Култ – Термин, използван за религиозни групи и тайни общества, които проповядват мистични учения и скрита изолация от семейството и/или обществото, аскетизъм и манипулиране на волята и благосъстоянието на последователите, с цел лична изгода и облагодетелстване. Виж Второзаконие 23:17; 3 Царе 14:24 и 15:12; Йов 36:14; 4 Царе 23:7; Осия 4:14; Деяния 6:9.

Култ към Ищар – Древният Вавилонски култ на поклонение към богинята Ищар. Освен всички свои отвратителни мерзости, това божество е изисквало от младите момичета да стоят разсъблечени на стъпалата на храма, за да проституират. Шумерите също заимстват и включват култа в своето общество. От тогава то е пренасяно през вековете под много различни имена и форми, които са били приспособявани към поклонението на следващите поколения.
Когато странници и всякакви мъже идвали в храма да се поклонят, младите жени се съревновавали, за да привлекат поклонника в своето легло. Това още е било обществено изискване, което е служило като един вид изпитание за жените, които са търсили приемане в обществото. Главната цел е била да изгубят своята девственост. По обичай от тогава, мъж не е могъл да се ожени за девственица, поради това, че девствеността им е принадлежала на храмовите жреци.
Младите момичета съответно е трябвало да прослужат определено време в храма на Ищар, преди да станат квалифицирани и свободни за встъпване в брачен завет. Момичетата, на които мъжете непрекъснато отказвали церемониалния сексуален акт, са били смятани за нежелани и негодни. Историята за синовете на Илий, които блудстваха с жени в храма на Яхве, е пример за това скверно жертване на богинята на плодородието.

Култ към мъртвите – Древна религиозна практика на поклонение и прославяне на мъртвите или умиращите. Нейните символи са свирепи и жестоки вампирски обичаи, в които кръвта присъства изобилно по време на празненствата на поклонение, (намеквайки за жертвите на идоли от миналото). Култовете към мъртвите са разновидност на поклонението към предците. Целта на този вид култове е да издигат ада и покварата, като се опитват да ги направят по-привлекателни и желателни за грешника, отколкото прошката и изкуплението.
Както при всички култови съблазни, култовете към мъртвите и смъртта прокламират свобода от всякакви задръжки, морал и праведност. В същото това време, тези групи обещават вечна свобода, която всъщност не може да е истинска и реална, тъй като тези, отделени от телата си, нямат никакъв контрол или власт над това, което ще стане след смъртта им. В допълнение към това, култовете проповядват нараняване, болка и разрушение на техните последователи, вярвайки че живота след смъртта, някъде под земята е по-добър от този на лицето на земята. Идеята за вечен живот на небето е напълно отречена и немислима.
Най-мощният култ към мъртвите и смъртта е този при древните египтяни. В тяхната култура са били предприемани подробни и изчерпателни ритуали и действия, които да подсигурят вечното обиталище на Фараоните и да могат те да имат възможността да се издигнат и да бъдат съединени с бога на слънцето Хорус. Виж Некромантия и Вотан.

Култова проститутка – Термин, използван за да наименува блудниците в дадена религия. Думата най-често е употребявана за мъже-содомити. Проститутките са били първоначално, плътските черноработници на древните религии. Като служители на култовото божество те са живеели в храмовете, където последователите на съответния бог са идвали да се поклонят. Жените са били отглеждани и дори раждани, с единствената цел да се съвкупяват с поклонниците. Това е ставало или публично като церемониален акт, които е бил воден от жреците, или насаме, за да задоволи физическите желания и нужди на специални членове.
Парите, събирани от храма за тези услуги, са били използвани, за да финансират неговото съществуване и за заплати на работещите в него. 3 Царе 14:24. Както и с всички други основни положения в сферата на земното съществуване, (виж Седем сфери), проституцията възникнала от представата, че сексуалните услуги представляват вид религиозен принос. Следователно тя не би могла да съществува самостоятелно, без да има божество, към което да е отправен приноса.
Духът, подхранващ проституцията, почива върху блудницата, за да пороби нейните клиенти под властта на божеството, на което тя служи. Проститутката съзнателно като служител на божеството, използва тялото си, за да съедини този, с който тя блудства с нейния бог. Виж 1 Коринтяни 6:15-16. Ефектът е същия при тези, които са въвлечени в незаконен сексуален акт. Според словото на Господ Исус Христос, тези, които вършат това, се съединяват в духовно и телесно общение с чужд бог в завет на блудство, нещо, което Господ никога не е постановявал или освещавал.

Кунтия – Будистка богиня на милостта и закрилата.

Купа (съд) – А) Обект на духовно и божествено изливане, може да служи за ядене, също и за умиване на ръце от съдии или хора в управленски позиции. Б) Наричано още съд в превода Кинг Джеймс. Според Еклесиаст 12:6-7, купата е съд за душата, по същия начин както духът е нейния светилник. 1 Царе 10:1; Откровение 16.

Купи, бутилки, чаши – Общото между всички тези обекти е, че те са вид съдове и имат мярка вместимост. Според Библията те са съдове, които съдържат някакви вещества. Това, което е в съда, е важно, защото съдържанието определя употребата на съда: това може да е за съхранение вместо за ядене или пиене; за пренасяне вместо да стои на едно място; да съдържа ядене вместо пиене и т.н. В пророческата символика най-ясно видимо в книгата Откровение, чашите са извор на Божия гняв, съдовете представляват божествени диспенсации, съдби или духовни благословения.
В Откровение 5, това са молитвите на светиите, изобразени като тамян, отнасян от ангел до олтара на Бог. Купите, които обикновено са по-големи от другите два съда, могат да съдържат и твърди и течни вещества. В Библейски контекст, бутилките са съдове определени само за вода или вино. Чашите най-често са използвани за вино, по време на ядене. Това е ставало при общение или взимане на Господна Вечеря. Библейската употреба на всички съдове е най-често за вода или вино, два от най-изразителните преобрази и символи на обитаващия в нас Свят Дух.

Купол (Свод) – Древен символ, който в пророчески контекст (сънища, видения и слово), говори за небесното обиталище и покривало на боговете. На гръцки думата най-често е срещана като суфикс, който говори за някакъв вид обиталище или сграда – доме. Думата ойкодоме е един такъв пример. Виж различни производни в Матей 24:1; Ефесяни 2:21 и 2 Коринтяни 5:1.

Купидон – Другото име на бог Ерос. Богът, с когото блудствала Псухе, по време на установените дни за празнуване на нейната несподелена любов към това божество, покровител на оргиите. Купидон е името, с което се свързва съвременния празник Свети Валентин, който е всъщност честване на Ерос.

Куче – Мършояд по природа, опитоменото куче е всъщност доста популярен домашен любимец. Животното често е виждано като утеха, водач и пазач. В древността кучетата са били свързвани с боговете на вятъра, особено в Египет. От това разбиране произлиза и наименованието на мъжките проститутки, които също са били наричани кучета, поради служението в храмовете на техните богове. Без значение е било дали духовния покровител(бог) на храма е бил от мъжки или женски пол. За служителите се е вярвало, че са въплъщение на духовете на предците и оттам и на тяхната мъдрост, като тези духове идват посмъртно, за да помагат на обитателите на земята в техните дела.
Според Библията, кучетата се смятат за осакатяващи вредители. Господ Исус използва тази метафора, за да опише недостойните слушатели на евангелието: отстъпници, окаяни, развратени и лицемери. Виж Матей 7:6. В днешно време кучетата символизират хищници, още и мъже, които са блудници, развратници и алчни. Виж Блудница и Блудник.

Кушит – Етиопец.

Къща – Място за живеене, обиталище, скиния или палатка. Укритие, безопасно място. Символ на придобиване, просперитет, притежание и постижение. Център на семейната дейност. В духовен смисъл, фамилен род, династия или нация.