Пленници – Заложници на врага. Хора, отведени и държани в плен при военни действия.

Плет (Преграда) – В пророчески смисъл, това е сферична преграда, която има около всеки един човек. Този плет може да бъде разглеждан като стена на защита, отбрана или обсада за разрушение. Целта на тази преграда е да затвори и ограничи, както и да държи навън всички нежелани сили. Всъщност живота на всеки един е обграден с такава преграда, но не всяка преграда е за закрила. Плетовете се изграждат и поддържат от божеството, на което човека е съзнателен или несъзнателен поклонник.
Създателят Бог разпределя и определя тези стени. Въпреки това, поддръжката на плета от Негова страна, изисква съобразяване с поведението и законите на Неговото духовно царство. Това е така, защото тези закони и норми са постановленията, който Господ даде, за да поддържат световете Му. От съществено значение за хората е да научат колкото е възможно повече за управлението, законите и мъдростта на Божието духовно царство. Когато такова знание липсва, защитната ограда около човека може да е слаба или дори полуразрушена, въпреки че той може да живее по-най-праведния според него начин. Притчи 9:10 набляга върху важността на това човек да добива мъдрост в Бог, за да изгради и укрепи стената си.
Много фактори оказват влияние върху поддържането, укрепяването и изграждането на защитна преграда. Като за начало, това е покорство към волята на Бог и към словото Му, живот според Неговите стандарти и постановления. Очевидните добродетели като праведност, милост, истина, вярност, морал и святост са най-отгоре в листа на Божия стандарт. Заедно с тях вървят даването на десятък, поклонението към Господ като единствен Бог, служение на жертване и даване (особено във време на нужда) и богоугодно взаимоотношение с Христос и Неговите светии.
Вярата прави чудеса по отношение на личната защитна преграда, защото тя е показател за доверието на човека към Бог и как той отговаря на всичките Му духовни изисквания. Друг важен показател за здрава стена около живота на човек е, той да бъде свързан с автентичен и истински пророк. Виж Езекиил 13:5 и 2 Летописи 20:20, където и в двете отпратки се подчертава важността от тази функция на пророка. Виж Йов 1:10; Притчи 15:19; Еклесиаст 10:8; Исая 5:5; Езекиил 22:30; Осия 2:6; Марк 12:1. Виж Пробита стена.

Плетени венци – Корона от цветя, носена като знак за освещаване и издигане на по-горна позиция. Символ на почит към бога, на който носещия венеца служи. Божествено постановяване на избор и издигане.

Плеяди – Електра. Име на седемте звезди, споменати в Йов 9:9 и 38:31. Плеядите са почитани като бижуто на творението, разпознавани като духовна и небесна украса и присъствие. Те още са и символ на божиите небесни плочи, на които са надписани скритите Божии съкровища. Древен мит за плеядите ги асоциира със седем женски добродетели. Иронично е, че Плеядите често са споменавани заедно с Орион, пророческо съзвездие смятано за символ на Зевс.
В Новия завет, Исус ги споменава като седемте звезди, представляващи Неговата църква, която Той държи в ръката си в книгата Откровение. Тези седем звезди съответстват на седемте духа пред престола на Бог, които бяха изпратени по целия свят. Виж Откровение и Седем Духа. В Амос 5:8 се казва да потърсим Този, Който създава Плеядите, а в Откровение Господ Исус е изявен, като притежателя и владетеля на съзвездието. Неговото апокалиптично писмо, предадено ни чрез апостол Йоан, е всъщност адресирано до ангелите(синоним на звезда и дух) на седемте църкви. Виж Откровение 1:16,20, 2:1 и 3:1. Виж Седем звезди.

Пнеума – Гръцката дума за дух.

Пнеума интелект – Термин, който описва мъдростта, знанието, разбирането и прозрението на Духа, което Той има върху естествените сфери на Божието творение. Посланието до Ефесяните казва на Христовите хора да бъдат обновявани от обитаващия в техния ум дух. Това обновяване има за цел да ги доведе до място на духовна интелигентност, където ситуациите и мъдростта на Божиите невидими духовни светове са им известни и ясни. По този начин очевидните в естествения свят събития, причини или последствия са възприемани и разглеждани чрез силата и духовните способности на Човека на Новото творение.

Пнеуматики – А) Действията на Божия Дух. Б) Духовни активности, операции и проявления в и чрез Новозаветната църква.

Пнеуматикос – Гръцката дума за “духовен”; духовност в съвременния смисъл на думата. Библията има дванадесет приложения за тази дума: закона, дарбите, Божиите неща, църквата и служението, съд(в смисъла на действие), храна, хора (виж Осия 9:7), тяло, песни, злонамереност, разбиране и дом. Думата означава нещо повече от абстрактно или нематериално по естество понятие. Тя се отнася за нещата отвъд нашия физически свят, ефирното, неосезаемото и небесното. Тя е работен термин, който дефинира не само нещата, които не са плътски или човешки, но включва силите и агентите, назначени да управляват невидимата част от творението.
На последно място думата говори за функционалността на Божия свръхестествен механизъм, чрез който Святият Дух и Неговите святи ангели действат, напътстват и управляват земните дела. Пнеуматикос е важна за пророческото дума, поради това, че тя идентифицира присъщото за Бог действие на Неговата сила. На пръв поглед тя изглежда като ембрион, латентна или привидно бездейна, но въпреки това винаги динамично активна в Неговия духовен свят. Всичко това означава, че силата на пророците е солидно подкрепена от духовните механизми на Създателя, които се задвижват и функционират чрез Неговото слово, изговорено от устата им. Пнеуматиките не спират да текат, извличайки от творението ресурси, мобилизирайки мъдрост и умения, за да изявят и произведат това, което обновява и насища земята. Виж Проявление на пророчество и Пророческо проявление.

Поверена област (Стража) – А) Сферична част или територия. Б) Място за наблюдение, пазене, грижа или държане на затворници. В повечето случаи на пророците са определени духовни територии, подобни на поверяваните области в миналото, над които определени надзираващи личности са имали юрисдикция. Виж Исая 21:8 и Авакум 2:1.

Погребален – Първоначално, всичко това, което се отнася до поклонението към мъртвите. Древните религии са разработили сложни погребални обреди, като начин за богато и триумфално погребване на техните мъртви. Те са вярвали, че смъртта не е края, но просто вид преминаване в различен невидим свят на съществувание. Много са вярвали, че починалия ще се върне под формата на дух и ще обитава в тялото на някой от най-близките му живи роднини. Обикновено духът водач на семейството е избирал някой от потомците, който да бъде реципиент за духа и душата на починалия, докато последния получи правото да отиде на небесата.
Типичното погребение се е състояло от жертвоприношения и възлияния към бога, на когото роднините са поверили починалия си сродник. Регулярните посещения на мястото на погребение и допълнителни жертви там, са били правени посмъртно, така че мъртвия да бъде в безопасност в новия си свят. Това се е правило, за да държи настрана зли духове, които могат да ги погълнат или да ги отклонят от пътя към тяхното място на покой.
Често мъртвите са били изпращани с дълги процесии, с които се е отпразнувало преминаването им в отвъдното. Смятало се е, че тези, чийто живот е свършил преждевременно, са могли да взаимодействат с живите, които да им помогнат да довършат предполагаемата им оставаща работа в света на живите. Това е още едно обяснение за произхода на древните сложни погребални обичаи и обреди и тяхната цел.

Погребение – Обичай за отпразнуване и организиране на безопасен път на починали хора, от земята на живите към отвъдното. Погребенията са били изпълнения на стриктни и старателни мерки, които хората са предприемали, за да подсигурят безпрепятственото пристигане на мъртвите им сродници на тяхното местоназначение в отвъдния свят. Един от основните мотиви за тези церемонии са били жертвоприношенията на духовете на смъртта, които ще бъдат придружители и превозвачи на починалия до неговия бог.
Били са извършвани специални подготовки на тялото след смъртта, както поради санитарни и козметични причини, така и за да направят починалия да бъде по-красив и достоен за съответния бог, при който се е вярвало, че той отива. Когато Исус отговори на един от тези, който беше призовал в служение към Себе си, Той му каза да остави мъртвите да погребват своите мъртъвци. Това не беше някаква грубост от Негова страна, но противопоставяне на древни суеверия и произтичащи от тях обичаи и вариации на различни култове към смъртта, дълбоко врязани в обществото по това време.

По време на земното служение на Господ, култовете към смъртта са били мощни институции, приемани и поддържани от всички сфери на масите. Те са добили своята популярност, поради това, че правилния ритуал, жреци и погребални агенти са били важни при осигуряването на правилно отношение и подготовка на починалите роднини за тяхното погребение и задгробен живот. По този начин близките се чувствали спокойни и уверени, че техния починал роднина ще завърши успешно пътя си в отвъдното, където го очакват предците му, във вечното му място на покой, според конкретните вярвания на дадения фамилен род.

Това е било гарантирано от определената религия, на която хората са вярвали и духовете на предците, на които са се покланяли от поколение на поколение. Било е особено рисковано за главата на семейството или за най-големия син на рода да не обърне внимание или да не извърши полагащите му се отговорности в тази област. В такъв случай те биха могли да причинят зло на мъртвите, а най-вероятно проблеми и нещастия и за живите от фамилията, които биха могли дори да се разпространят надолу по родословието.

Когато е трябвало да се извършат някакви специални погребални обреди, дори на чужденец, стриктното изпълнение на чужди погребални ритуали е било нещо повече от суеверие за хората. Случвало се е дори тези обреди да надминат и надхвърлят редовия религиозен протокол. Това е било един вид застраховане за това, че никой роден по онова време няма да бъде пренебрегнат.
Христовото послание за вечен живот пряко се конфронтира с тези поверия и обичаи. Тогавашните хора не успяха да разберат защо Той не беше изобщо притеснен да отдава такава специална почит на мъртвите, както те правеха. За повече подробности виж дефиницията на Погребален.

Подбуждам – Предизвикателен вик, който призовава към надигане, стимулира действие и съживява личност с цел да я подкани към действие.

Подвизи (Геройства) – Победи, усилия и стремежи, увенчали се с успех чрез забележителни дела и поведение по време на конфликти, битки или съпротива. Изключителни дела. Героични и приключенски подвизи. Виж Пророчески Подвизи и Даниил 11:28 и 32.

Поднос и Чиния – В пророческия символизъм, тези два предмета се явяват най-често като показател за служба. В духовен смисъл те могат да бъдат предмет за пренасяне или за изпълване. Чинията касае ядене и е символ на празнично общение или обект на употреба. Подносът е по-голям съд, който се поставя пред няколко души. Вероятно е в подноса да има по-голяма мярка от храната, която да стигне за повече хора. Подноси бяха дарени от водачите на всяко племе в Числа 7:84, като част от тяхното дарение на посвещение към храма на Господ.
Духовният символизъм на този ритуал е сянка на съвременните храмови служители, които посвещават съдове на Господ, чрез които Той да може да работи в Своя храм. Това са съдове, от които хората Му могат да се хранят или да им бъде сервирано от тях. Осветени да приемат и да пренасят качествена и отбрана храна. Виж Купи и Чаши.

Подчинен пророк – А) Такъв, който функционира на регионално ниво и/или с по-малка власт. Пророк, който се обучава или е средно екипиран за активно или съществено пророческо служение. Б) Пророк, който е назначен към по-ниско ниво на служение, поради това, че се обучава или няма достатъчно опит. В) Пророк, който е бил назначен от Бог да бъде придружаващ служител на по-старши пророк или такъв, който е назначен към апостол. Г) Пророк, на който Бог доверява грижата и помощта за по-висши служители. Пример за това е служението на Елисей към Илия.

Покаяние – Изискването за истинско спасение, което призовава грешника или отстъпилия светия, да признае греха си и да се обърне или завърне към законите и благодатта на Спасителя.

Поклонение към бика – Друга форма на поклонението към телето, практикувано в древността, особено от културите от Средния Изток. Поклонението към бика е еквивалентно на поклонението към слънцето, защото то е преобраз на обожествяването на слънцето в древен Египет. Виж Ваалово поклонение.

Поклонение към предците – Поклонението, извършвано към починали роднини, чиято смърт се вярвало да оставя сила и известност в съответния род. Наследственото поклонение е базирано на непрекъсващата семейна връзка с настойническите духове на предците. Наследникът, който става глава на семейството, било то патриарх или матриарх, е имал задължението да служи на духа в отвъдния свят, чрез специфични погребални ритуали и церемонии. Следвали са и други посмъртни обреди с цел да се угоди на фамилиарните духове, отговарящи за семейството. Целта е била да се осигури починалия, така че да няма втора смърт за него, което му гарантирало вечна власт, ранг и престиж.
Наследникът на прародителя-покровител е имал задължение да позволява на тези духове от етера, да се вселяват в тялото му и да го използват при нужда. Това е било необходимо, за да даде възможност на духа на починалия да се наслаждава на живота, които не е могъл да изживее в собствената си плът поради преждевременна смърт. Този завет продължава, докато на починалия роднина не бъде дадена възможност за трайно прераждане.
Всеки наследник на починалия, който се противи на този обичай, е можел да причини втора смърт на покойния, като това се е смятало за много по-лошо от първата. Ако мъртвеца пострада в отвъдния свят или стигне до предполагаемата втора смърт, човекът отговорен за посмъртните грижи към покойния е бил наказван. Семейни облаги, специални таланти и дарби, социално положение, всичко това е било изложено на риск. Тези обичаи, са били много по-значими за управителите, благородниците и царските особи, защото се е вярвало, че те са получавали силата си от духовете на предците си.
По отношение на втората смърт, Господ Исус конфронтира тази заблуда в Откровение 2:11; 20:6,14; 21:8, като обещава на Своите победители, че те няма да видят втора смърт. Сложните човешки погребения и отдаването на повече почит към мъртвите, отколкото на живите, се основават на древното поклонение към предците, където смъртта се е смятала за окончателна. В Новия завет, Христос отне жилото на смъртта и направи сложните церемонии за мъртвите ненужни.

Поклонение към теле – Церемониално поклонение към млад вол, възприеман като бог. Обикновено е бил избиран бивол за мъжко божество, а крава за божество от женски род. Израел възприе поклонението към телето от египтяните, поради неговата жизненост и сила. Вярвало се е, че силата на бика го е окачествявала божествено, придавайки му силата и/или способностите на бог. Биковете са били символи на божествата Син, Ан, Ану и Мардук. Кравите са били символ на Ищар. При всичките тези божества се е смятало, че животните притежават и могат да придадат живото-обновяваща сила.
Поклонението към бика е било част от това към Фараона, тъй като е било пример за обожествяването на слънцето в древен Египет. Боговете Ра и Пта са били изобразявани и идолизирани с бикове. Аарон окуражи поклонението към телето, след като Израел излезе от Египет. Това стана по време на удължения престой на Мойсей на Синайската планина, когато той получаваше Десетте заповеди. Тогава Аарон, нетърпелив да дискредитира брат си, направи на Израел нов бог, на който да се покланят, вместо Яхве, за Когото бяха убедени, че очевидно ги е изоставил.
Телето беше обръщение към тяхното едновремешно идолопоклонничество в Египет. Еровоам постанови и организира поклонение към теле в Дан и Ветил. На тези две места той установи религиозен ред и система от своето собствено сърце. Изход 32:1-6; Второзаконие 9:16; 3 Царе 12:28-30.

Поколение – Потомството, което наследява предшествениците си във време, сезон, история или клас, произлизащо от една родословна линия. Исая 41:4 казва, че Всемогъщият Бог извиква поколенията от началото, тоест от първото семе, от което ще произлязат всички следващи поколения.

Покривало за глава – Библейски погледнато, шапката е нещо повече от просто покривало за главата, което пази от елементите, въпреки че може и това да е значението на съня или видението. В духовно отношение различните начини на покриване на главата представляват власт или потвърждение от властта, която е ръкоположила някой в длъжност. От незапомнени времена шапките или начина, по който се е покривала главата, са били тясно свързани с културата и бита на хората, с топлината и защитата. Свещениците са ги носили настрана, за да демонстрират тяхната позиция и взаимоотношение с бога, на когото те служат.
Царете са ги носили, за да изявят богатството, изобилието и мощта на страната си. Виж Корона. Войните са носили шлемове или специални защитни шапки, които да покажат техния господар, или да уплашат противниците им, или да могат да се различат като ранг и позиция сред войската си. Професионалистите ги носят, поради всичките или която и да било от тези причини. Различните видове шапки включват широкополи, капитански, митри, качулки, тюрбани, корони и перуки.

Покровителство – А) Това, което се отнася до поличби като невидими и недоловими сили. Б) Тълкувателите на знамения, получени от боговете чрез авгурство. В) Процесът, чрез който официалните жреци и гадатели са търсили и откривали информация за правата, силите и привилегиите на дадена личност според божествената воля. Г) Разкривало е предполагаемото предразположение или потенциал на бъдещ управник или жрец като основа за неговия избор. Авгурството е било законен метод, чрез който Римското правителство е предричало потенциала на бъдещите служители, военни или жреци, които са щели да работят за държавата.

Поличба – Дума, обясняваща шепнещите гласове, идващи чрез вътрешностите на заколени животни. Авгурството, чародейството и хиероскопията са някои от най-често практикуваните методи, чрез които са получавани поличбите. Думата в по-широк смисъл означава благоприятен знак, който привлича вниманието на слушащия, като внезапно отговаря на спонтанни или неизказани въпроси и запитвания. Поличбата представлява знак, който се получава чрез някои от гореописаните методи.

Помазан (1) – А) Покрит с мирото на Божието помазание за служение пред Бог. Б) Царе, свещеници, пророци и всички служители на евангелието получават съответното ниво помазание за конкретното служение или за обучение. Виж Крио.

Помазан (2) - А) Следствие от помазването, да бъдеш преносител на помазанието Б) Еврейската дума за това състояние е шемен, която е корен на шаман. Шемен означава масло, особено благоуханно, което най-често се е употребявало при помазването. В повечето случаи, то е било приготвяно от маслини – това, което днес наричаме зехтин. Шаман отразява резултата от помазанието – да огряваш, да сияеш, да натлъстееш (да имаш изобилие от блага). Връзката му с духовната власт е базирана на тези показатели, които сочат към подобряването, подсилването и издигането на помазания. Виж 1 Царе 10:1 и 16:1, резултата от натлъстяването, което идва от помазването в словото. Второзаконие 32:15; Неемия 9:25; Исая 6:10.

Помазаният херувим – Термин, използван само веднъж в Библията, за да идентифицира миналото на Сатана. По време на неговото пребиваване на Небето, той е служил като херувим с уникално помазание за развитие и растеж. Терминът, използван в случая, за да опише вида помазание от Създателя е мимшах. Думата е използвана само веднъж в Библията за конкретния призив върху живота на Луцифер.
Смисълът на това е, описанието на уникалността и мярката на славата, освободена върху него, която е носела със себе си духовна тежест, недостъпна за друг от творението. Били са освободени проявления и разширения, специфично дадени от Бог, които както времето показва, имат цел отвъд служението сред херувимите. Това разширяване, което ние виждаме до днешни дни, включва неговото световно господство и назначение да заблуждава поколението на Адам. Той организира силите на мрака, които подклаждат желанието на хората към греха. Сатана е бил подготвен да бъде свръхестествената сила, стояща зад свободната воля на хората, които отхвърлят Създателя.
Теологично той е представен като архангел, но Библията открито нарича Сатана херувим, обърнал се във враг и обвинител. Преди да отпадне от благодатта, той е служил като ангел-пазител, закрилящ херувим и транспортно средство за Йехова. Виж Херувим.

Помазване – Свят ритуал, чрез който делата и последствията от това да си избран за определена позиция или цел, са отбелязани чрез изливане или втриване на миро върху избрания човек. Това действие символизира приемането на силата, авторитета и делегирането на власт от страна на божество към човек. Пренесено в Новия завет, където е споменато в Марк 14:8; Яков 5:14; Деяния 4:27. Процесът на помазване, записан в Левит 21:12 е равносилен на божествено коронясване на служителя. Вярвало се е, че тази духовна корона удостоява и освобождава свръхестествени сили и авторитет, от страна на божеството. Виж Изход 40:15, където думата използвана за помазване е машак, най-често използваната дума за помазване в Стария завет. Тя означава “да излея, да втрия миро върху някой или нещо, с цел да бъде отделен и осветен за божествено служение”.
Помазването може да се извърши чрез втриване на главата, ръцете и краката на човека, за да се подсигури ефективното свързване на духовната сила със съответните физически сили на живота. Помазването е нещо повече от прост ритуал в Библията. То придава Божията същност като Ръкополагащ Бог, чрез този извършващ помазването и върху този, който приема помазанието.
Древните народи са считали помазания служител или жертва, като абсолютно и тотално променен човек или обект, със свръхестествен статут, цел или употреба. С тази нагласа те са извършвали всичките си сложни ритуални въвеждания в длъжност. Полагало се е всякакво усилие от страна на помазващия да не пропусне да направи нещо върху помазвания и така да даде повод на божеството да отхвърли тяхното служение. Евентуалният резултат от това е бил съд и наказание за новопомазания, поради неизпълнение на заветните задължения. Библейски пример за това е Мойсей, който пропусна да обреже синовете си, след като Бог го помаза, за да освободи народа Му Израел. Този пропуск, почти му коства живота, когато Бог изрично подчерта на Мойсей важността от безрезервно и безкомпромисно спазване на закона, наредбите и завета на Яхве. Виж подробности в Изход 4:20-26.

Политеизъм – А) Вярата в много богове. Б) Всички древни религии, без Юдаизма са вярвали и са се покланяли на много богове. Съвременното Ню Ейдж движение е вид възраждане на тази вяра и поклонение.

Полунощ – А) Началото на часа на силата в духовния свят. Б) Символ на духовния връх на пълнота и зрялост, който кулминира в събирането на небесните сили, изпратени да променят нещата на земята. Ангелите, които се появиха, за да предизвестят раждането на Христос са пример за това. В) Пророчески преживявания със събития, случващи се в полунощ са сигнал за промяна на световно ниво в творението на Бог. Те са показател за силови промени в Неговия план и обикновено откриват промяна в съществуването за жителите на земята.

Понтиф – Владика, архиерей, главен свещеник над колегията на понтифексите. Свързан с папски вид йерархия.

Понтифекс – Древен термин за строител на свещени мостове между божество и неговите земи. Всяко божество е имало понтифекс, който от своя страна е бил член на най-висшия жречески съвет в Рим. Тази група хора е била надзорник на всички сакрални и религиозни функции, присъствала е на съветнически и съдебни дела на държавата и взимала участие в решаването на въпроси от най-висш характер, заедно с царя. За човек да бъде избран и ръкоположен за понтифекс е означавало, доживотно служение в тази позиция, като първоначалната идея на този ранг е била свързана с поклонението към боговете на реките.
Званието и служението на понтифекса се смята, че датира от приблизително петстотин години преди Христос, а древна Нюма е смятана за родината на този жречески род и служение. Институцията е основана на базата на папска власт, където колегия от епископи е имала абсолютна религиозна и морална власт над останалите граждани. Тази организация е била защитник и поддръжник на мъжкото превъзходство, което се е базирало на наследеното бащинство на духовните водачи от божеството на тяхната религия. Този патриархален мироглед е издигнал духовенството, до позиция на хора от мъжки род, за които се смята, че са въплъщение на бог и управляват заедно с неговия избран патриарх над всички останали.
Заедно с много други, тази древна институция е процъфтявала по времето на Исус. Отношението на всички останали към духовенството като към бащи, е това, което Исус имаше предвид, когато Той ни поучаваше. Той каза да не наричаме(религиозно), който и да е човек – баща, защото истинският Баща на всичко и всички е Неговия Баща, Създателя Бог. Тази религиозна система от вярвания беше целта на Неговото опровержение, а не уважението и близостта, която човек показва към своя естествен баща. Виж Матей 23:9.

Понтифекс Максимус – Първосвещеникът на колегията от понтифекси. Най-висшата инстанция от тази институция. Виж Понтифекс.

Порнография – Писмен или визуален материал, предназначен да предизвика сексуално възбуждане. В Библията думата, използвана за порнография, е свързана с идолопоклонство и прелюбодейство. Освен връзката с храмовите проститутки, порнографията е дефинирана като писмена или визуална помощ на блудница или проститутка. Идеята на порнографията е да привлече четящите или гледащите към подражание на този вид публично изявени сексуални актове.
От историческа гледна точка, жреци и жрици са действали като официални представители на боговете, които предполагаемо са имитирали. Тези свещенически двойки са били “осветени” и посветени на храма с конкретната цел да бъдат пример за подражание. Те са водили хората от събранията си в масово поклонение на техните божества на плодородието. Те са действали в качеството си на жив образ, за това, което техните богове правят на небето или в своите неземни обиталища. Пример за това е случая на Израел със златното теле (Изход 32:4), което доведе до тяхното идолопоклонство и развратно веселие (Изход 32:25). Друг такъв момент е кризата при Баал-Пеор (Числа 25:1-3), където те повториха своето престъпление пред Йехова. Тези обичаи и ритуали включваха пиянство чрез алкохол или опияти, които да съдействат и спомогнат на оргията. За да бъде стимулирано масовото разпространение на този вид перверзни ритуали, порнографски образи и актове са били публично издигани и показвани. Това са били похотливи образи и сексуални действия, които да бъдат вдъхновение за похотта и да помогнат за пълното предаване на поклонника на предполагаемата воля на неговия бог или богиня.

Порта – В Библейската символика портите имат важно място. Те са разположени на входа на града и също така като защита за входа и на замъци. Най-често портите са били строени заедно с кули от двете им страни, като защитно съоръжение. Предназначението на портите е било да бъдат движима бариера, чрез която хората да бъдат наблюдавани и пресявани, така че да влизат и излизат избирателно. В древността портите са били отваряни сутрин и затваряни привечер. Те са били единствения законен начин за някой да влезе в града. Най-често портите са били конструирани с дебели стени, двойни врати и подсилени стоманени лостове. Обикновено са имали огромни ключове, които е трябвало да бъдат пазени от пазителя на портата, дори и с цената на живота му.
Стражите, патрулиращи на портата, обикновено са били смесица от войници и цивилни граждани с такава длъжност. По време на война, нападащите царе са се борили да влязат през портата на града. Това е било равносилно на победа над града и защитниците му, както и свободен достъп до вътрешността му. Също така това официално е означавало, че жителите на града са победени и подчинени.

Този символизъм е използван от Исус, когато Той каза да се стараем да влезем през тясната порта – Матей 7:13. Стратегията с портата е била основополагаща в древните военни действия. Употребата на порта като метафора означава, че веднъж когато царят е влязъл в града през портите, той автоматично е придобивал достъп и контрол върху всичките му ресурси, богатства и търговия. Да бъде пробита защитата на портата е било голям военен триумф и в миналото всички воюващи царе са преследвали тази цел. Виж пророчеството на Всемогъщия към цар Кир по отношение на вратите и портите в Исая 45:1.

Укрепените градове са имали порти, които са имали много приложения. Те са били използвани за жилище на стражите, като склад за запаси по време на обсада и да бъдат преграда и укрепление срещу вражески сили. При портите е било и най-често мястото от където се е водила търговска дейност, публично заседание на съд или взимане на важни решения, както и срещане на дипломатически пратеници.

Портите в пророчески сънища или в молитвено видение, означават въвеждане от Господ в по-високо и по-авторитетно ниво и курс на живот. В общия случай издигане в бизнес, в политическо отношение, а понякога това е сянка на предстоящо духовно воюване. Символиката на портата датира още от началото на вечността, за което Йов 38:17 споменава портите на ада и смъртта, а в Битие 28:17 се говори за небесните врати, водещи към Божието обиталище. Също така в Откровение 21:12 и 21 се говори за дванадесетте порти на Божия Нов Ерусалим. Производно на порта е портал, което има подобно значение, но повече в сферичен аспект и измерение. Виж дефиницията на Портал.

Посейдон – Бог на моретата. Наричан още Нептун.

Посвещение – Ритуали, обреди и обичаи, които съпровождат встъпването в длъжност, общество или конкретни правила на дадена организация или култура.

Посвещаване в длъжност – Показни драматични изпълнения, които символизират или пресъздават правото на преминаване, което дава достъп на човек до дадена група или организация. Най-често тези ритуали на посвещаване представляват символичната смърт на старата личност, което да позволи възраждане в новата, напълно уеднаквена персоналност на останалите от обществото. Преди тези посвещения, от кандидата често се е изисквало да премине през трудни изпитания, които са изисквали сериозна подготовка.

Послание – Думата в латинския е епистола. Използва се като наименование на писаното в Новия завет, което е извън четирите евангелия. Най-общото значение на думата е писмо. Също се отнася за написано от или чрез секретар или секретарка. Когато такива са били наемани на официална длъжност или по правителствени въпроси, написаното от тях (епистола) е било наричано императорско писмо, което е постановявало волята на императора/ управника, като е имало силата на издаден указ(закон).
Тези писма са били диктувани и разпращани, за да наложат императорската власт, укази и управление върху хората от различните краища на държавата (империята). В нашия случай, няма съмнение, че Царят на царете е поръчителя на всичките новозаветни писма. Неговите апостоли са предали волята и мислите Му, отговорите и законодателството на Новия завет към Неговата еклесия. Виж Деяния 15:30.

Послание и Пратеник – А) Комуникация между две или повече личности, обикновено установявана от определени за това лица. Б) Поща или писмо. В) Сигнал, който е изпратен като знак за нещо, което предстои да се случи. Г) Вербално или писмено общуване. В библейско време посланията са били предимно вербални и рядко пъти в писмена форма. Връзката с пророческото е същата – посланието на Бог се предава на пророка обикновено по директен начин. Много преди да са почнали да пишат, хората са чували от духовни създания с физическите си уши, след което са били изпращани да освободят чутото към своето общество. Това обяснява защо словото никъде не описва детайлно служението на пророка, а само неговата личност, характер и атрибути. Факт, който показва колко древна е институцията на пророческото и кое поражда нейната необходимост още от началото на творението.
Центровете за послания, агентите и системите, свързани с тях, датират от дълбока древност и са най-добрата основа за пророческо обучение и трениране. Учещите се, разбират по-добре пророческото, когато опознаят неговото земно съответствие, което са комуникациите. Те включват подготовка, доставяне и получаване на послание или съобщение от една страна към друга. Пратениците, посланията и тяхното предаване по начина, по който са осъществявани в ранните цивилизации е прагматичен и показателен пример за пророческото служение.
Когато се появила писмеността, посланията са били записвани и изпращани чрез други хора, към далечни места в същия регион или в други отдалечени страни. Впоследствие се развили пощенски центрове, които да получават и разпращат послания към царски особи, аристократи, политически и военни управници, храмови служители и други властнически фигури. Всяка една от по-горе описаните групи е имала собствен център и писачите на послания са използвали свои собствени куриери, поради съображения за безопасност и честност.
В миналото често посланията са били изпращани по пътници, които са изпълнявали и функцията на куриери за техните фамилии и съседи. В други случаи, богатите жители на страната са използвали пощенската мрежа на тези, които са имали власт и сила да я развият. Посланието винаги е било запечатано, с което се доказвала неговата автентичност. Преносителят е трябвало да гарантира целостта на печата и истинността на съдържанието на писмото. Печатът на изпращащия е бил от съществено значение и богатите семейства и високопоставените власти са имали сложни ръчно изработени печати, които винаги са носили със себе си.
Да се открадне или подправи печат в онези дни е било много популярно, но и опасно, тъй като всеки вид кореспонденция може потенциално да бъде подправена и изпратена от името на притежателя на печата. Тази честа тактика е направила надеждността на пратеника или преносителя да е от огромна важност. Лъжливите и измамни куриери и пратеници са били жестоко наказвани, при положение, че бъдат разкрити.
В миналото, доставянето на послание е била много рискована работа. Поради това, че са били изцяло зависими от човешки преносители, посланията на хората са можели да бъдат прехванати и изопачени по стотици различни начини. Подслушвачи са можели да поставят засади и капани по пътя, така че преносителят да не успее да премине. Хора с упойващи вещества са дебнели по пътя с цел да прехванат военна или правителствена кореспонденция, която да унищожат, преди да е стигнала местоназначението си. Вражески шпиони са можели да пресрещнат куриера, за да научат за плановете на врага си и евентуално да ги подправят и да изпратят мним куриер с друг план и послание.
В случаите, когато стоки и ценности са били транспортирани, риска от загуба и кражба е нараствал много. Използвайки силата на числеността, пратениците са пътували в група, но това не е елиминирало напълно опасността. Много от комуникациите са били проваляни, като в повечето случаи никой не се е завръщал обратно, за да докладва, че мисията е изпълнена успешно. Ангелът, който се бореше с Яков, беше мотивиран от това изискване. На зазоряване той вече трябваше да се е завърнал при Господ с доклад за неговата задача. Яков навярно беше разбрал това и използва тази информация, за да получи това, което искаше – нещо, което той беше свикнал да използва като стратегия в живота си.
Много често пратеникът и писарят на посланието са били едно и също лице. Обикновено това е бил човекът, който е слушал и записвал посланието директно от първоизточника. В други случаи, това е можело да бъде пощенския администратор, които е получавал и разпращал множество послания към техните предназначения. Тази институция е била от съществено значение за бизнеса, управлението и живота в обществото. Поради това, пратениците и куриерите са били високо ценени служители, които са били уважавани, взискателно избирани и изпитвани, преди да може да им се довери посланието.
Тяхната характеристика е трябвало да бъде съвършена и неопетнена, тъй като се е очаквало, че тяхната персона и отношение е възможно да отслабнат през времето на задачата им, като се подадат на чувства, разбирания или други личности, което да доведе до погубване или промяна в посланието им. Професионалистите, вербално изпратени посланици започнали да приличат повече на едни прости оратори, които само повтаряли сложеното в устата им.
Злият и неверен пратеник е можел да причини големи щети. Това е и презумпцията, стояща зад Притчи 13:17, 17:11 и 25:13. Въпреки това, не всички посланици са били вербални. Някои са били изпращани, за да извършат това, което е изговорено или да упражнят власт от името на този, който ги изпраща. Куриери от този вид са били дипломати, емисари, агенти, правителствени посланици, наместници или специално изпратени служители. Всеки един от тези е бил особено горд с работата си. Повечето са имали изключителна памет, тъй като някои от изговорените думи не е било позволено да бъдат записвани, но са били предназначени само за ушите на получателя.
Поради разпознаването на опасностите и капаните, на които са могли да попаднат по пътя, куриерите и пратениците са били умели бойци, познаващи добре местността, през която минава пътя им. Използвайки проницателност, хитрина и ловкост, те са избягвали засади и с готовност са защитавали с цената на живота си, това което им е било поверено. Професионалните куриери не са допускали нищо да попречи на тяхната доставка, а когато са били конфронтирани от много по-силни от тях обстоятелства или враг, те унищожавали посланието или пряко, или погубвайки живота си, за да не попадне то във вражески ръце. Много от тях са слагали край на живота си, вместо да се завърнат при този, който ги е изпратил с лошите вести. За тях е било ужасно да докладват, че не са успели да се промъкнат и да предадат повереното им послание. Виж Езекиил 9. (Това отношение може да се види в ангела-пратеник, който дойде при Даниил в десета глава от едноименната книга).
Да ти бъде доверено послание е нещо, което е водело след себе си сериозни последствия. Били са необходими много години трениране и доказване, преди някой да може да бъде използван като доверен пратеник. От страна на бъдещия куриер е трябвало да бъде демонстрирана вътрешна честност и неподкупност, неподправена загриженост за правилно запомняне и възпроизвеждане на думите, предназначени за конкретния човек и цел. Всичко това са ключови принципи за библейските пророци. Пратениците не са били някакви клюкари, които не могат да пазят тайна, нито са били такива, които да говорят посланието си пред грешни уши. Повечето по-скоро биха отнесли посланието в гроба си, отколкото да не се покорят на инструкциите на своите принципали.
Да се промени или перифразира дадено съобщение в онези дни, е било равносилно на това, да бъдеш лъжесвидетел и лъжец. Това е било така, защото пратеникът и този, който го изпраща, са били всъщност като едно цяло за периода на задачата. Изпращащият се е предавал изцяло на милостта на пратеника да запази думите и да изпълни задачата. Виж Притчи 30:6. Това е основен фундамент в пророческото служение.
Пророкът, в ролята си на книжник и куриер, (агент изпратен от Бог), има висшето задължение да пазите думите си точни, навременни и акуратни за тези, които ги чуват. Същността на пророческото служение е пророка да чуе от Бог, да изтълкува чутото и да го напише, за да бъде освободено на правилното време. Подобно на своите светски еквиваленти – куриерите, пророците трябва да пазят призива на Бог с живота си и на всяка цена да опазят образа, който те представляват да не бъде Той замъглен или принизен пред тези, към които са пратени. За повече подробности относно пратениците виж Агей 1:13; Малахия 2:7 и 3:1; Матей 11:10; Марк 1:2; Лука 7:27 (които всички се отнасят за пророческия пратеник). Виж още 2 Коринтяни 12:7 и Филипяни 2:25.

Посланик - Личност, представляваща чужда страна, изпратена да върши работата на дипломат от името на тези, които са го пратили. Посланиците често са уреждали идеално преговорите по отношение на срокове и условия за мир между две враждуващи или воюващи страни или фракции. В древността те са били придружавани по време на техните задачи от генерал на армия, член от управлението или правителството на държавата или един или повече длъжностни лица. Посланикът е бил подвластен на един или повече от придружителите си.
Рядко, при изключителни обстоятелства, посланикът е могъл да изпълнява допълнително и функция на властващ управител, по-скоро като заместник в областта, към която е изпратен. Единствените две места, в които думата е упомената в Новият Завет, показват, че Христовите посланици са също епископи и Негови апостоли. Исая 33:7 ни показва последствията от това да бъдем без посланици на мира. Притчи 13:17; Авдия 1:1; Еремия 49:14; Ефесяни 6:20; 2 Коринтяни 5:20.

Посредник – Такъв, който се намесва между две или повече страни в конфликт, с цел да доведе съгласие, да разреши диспути, да изглади различия, да освободи и съдейства за преноса на стоки, услуги, информация и снабдяване между страните.

Потенциал (Сила) – Вътрешната сила, чрез която да упражняваш ефективно влияние и наследствена мощ. В Новия завет, гръцката дума, която най-добре го описва е дунамис.

Потоп – Съд, било той позитивен или негативен. Наводненията представляват също и мощни сили, използвани от Бог като проводник и изпълнител на Неговата воля. Най-драматичното наводнение в Библията, известно като потопа, е всъщност първото наводнение, причинено от Бог, чрез което да накаже пределувиалните хора за техния грешен и извратен начин на живот. В пророчески контекст потопът символизира неустоимото. Той е показател за помитане от нещо, било то добро или лошо. Виж Еремия 46:7-8; Наум 1:8; Матей 24:38-39; Битие 9:11; 2 Петрово 2:5; Откровение 12:15-16.

Поток – А) Пророчески поток, излизащ от духа. Б) Показател за протичане, наподобяващо това на течностите. В) Последователна и непрекъсната поредица, побеждаващо поведение. Г) Доминиращо влияние. Виж Даниил 7:10 и Амос 5:24.

Почва – Виж Пясък и Пръст.