Мерзост - А) Това, което поощрява и води до духовно, морално, религиозно, социално и церемониално оскърбление, нечистота и бунт срещу Всемогъщия Бог. Б) Всяко нещо, което сериозно извращава, първоначалната направа и цел за творението от Създателя. В) Библията определя езическите и идолопоклоннически изображения и ритуали като мерзост. Г) Дефиницията на мерзост описва и духовното отражение, което включва освобождаването на “духовна смрад” по земята, като от разложение на труп. Д) Йехова осъди като мерзост, болните и сакати животни, които Му се принасяха в жертва от свещениците. Е) Травеститите и хомосексуалистите, както и половия акт с животно (зоофилия) също са мерзост. За справки Левит 18. Чародейството, магьосничеството, астрологията и спиритизма са други практики, които Господ определи като мерзост. Думата се отнася за отхвърлените, отвратителните и омразните. Противните и гнусните, също са определени като мерзост. Езическите богове, особено тези, които са изисквали човешки жертви и оргии, също са наречени мерзост. Ж) Думата мерзост може да бъде преведена като “зла поличба, предвещаваща приток на зло в общността или нацията, която насърчава и върши такива неща. Левит 18.22; Еремия 8:12; Езекиил 16:50; Даниил 12:11; Малахия 2:11. Също отбелязано в Марк 13:14; Лука 16:15; Откровение 21:27.

Меродах – Мардук, името на акадианския бог, който служеше като пример за подражание на Нимрод, който от своя страна изгради религии около себе си и за себе си и ги разпространи и поощри сред древните вавилонци. Виж Вавилонски религии.

Месец – А) Един цикъл на луната. Б) В пророчески аспект месеците говорят за лунния цикъл на времето, според който то се измерва спрямо орбитата на луната, а не на слънцето. Когато бъде срещнато, формата и фазата на луната са важни, за да може да бъде разбрано и разтълкувано правилно неговото приложение в Божия пророчески календар. Функционалното действие на числото дванадесет, произлиза от лунното 29,5 дневно обикаляне около земята и това, че се случва дванадесет пъти за една година.

Месопотамия – А) Земята между двете реки. Б) Областта на Плодородния полумесец.

Метал – А) Небесен обект с духовен потенциал. Б) Показателен за една или повече от седемте планети, почитани от древните цивилизации. Например луната е преобраз на среброто, а слънцето на златото.

Метеорит – А) В духовен смисъл, задача от управляващите духове над даден регион. Вярвало се е, че те го разпалват чрез елементите и силите на творението. Б) Според друго вярване, за метеоритите се твърди, че са духове на паднали ангели, които някога са управлявали региона. В предишния си статус, те са сияели като небесните звезди. В) Смята се, че това са пристигащи нови ангели в нашия свят.

Меч – А) Божествено оръжие и инструмент на Създателя Бог. Б) Символично за словото на Бог. Виж Исая 1:20; Притчи 12:18; Ефесяни 6:17; Евреи 4:12.

Мечът на Духа – Словото на Бог, според Ефесяни 6:17.

Мечка – А) Символ на хищник. Б) Символизира хладнокръвна бруталност и жестокост. В) Древен символ на боговете Один (смърт) и Артемида(война). Г) Изобразява хищнически дух и жесток войн. Д) Мечката е била използвана като символ в миналото, а дори и досега от някои Европейски страни, особено Швейцария и Русия, може би поради техния студен климат. Пророчески, мечката е използвана в Даниил 7:5-7.

Миграция на душата – Подобно на идеята за прераждането, тази фраза се отнася за вярването във възможността душата да се премества от едно тяло в друго. Според това вярване се смята, че човешката душа може да премине по собствено желание в друго тяло, когато нейния настоящ приемник почине. В случаите, когато тя не се променя, за да мигрира в друг човек или дори животно, душата почива върху някакъв обект, докато не намери подходящия приемник за себе си. Някои религии наричат преродени, създанията, за които се смята, че са приемници на стара душа. Сравни с дефиницията на Новорождение.
Някои хора твърдят, че определени животни са приемници на починали роднини и близки. Смята се, че мъртвите изчакват в животното, докато не се появи подходящото човешко тяло, за да могат да се преродят в него. Дали те съжителстват мирно заедно със законния собственик на тялото или го подтискат изцяло, за да узурпират властта, са отворени въпроси, подлежащи на дискусия според определения от религията случай. Други вярвания, като например Хиндуизма, смятат, че човешката душа печели право на ново съществуване след смъртта на тялото, което се основава на нейния начин на живот до момента на смъртта.
Йога е път, за който се смята, че просвещава душата и я приготвя за благоприятна миграция при смъртта на нейното настоящо тяло. В древността Друидите са поучавали подобна концепция, според която обаче, душата на починалия мигновено се прехвърля от едно тяло в следващото, без да има междинен период на изчакване. В този случай отново не се обръща много внимание на това, което би трябвало да стане с душата, която е законнородена в тялото – приемник. Според древните египетски поверия за трансмиграцията на душата, когато тялото й почине, тя се възнася, за да се съедини със своя бог. В този случай това е един вид повишение в ангелски статус или в някои случаи дори и в божество. В някои определени епохи е имало известни изменения във вярванията на египтяните, според които душата е можела да се пренесе в нещо друго.

Милком – А) Амонско божество. Б) Наричан и оприличаван още на Молох, Меркурий, Хермес и Мелхом. Виж Софоний 1:5.

Мин – Името на Египетския бог на жътвата. Той е бил почитан, като животворящо божество, което е силата, стояща зад възпроизводството.

Мисли в съня – Най-големият Библейски пример за това е прелюдията на Навуходоносор към съня с огромния образ. Случаят е описан в Даниил 2 (визираме конкретно 2:29), където царят почиваше на леглото си и размишляваше за неговото царство и какво ще стане с него в бъдеще. Всемогъщият Бог, използва мислите му на нивото, на което Навуходоносор го по познаваше, за да стартира пророческо събитие, което доведе до издигането на Даниил в позиция началник над всички мъдреци във Вавилон. Мислите в съня са размишления, търсещи отговори от предсказвателно естество, които могат да доведат до активиране на пророческо видение. Като друг такъв пример, можем да разгледаме случая, в който сънуващият разбира, че размишлява върху темата на събитията в съня. Друга такава ситуация е осъзнаването на сънуващия, че мислите му участват активно в съня, като той ясно разбира, че това е сън.

Мисионерски пророк – Пророк, чието главно назначение е да бъде изпратен от Бог към специфични области, където да изпълнява пророческа длъжност.

Митове за задгробния живот - Това са различни хипотези, които правят опит да разгадаят тайната на състоянието и местообитанието на душата след смъртта на тялото. Тези митове и теории датират още от времето на Кайновата религия. Упадъкът на хората, потопи човечеството в тъмнина и невежество по отношение на това, какво става в нашия свят и в света след смъртта на тялото. Вследствие на това, в днешно време преобладават теории и спекулации, по отношение на задгробния живот, които са далеч от реалността. Най-популярното и успокояващо вярване, е че човекът, който е умрял е издигнат до позиция на божество или прехвърлен в друго земно тяло. Всяка от горните две вероятности се смята за привилегия на покровителите и духовете на предците, които пазят конкретното семейство, до смъртта на водеща патриархална или матриархална фигура от него. Още наричано преселване на душата (виж Трансмиграция на душата) в шаманизма. Те подкрепят това вярване, защото шаманът е бил почитан като човек ескортиращ мъртвите, пазач на душите им, които направлява техния път след смъртта, така че те да пристигнат на местоназначението си безопасно.
Друго твърдение за задгробния живот, което отразява едновременно преселването на душата и прераждането е това, според което починалата личност просто напуска тялото си, за да отиде в ново. По този начин душата се връща многократно на земята в други тела или дори в други форми на живот. Виж дефиницията за Прераждане.
В унисон с теорията за обожествяването на мъртвите, някои религии вярват, че добрите хора след смъртта си са подготвяни или биват моментално повишени до статут на ангели, които впоследствие ще станат богове. На базата на това суеверие хората са измислили съпровождащи смъртта ритуали, предавани през поколенията чрез духовете на предците или на праотеца – начинателя на рода. По отношение на вярването за задгробния живот, окултистите и особено тези, практикуващи черна магия, приемат, че ще отидат в ада, без обаче да имат разбирането за него, според това, което Исус каза в Марк 9:44-48. Вместо това те виждат ада като мрачно място, където хората отиват по избор, просто алтернатива на горния свят, предпочитана за вечността.
Допълнителна илюстрация за тяхното убеждение, можем да получим от това, как те се отнасят към ада, като място - долният или подземният свят. Те вярват, че тези, които отиват в ада, ще управляват с власт в съюз с боговете на тъмнината, които не се смятат за вредни или като нещо нередно. Практикуващите окултисти вярват, че има демони от ада, които могат да бъдат назначавани към тях и призовавани на земята, с цел изпълнение на техните извратени планове. Тези хора смятат, че мъдростта и силата на демоните са под техен личен контрол, поне докато те са верни на божеството, отговорно за свръхестествените им способности и дела. Виж Исая 28:18 и Откровение. 6:8.
Според друга теория за смъртта, човек просто умира и изпада във вечно безсъзнание, като не знае и не чувства абсолютно нищо. Някои разклонения на тази теория, я доразвиват в учение за това, че духът на човек напуска тялото и обитава някъде в космоса. Те определят състоянието на тези духове като нещастно и окаяно, поради това, че са изгубили тяхната материална същност. Твърди се, че някои от тези духове се връщат на земята, като участват наравно с живите хора в живота им като помощници. Мистиците, спиритистите и шаманите почитат това вярване, виждайки себе си като хора, чиято задача е мирния и спокоен преход на починалите от света на живите до тяхното обиталище за вечността.
Тези преобладаващи в днешно време учения са мощни инструменти за измама, които вербуват волята на човек и неговата емоционалност, за да го накарат да отхвърли Христос. Чрез тази измама хората са прилъгани да изберат сами да се спуснат до сърцето на земята, вместо да бъдат издигнати в небесата с Христос.
Освен стриктните закони, движещи физическия и духовен живот, това което прави всичките тези теории абсурдни и нелепи, е словото на Създателя. Библията ни учи, че има живот след смъртта и хората ще бъдат съдени, според делата им, докато са били живи. Също така, адът е реално място, където жаждата е неутолима и безтелесните червеи на Геена (името на древно бунище) измъчват душата през вечността. На последно място, Библията ни учи, че рая и ада не са просто концепции, които отговарят на нечия предпочитана гледна точка, но са реални места, където хората избират да прекарат вечността. Като област от творението, чиито закони и протокол са отвъд човешкия контрол и манипулация, адът е приспособление, което държи затворени душите и духовете на бунтовните до времето на Откровение 20:14. Виж Второзаконие 32:22; Йов 26:6; Евреи 9:27; Деяния 2:31-32; Откровение 1:18 и 20:13. На последно място, в Евреи се казва, че на хората е дадено веднъж да умрат и след това настава съд.

Мистични религии – Пророците трябва да имат необходимото знание и разбиране, за да могат ефективно да се борят със своите противници. Светиите на Бог не бива да бъдат невежи относно стратегиите и съблазните на Сатана и неговото царство на мрака. Пророците знаят, че други религии са в непрекъснато съперничество и борба за вярата и душите на тези, които Исус Христос копнее да види изкупени. Езотеричната мъдрост на вековете, която е проповядвана и пропагандирана от тези мистични учения и религии, е много примамлива за всеки, който търси да придобие по-дълбоко и висше познание и мъдрост.
Още от времето на Адамовото грехопадение, търсенето на човека на начин, по който да обедини отново духа и душата с физическото си тяло е било висша цел за много хора. Това вътрешно осъзнаване за собствената си тъмнина и липса на Божията светлина и духовни откровения, е съпровождало и мотивирало човека в неговото търсене на Божията светлина, често пъти обаче използвайки за тази цел мъдростта на тъмнината.
Средството, което най-често е използвано за достигане до тези висши духовни цели, само-познание и мистично просветление, е религията и най-вече мистичните учения. Източниците са така наречените тайни общества, които обявяват, че имат отговора и достъп до мъдрост и познание, което е недостъпно за обикновения човек. Нещо, за което голяма част от хората копнеят да имат. Проследявайки корена на тези общества, се вижда, че неизменно те са свързани с древните египетски и вавилонски религии и божества.
Същността на всяко едно от тези измислени от тъмнината учения е Луциферианизма. Това е смъртоносната светлина на падналия херувим, Луцифер, описан в Езекиил 28. След изгонването му от небето, той получи властта да упражнява свръхестествените си способности, да управлява и успява на земята, поради падението на Адам. Някои от тези организации са Луции Тръст, Ню Ейдж, Розенкройцерство, мистериозните Илуминати, Теософията и Свободното Масонство.
Разбирането им е важно в пророчески аспект, поради тяхното симулиране на автентично християнство, което всъщност е едно извращение на истината и поклонението към единствения, истинен и жив Бог. Тези организации обещават и твърдят, че са източник и разпространител на древни сили, но това става чрез демони, примесени със средновековно християнство, философия, наука, мистицизъм и езически обичаи. Това е начина, по който те освобождават тяхната забулена ерес.
Включването на християнството в техните поучения, ги прави една реална опасност за истинските вярващи и дори посветени служители могат да рискуват своето спасение. Вярвайки, че служат на истинския и жив Бог, те се опитват да постигнат така нареченото “дълбоко познание” за истинския Месия (Матей 24:24). За тези мистични религии се знае, че са основната мощ на света, която е под контрола и управлението на злия, според Ефесяни 2:2 и 1 Йоан 5:19.

Митология – А) Формалната институция за измислица, неистини и празни въображения. Б) Думата, която е използвана, за да рекламира и разпространява древни езически религии и техните божества. В) Модернизиран термин за древното идолопоклонство. Виж 1 Тимотей 1:4 и 4:7; 2 Тимотей 4:4; Тит 1:14; 2 Петрово 1:16.

Митологичен пантеон на богове и богини – От времето на шумерите до средновековните християни, различните богове и богини са преминавали през аналите на историята. Променящи имената си, сливащи се с божества на други култури и променящи своята форма, образ и ритуали, те са продължавали своето съществуване, за да зареждат всяко следващо поколение с пресни идоли за поклонение.
Валидно за всички тях е, че те са базирани на природата, нещо, което датира още от времето на Кайн, който взе решение да се поклони на Всемогъщия с плодовете на земята. Виж Битие 4:3. В допълнение на това, болшинството от тези учения включват ритуален секс, използване на опиати, жертвоприношения и други “духовни” функции, добавяни към поклонението им. Неизменно е и присъствието на магия (природна и свръхестествена), заклинания, вълшебства и чародейство, които изпъкват като главните артерии на всяка една религия.
Класическият пантеон наброява между седем и дванадесет божества, на които са приписани различни аспекти на природата и нейните елементи. Също така често наблюдавано е да бъде приписано на всеки месец по едно божество. Ан, който впоследствие се превърна в Ану, е бил бог на небето. Обикновенно това са били богове-създатели или ключови фигури в творението. Синът на Ан, тъй като всички богове са имали синове, е бил Енлил. Той е богът на бурите, господар на въздуха и ветровете, владетел над някои по-нисши богове.
Ваал, Хадад и Мардук са все известни библейски имена. Енки, известен още като Еа и Оаннес е бил бога на водата. Отговаря в някои религии на Апсу и Нун. Думузи, любовникът на Ищар, е библейския Тамуз, за когото жените, описани в Езекиил 8:14 страдаха и го оплакваха. Кингу е робско божество, за което се смята, че е сътворител на човечеството, а Дагон е бога на зърното при филистимците. Ям е богът на океаните, а Мот е бог на смъртта и сушата. Богинята на земята е Нинхурсаг, известна още и под други имена (Гея, Гая и т.н.). Виж дефиницията за Богини. Юту е бил бог на слънцето, като едно от имената, използвано в Библията за него е Шамеш. Нанар, богът на луната е библейския Син.
Инанна, известна още като Венера е наричана “утринна звезда”. Сибил е известна, като майката на великодушието, великата богиня майка(виж дефиницията), любовница на Дионисий, известен още като Бакхус.
Дванадесетте гръцки божества от Олимп са: Зевс, известен и като Юпитер, Хера, която е й Юно, Посейдон, който е и Нептун. Следват Деметра (или Серес), Аполион (Аполо), Арес(Марс), Хермес(Меркурий), Хефест(Вулкан) и Атина (Минерва). Ефеската Диана се проявява и като Артемида, а Афродита е Венера. На последно място е Дионисий, който е също и Бакхус.
Хилядолетия от човешкото и земно съществуване са минали под егидата и проявленията на тези основни сатанински съблазни. Те имат за цел чрез многообразните си форми и промени да привлекат максимално количество хора от всяко едно поколение към вечност в ада. Много от техните имена са използвани в модерните технологии като наименования на компютри, софтуерни продукти, комуникации, сървъри и услуги. Как и защо са били избрани техните имена, вместо това, което прославя Всевишния Бог, можем да разберем, от старателното им изучаване в университетите.
Пророците трябва да имат разбиране за това, че висшето образование в повечето страни има специални дисциплини. Те включват обширно и подробно изучаване на тези божества. Това става под прикритието на митологията, хуманистите, древната история и археологията, като напълно се пренебрегват религиозните им корени и духовни значения и ефект. Същевременно не се отделя такова голямо внимание на християнството или Бог от Библията. Поради това общественото образование служи като непрекъснат прозелитски център за демонично и окултно познание.
В резултат на това, митологичните истории, загнездени в дъното на умовете на много мислители, намаляват способността им да прозрат и приемат Божията истина. Вместо това, те служат като вдъхновение за търсещите висша форма на мъдрост и знание, които се обръщат към тъмнината и отхвърлят светлината на Христос. Когато се проповядва евангелието на Исус Христос, техните фалшиви учения влияят силно на слушащите, като се опитват да ги убедят, че няма разлика между тези древни божества и митовете за тях и вестта за Спасителя на света, Исус Христос.
Като добавка към това, когато млади хора, които са отгледани в Христос, отидат да учат в тези институции, за да получат висше образование, те често са задължавани без право на избор да изучават митология. Това е предпоставка за тяхното объркване и/или по-нататъшната им неефективност Затова е нужна пророческа мъдрост и прозрение, чрез които да се противопоставим на тяхното влияние върху неспасените и да установим душите на изкупените, които са били в досег с такива учения. Виж Умиращият бог.

Митове за Сътворението – Разкази, догадки и теории, които търсят обяснение за сътворението на физическия свят. Има много митове за сътворението, като някои от най-известните са: екс-нихило, божествени битки и конфронтации, божествено съвкупяване и съзнателно и нарочно проектиране и създаване. Познаването на тези митове е важно, защото голяма част от тях са преподавани в почти всички образователни системи по света. Митът, защитаващ тезата, според която света е възникнал от нищото, известен като теорията на “големия взрив”, не може да даде обяснима причина за това как от нищо става нещо. От своя страна, според митът за битките и воюването, светът е възникнал при борба за надмощие между божества, при която един е спечелил и е подчинил останалите, които под негово управление владеят над вече съществуващата, но хаотична планета. Идеята за божествената копулация, допълва предния мит, като твърди, че божествени създания, чието начало се крие в далечното минало, са се свързали и от тяхното сношение са произлезли планетите, елементите (вода, огън, вятър и т.н.) и всички други обекти на творението.
Най-популярният мит за сътворението е “Вавилонската епопея на Гилгамеш”. В нея, пределувиалния (допотопния) пътешественик Думузи, разказва историята за началото на света според своите собствени приключения. Митовете за сътворението дават обяснение за човечеството, чрез своите разнообразни истории, в една от двете крайности – или като абсолютно зло или като върховното постижение на боговете, които винаги са били представяни като множество. Типичният мит за сътворението пресъздава взаимоотношение създател-творение, което е поробило човечеството да слугува на злия и непостоянен нрав на боговете. Според тези митове, човека е създаден, за да освободи боговете от товара на делата им, като един вид техен черноработник.
Сътворението, което Библията описва, ни показва, че света е продукт на целенасочен, добре обмислен и блестящо изпълнен план от страна на Твореца. Човечеството бе създадено във вечността и поставено в тяло, след което Създателя вдъхна в него от дъха на живота. Това действие, за един миг депозира духа и душата на човек и цялото негово потомство, чрез кръвта, течаща в човешкото тяло. Креационистите, обикновено юдео-християни, знаят, че това, което пише в Битие 1:1, е истина. “В началото Бог създаде небесата и земята. Ефесяни 3:9 добавя, че Бог направи това чрез Исус Христос, Неговия възлюбен син и основателя на християнската вяра.
Историята на сътворението, разказана от Мойсей в Битие е единствената, която описва човечеството като сътворено да служи не като роби, което е виждането на всички останали лъжесъздатели. Според Битие човек беше сътворен като вице-управител по образ и подобие на своя Създател. Цялостната цел и съдбата на човека е да постигне на земята, за своя Бог в плътта си, това, което Създателят е постигнал във вечността. Виж Битие 1:26-28.
Тъй като много образователни системи учат върху митовете за сътворението, пророците трябва да са добре запознати с тях, за да могат да се противопоставят на заблудата, в която дори и вярващи християни могат да попаднат, разбирайки, че сътворението от Библията не е единствената популярна история за сътворението на световете (вселената). Виж Космическо дърво и Митове за задгробния живот.

Михей (1) – А) Пророк от Юда, който пророкуваше срещу лъжливите и измамни пророци, пророкуващи само добри и успокоителни думи към хората на Бог, въпреки че те Го бяха изоставили напълно, вървейки в неверие, непокорство и неморалност. Техните “добри” пророчества, запалиха гнева на Бог и станаха причина Той да затвори за тях потоците от пророческа светлина и откровение. Б) Символизмът, използван от Михей, за да предаде словото на Бог, е дълбоко проникновен и трябва да бъде старателно изследван от всеки, който живо се интересува от пророческия жанр. В) Михей функционираше при управлението на Йотам, Ахаз и Езекия. Името му означава “кой е като Бог?”. То директно сочи към антагонистичните въпроси, които Йехова го изпрати да конфронтира.

Мишмар – От шамар, което означава да пазя, бдя, стоя на стража.

Мишмерет – А) Отново произлиза от корена шамар, думата означава стражева кула или позиция за наблюдение. Б) Място, в което заловените затворници се държат под стража. В) Може да се отнася за мястото на стража на пророка, неговата кула или позиция за наблюдение над поверената му сфера или област на влияние.

Мишфат – Терминът, даден на сферата на праведност и справедливост, които са характерни за управлението на Бог. Тази сфера включва християнина на Новото Творение, служителите на Господ Исус Христос, както и съда и управлението на Създателя Бог и Неговите протократични агенти.

Млечният път – А) Знак, мост или граница между небето и земята. Б) Знакът на древната небесна змия, на която са се покланяли античните идолопоклоннически религии.

Мляко (1) – Символ на божествена храна, възстановяване, духовен растеж и оцеляване. Според древните мъдреци млякото е знамение за безсмъртие, получено като следствие от храната на дадено божество. В духовен смисъл млякото е питието, което е трябвало да се пие от посветените ученици с цел да ги изведе към по-високите добродетели и познание за духовните неща. В миналото се е вярвало, че човешката мъдрост е произлизала от пиенето на тази основна суровина на човешкия живот, особено за живота на младенците.
Поради това учениците (новоприети и новопосветени в нещо), е трябвало да го пият, докато са се обучавали и са възприемали базовите принципи, догми, рудименти и доктрини на тяхната вяра и/или дисциплина. Като символ на духовна храна, за млякото се е смятало, че представлява чистотата на групата, разчитаща на неговата духовна консистенция, за да получи знание. Ето защо апостол Павел в своето първо послание, насърчаваше новоповярвалите християни, да желаят “искреното и чисто мляко на Божието слово”.

Мляко (2) – Това, с което Господ постанови Своята Новозаветна църква, в качеството си на майка за новородените християни, да храни децата си - чистото мляко на Божието слово. Дълг на Църквата към новоповярвалия е да го учи на елементарното, лесно за възприемане Божие слово, за което 1 Петрово 2:1-2 увещава, да бъде прието като съществено поучение, следващо изкуплението.
Използвайки думите искрено и чисто, Петър подчертава, че всеки новороден християнин, трябва да бъде научен на основните базови положения на евангелието и царството на Бог. В Евреи 6:1 то е наречено “първоначалните учения за Божието слово”. Когато стига до Евреи 5:12-14, авторът на това послание определя тези основи вече като елементарни. Бог вижда Своето потомство, Църквата на Новото Творение, като преносителя на млякото на Неговото слово, което протича чрез Святия Му Дух. От позицията на този символизъм, ние можем да разберем духовната позиция на Новозаветната църква – да ражда, изхранва и подготвя, тези които идват при Бог чрез Исус Христос.
Църквата на Новото Творение, в качеството си на майка от Господ за изкупените, трябва подобно на естественото желание на майката да се грижи за новороденото си, докато то бъде отбито и стане готово за твърда храна. Функцията на изхранването с твърда храна е за тези, описани в Ефесяни 4:11. След известно време, млякото, което е словото на Бог се заменя за силна храна, която да изведе растящия християнин до зрялост в пътищата на правдата и пълнотата на Божията мъдрост.

Мойсей – Първият официален пророк на Израел, след като нацията напусна Египет. Всъщност той бе Старозаветен прототип на апостола, поради естеството на неговата мантия. Мойсей беше роден в семейство на Левити и избавен от смъртта, поради целта на живота му. Той успя да избави от Египетско робство Божията първа и единствена заветна нация. Мойсей беше въведен в своето служение към Яхве на четиридесет годишна възраст, след като беше избягал от Египет, където щеше да бъде следващия Фараон.
Мойсей разбираше, че беше призван към нещо различно още от ранна възраст. Той обаче не можа да влезе в пълнотата на призива си, преди да премине през четиридесетгодишния период на изгнание в Мидия. Там той мина подготовката на Бог, за да може да поведе хората Му и да ги избави от плен.
Впоследствие Бог издаде и постанови чрез Мойсей управлението и реда на новата нация. Мойсей назначи нейните политически, религиозни и обществени лидери, както и съдебна система. Помагаха му Аарон, неговия по-голям брат и сестра им Мариам. Като подготовка за неговата експанзивна съдба, Мойсей беше отгледан и израсна в дома на Фараона като негов син, защото дъщерята на Фараона го извади от реката. Така той стана син и легален наследник на Египетския трон. Мойсей посмъртно е смятан и почитан като най-великия пророк, живял преди Спасителя Исус.

Молех – Националното амонско божество, споменато в Левит 18:21 и Еремия 32:35.

Молитва – Смирена молба на вярващ, отправяна към божество или по-висша сила. Да бъде умолявано божество или сила.

Молитва в Святия Дух – А) Молене на езици. Виж Юда 1:20. Б) Учено в Новия завет, като предимство на Новорождението. Способността за това бе дадена на ранната Църква в деня на Петдесятница. Тогава Святият Дух слезе върху сто и двадесет души, които се бяха събрали, чакайки Го в горницата, според заръчаното от Исус.
Идването на Божия Дух, известно още като изливането на Духа, се прояви под формата на огнени езици, които дойдоха и почиваха там върху хората. Тогава те бяха кръстени с този огън и всички започнаха да говорят на език, който никога не са учили. В резултат на това, когато чуждите хора ги слушаха, те чуваха за Създателя Бог и Неговите чудесни дела на своя собствен език. Оттогава славният дар на Святия Дух се е превърнал в стандарт и белег за тези, които са новородени.
Молитвата в Святия Дух с цел обяснение и пояснение, представлява комуникацията на божествения език на Троицата. Нещо повече – този вид общуване обхваща всеки език, който някога е бил говорен на планетата, от създаването на Адам, както и всички, за които предстои да дойдат. Виж Битие 10:20, 31; Псалм 55:9; Марк 16:17; Деяния 2:4-11. Молитвата в Святия Дух дава достъп до комуникационната мрежа на духовния свят и позволява общуване тип Дух към дух, между Господ и Неговите светии.
Молитвата в Святия Дух дава възможност на Божиите протократични сили да чуят от сърцето на светиите, това от което те наистина се нуждаят и искат, за да могат да го получат в съответствие с волята на Господ за тях. Виж Деяния 10:46. Виж Молитва на други езици и Говорене на други езици.

Молитвена манипулация – Молитва, която е изговорена, за да декларира, застави или предизвика определено желание да се изпълни в живота на друг, независимо от неговата или нейната воля, нужди или желания. Такава молитва пренебрегва също така и волята на Господ и целите Му за живота на хората. Договора на Валаам с Валак срещу Израел е пример за такъв вид молитва. Виж Валаам. Виж Числа 22.

Молитва на други езици – Друг начин за определяне на молитвата в Духа. Молитвата на други езици позволява на светията на Новото Творение да комуникира на езика на свръхестественото, и ефективно да атакува, смъмря и преодолява силите на мрака. Това общение позволява на Божиите деца да изваждат от света на Духа, нематериалните още, но съществуващи в духовна форма благословения и снабдяване. Тук се включват всички добри неща, които Господ е снабдил за нас чрез Новия завет в Неговата кръв.
Апостол Павел, който беше пратен към езичниците, безапелационно разкри, че речта на езиците включва както земни, така и ангелски езици. Той обясни това в своето слово за любовта и нейното превъзходство над всеки вид духовни дарби. По този начин той оповести, че ангелите на Бог, изпратени да служат на наследниците на спасението, могат ефективно да комуникират нуждите им, използвайки всеки език, говорен някога на земята. Нещо повече - ангелите имат ресурсите и способността да го предават под формата на всяка форма на общуване, известна на цялото творение. Виж 1 Коринтяни 12:10,28,30; 31:1; 14:2-6,18,21.
Съществува очевидна разлика между молитвата на други езици и говоренето на други езици. Молитвата на езици включва класическите елементи на молитва, които са дискутирани в словото, с изключение на това, че тя не е изговорена на родния език на вярващия. Тази разлика става още по-важна, след като човек разбере целта на двата вида молитва (на собствен и на чужд език). Молитвата на други езици включва действията на Святия Дух, обитаващ в човека, който се моли и покланя. Според Римляни 8:26, Духът помага да бъдат превъзмогнати нашите немощи и недостатъчност на духовна сила, чрез която да достигнем въпросите и целите, които ни подтикват към молитва. Слабостите, упоменати в този стих означават слабост на ума поради емоционална умора и стрес или просто умствена и физическа умора, причинени от непрекъснатите изтощителни изпитания и премеждия. Също така немощта може да произлиза просто от духовна наивност относно Бог, принципите и пътищата на Неговото царство.
В допълнение към всичко казано по-горе, слабостите могат да произлизат от плътските мотиви за нашите молитви. Това става, когато молим Бог за неща, породени от човешки желания и страсти. Немощи още могат да бъдат наречени естествените човешки ограничения, които му пречат да влезе в сферите на Духа, за да може славно да изпълни волята на Бог, чрез духовните принципи, закони и сили, които Той е отредил. В повечето случаи тези ограничения произлизат от липсата на основни духовни умения, съчетано с естествената умствена и физическа слабост, които може евентуално да имат връзка, но не задължително с някакъв вид болест или недъг.
Поради всичките тези причини, авторът на Юда ни увещава да се молим непрекъснато в Святия Дух(други езици). Изглежда, че има конкретна връзка между този вид молитва и изграждането на вярата. Павел допълни в потвърждение на това, когато каза, че молитвата на езици назидава молещия се. Виж 1 Коринтяни 14:4.

Молох – А) Семитско божество, което изисквало от поклонниците си да принасят децата си като всеизгаряне. Б) Иронично е, че това божество е смятано за любящ и закрилящ баща. В) Смята се, че е същото като Мелех.

Монотеизъм – Вяра само в един бог. В световно отношение, общоприетите монотеистични религии са Юдаизъм, Християнство и Ислям. Според Библията обаче, Яхве на Юдаизма е баща на Исус Христос и Той е единствения истински и жив Бог. Сътворението, греха, изкуплението и кръста, всички установяват вярата в Христос като единствената истинска религия за Новозаветния вярващ.

Морета – В пророчески контекст моретата представляват разнообразното население на земята. Издигането на зверове от морето е показател за идеите, мотивацията и вътрешната духовна направа на тези, които са в лидерски позиции над масите. Хората, които представляват множествата по земята, най-често биват представяни като големи водни маси. Изборът на тази символика е показателен за нестабилната същност на човека, често пъти хаотично съществуване и принос към бъркотията в земния живот. Водния символизъм говори още за лесната промяна на състоянието и нестабилност в духовно, поведенческо и мисловно отношение. Виж Исая 17:12.

Морфей – А) Бог на съня и сънищата Б) В пророчески аспект отразява ленност и мързел. В) Извратено подобие на ангела на съня, който е описан в Библията, като носещ и съпътстващ виденията и сънищата. Виж Малак.

Мост – Символ на преход и най-вече транзиция през високите и трудни периоди на живота. Мостовете могат да бъдат символ на промени, свързани с трудности в живота, както и правото на човек да премине от един в друг етап от живота си. Пророчески, мостът е аналогия за свод/арка над водите, било то спокойни или развълнувани, според причините, довели до мястото на прекосяването им.
Сравнен с тунела, мостът означава външен и видим преход или преминаване. Тъй като мостовете позволяват прехода да се извърши над препятствието (долина или води), те отразяват небесен или духовен(възвишен) преход и транзиция. Често мостовете известяват духовно смъртта и отказването от старото, за сметка на преминаване в нов и по-добър начин на живот.
Ходенето пеша по мост е символично за бавния и мъчителен път на преминаване. Шофиране по мост може да означава целенасочено преминаване изцяло в контрол на шофьора. Спиране по средата на моста, отразява бездействие и застой по време на преход. Стоене в началото на моста, говори за решение – да се премине от другата страна в нещо ново или да се продължи по стария начин.

Мот – Вавилонски бог на смъртта.

Мощ – Способност да извършваш и изпълняваш различни дела. Сила, чрез която да окажеш натиск или да повлияеш. Виж Потенциал.

Мрежа – Мрежата символизира на пръв поглед крехката сила на този вид устройство, което е предназначено да улавя и омаломощава силните. Тя е преобраз на душите, които са уловени крадешком, като невидимото покорява и завладява видимото. Мрежата също така е преобраз на естествената хитрина, която има за цел да улови, това което е неукротимо, неуловимо и непокоримо. Мрежата илюстрира триумфа на Христос над изгубените души, които за Него представляват риби, хванати от моретата на света. Неговата метафора с мрежата, представлява морската Му власт и сила като Създател и Изкупител. Той лови хората от водите на живота, спасявайки изгубените и избавяйки тези, които са Негови чрез мрежата Си. В този контекст, мрежата се отнася за Словото на Бог, което е заложено и метнато във водите на света от Святия Дух. Според тази символика, Господ нарече Своите пратеници “ловци на хора”.

Музикално пророкуване – Пророческо служение, което разчита или е видимо обогатено, когато бъде едновременно съпроводено с музика. Елисей нареди да повикат музикант, който да служи заедно с него, когато Йосафат го извика за съвет относно отиването му на война заедно с Ахав. Когато музикантът започна да свири, пророкът освободи словото на Господ. Виж Менестрел.

Мухи – Облаци насекоми, чието появяване, описано в Библията, е знак за съд на Създателя, от епидемия и зарази по земята. Мухите в пророчески контекст са показател за проявление на разрушителното присъствие на дявола, особено когато се отнася за рояци мухи. Виж Изход 8; Псалм 78:45 и 105:31. Виж дефиницията за Ваалзевул.

Мъгла – Знак за приближаващо духовно явление, откровение и транзиция. Прелюдия към нещо свръхестествено и/или духовно проявление. Мъглата е отражение на преминаващото, временното и на това, което няма плътност. Лъжепророците и скитащите се бунтовни ангели са определени в Библията като мъгла.

Мъдрост – Думата, която обхваща знание, прозрение, разбиране и информация, която човек използва в ежедневния си живот и духовните области на творението. В древността символи на мъдростта са били виното и водата. Духовните цветове на тази добродетел са златното и синьото. Числото на мъдростта в древния свят е било седем, което е отразявало универсалното и приложение и необходимост. Мъдростта дори е персонифицирана в Библията като дама в Притчи 8. Там тя е описана като велика личност, която управлява и раздава свръхестествените съкровища на Всемогъщия. Виж Притчи 8 и 9. Виж Седемте Божии Духа, Седем дни и Инкубационно преживяване.

Мъж – А) Пророчески се отнася за родоначалник, източник и семе. Б) Син, съпруг и баща. В) Човек от мъжки пол, обект, сила или духовно същество. Виж дефиницията за жена. Както жената е символ на плодородието, така мъжа отговаря на юначеството и силата. Виж Жена и Мъжки.

Мъжки – Общо описание на човек от мъжки пол, за когото не е отбелязано да носи специфично бащинско име или да е женен. Виж Жена.

Мълния – А) Древен символ на небесни оръжия и духовни битки в небесата. Б) Инструмент на промяна чрез катаклизми и нападение на небесни създания над хората. В) Символ на парадигмите. Виж Йов 28:26 и 38:25.

Мъченик – Новозаветната дума е свидетел. Смисълът на думата е, че така определеният човек е бил очевидец на жизнено убедителна истина, поради която той не се е страхувал да загуби живота си като свидетелство. В Новия завет, дяконът Стефан беше първия мъченик за евангелието. Неговият случай е описан в Деяния 22:20. В Откровение 2:13 Исус говори за Антипа, Неговия верен свидетел (мъченик).