михей 5:5
29) Завършване на Соломоновия храм – 3 Царе 6:38
30) Духовно освобождаване от дълг – Второзаконие 15:1
31) Звезди (Плеяди) – Амос 5:8
32) Камък, като Христовия със седем очи на него – Захария 3:9
33) Скиния – Числа 19:4
34) Време на завършеност – Левит 12:2
35) Тръби – Исус Навиев 6:6
В книгата Откровение се говори за: седем ангела; седем свещника; седем църкви; седем духа; седем глави; седем рога; седем планини; седем чаши; седем язви; седем печата; седем гръмотевици и седем тръби. Това, което апостол Йоан получи на остров Патмос беше едно зашеметяващо откровение. От него става ясно, че Църквата, родена от Месията, ще бъде физическо превъплъщение на седемте вечни духа на Бог. Разширена по този начин, Църквата на Новото Творение трябва да измести и замени седемте архонти, управляващи от древността, със своите седем ангели, в качеството си на изявеното тяло на Христос на земята. Виж Седем дни и Инкубационно преживяване.