Павел (Апостола) – Четиринадесетият апостол на Исус Христос според Деяния 13-14. Варнава беше петнадесетия, който беше съработник на Павел.

Падане – Много хора имат духовни преживявания и пророчески сънища относно падане. Това са както пророци, така и обикновени хора. Дали източника на съня или преживяването е пророчески или не, това усещане означава точно това, което представлява. То показва падане, неволно или принудително, от по-високо към по-ниско място.
Понякога усещането за падане е положително преживяване, поради това, че може да символизира нарочно или ценно понижаване в живота, ранга, статуса или позицията на сънуващия. Това обикновено е резултат от съда на Бог. Колкото и болезнено да изглежда това или да бъде при реалното му изпълнение, истината е, че то се случва с цел развитие на човека и характера му. Когато видим или усетим падане в духа, специално внимание трябва да се обърне на това, което се случва, след края на падането и върху какво се пада. Тези две подробности са показателни за причината, естеството и целта на видението.
Ако човек пада и това никога не свършва, това е показателно за пропадане в бездънната яма, обреченост и гибел. Ако падането е в мрак, това е поради невежество и съд. Когато преживяването е в светлина, това е събитие, за което падащия е предизвестен и е наясно с обстоятелствата, причините и изхода. В този случай, това е позитивно като въздействие и последствия, както и положително приземяване и край на падането. В случаи, когато падането завършва върху мека повърхност, означава, че без значение колко страшно е падането или спускането, краят му е мек и положителен или в най-лошия случай е без последствия.
Когато имаме падане върху твърда повърхност, това означава стигане до самото дъно и то болезнено. В този случай, жестока болка и последствия очакват падащия в края на преживяването. Целта на това падане е смиряване. В случая, най-вероятната причина за това е божествен съд, особено когато причината за падането е скрита или дело на човешки обстоятелства. Това най-често е резултат от грешка на лично или професионално ниво, може да е поради арогантност и упоритост или нападение от друг човек, обикновено съперник. В тези случаи е без значение, дали съня или видението са продукт на естествена или духовна атака.

Падащи звезди – Явлението, което можем да наблюдаваме от земята, когато звезда напуска мястото си и пада към земята. Това е засегнато като тема от Господ Исус в Лука 10:18, където Той каза, че е видял Сатана да пада от небето като светкавица. От тук, можем да видим, че Луцифер беше първата падаща звезда в историята на творението. Неговото изпадане от небесното място и позиция на благоволение е описано в Езекиил 28. Там пророкът подробно разкрива неговото минало като помазания херувим (виж дефиницията), впоследствие превърнал се в противник(неприятел) и настоящия му живот като принц на мрака.
Метафората със светкавицата е значима, не само защото светкавицата е символ на бързината, но и още според Авакум 3 се отнася за духовни битки. Мълниите са символ на летателните оръжия на духовния свят, така както светкавицата е инструмент на Божия съд. За повече подробности виж Матей 24:29 и Откровение 9:1 – и в двата случая откровенията са от нашия Спасител.

Падението – Термин, който е нарицателен за прегрешението в Едемската градина на първия човек – Адам. Господ заповяда на Адам да не яде от дървото за познаване на доброто и злото, още преди да му даде жената. По нейно настояване Адам яде, поради измамата на змията, която успя да убеди Ева, че те ще станат богове. Въпреки, че жената яде първа от плода, проклятието дойде върху двамата, едва след като и мъжът яде. Така змията, която беше разузнавач за навлизането на греха в човешката раса, установи контрол над целия свят. Тази глупава постъпка на непокорство отвори врата за дявола, свободно да влиза и въздейства на духа и душата на цялото човечество.
Според Библията, мъжът не беше измамен, а съзнателно извърши непокорство. От друга страна, за жената пише, според това, което Павел каза на Тимотей, че беше измамена и поради това съгреши. При Адам, това беше въпрос на решение – той съвсем съзнателно и доброволно яде от ръката на жена си. Тя от своя страна беше измамена, като повярва на информацията по отношение на нейното наследство, според както дявола и каза. Разликата в случая е, че ако Адам не беше ял от плода, а се беше подчинил на заповедта на своя Бог, светът нямаше да изпадне в грях, поради това, че заповедта беше директно и конкретно към него, а не към жена му. Тя я получи от съпруга си, така че, когато тя яде, всъщност беше в неподчинение само към мъжа си и последствията от това бяха минимални. Когато обаче и той яде след нея, очите им се отвориха, и двамата разбраха, че са голи и се уплашиха. Хронологията на събитията около този случай ясно показва, че покорството на Адам или липсата на такова, всъщност беше причината за проблема. Най-вероятно, ако той беше отказал на жена си, всички ние щяхме да имаме различно бъдеще, а той щеше да получи друга жена от Господ.

Паднали ангели – Терминът, описващ една трета от небесните звезди, които бяха свалени от мястото си от опашката на змея. Виж Даниил 8:10 и Откровение 12. Това са дяволите, които управляват тъмните сили и началства на Божието творение, начело с техния принц Сатана. Те също са и бащите на демоните, които са фамилиарните духове, тормозещи хората. Юда описа тези създания, като ангелите, които не опазиха първоначалното си положение и жилище. Виж Юда 6. Изследвайки Библията и смисъла на думите, можем да видим, че тези същества са причинителите на човешките болести, зарази и деформации. Виж Фамилиарни духове, Демони и Дяволи.

Пазач – Такъв, който наблюдава и внимава за друг и неговата безопасност, пазейки неговия или нейния живот или грижейки се за неговото благосъстояние.

Пакс – Римска богиня на мира, съответстваща на гръцката богиня Айрин. Празнувана и почитана на всеки 3-ти януари. Нейният образ е представен, увенчан с маслинова клонка, а богинята държи рог на изобилието и скиптър.

Палестина – Филистия

Палец – Белег на мощ, символ на боеца, изпълнителната власт, ръчните умения и умствени способности за управление. Изход 29:20; Левит 8:23 и 14:14-28.

Палец на крака – А) Палецът на крака е бил помазван от свещениците в Стария завет (също и на техния крак), което е символизирало тяхната лидерска позиция. Това помазване е установявало базата за тяхната управленска позиция и власт. Б) Палецът на крака е водещата част, която направлява посоката при ходене. Като цяло всички пръсти на краката символизират апостолско придвижване и посока. Изход 29.20; Левит 14:14; Също виж определението за Палец и за Пръст.

Палма – А) Символ на победа и триумф над смъртта. Б) Означава възкресение, издигане и транзиция в безсмъртието. Палмите са били рутинно използвани в празнуването на военни победи и подвизи по време на триумфиращите процесии на победителите. Палмовите клонки са били стандартна емблема на побеждаващите войни в чест на техните успешни военни действия. В Откровение 7:9 се говори за светиите на Бог, които се появяват пред Неговия трон с палмови клонки в ръцете им. Това е преобраз на техния триумф над дявола и неговите множества от вражески сили. Светиите също така участват в стандартното тържество, което се прави в чест на ликуващите шампиони, които празнуват победата си над силите на врага.
За да отбележи завинаги техните победи, Господ показва участието им в триумфална церемония, подобна на тези, в които още от дълбока древност смъртните войни са участвали след победите си на земята. Съвременниците на Йоан са имали пълно разбиране за тази аналогия и нейното значение. Те са осъзнавали каква е наградата, която ги очаква, поради това, че са издържали до края и каква ще бъде цената, която ще платят, за да я получат.

Пантофа – А) Мека обувка, която в пророчески контекст е знак за лесен и плавен преход или път. Б) Показател за лесна работа, която е без препятствия. Лекота на движение и сезон на почивка.

Параметър – Установена константа или ограничение, което определя граници, условия или установява дадена мярка.

Пастор – Такъв, който пастирува над стадо овце, преобразно за Църквата на Господ Исус Христос. Пасторите и пророците обикновенно са служители, които работят в екип в локалната църква, поради естеството на техните назначения. Исторически се е вярвало, че пасторите са били доминиращата сила в стадото, а пророците са били техни подчинени. Едно старателно изследване на Библията показва, че това никога не е била волята на Бог, относно лидерство и управление на Неговото изкупено притежание.
Друго подобно твърдение е, че Новия завет слага край на пророците - нещо, за което няма никаква Библейска основа. Редовно е било поучавано, че няма място за служението на пророка в Християнските църкви. Това поучение е защитавано от тезата, че Бог дава на всеки вярващ Святия Дух, за да го води, направлява и да му казва какво да прави директно. Всички тези твърдения обаче по никакъв начин не са подкрепени от написаното в Новия завет.
Думата пастор, употребявана в много езици като такава, е спомената в Новия завет само веднъж. В нейната множествена форма, тя е спомената само в Ефесяни 4:11. Алегоричната форма на пастор – пастир, е използвана в Новия завет около двадесет пъти. От тях на три места става въпрос за пастори на събрание. В болшинството от случаите, когато е употребена тази дума, става въпрос конкретно за Господ Исус Христос. Много малко са случаите, в които става въпрос за пастир на полето, който се занимава с животни, като например пастирите, които отидоха да видят новородения Господ в яслите.
По отношение на Стария завет, думата пастор се използва за тези, които се грижат за стадото на Бог, само в пророчествата на Еремия и Езекиил. В повечето от случаите, двамата пророци смъмрят пастирите на Израел за тяхното неправилно отношение към Божия народ. Другите случаи в този контекст, където става въпрос за пастори, са пророчества относно идването на Христос в качеството си на истинския Пастир на стадото. Господ Исус разшири и наблегна допълнително върху това в Йоан 10 глава. Като обобщение можем да кажем, че в повечето случаи, когато става въпрос за пастири в Стария завет, то е с негативно отношение.
Еремия в 17:16, от едноименната глава на Библията, определя себе си като пастор, въпреки очевидния му призив да бъде пророк. Виж Пастируващ пророк и Еремия 2:8, 3:15, 10:21, 12:10, 23:1-4. В Битие, Йосиф е описан като пастор. На пръв поглед противоречи с това, че е установен като пророк сред езически народ, под управлението на египетския Фараон. Сумарно пасторите са споменати или загатнати в Библията по-малко от петдесет пъти. Това контрастира сериозно на фона на светското мнение и противоречивото владение на пасторите над Църквата на Бог в съвременния свят. За сравнение пророците и тяхното служение са споменати повече от десет пъти от броя на пасторите. Според тази информация, изглежда че повечето пастори в днешно време са апостоли и пророци, които не го осъзнават или не искат да го приемат.
Гръцката дума за пастор е поймен. Нейното значение е толкова широко, че е учудващо от къде Църквата е възприела днес своето късогледо виждане относно дела и функцията на пастора. Стриктно земното значение, от което впоследствие е извадено и духовното приложение на термина поймен, означава “пастир, който се грижи и води”. Според това определение, пасторът се грижи и напътства стадото, което му е поверено. Пасторът управлява, администрира и храни стадото с поучения, доктрина и диспенсации от Исус Христос. Като позиция, пасторът е президент на стадото и в качеството си на такъв, той направлява различните дела, поведението и активността на събранието.
От духовна гледна точка, Божието невидимо творение гледа на Неговите пастори, като царско свещенство и/или принцове над сферичния регион, в който се намира и действа църквата пред Господ Бог. Пасторът трябва да бъде нащрек за врагове, които дебнат и се опитват да нахлуят, ограбят или по друг начин да застрашат стадото. Пасторите трябва да пазят овцете от хищници и заплахи, идващи от природата или други създания. Трябва да изцеряват ранените Христови овце, да се грижат, докато се възвърне здравето им, да издирят и върнат отвлечените и заблудените. Пасторите имат задача да освободят хванатите в капана на плътта, идолопоклонството или незрялостта. В качеството си на ежедневен спътник на стадото, пасторите трябва да обичат стадото си и да споделят живота на отделните членове. Още трябва да спечелят тяхното доверие и уважение, като ги трансформират. Това трябва да се отрази на перспективата на овцете и да преобрази техните души от тъмнината на този свят в светлината на Господ Исус Христос. Виж Езекиил 34.

Пасторско-пророческо сътрудничество – Подобно на апостолско-пророческото сътрудничество, този вид работа в екип се отнася за пророка, назначен към локалната църква. Разликата в случая е базирана на по-високия ранг на пророка, дефиниран според 1 Коринтяни 12:28-29 и Ефесяни 4:11. В рутинните пророчески обстановки тази разлика би била пренебрежимо малка. Когато говорим обаче за локалната църква, това може да причини трудности и проблеми, освен ако пророка разбира мястото си на служение в църквата.
При пасторско-пророческото сътрудничество в екип, пророкът доброволно подчинява мантията си на пасторската власт, през времето на това му назначение. Подобно на Господ Исус Христос, Който дойде на земята като човек и божествен пратеник на Създателя. Библията казва, че Той остави настрана Своите божествени привилегии и позиция. Виж Филипяни 2:7. Пасторът от своя страна, взаимодейства с пророка от позицията на договорни взаимоотношения в случаите, когато пророка е служител, изпратен от Бог. Когато пророкът е израснал под грижите на пастора си, тогава съществува равнопоставеност, базирана на бащинство и синовство.
Идеалната ситуация е тази, в която видението и призива на пастора са подкрепяни и усилвани от служението на пророка. Тогава пророческата власт е упражнявана като допълнение към пасторската, а не узурпиращо. Овцете на стадото трябва да гледат на пастора, като на техен водач, а на пророка като на щатен служител. Пророците, от своя страна, трябва да се стремят да поддържат пастора в умовете на хората от събранието, като глава на църквата. Виж Пастор.

Патриарх – Управлението и властта на бащата като глава на семейния род, племе или клан.

Патриарси (дванадесетте) – Термин, които се използва като обобщително за дванадесетте сина на Яков, които станаха бащи на цялата нация Израел, заветното име дадено на Яков. Имената им са: Рувим, Симеон, Леви, Юда, Завулон, Асир, Исахар, Дан, Гад, Нефталим, Йосиф и Вениамин.

Патриархален – А) Управлението на бащата в дома. Б) Мъжко лидерство. В) Прекалената мъжка доминантност в управленски позиции.

Пегас – Крилат кон от гръцката митология, отгледан от Посейдон и Медуза.

Пейра – Древен финландски домашен дух, който е можел да има форма на котка, змия, заек или жаба. Това е бил дух на кражба, който е бил изобразяван като натъпкан от всичко, което е изядено или откраднато.

Пеле – Хавайска богиня на огъня. Почитана в страхопочитание поради нейните разрушителни сили, като покровителка на вулканите и бушуващата ярост.

Перла – Бижу, което е символ на мъдростта.

Пентатех – Първите пет глави от Стария завет. Наричани още Закона на Мойсей.

Пепел – В пророчески аспект, пепелта може да се появи, за да покаже различни неща. Тъй като това са останките от нещо изгорено в огън, смисъла и източника на пепелта са важни. В религиозните науки и учения, пепелта се използва за маркиране на поклонниците, най-често на челото, за да засвидетелства тяхната връзка с жертвата, която е изгорена и посвещението им към техния бог. Смъртта и изгарянето на жертвата са били символ за това, че поклонника е спрял да живее за себе си. Пепелта на челото е била знак, че той е маркиран от бога, който го е унищожил и е избрал да живее единствено чрез силата на вярата си. Друг пример е пепелта от червеникавата юница, която беше отредена от Яхве да се ползва за очистване на греха от хората Му. Виж Числа 19:6-9. И накрая, появата на пепел в сън или видение, символизира разрушението на нещо, като остатъка от него е безполезен. За нещо да бъде в пепел или пепеливо, означава да е свързано с мъртвите. Означава още и ученик на култ към смъртта или обладан от страх.

Песен – Музикално и мелодично освобождаване на послания и комуникация, което афектира душата и духа на слушателя. Песните имат силен ефект, който може да предизвика бърз отговор и реакция към тяхната мелодия или внимателно подбран текст. Песните пронизват и елиминират нормалните човешки бариери за посланието на изпълнителя. В други случаи човешкото разбиране и мироглед биха представлявали пречка за намерението и ефекта на посланието. Често пъти музиката постига своя ефект, като предразполага към отпускане на интелекта в полза на извисяването на човешките емоции и усещания.

Пет – Число на действието. То принадлежи на добродетелта и благодатта, изявени и задвижени чрез ръката на Бог в живот или служение. Това е така, защото всичко, което Господ прави, е предоставено безплатно и не може да бъде платено със земна валута, а е дар на благодат. Числото пет се свързва най-вече със символизма на ръката и представлява изявения обет за служение към Господ. Това най-често и конкретно се отнася за жертвено служение.
Числото пет, също говори за оброк на посвещение, като изразява чрез ръцете, силата на човека, да изпълни обещанието си. Символизмът на ръката датира още от дълбока древност. Апостол Павел го използва, за да представи петкратните служители на Новозаветната църква. Храмът от Стария завет, който имаше пет колони, на които се крепеше зданието, беше сянка на изпълнението на ръката в Новозаветната църква. Оттук и служенията на старейте и лидерите като позиции, са загатнати още от Стария завет. Виж Ефесяни 4:11.

Петнадесет – А) Числото на слуга на Левитите, още заплатата на роба. Също така и число на пастора. Б) Половината години до зрялост за служба на Бог, която е тридесет, духовното число на зрял свещеник и пастор. Виж 4 Царе 20:6; Осия 3:2; Галатяни 1:18.

Петкратни служители – Всеки заемащ една или повече от петте позиции, описани в Ефесяни 4:11 - апостол, пророк, евангелизатор, пастор и учител.

Петър (Апостола) – А) Приетият за основополагащ камък на апостолската църква. Б) Един от първите дванадесет, наричан още Симон и Кифа. В) Автор на две от посланията в Новия завет, носещи съответно неговото име.

Печат – А) Инструмент и/или символ на власт, легитимност, закрила и финализиране. Б) Показателно за трансформация и транзиция. В) Печатите представляват още това, което активира или прилага предопределеното, или това, чието съществуване предстои да бъде променено.
Когато Господ Исус отвори печатите на последните дни в книгата Откровение, Той стартира изпълнението на всичко, което Бог е предопределил за това време. Отварянето на седемте печата, освободи писаното слово, което те задържаха до момента. На земята това добива реално изражение като серия от внезапни и необясними катастрофи, случващи се на планетата от невидимите сили на природата. Само тези, които са знаели словото на Господ и по-конкретно апокалипсиса, описан от апостол Йоан, ще могат да разберат какво се случва в действителност. Всички други жители на земята по това време, ще бъдат просто жертви на очевидно безмилостната ярост на майката природа.

Печат на одобрение – Буквален или символичен печат, който подкрепя и/или разпознава човек като честен и/или попадащ в категорията на одобрените за дадена задача или служение. За пророка, това са специалните демонстрации и проявления на Господ, които подкрепят служението чрез изпълнението на думите на Божия пратеник. Самуил получи такъв печат на одобрение, който е записан в 1 Царе 3:19. В този пасаж от Библията се казва, че Господ изявяваше Себе Си чрез пророка-съдия, като не оставяше нито една от всичките му думи да падне на земята. Това показва, че нито едно от пророчествата не е останало неизпълнено на определеното му от Господ време. Божествено вдъхновената епитафия на Мойсей говори за същото нещо.
Второзаконие 34:5-12 отбелязва пророческите му акредитиви, добити през годините на неговото служение. Човекът, който е завършил хрониките на Мойсей в тази книга, пише следното за Божия мъж: Той е умрял здрав и в силите си. Възрастта му не е взела своя данък от физическото му тяло. Делата му са били придружени и потвърдени от мощни чудеса и знамения. От казаното дотук можем да видим, че Господният печат на одобрение, дава свръхестествена и духовна подкрепа от властта, поддържаща служителя.

Пещера – Примитивен символ на убежище, символизиращ утробата. В някои култури, пещерите са били синоним на мрака и оттам и на ада. Древните култове често са използвали пещери в техните обичаи на посвещение и въвеждане. В тях новите последователи на религията са били принуждавани да прекарат определено време, с цел да получат зародиш на съответното учение и с надеждата за пророческо слово, което да ги установи в новата вяра. Тъмнината и изолацията в пещерите са карали хората да вярват, че те са обиталища на фамилиарни духове.
В древността, преди времето на Йоан Кръстител, пещерите са били свързвани с усамотения живот на пророците. Тяхното уединение и отшелнически начин на живот в пещерите, изглежда ги е вдъхновявал при получаването на предсказания и ги е насочвал към предстоящото им повишение в ранг пред техните богове. Преживяването на Давид в пещерата Одулам е пример за това. Раждането на нашия Спасител в ясли в пещера, като Великият Пророк, Който трябваше да дойде, според предреченото от Мойсей, векове по-рано, е друг пример за инкубационните сили, преписвани на пещерите по онова време.

Пещера на инкубация – Мястото, където пророците са отивали, за да облекат мантията на техния призив. Смятало се е, че пещерите са символ на утробата, като следователно са полезни и необходими като благоприятна обстановка за раждането на пророческото слово в хората. Тъмнината и изолацията са допринасяли за атмосфера, подходяща за появяването на даденото божество и ясното чуване на неговото или нейното слово. Пещерите са били места, където пророците и бъдещите водачи са били затваряни. Там се е очаквало да се родят целите им, да получат помазание за техните висши призвания и евентуално да срещнат божеството, което е покровителя, призовал ги към служение. Виж Утроба.

Пещери на предсказание – Специално избрани пещери, тачени и посещавани като сборище на фамилиарни духове. Често хората са отивали там, като в обиталище на духове и невидими сили, които са откривали информация от духовния свят за жителите на земята. Повечето религии са имали, а някои имат и досега, пещера, която е служила като светилище за пророка или гледача, място, където те са отивали, за да получат отговора на дадено запитване. Много предсказания са били получавани по този начин. Йехова, прекрати тази практика, защото други богове бяха търсени, за да отговорят на запитването на посредника. Те са били търсени за отговор чрез сънища или чрез директно явление на гледача. Всеки, които е дръзнел да даде отговор вместо Всемогъщия, е бил осъждан.

Пирамида – Древен египетски мавзолей за починали фараони. Думата означава “хълм на светлината”. Понякога тези структури са били строени като фигура с тяло на лъв и глава на фараон. В повечето случаи пирамидите са били правилни геометрични постройки, символизиращи мястото на контакта на небесното със земното. Хората са ги строили като своеобразни мостове към духовния свят, чрез които починалите владетели са отивали до престолите, отредени им в отвъдното. Те са били проектирани да бъдат жилище за фараона, семейството му, притежанията му и понякога слугите или домашните му любимци.
Пирамидите са били строени с цел да издържат изпитанието на времето, като по този начин се е смятало, че мъртвите царе на Египет се съединяват в смъртта си с боговете на предците си за цялата вечност. Този особен вид гробници е трябвало да осигурят безопасен и лек път от нашия към отвъдния свят на починалите владетели. Така египтяните са вярвали, че ще предпазят фараоните си да не бъдат повредени или унищожени от смъртта, по време на процеса на миграция. В своите пирамиди фараоните са били защитени и продължавали процеса на своето усъвършенстване през вечността.

Пито – А) Гръцкият еквивалент на фамилиарен дух. Б) Демонът, от който е обладан магьосник или гадател. В) Връзката на властта на демоничния дух в даден фамилен род. Източникът на силите, който позволява тяхното свръхестествено действие в семейния род. Виж Деяния 16:16 и Фамилиарни духове.

Питон – А) Термин, чийто произход е от неговия еквивалент на гръцки - путон. Думата произлиза от Питонския оракул в Делфи. Поради тази причина, питонът е синоним на чародейство. Б) Дракон, змията, която е потомство на Гая, богинята Майка Земя. В) Пазител на оракулите (чародейските пророци) в Делфи. Змията, която се смята, че Аполон е убил, за да получи сила и да стане по-добър в чародейското пророкуване.

Пладне – А) Време на откровение. Б) Времето на най-силното слънце и най-голямата жега. В) Пладне представлява славата на деня и е показател за удобно време за конфронтация. Това е обяснението, което показва защо откритите конфронтации или влизането в бой, често пъти са били насрочени за пладне. Това е била ценна практика за безопасност, поради това, че всички сенки са били най-видими по това време. Ето защо, старите престрелки от времето на Дивия запад са били преимуществено правени по пладне. Тогава всеки един от опонентите е можел ясно да забележи по покривите сянката на евентуално спотаилия се помощник на противника си, който да се опита да наклони везните в някоя посока. Виж Амос 8:9. Г) Най-удобното време за почивка през деня за работещите навън, поради жегата и силното слънце.
В Библията пладне е отбелязано, като време за обяд, следобедна почивка и изпълнението на смъртно наказание. Деяния 26:13 показва, че това е също и удобно време за посещение от небесен характер. Пладне отбелязва, че до полунощ остава още толкова, колкото е изминало от деня, като полунощ е времето, където други свръхестествени събития се случват в привидно спящия свят. Виж Полунощ и Юг.

Планина – Пророчески, планините са преобраз на управление. Това вярване обяснява причината, поради която срещите на управниците и хората с власт са наричани срещи на високо равнище. В миналото планините и високите хълмове са били духовен център на общността. Това е било мястото, където са се събирали, за да бъдат близо до своето божество, за да преживеят неговата близост и проявления. Поради тази причина планините бързо били установени като място на безсмъртните, героите, боговете и пророците, в качеството си на техни пратеници. Така планините били превърнати в място на поклонение и служение на хората към техните богове.

Планината Мория – Избран. Мястото, където Авраам отиде и щеше да принесе в жертва сина си Исаак, според словото на Господ от Битие 22:2. Вярва се още, че това е мястото, където Соломон построи храма.

Планината на предсказанието – Високо планинско или хълмисто място, където Вааловите пророци са правили своите върховни събирания, както и за да призоват своя бог на предсказанието Ваал. Планината Кармил е едно такова място, където Илия, пророка на Яхве, призова четиристотин и петдесет пророка на Ваал да разрешат спора за истинноста на техния бог. Впоследствие това се оказа и мястото, където те намериха смъртта си. Виж 3 Царе 18.

Планината Хорив – Другото название за Планината Синай.

Плач (Тъгуване) – Пророческа проповед, която изговаря съд от Бог върху изневярата и греховете на Неговия народ. Пророчествата на Еремия завършват с пасаж, посветен на описването на Божието негодувание спрямо заветните Му нация и приближаващото ответно наказание от Негова страна.

Плевели – Наричани са още и лъжлива пшеница, която расте заедно с посева на доброто жито. Появяват се впоследствие като черно зърно, което се смята за изродено и негодно. Името лъжлива пшеница произлиза от това, че се събират заедно с истинската през времето на жътвата. Тогава жените и децата, които са пресявали житото, са правели селекция, като плевелите са били давани впоследствие за фураж на животните. Единственият потенциално опасен за хората аспект на черното зърно е, че е било заразено с плесен.
В духовен смисъл плевелите, бяха наречени от Исус, децата на дявола. Терминът е използван още и от апостол Йоан в първото му послание, където направи връзка между дявола и Кайн, който също беше наречен злия. В Библията се казва, че той е от баща си – дявола, което маркира началото на небогоугоден човешки род. В Битие се говори за рода на Кайн като потомство на неблагочестие. Поради това, че духовният родител е дявола, а самия Кайн е плът, можем лесно да видим плевелите като демонични духове, които биват посяти в човешки съдове, родени на земята. Това ги прави да бъдат потомство на демони, подобно на дискутираните в Битие 6:2-5. Виж Дяволи, Демони и Фамилиарни духове. Виж още Матей 13:25-40.

Племе – Разделение, разделяне.