Маат – Еврейската дума за истина. Маат също така е и името на Египетската богиня, за която се смята, че отговаря за истината, като една от добродетелите.

Магове – А) Племе от Медите. Б) Жреци на образ. В) Състав от Персийски придворни съветници. Маги също така е името на петнадесет класически групи окултни служители. Техните области на професионално и свръхестествено знание и служение са: 1) Учители на свято поклонение към природата. 2) Тълкуватели на знамения и природни феномени. 3) Заклинатели. 4) Екзорсисти. 5) Гадатели. 6) Магьосници. 7) Чародеи. 8) Астролози. 9) Извиквачи на съдби. 10) Звездобройци. 11) Лунни гадатели. 12) Вълшебници. 13) Вещици. 14) Спиритисти. 15) Обайватели.
Г) Главните експерти по духовни въпроси. Те се издънка от Зороастрианизма, поклонници към природата, астролози и основополагащите жреци на магията, която включва природата, духове, магии и налагане на съдби върху хората. Виж Друиди, Магус и Зороастър. Магите са били още и каста от Източни жреци, основно астролози, чародеи и вълшебници. В книгата Деяния се говори за тях, когато се споменава за Варисус, който беше известен като Елима и чието име означава магьосник. Връзката между магите и магьосниците, е че двете думи са почти пълни синоними.
В Стария завет, магите са били редовни членове на Вавилонския придворен съвет. Освен техните изключителни духовни способности, магите са били регулярно търсени като тълкуватели на сънища. Другото име за магите е старши астролози, поради това, че астрологията е била основополагаща за тяхното божествено служение. Чародейството, което е главния продукт от услугите на магите, е било извършвано чрез комплицирана смесица от религиозни ритуали, обреди и магьоснически помощни средства, чрез които да бъде получена информацията от духовните създания и последните да бъдат накарани да съдействат в манипулирането на човешките и земни дела.
Като каста на жреците в древната Мидо-Персийска империя, магите са били пазителите на свещения огън и поклонението към природата. Те са тези, които са извършвали погребалните обреди, като част от техния некромансерски мистицизъм.
Магите са били установени и известни като извършители на свръхестествени дела, за които основната заслуга е била приписвана на магията. С помощта на призованите духове, които са ги обладавали, магите са получавали сила и умение да разговарят с мъртвите. По този начин, те са можели да призовават зли духове, които са се преправяли на скъпи починали роднини, с цел да манипулират и влияят на човешките решения и дела. Пророците имат нужда да разбират и разпознават този контингент от духовни деятели и сътрудници на силите на мрака. Виж Некромансия, Чародейство и Магия.

Магия – Незаконното манипулиране, принуждаване и нахлуване в свръхестественото с нечестиви и безбожни цели. Думата магия произлиза от Латинското магика, което означава изкуство. На гръцки думата е магике, което означава текне, или това е префикса за думите техника и техничен. Произлизаща от магите, магията емулира тяхното архаично умение в свръхестествените области.
На практика, магията е изкуство, където личности със свръхестествени умения, упражняват незаконна духовна власт, за да задвижат чрез определена техника невидимите сили, източници и ресурси на творението за нечестиви и подривни цели. Новозаветната дума за магия е фармакея, защото голяма част от успеха й зависи от използването на билки и дрогиране. Основни агенти на магията са халюциногените. Това е част от древните ритуали на примитивните хора, които са приемали наркотични вещества преди, по време и след поклонението и обредите си, за да могат да видят и чуят боговете си.
Интересно е да се отбележи надигащата се вълна от пристрастяване към наркотиците в нациите и културите, които са свързани с практикуване на магия и как това върви ръка за ръка с нея. Еврейската дума за магия е кашаф, която означава „да прошепна магия, да омагьосам и омая, да практикувам магия”. Връзката между магията и древно-персийските маги показва, че магьосниците са жреци, което ги изобличава като идолопоклонници, кланящи се на същите езически божества, които са били разпространени в миналото. Те са жреци и свещеници на паднали ангели, които се маскират под формата на божества или същества от друг свят.
Практикуващите магьосници твърдят, че съществува два типа магия – бяла(безвредна) и черна(вредна). На повърхността, това звучи съвсем правдоподобно и невинно, докато човек не осъзнае, че функциите и действията на описаните по-горе два вида, са всъщност еднакви, като единствената разлика е в различните степени на манипулация и контрол. И двете форми имат за цел да употребят или злоупотребят със свръхестественото с изцяло егоистични мотиви и подбуди. И двата вида пренебрегват вградените в творението закони и влизат в конфликт с протократичните сили на Бог, които поддържат тези закони.
И бялата, и черната магия, отхвърлят идеята за свободната воля на човек, наслаждавайки се в това, да се наложат над волята на човек да обича, служи, дава и други форми на поведение, които при нормални обстоятелства, човек би отказал да направи. Всяко нещо, което магьосниците желаят дадена личност да направи, поради каквато и да е причина, без значение от това колко мека или лека е формата им на манипулация и контрол, е изявление и цел на магиите им.
Когато става въпрос за бялата магия и твърдението на тези, които я практикуват, че тя не вреди на никой (Виж Магьосническо кредо), истината е, че това е невъзможно. Да вземеш това, което не ти е дадено или е притежание на някой друг, да призовеш чрез магия това, което не е спечелено или заслужено, да окажеш влияние върху това, което нормално се намира извън сферата на човешкото влияние - всички те са вредни за тези, към които са насочени.
Магията включва магьосничество, вещерство, заклинания, чародейство, омайвания, отвари, вълшебство и демонизъм от всякакъв характер. Предпоставката за съществуването на магията е нелегалното нахлуване на падналите ангели на земята. Това нещо се случва и работи преди тяхното изхвърляне и последващо заточение от Всемогъщия, описано в Откровение 12:12, да влезе в сила за земята. Нашествието, което внедри и разпространи магията сред хората, е описано в Битие 6:5; Юда 1:6; 2 Петрово 2:4.
Описаните в горните стихове бунтовнически създания, успели да упражнят своите трансцедентални сили върху човечеството, поради тъмнината, която влезе в човека от греха на Адам. С цел да използват хората и да действат чрез тях, демоните и дяволите са придали своето духовно знание на тези, с които се съединили в плътта. Това знание, после възприето като магия (и до днес от съвременните маги), е включвало разбиране за физиката, кинетиката, билки, астрономия и друга духовна информация, голяма част от която впоследствие се е превърнала в подструктура на човешката мъдрост.
Споделяйки информацията, от която се нуждаели, за да контролират човешката раса, тези по-висши създания назначили жреци, които да упражняват техните сили, за да поддържат обществото в подчинение и да могат да манипулират поклонниците. Съвкупност от обреди и обичаи, в които се използвали жертви и опиати, са дали началото на религия, която е позволявала на падналите духове да поддържат постоянен поток от свръхестествени действия и изпълнения, чрез които да упражняват контрол и да запазят властта си.
Маскирани като божества, те са поддържали непрекъсната линия на жертвоприношения, обреди и ритуали, чрез които да държат отворена врата и легалното им право на влизане и излизане от планетата. Това е стратегията им, чрез която те преследват крайната си цел - да населят земята със своето духовно потомство. Виж Маги, Магьосници, Вълшебство, Вълшебник и Зороастрианизъм.

Магнит – Древен метал, използван поради предполагаемите му сили, за които се смята, че са управлявани от слънцето. Металът е бил символ на Хорус, Египетския бог на слънцето, почитан като управник на движението на небесните тела. Магнитите също така са били използвани като любовни амулети и чармове.

Магус – А) Друго название за маги, древната Мидо-Персийска жреческа каста, която е отговаряла за религията на Зороастрианизма, под властта на божеството Ахура Мазда. Б) Друга дума, използвана за мъдрите мъже от библейските времена. В) Думата включва в значението и смисъла си функционирането като магьосник и/или вълшебник.

Магьосник – А) Такъв, който практикува магия. Б) Вълшебник. В) Фокусник, който действа чрез магия, за да забавлява или да отклони вниманието. Г) Такъв, който си служи с черното изкуство. Д) Заклинател, некромансер, вълшебник, чародей и илюзионист.

Магьосничество – А) Избиране чрез жребий на човешките съдби, което е форма на направляване на нечисти духове. Б) Магия, некромансия, чародейство, вълшебство. В) Използването на свръхчовешки сили над хора и обекти с помощта на нечисти духове. Г) Практикуване на чародейство, заклинания, магии и отвари. Д) Действие чрез манипулация на хора и събития, която да доведе до желания от окултиста резултат. Такива хора се намират далече от стандарта за праведност на Създателя. Те използват отвари, опиати, магически заклинания и каквото е необходимо, било то реално или илюзорно, за да постигнат своята цел и желание. Е) В Новия завет магьосничеството и чародейството са идентифицирани като фармакеа, поради редовната употреба на билки и отвари, прилежащи към съответните заклинания и магии. Виж Галатяни 5:20.

Мазарот – Еврейската дума за зодиака, според Йов 9:9 и 38:32. Думата буквално означава съзвездието Мечка. Друг вариант на думата, означава планетите като зодиак. Първоначалното значение на думата е било “мечка-пазител”, чийто смисъл е да покаже духовен, ангелски страж.

Майка на блудниците – Термин, с който е неречен мистичния Вавилон в Откровение 17:5, поради духовната и естествена връзка с древността, богините и техните Вавилонски култове за плодородие.

Майчински – А) Това, което се отнася за майчинството. Б) Действията и работата на майката, като родител. В) Когато в Библията се споменава за майка, това включва значението и целта на утробата, използвано от пророк Исая относно идването на Христос. Виж Исая 49.

Малак – Еврейската дума за ангел, която означава нещо повече от просто божествен пратеник. В значението се включва и смисъла на духовен управник, който е притежател на назначена територия, над която управлява като свръхестествен губернатор.

Малакх – Еврейската дума за наместник, които стои под авторитета на управник. Последният е делегирал властта си на наместника, който работи, изпълнява и представлява господаря си най-често в отдалечена от него територия.

Малахия – Свещеник и пророк от Стария завет, живял и служил по времето на Неемиевата мисия. Той е един от малките пророци, който конкретно адресира неправилното поведение сред свещениците, нечистите жертви, извратените ритуали и злоупотребите в брака. Малахия е живял в периода около 400-та година преди Христос и името му означава “Моят Вестител”. Той говори за това как Господ слуша внимателно коментарите на народа Си, относно Него и записва какво са изрекли. Малахия разкрива в посланието си, че Бог записва оплакванията на критикарите и лоялността на верните. И двете групи са записани в съответните им книги, според които Бог определя техните награди.

Малките пророци на Библията – Имената на дванадесетте малки пророци в Библията са: Осия, Йоил, Амос, Авдия, Йона, Михей, Наум, Авакум, Софония, Агей, Захария и Малахия. Те са наречени Малки пророци поради техните малки по обем пророчески творби, в сравнение с това на четиримата предшестващи ги пророци. Виж Големи пророци и Пророци в Библията.

Мамбо – Названието на вуду жрица, която служи на култа към мъртвите в тази религия.

Манасия – Син на Езекия, които наследи трона му над племето на Юда. Този цар върна Юда към предните му години на идолопоклонство в цялата им земя. По време на неговото царуване е станала отново популярна астрологията и сърцата на Божия народ са били напълно обърнати към техните предишни аморейски фетиши. След отвеждането му в плен, обръща сърцето си към Бог в смирение и покаяние, вследствие на което бива възстановен от Господ.

Мандат – А) Публично доверие или власт, дадена от висшестоящ към подчинен, която му позволява да действа, съди или управлява в качеството си на представител на съд, страна или суверен. Б) Прилага се в юрисдикцията, териториално и при изпълнение на официални дела. В миналото това се е смятало за термин, който идентифицира божествено възлагане, направено пасторално или чрез ангелски пратеник и специфично послание.

Мандрагора – Наркотично растение, използвано в миналото за магьосничество, забременяване и магически отвари. Вярвало се е, че то притежава свръхестествени свойства и поради това е широко разпространено в правенето на магии и заклинания. Поради наркотичните му качества е било използвано като афродизиак, т.е. средство, което възбужда сексуалния апетит и желание и евентуално предразполага към плодородие и възпроизводство. Растението е използвано още и с лечебна цел, като с него са били третирани множество възпалителни процеси и зарази.

Маневра – По-лека форма на думата манипулация, която е използвана най-често, за да опише триумф над врага след успешни военни действия срещу него.

Манна – А) Буквално означава “какво” или “каквото”. Б) Тя е символ на божественото снабдяване на благодат, демонстрирано и проявено чрез чудо. В) Също така е преобраз на храна, която може да дойде единствено от Бог. Поради това Христос говори за нея в Йоан 6, когато разкри Самия Себе Си като небесния хляб. Библията още казва, че Господ храни с манна Израелтяните в пустинята. Г) Манната е смятана за небесната храна. Форма на божествено препитание, която е преобраз на духовни мисли и идеали. Виж Псалм 78:25; Изход 16; Йоан 6 и Откровение 2:17 разкриват духовния произход на манната.

Манипулация – А) Древен гръцки термин, описващ ловка и хитра военна стратегия. Б) В днешни дни, това е дума, с която най-често се описва пророкуването с користни подбуди, за лична облага, душевни думи, които да предизвикат благоволение, подчинение или подкрепа от даден човек. Друго приложение на този термин в Новозаветната църква е опресиращото или подмолно действие на особено силен лидер.
Особено важно е всякакви обвинения от подобен характер да бъдат старателно сравнявани с честността, мотива и зрелостта на човека или хората, от които произлизат, преди да бъдат вземани каквито и да било мерки. Това често могат да бъдат хора, които не обичат някой да им казва какво да правят или такива, които не се подчиняват на никаква власт, отвъд тази на светските закони и обичаи. Те обикновено стават източници на подобни фалшиви обвинения, спрямо пастор или друг църковен лидер, за когото твърдят, че ги манипулира или го е правил в миналото. При ситуации от такъв характер, обвинителят трябва да бъде разпитан за детайли и да обясни точно кое действие на служителя, потърпевшия вижда като манипулация. Такива хора трябва да бъдат помолени да опишат искрено ситуацията, която е провокирала според тях манипулативната намеса.
Обвиненията от този вид са много опасни и никога не бива да се приемат от пръв път. Те следва да бъдат старателно и отговорно разгледани по отношение на това как, защо и дали наистина свидетелстват за служителска манипулация. Когато става въпрос за пророческото служение, възможността за пророчества от тежък характер е винаги на лице. Това означава, че пророците могат и много от тях лесно са се подхлъзвали и са навлизали в манипулативни тактики, за да могат думите им да се изпълнят или да си измият ръцете в случай, че пророчеството се провали. Въпреки всичко, не винаги става въпрос за такова нещо, когато някой е обвинен в манипулация. Колкото често е бил в грешка пророка, толкова пъти и обвинителя не е бил прав.
Както вече споменахме, подобни твърдения трябва да бъдат първо старателно разследвани, преди да бъдат приемани като сто процентова истина. В доста случаи щателно разглеждане на фактите е открило, че оплакващият е бил непокорен и разгневен на това, че пастора, лидера или наставника му го е накарал да направи нещо, което той не е искал.
В допълнение към това пророците, които са наставници, са редовно критикувани поради тяхната сила и дисциплина, от техните ученици, които са смятали, че обучението им трябва да е по-удобно, не толкова натрапчиво и със сигурност по-забавно и леко. Корекциите, дисциплината и реда не са били никога част от тяхното първоначално видение за пророческото дело. Когато тези неща са дошли в живота им, резултата е бил опустошителен. Изправени лице в лице с истинските изисквания на взаимоотношението на ученичество, много новаци, прясно назначени към пророк, настръхват срещу призива към покорство, уважение към властта или строгите изисквания към служението на ученика. Като форма на отмъщение, те твърдят, че са манипулирани, с цел да прикрият своята собствена непокорност към програмата за развитие, която Бог е назначил за тях.
За съжаление твърде често тяхната защитна стратегия работи добре, защото наивни слушатели, заквасени със смесица от небалансирано поучение, свои собствени пристрастия или чувствителни места, освобождават обвинителя от своята отговорност да преценят обвиненията срещу мъж или жена на Бог. Вместо това те приемат чутото за истина и го повтарят без никакво доказателство, с което разрушават репутацията на служителя. Неподозиращи души, слушайки променената вече до неузнаваемост история, продължават този цикъл, докато някой мъдър светия не го спре и не потърси доказателства и детайли, преди да го предаде нататък като истина.
В случаи, когато все пак се отнася за вина на пророка, както и не малко пъти се оказва, казусът трябва да бъде отнесен до вниманието на отговорна и добре балансирана власт, която може и ще избави новака от това непродуктивно взаимоотношение.

Мансия – Суфикс, добавян към много термини, който показва стил или вид чародейство и оттам и духа на заблуда – некромансия, хиромансия, хидромансия и т.н. Окончанието на края на тези думи показва, че процесът, чрез който се изявяват, е чародейство. Когато видим това конкретно окончание, разпознаваме, че е въвлечено чародейство или негова форма. Виж Чародейство.

Мантик – А) Гръцкият термин за технично врачуване и предсказване на бъдещето с чародейство, знамения и авгурство, като продукти на природни феномени или машинации. Б) Изваяни схеми или мисли, примесени с магия. В) Древните мантици са разчитали на хиероскопия за голяма част от тяхната чародейска информация, т.е. изучавали са органи и вътрешности, за да предсказват. Г) Окултна дума за пророк. Д) Чародей или баятел. Е) Такъв, чийто послания са предавани най-често в състояние на транс и обладаване от духовни сили, често постигано чрез опиати и интоксиканти.

Мантия – Свободно падаща наметка, носена от пророци и други длъжностни лица с власт, като символ на тяхната позиция и сила да упражняват контрол и да владеят. Мантиите отразяват свобода на действие, позиция, престиж и снабдяване за носещия наметката, както и легалното право да ги използва.

Марай – А) Древен град в Месопотамия, разположен на брега на река Ефрат. Център на Аморейското царство по времето на 1800-та година преди Христос. Неговият най-известен цар е бил Зимри-Лим, като разкопки са разкрили изключителен палат и впечатляващ храмов зигурат, посветен на Ищар. В Марай, поради аморейците са процъфтявали астрологията, чародейството и магьосничеството във всичките му форми. Главното божество на града е била Ищар. Една от малкото цивилизации в древността, която е поддържала еднакви права и за жените, и за мъжете. Б) В миналото богиня на времето и бурите. Тя е била дух на царица, който е обладавал жените-управници. Еквивалент на Ирис, лунната богиня, която е била рисувана с ореол в цветовете на дъгата.

Мариам – Сестра на Мойсей и Аарон. Те е и пророк на Израел. Господ напомня за нея на пророк Михей, като я обявява за третия лидер на Израел. Виж Михей 6:4.

Мардук – А) Име на древно акадианско и вавилонско божество, за което и двете култури са вярвали, че е създател. Б) Също така асирийски и вавилонски бог на слънцето. Заедно с богинята Ищар, Мардук е бил обрисуван с лъвски образи. Асоциацията произлязла от вярването, че и двете божества са били почитани сред хората като пазители на боговете. В) Наричан още Меродах; божественото име на Нимрод в земите на древен Вавилон.

Марс – Планета от слънчевата система. Името на бога на войната в древен Рим, на когото нацията е отдавала благодарности, за това, че е баща на Ромулус, родителя на Римския народ.

Маса – Ниска платформа, до която хората сядат, за да се хранят, да разискват делата си или да изпълнят определени ритуали. В древността е съществувала така наречената свещена маса, на която номадските управници са извършвали религиозни обреди. Когато са минавали през пустинята, свещената маса често е била подреждана, като е имала официално и обществено значение. То е произхождало от политическите, военните и ритуалните поводи, по които са се събирали военни и управници пред своите богове. Масата също така е била често използвана и като място за извършване на търговски сделки и транзакции.
В Новия завет масата се използва за свещени цели, подобни на предназначението й в храма от Стария завет, където присъствените хлябове стоят на нея. В духовен смисъл масата е преобраз на олтар, който символизира човешкото сърце. Виж Еремия 17:1; Римляни 2:15. Изход 39:36 и Притчи 3:3. За царската и религиозна употреба на масата виж Исая 21:5. Пророческото приложение на думата може да бъде видяно от сравнението на масата(плочата) с човешкото сърце. На базата на това в Словото пише, че Святият Дух е гравирал словото на Господ на плочата на сърцето ни. Библията нарича масата, олтар на сърцето, където се разрешават подобни на гореописаните въпроси, които обаче касаят конкретно живота на притежателя на сърцето.

Маслина – Маслината е символ на духовния плод, по-конкретно такъв, който е характерен за Святия Дух. Маслините са знак за мир, радост, снабдяване и безсмъртие. Те са преобраз на изобилие и непорочност. Преди идването на Христос и Святия Дух, маслините са били символи на богинята Атина. В Старозаветния свят, този плод е бил съществена част от храната на евреите и други етноси от същия географски регион. Освен поради хранителните и медицинските си качества и свойства, плодът на маслината е използван и в много ритуални обреди и обичаи. В качеството си на преобраз на плода на Святия Дух, маслината отговаря на Божия мощен и силен плод в нашия живот.

Маслинови венци – Символ на победата. Използвани са още и като един вид корони. Появяването им в пророчески контекст, означава покоряване на царски сили.

Маслинови клонки – Преобраз на сила и мощ. Показват или предвещават още приятелство и успех.

Маслинови листа – Символ на девствеността.

Масло за помазване (зехтин; миро) – Субстанция, направена от маслини или други плодове или зеленчуци, използвана в храната като лекарство и за осветяване. С течение на времето, тези практични приложения и употреба са придобили религиозен и ритуален смисъл. Помазването с масло е почнало да се използва с цел освещаване и отделяне на предмети или хора за дадено божество. Това е означавало освещаване за божествено служение, като аналогията с практичната ежедневна употреба на маслото определяла акта на помазване като “духовна поддръжка, духовно и свръхестествено изцеление, придаване на сила за съответния офис, както и откровение, и божествена мъдрост.”
Царе, свещеници и управници от всякакво ниво са били въвеждани в длъжност чрез ритуално помазване с миро. Слово за ръкополагане в офис и/или пророческо слово обикновено е било изговаряно след помазването, от страна на този, който е представлявал божеството, под чиято власт и вдъхновение се е извършвало помазването. Извършването на този акт, се е считало като упълномощаване на новата власт в района, земята или страната. От този момент, се е смятало, че помазаният получава легално право да управлява успешно и благодат да се справи с мандата си. Свещеници, пророци, служители и царе е трябвало да бъдат помазвани и ръкополагани чрез използването на миро. Виж Изход, Левит и Числа за подробности.
Библейската перспектива за мирото е, че то освещава чрез отделяне от ежедневната рутина към издигнатото и възвишено служение към Бог. Духовният смисъл на изливането на масло върху главата е формирането на духовна корона на авторитет, която ние познаваме като ореол. Еврейската дума за корона, използвана в Левит, е незер, която идва от корен назар, откъдето идва и термина Назорей. Следователно в древността, да бъдеш помазан за свещенослужение, е равносилно на това да бъдеш божествено определен за Назорей.
Най-популярните значения на ритуала по помазването и до ден днешен са: а) да отделиш някой или нещо за божествена служба; б) да посветиш в свещеничество; в) да осветиш първосвещеник; г) да отделиш за царуване; д) да направиш някой посветен на Господ; е) да установиш помазания като Назорей.
Помазването с миро е божествен обред, който показва на последователите и/или поданиците, че духът на ръкополагащото божество почива върху нововъведения служител. Мирото е отразявало невидимото присъствие на божеството, което означавало, че свещеникът, пророкът или царят са под пряко духовно ръководство и с божествен авторитет. Когато маслото е било изливано върху някой, това е означавало предаването на божествена сила за служение. Можем да видим подобно нещо в Числа 27:15-23 и при избора на Господ Исус Навин да замени Мойсей в Исус Навин 1:8.
Като добавка към всичко това, помазването с масло по главата е било за управление и управническа мощ. Можем да го видим описано от Господ в Левит 21:12. Така е и пророкувано, според изпълненото в Матей 2:23, че Исус ще бъде наречен Назарянин, Месия, Исус Помазаникът.

Маска – Символ на преструването, скритото, увъртането, прикриването и въплъщението. В много мистични церемонии се използвали маски, с цел да се представи дадено божество. Когато видим маска в сънища или видение, това означава, че едно от горните описание е в действие. Когато Библията говори за светиите, които гледат на Господ с открито лице, тя загатва точно за тези древни религиозни практики. Мистичните религии и аскети са покривали лицата си с маски, обикновено изработени с образа на техните богове, за да могат да наложат вида на божеството върху поклонниците. Мойсей беше принуден да покрие лицето си, след като беше наситен с Божията слава, защото хората не можеха да понесат това, че той отразява Божията съвършена и завладяваща светлина. Виж 2 Коринтяни 3:6-18 и дефиницията за Качулка.

Матриархален – А) Майчино или женско лидерство в дома. Б) Прекаленото надмощие и доминатност на жени. В) Силата на жените. Г) Използвано в отрицателен смисъл в Новозаветната църква за всяка една жена, която е силна, компетентна и уверена.

Машал – А) Правителство, империя. Еврейската дума за това, което ние разбираме като началство. Б) Може да бъде използвано за апостолско началство в днешно време. В) Важно за пророческото разбиране, защото се отнася за невидимото началство на Господ Исус Христос (Ефесяни 1), за което Неговата църква е от съществено значение. Виж Михей 5:2 и Еремия 51:27.

Медиум – Човек, който предрича бъдещето чрез окултни средства, като чете от областта на душата и плътските сфери на слушателя си. Медиумите наблягат на живота от отвъдното, като се допитват до мъртвите(некромансия) и света (космополитанизъм), който е ограничен до земните неща. Медиумите подбуждат към грях и отстъпничество спрямо Създателя Бог и Неговите закони. Тези хора и думите им се съсредоточават около дома, брака, парите, секса (в неморален аспект), човешката тъмнина и плътски мироглед.
Медиумите говорят това, което вече си е проправило път от духовния свят, понякога дори и от Духа на Господ, но силно изкривено в момента на освобождаване. Това са съдби, освободени на земята, гравитиращи под формата на изкушения, в очакване да впримчат човешките души. Поради това Господ каза, че техните думи са продукт на фамилиарни духове.

Медия – Средство за пренасяне или изразяване на мисли, идеи и информация. Първоначалното значение е било “средна земя”.

Мелхиседек – Царят-свещеник на вечното творение на Всемогъщия Бог, който в Битие 14:18 срещна Аврам след неговата битка и победа над петте царе. Мелхиседек служеше като божествен енси или цар-свещеник в Ерусалим в далечното минало. Ерусалим, който в древността е бил наричан Салем, е бил единствения град, избран от Всемогъщия за Негово обиталище. Мелхиседек, от позицията си на цар-свещеник на Бог, потвърди завета на Аврам с Всемогъщия, като изнесе хляб и вино (Господната вечеря) и го благослови. Този акт символизираше ратификацията на завета, който Господ сключи с Аврам.
Мелхиседек е споменат още в Псалм 110:4, като вечния свещеник на Всевишния Бог. Името му означава “цар на праведност”. По-късно, в Новия завет той е определен като официален изпълнител на небесната свещеническа институция на Господ, която беше сянка и предвестник на свещеническия ред на Новото Творение, установен от Исус Христос. Мелхиседек беше предвестника на царското свещенство на Новото Творение, един вид прототип на Божието сливане на свещеник и цар завинаги, за което се говори в Откровение 1.
Уникалността на неговото служение се състоеше в това, че той пазеше свещеническото посредничество между небето и земята. Служейки като свещеник на цялото творение, Мелхиседек извършваше дейността си на единствения олтар на планетата, предвиден от Създателя, да бъде мястото на изкупление за всичките щети, нанесени от бунта на Луцифер и следващото го демонично множество, което когато бе изгонено от небето, слезе да тероризира земята. Виж Евреи 5 и 7-10.
Нашият Господ Исус Христос стана Първосвещеник според Мелхиседековия чин, според както е писано в Псалм 110; Евреи 6:20 и 7:11,15 и 21. Мелхиседек е действащия свещеник на Новозаветните десятъци и дарения, давани на Създателя Бог, според това, което е написано в Евреи 7:8. Мелхиседек живее и до днес, оперирайки под първосвещенството на Господ Исус Христос и според Евреи 7 не е роден на земята, но е създаден на небето. Виж Ерусалим, Енси, Свещеници и Свещеничество.

Мелхиседеково свещенство – Вечният ред от свещеници, които служат от името на творението и човека към Бог, с цел да изкупят греха, който избухна в творението след бунта на Луцифер. Мелхиседековият чин съществуваше и все още го има, за да умилостивява Господ за кръвопролитията, които се случиха в творението. Мелхиседек постанови началото на това свещеническо служение, като негов главен свещеник, до времето когато Господ Исус дойде и изпълни словото Си и зае позицията Си на Първосвещеник на вечността. Христовата църква на Новото Творение е включена в този вечен ред от свещеници, като царско свещенство на Бог, според написаното от апостол Петър и в Откровението на Исус.

Менай – Богът на съдбата и ориста, споменат в Исая 65:11, на когото хората са се покланяли за късмет. Върви ръка за ръка с бог Гад, покровителя на добрия късмет.

Менестрел – Певец и музикант, чието служение се състои от хваление и поклонение с пророчески аспекти. Човек, който може да свири на един или повече музикални инструменти. Елисей повика менестрел, когато Йосафат искаше слово от него по отношение на военния поход, който той и царете на Израел и Едом бяха планирали срещу моавците. Виж 4 Царе 3:15.

Ментор (наставник) – Такъв, който тренира, обучава и инструктира друг, подготвяйки го за професионална служба или кариера.

Меоненим – Думата е използвана в Съдии 9:37, за да опише магьосник, чародей или вълшебник. По-конкретно, тя дефинира такъв, който предава себе си да призовава и да бъде проводник на фамилиарни духове. Виж Второзаконие 18:10,14; 4 Царе 21:6 и Михей 5:12.