Коментар – Формално изявление или сбор от информация относно дадена тема, учение или изследване, която дава на четящия изчерпателна информация и развива в дълбочина дадената тема. Коментарите съдържат мислите и отношението на автора им, които са представени на вниманието на конкретна група слушатели, най-често тясно специализирани в дадената област. В нашия случаи, това помага за просветлението на хората, изучаващи Библията, от перспективата на обширен набор от учебни материали, които допринасят за тяхното обучение и подготовка.

Комета – В древността смятана за меча на ангели или на небесните богове, кометата е била знак за наближаващо зло, бедствие или катастрофа. Считало се е, че кометите предшестват промяната и са били тълкувани като падащи царства и/или управници. Кометите са били отбелязвани като дати и от тях се е търсило мъдрост за предвиждане на войни и глад. Управлението на царе и тяхното детрониране са били винаги свързани със звездите, за които се е вярвало, че са причината за тяхното възцаряване и последващо слизане от престола.

Комос (Комус) – Бог на празненствата и гуляите. Поклонението към него е било под формата на надпиване, пиянски събори и развратни оргии, като част от свещените обреди на поклониците. Шумни и размирни, сладострастни и перверзни веселби, са придружавали неговите събирания. Виж Римляни 13:13 за подробности относно духа му, който е същия, стоящ зад гуляите на купонджийския живот.

Компетенция – А) Екипиран, напълно подготвен. Б) Наличието на солидни или повече от достатъчни изисквани ключови умения, качества и способности, които правят даден човек квалифициран за определена работа. Компетентен е този, който правилно е усвоил и развил конкретни умения и способности, свойствени за дадена работа, което от своя страна му позволява да бъде високо ефективен в нея. Думата компетенция се отнася за потенциала и ефективността на Христовите служители. Виж 2 Тимотей 3:17.

Комуникации – Първоначално думата е означавала да информирам, тоест да формирам нещо в някой чрез предаване, слагайки част от нещо в него. В днешно време, думата е събирателно за средствата, чрез които информация и знание биват предавани; като сбор от информация, разпространяване, образование, предаване и откровение за истината. Комуникациите най-често съдържат разпространението на факти или детайли, необходими и важни за функционирането или сигурността на дадена единица или група, било то държава, институция или отделен човек. Комуникациите включват в себе си предаването на мисли, идеи и чувства, както на отделни личности, така и на цели групи от хора. Виж Лука 24:17; 1 Коринтяни 15:33.

Компютър – А) В пророчески контекст, компютрите говорят за модерни технологии, сложна работна сила, изкуствен интелект и обработка на електронна информация. Б) Направена от човека (вдъхновена от духа на света), мозъчна сила, обработваща с изключителна скорост информация.
В пророческия символизъм, компютърът представлява същия арогантен дух, който стоеше зад създателите на Титаник, защото той е издигнат до божествен статус, чрез идеята за изкуствения интелект.

Кон – А) Животно, символизиращо мощ, война и бързина. Б) Символ на Божието свръхестествено обикаляне на земята и неговата надзорна функция според Захария 6. В) Конете още са били смятани за транспорта на боговете, особено когато това са крилати коне. Конете на съд и агония, описани в Откровение 9, са илюстрация за това. В същото място можем да видим конете като свръхестествени бойни символи. Г) В пророчески контекст, белия кон означава чистота и победа. Той също е бил символ на дъждовете, които са носели изобилие в земеделието и голям просперитет от жътвата. Д) Черният кон е символ на суша и глад, които водят до смърт. Виж Еремия 51:21; Амос 2:15; Захария 1:8, 9:10 и 12:4; Откровение 6:2,4 и 19:11,19-21.

Конклав – Събиране, където еклесиалните служители на Църквата, се заключват, за да обсъждат, молят и гласуват за промени в техните редици. Виж Деяния 1:13. Споделянето на тайни от страна на Бог с пророците Си, според описаното в Амос 3:7, е равносилно на конклав, свикан от Господ, за да събере пророците Му. Виж Сод.

Конник – Духовното значение на конниците е посланници на съд, свръхестествен патрул или битка. Виж Исая 21:6-9; Захария 1:8, 9:10 и 12:4.

Конска грива – Славата на гърма. Знак, украса на властта, особено около врата. Символ на бързо и ловко предвижване и сила. Виж Йов 39:19. Важно за пророческото обучение, поради това, че много религии от древността и популярни модни тенденции сега, са възприели пускането на дълга, разпусната коса, по тази причина. Войни и хора, участващи в боеве и битки, често пускат косата си да порасне дълга, като символ на могъщество, неортодоксална власт и специално духовно значение.

Консул – Служител, избран и назначен от правителство, за да бъде изпратен в чужда страна с цел да отговаря и извършва определена работа, обикновено от търговски характер. Един от посланическите термини за апостол и пророк. Всеки служител на суверен(било той цар или правителство), който разполага с делегирана власт и дипломатически задължения.

Конфронтация – А) Среща лице в лице, обикновенно сблъсък, където се противопоставят идеи, интереси, вяра и мисли. Б) Целта на конфронтацията е разрешаване на някакъв конфликт. Виж 4 Царе 2:11; Йов 38:1; Галатяни 2:11.

Корем – Центърът на мислите и живота, също и мястото, източник и показател за просперитета. Виж Псалм 17:14; Притчи 18:20. Поради това, в Словото коремът е посочен като фонтана на живота. В миналото, на корема се е гледало като източника на смъртта и възкресението, след изпитание и/или съд. Сърцето в духовен контекст, функционира като утроба на духовността и централния източник на смелост и увереност. Виж Йов 32:19 и 40:16. Пророческото слово се усеща в корема като бълбукане и източника на вътрешна сила се усеща там. Виж Вътрешности. Смятало се е, че коремът е центъра на сърцето, откъдето са произтичали чувствата и емоциите. Изхождайки от това си вярване, се е смятало, че хранейки корема си, човек храни духовно сърцето и душата си.
Коремът е мястото, откъдето словото на Господа извира като потоци от жива вода. Господ Исус Христос използва това пояснение, когато поучаваше за идването на Святия Дух и мястото, откъдето ще извират тези потоци от жива вода (Йоан 7:38). Коремът също символизира мястото на духовен апетит, затова духовното лишение и недостиг са сравнявани с глад за храна и жажда за вода, при тези хора, които Господ притегля към Себе Си. Също има и негативен смисъл, при тези, които угаждат на плътта си, а не хранят духа си. Римляни 16:18 и Филипяни.

Корен – Източникът на живот за нещо, причината и обяснението за съответния плод. Библията използва думата корен, за да определи природата на даден човек и неговото поведение и начин на живот. Бог сравнява отношението на човек към Неговото слово и движението на Неговия Дух според състоянието на корена на човека, който се намира в сърцето му. Корените могат да бъдат плитки или дълбоки. Вторият вид корен е по-издръжлив, здрав и с по-голям шанс да произведе хубав и траен плод. Дърветата със здрави корени, често са хвалени от Бог, поради гореописаните качества. Виж Псалм 1, 92:12-14. Господ Исус поучаваше често чрез притчи по отношение на вкоренените, на тези с плитък корен и хората, които съвсем не развиват такъв. Най-ярък пример за това можем да видим в притчите за сеяча, семето и различните видове почва.

Корени (изсъхнали) – Божествен съд, според който Бог изтръгва от корен нация или нейните наследници до пълното й унищожение и премахване.

Коридор – Същото като вестибюл. Представлява ограден път, който ограничава и същевременно с това приканва към преминаване. Коридорите са символ на вътрешна, често дълбока или скрита транзиция. Изборите в този случай са само напред или назад. Коридорите са индикация за началото и края на много целенасочено и обикновено ограничено пътуване. Вратите по стените на коридора са преобрази на възможности, които пътуването предлага. Вратите на самия път са символ за двата възможни избора относно преминаването до края: напред към целта (съдбата) или назад обратно към мястото на тръгване. Осветените коридори са показател за просветено и известно пътуване. Тъмните или слабо осветени коридори представляват затруднено виждане или безцелно лутане в мрака.
Разположението на осветлението, също е важен детайл. Светлини, които постепенно избледняват и изчезват в мрака, говорят за ясно начало, което е замъглено впоследствие. Ако разположението на светлината е обратно, това означава, че неяснотата и тъмнината се вдигат на края на коридора(пътя). Чистите коридори означават, че пътя на практика е безпрепятстван. Ако в коридора е бъркотия и хаос, могат да се очакват препятствия, опозиция или разсейващи фактори по пътя. Непрекъснатата светлина и чистия коридор са показателни за това, че докато сънуващият стигне края, го очаква тесен път с ограничени или никакви възможности за отклонение.

Корона – А) Гръцката дума е стефанос, а Латинската е корона. Те била символ на военен триумф и победи. Короните са били слагани на главите на управници, като белег за това как те са получавали позицията си власт. От тази информация можем да видим, че конфликтите и короните са взаимосвързани, както и Нашия Спасител загатва в книгата Откровение.
Като специални отличия, короните са били символ за най-високите постижения, които коронования е извършил. Като емблеми на победата, короните са били част от наградите, печелени от атлетите, вид отличие за чест и смелост. В Стария завет, короните на свещениците са били наричани и митри. Понякога украсени тюрбани са били използвани в смисъл на корони. Откровение 2:10; Изход 28:4, 37, 39; Левит 8:9 и 16:4. Б) Оплетена или златна диадема, носена от победител в атлетични състезания или военни походи, или издигнат в позиция на управление.
Короните са символи на постижения, награди за служба и заслуги или емблеми на властничество и управление. Скъпоценните камъни в короната са символи на богатството, мъдростта, ресурсите и средствата, с които разполага царството на коронования. Роговете на короните обикновено са давани на военоначалници за техните военни победи и завоювани области или царства. Номерът на роговете по короната е показвал каква част от света е под влиянието на коронования. Корони обикновено са носени на церемониални процесии и понякога и за формална служба като например събрание, съд или повишение в ранг на даден човек.
Символизмът на короната е много често срещан в апокалиптичните пасажи в Библията. Всяка една такава препратка има за цел да покаже какво е постигнал коронования, какво е победил или над какво е получил власт. Короните със седем рога са показател за световно управление над всички духовни сфери на Божието творение.
Диадемите имат някои различия от короните. Диадемата, дадена на човек от царско потекло, обикновено синьо-бяла, представлява обръч за главата, който изглежда като тюрбан. Диадемата всъщност представлява вид царска шапка. Диадемите са шапки, давани за победа, доблест, смелост или за специални заслуги в града или обществото. Виж Шапка.

Коса – В древността косата е била изключително важна. Дори и днес тя продължава да свидетелства за неща, които отминалите цивилизации са разбирали от нея. Пророчески, косата обяснява и казва много за субекта или обекта на съня или видението, и целта му. Много важен е и самия цвят на косата. Виж за пояснение Цветови символизъм. Косата може да засяга широк спектър от значения и приложения, според нейното разположение, украса, гъстота или дължина.
Косата по главата означава нещо различно от тази по краката, ръцете и гърдите. Космите по гърдите имат различно значение от тези по лицето. В пророчески контекст, остарелите, посивели коси говорят за възраст или ако са на по-млад човек, за изключителна мъдрост. Тъй като сивата коса е разглеждана като отражение на възрастта, когато тя бъде видяна върху по-млад човек, дава духовно разбиране за неговата мъдрост, интелект (дори и само потенциал) в сравнение с годините му.

Бялата коса говори за слава и прибавя съответстващо издигане в статус или старшинство в църква или консултативна, контролна или управническа позиция при светски призив и работа. Това е белег за божествено постижение, опитана и тренирана мъдрост, която предшества, свързаното с нея повишение като резултат.

Нашият Господ Исус се яви в Откровение с бяла коса, която е белег за Неговия променен статус за цялата вечност, от Човешкия Син, Когото Йоан познаваше в плътта, до вечния Победител Бог в новото Си прославено тяло. Неговото явяване на Йоан е отражение на видението на Даниил, който видя Древния по Дни. Там Всемогъщият изяви Своето суверенно съществуване още от преди началото на времето. В случая, това, което Даниил видя, не се отнасяше до остаряване, можем да заключим, че става въпрос за древност и дълговечност. Създателят не остарява, понеже старостта е белег и част от проклятието, което Той наложи при падението на хората.

Това, че Исус се яви на Йоан точно както Своя Отец, е показателно за Човешкия Син, тъй като Той също е прославен, безсмъртен, неостаряващ, триумфиращ и вечен Син на Създателя Бог. През цялата Библия, белият цвят е символ на победата, праведността и триумфа на истината.
Космите по лицето (брадата) имат съвсем друго значение. В общия смисъл, хората от времената, описани в Библията, са ги разглеждали, като представляващи кротост, смирение и могъщество. Настръхналата коса е показател за уплах и шок. Виж Йов 4:15.

Космат козел – А) Това е, което се има предвид в Левит 17:7, когато става въпрос за жертване на косматите козли(демони). Демонично създание, свързано с Вавилон, което танцува при смъртта и унищожението на злите, след като ги е съблазнило към тяхната гибел. Б) Козелски идол, според Откровение 18:2, символ на злите духове. Идол, който черпи силите си от демони. Косматият козел е спътник на Бакхус, като преобраз на похот и бруталност. Пророкът го използва като преобраз на Гърция в Даниил 8:21.

Космести облекла – Често облеклата са вид определени мантии в словото и непрекъснато се упоменават в Библията. Това, което човек е носил, особено като професионално облекло, е било показателно за другите относно каква е тяхната работа и за какво биха могли да бъдат ползвани услугите им. Облеклото за божествено служение е било още по-важно, тъй като чрез тях са се идентифицирали жреците на божеството спрямо неговите поклонници. Дрехите са помагали на последователите да могат по-добре да си представят как изглежда тяхното божество. Също така, чрез облеклото на жреците, поклонниците са можели да разберат природата и вида на трансформацията, която божеството прави в живота на избраните си представители в плът, носещи специалните одежди. Виж Духовно облекло и Мантия.

Животинските кожи, които са били носени поради плътната им окосменост, са били нещо повече от удобни и полезни дрехи. Обикновено те са били един вид възпоменание на триумф или победа в битка, публично ръкополагане в длъжност, където сложни ритуали са били извършвани. Служител, носещ косместо облекло, говори много относно божеството, на което служи. Посланията, които идват чрез него, отразяват ума на божеството и са пряко свързани със самата същност на пророческото.

Камилската кожа е израз на това, което хората от времето на Библията автоматично са свързвали с пророците. Те са били възприемани като далечни пустинни обитатели, които са се появявали на сцената по време на криза или промяна, за да комуникират словото на божеството към тях за конкретния сезон. Камилите, чиято кожа често е била носена, са били многоцелеви животни, лесно адаптиращи се към сурови условия на живот.

Камилите са създадени и пригодени да живеят и да служат в едни от най-тежките условия на живота. Те са носачи, снабдители и помощници. Камилите лесно се пригаждат към суровата и тежка пустиня, като имат изумителната способност да разграждат почти всичко от натрупаните в тялото им резервни вещества при екстремни условия. Те са изключителни складови и превозни създания, което още веднъж перфектно отговаря на пророческия призив и поведение.

Камилите са представени като придирчиви, темпераментни, твърдоглави, упорити и дори опасни, ако не се работи правилно с тях. Тук още веднъж можем да видим точния паралел с пророка. Всичко това заедно помага за разбирането на стойността на полевото(работното) облекло на пророка. Камилската козина като тази, която Илия и Йоан Кръстител носеха, е показателна за тежкото и остро слово, което често пророците говорят.
Подобни сравнения в пророчески контекст, целят да изявят примитивния натиск, който пророците освобождават към своите слушатели. Преработените камилски кожи, от които се правят палта, са често сравнявани с най-качествената и отбрана вълна и поради това те са показател за богатство и просперитет. Символично, това е преобраз на усъвършенстване и култивиране. От своя страна, козята козина, поради своята непромокаемост и гъстота е била използвана за покриване на палатки. Други видове животински кожи са били използвани като пълнеж за възглавници.

Космическо дърво – Почитано още от древността, това е дървото, което Писанието нарича “дървото на живота”. До преди Юдео-Християнското откровение, всички езически народи са почитали дърво, което те са виждали като център на вселената, свързващ небето и земята. Според някои религии, това дърво е родило потомството на боговете. Други са вярвали, че дървото е обиталище на богове и феи и са го третирали като обект на предсказание и чародейство. Според Норвежката митология, келтите са се покланяли на могъщия дъб, заради неговото дълголетие и предполагаеми предсказателни качества и атрибути.
Освен че е било обиталище на демони и други духове, космическото дърво е било и място за среща на хората с боговете. Много малко от древните религии изключват знанието и вярванията относно космическото дърво. Това че пределувиалната (допотопната) история, бе пренесена и предадена чрез Ной и неговото потомство, което даде начало на новото заселване на земята, отговаря донякъде на въпроса как и защо толкова много от култовете на следващите поколения, са възприели идеята за специално дърво, което е било посадено, отглеждано и използвано от боговете, на които хората са служили.
Библията нарича Ной, проповедник на правдата за неговото време. По това можем да съдим, че той живееше и проповядваше праведността на Всемогъщия Бог. Очевидно обаче, историята на сътворението, която Енох предаде на своето поколение, се беше разцепила и покварила през годините. Така известното дърво на живота, което Бог използва, за да изпита предаността на Адам в Едемската градина, се е превърнало в поредния мистичен култов обект на поклонение от страна на заблудените следващи поколения. Виж 2 Петрово 2:5; Битие 6-8; Митове за сътворението.

Котка – Символ на бдителност, чувственост и трансформация. Котките са били и все още са свързани с жените. Печално известни с техния непостоянен и зъл нрав, откъдето и думата “котка” се използва за описание на неприятните жени, клюкарките и злословещите жени. Подобно на всеки обект на поклонение от женски пол, котките също са свързани с лунните богини и са били духове-покровители. Черните котки са смятани за лоша поличба, а като цяло са били използвани в магьосничеството, като въплъщение на самия дявол. Котките още са били смятани, като съдове и приемници на демонични или фамилиарни духове и са били използвани в сатанински ритуали и оргии. Котките са били и все още са любимци на вещиците.

Кохорта – Военен контингент в древен Рим, съставен от десет хиляди души, част от легион. Обикновено кохортата е била една десета от легиона, като е била разделяна на групи от по четиристотин и двадесет, всяка от които е имала различна цел и военни задачи. Организацията е подобна на тази на съвременните военни специални части. Центурионите и манипулите са управлявали до десет кохорти. Като единица кохортата е била използвана в пехотата, кавалерията и също като императорска стража в дворците. Нощната полиция и пожарникарите в Рим са били организирани в кохорти. Духовно термина се прилага за организацията на армията на Сатана. Виж Матей 27:27; Марк 15:16; Йоан 18:3 и 12; Деяния 10:1 и 27:1.

Кошар – Ханаански бог на вулканите. Древен египетски бог на огъня.

Крава – А) Езически символ на богинята-майка. Б) Символ на женската плодовитост и душевните предсказания, особено тези на лъжливите пророчици. В) Кравите са били използвани за правене на предсказания, като за целта са били извършвани развратни обичаи за плодородие, които да бъдат за умилостивление. Виж Езекиил 13:17-19; Амос 4:1.

Крави на Васан (Васански юници) – Лъжепророчици, укорени в Амос 4:1 и Езекиил 13:17-19. Васан се отнася за древния Аморейски дух на предсказание. Виж Васан.

Крадец – В пророчески преживявания, крадецът означава духовно и символично точно това, което е и в действителност. Един, който взема нещо, което не му принадлежи, навлиза в територия, върху която няма легални права и лишава хората от тяхната заслужена радост, просперитет, мир и снабдяване. Това са целите на кражбата, за които Исус говори в евангелията. Във всяка култура и поколение, кражбата е била и остава сериозно престъпление. Обикновено щетите и са ограничени до загуби и лишения.
В пророчески смисъл, крадецът може да бъде някой близък, влиятелна личност или доверен приятел, чиито вътрешни мотиви са да лиши или причини загуба на тези, с които е свързан. Поради това, действията на крадеца, неговото облекло, мястото и времето на престъплението имат важна роля за правилното тълкуване на видението или съня. В Библията се казва, че когато крадеца бъде хванат, той трябва да възстанови двойно или седемкратно.
Всяка среда, където богатството и снабдяването са неравномерно разпределени, може да бъде предпоставка за развитие и/или увеличаване на кражбите. Много от крадците се наслаждават на мисълта, че правят нещо, което не е правилно, придобивайки с малко или никакви усилия, като взимат от тези, които смятат за по-слаби от тях. Отвличането също е форма на кражба. То представлява открадване на човек с цел да бъде продаден обратно за откуп. Според Второзаконие 24:7, наказанието за този вид престъпление е смърт. Виж Изход 22:1-8; Левит 6:4; 2 Царе 12:6; Притчи 6:30 и 29:24; Йоан 10:10.

Крака – А) Символ на основаваща сила в пророческите среди. Краката представляват земята или основата. Б) Те също показват средство за придвижване, преобраз на примитивен и елементарен метод за транспорт. Означават бавно, тежко и изморително пътуване от едно към друго място. В) Еднообразен и дълъг път към местоназначението. Виж Палец на крака. Битие 19:2; Исус Навиев 3:13; Второзаконие 11:24; Исая 60:13; Наум 1:15; Захария 14:4; Ефесяни 6:15.

Крака – В пророчески контекст, краката са преобраз на колони или стълбове. Символ на опорни греди, продължението на човека. Наричани са още преносно поли, поради следите, които оставят. Поради това, често краката са споменавани като поли. Виж Исая 47:2.

Кризма – Фамилното помазание, което всички вярващи получават при обръщението и новорождението си. Мирото, за чието помазание се говори в 1 Йоан 2:27. Важно е да разграничаваме кризма помазанието от крио помазанието.

Крилат – Небесен символ на инициатива от страна на Божиите духове. В Библията често се споменават различни крилати създания.

Крилата змия – А) Дракон. Б) Символ на съюза между земните мистични сили с небесните откровения, особено тези, идващи от небесните божества. Виж Исая 14:29 и 30:6. В) Това създание е известно още и като крилат змей.

Криле – А) Символ на небесното, което се проявява под формата на вдъхновен интелект, бързина и свобода. Б) Знак за издигане, безграничност и небесна закрила. В миналото крилете са били често използван символ на слънчевите и небесните божества. Виж Малахия 4:2.

Крио – Гръцката дума за помазание, което е специфично насочено да подсили човек, ръкоположен и/или функциониращ в служение. Крио снабдява, това което е необходимо за да бъдат разбрани и извършени типично служителски задължения. Неговото приложение придава божествените сили, необходими за служение към Господ. Паралелно на това, крио активира латентните заложби и таланти на служителя. Придаването на нови сили и активирането на латентни дарби съставляват силовото помазание за служение на пророка, чрез което да приема и освобождава мощта на Бог. Виж Деяния 10:38; Лука 4:18; 2 Коринтяни 1:21.

Крио помазание – Силовото помазание за служение, получено чрез кръщението в Святия Дух на Господ, което квалифицира човек да работи за Бог в служение. Различава се от харизма, по това че то е специфично определено да подпомогне служението чрез съпътстващи знамения и чудеса. Крио помазанието потвърждава призива и точното изпълнение на работата, определена от Господ. Петър и апостолите мощно изпитаха силата му, след като се помолиха за сила и смелост да свидетелстват за възкресението на Исус Христос, чрез знамения и чудеса. Виж Деяния 4:31-33.

Кристал – Вид камък, който символизира мъдростта, поради неговата прозрачност и яснота. В окултизма, кристалът е много популярен точно поради това негово свойство - да е съвършено прозрачен. Използва се за чародейства, предсказване на бъдещето, като талисман и чарм за късмет. Поради естествения му земен произход (не както например стъклото е направено от хора), кристалът е смятан за инструмент на творението и неговите божества, създаден с цел да бъде използван в авгурството.
Кристалът играе важна роля в областта на пророческото и в сферата на духовното познание. Той е символ, който говори за яснота в мисленето на човек и духовно откровение към него. Оттам е началото на идеята, стояща зад кристалните кълба. Предаване на информация от страна на духовното към естественото, аналогично на принципа на приемането и предаването на радио-вълните. Чистота, която е трудно да се развали, поради нейната прозрачност, е това, което кристала загатва и осигурява. Смята се, че Урим и Тумим са използвани на базата на гореописаните разбирания. Виж Езекиил 1:22; Откровение 4:6, 21:11 и 22:1; Йов 28:17. Виж Авгурство.

Кръв – В миналото кръвта е била използвана като еликсир за ритуали, поради нейната сила на живот и животоподдържащите и функции в човешкото тяло. Това е било ясно откровение за хората от древните цивилизации. Считало се е, че кръвта излъчва, макар и само частично, божествена енергия. Смятало се е още, че тя е имала свой собствен жив дух. Кръвта на овце е била използвана за подпечатване на брачния завет в ранните общества. Следователно, за да може бракът да бъде благословен и младоженците да живеят успешно, е трябвало да се пролее жертвена кръв. Много религии, особено култовете към Ваал и Ищар, са избирали за тази цел кръв от бикове, като според тях успеха на брака се е дължал на мъжествеността на съпруга. Считало се е, че ако няма направено жертвоприношение, младоженците ще останат бездетни. Това е и една от главните причини, поради които на кръвта се приписват магически сили.
Да бъдеш залят с кръвта на бик, е означавало кръщение в силата на нейната магия, способност, сила и плодовитост. Като плодоносна течност, кръвта от човешки жертви се е смятала за най-ценната и силна кръв. Божествата, свързани със слънцето, са били почитани и умилостивявани най-често с човешка кръв. Вярвало се е, че такива жертвоприношения са гарантирали зората и изгряването на слънцето. Смесването на кръв с нещо друго, символизира формирането на семейна връзка или братство. Кръвта като печат бележи завета между Бог и човечеството.
Кръвта на Спасителя освободи цялата сила на Бог и всички облаги върху хората. Исус проля кръвта Си като Бог, Който прехвърли своите качества и ценности на човечеството. Поръсената кръв означава мир, укротяване, очистване и изкупление. Нейното присъствие върху свещен предмет е бил единствения начин, по който божеството е можело да приеме предмета като свят. Това също е променяло хората или предметите от състояние на разруха или смърт в живот и сила. За подробности по този въпрос, виж книгата Левит и по специално Левит 17:11. Според този пасаж, жертването на кръв, засяга състоянието на душата.
Като очистващо средство, силата на кръвта е разгледана в Римляни 3:25. Тук тя е свързана с умилостивението, дума, чието значение включва в себе си щастие, успех, променена съдба и просперитет, поради мира, който Бог сключи с творението Си чрез кръвта на Христос. По този начин, кръвта на Спасителя ни дава правото да участваме в тези благословения от Неговото наследство. Кръвта определя кръвната линия на човек, родословието му и цялостната физическа конструкция. Състоянието на кръвта на човек, открива здравето или болестта на плътта му. В добавка към това, се е смятало, че кръвта определя призива на човек, според наследеното от баща му. Статусът и постиженията на бащата са били признак, който е определял съдбата на потомството – известна и велика или обикновена и нищожна. Виж 1 Коринтяни 10:16; Ефесяни 2:13.

Кръвен завет – Съглашението между божество и неговите заветни хора. Обичаят на кръвния завет датира още от падението на Адам, когато Бог покри неговата и на жена му Ева, духовна и физическа голота. Следващ е Авел, който закла животно и принесе кръвта му на Господ, след прегрешението на родителите му и изгонването им от Едем. В сферата на божественото, кръвта е най-висшата от приемливите жертви, защото в нея е духа на живота. Без кръв, телата от пръст спират да функционират и се превръщат обратно в пръст и прах. Това означава, че същността и есенцията на живота се заключва в кръвта.
Единственият видим елемент от човешкото тяло, който излиза извън измеренията на пространство и време, е кръвта. Няма част от тялото, която да не е достигната и повлияна от кръвта, която е единствената подвижна тъкан в човешкото тяло. Тя единствена се докосва и осъществява връзка и комуникация с всеки орган и тъкан в тялото. По този начин кръвта служи като алармена система и има информационни свойства.
Когато Каин уби брат си, Господ каза, че кръвта на Авел вика от земята. Очевидно в духовния свят кръвта притежава глас и интелект. Бог узна, че Авел е мъртъв, поради това, че кръвта, която даваше информация преди на тялото на Авел, сега викаше тази информация от земята. Понеже кръвта на Авел проговори, тя се идентифицира и показа, че кръвта е жива система, имаща свойствата да помни. Това обяснява защо и как, тя е живота и пълнотата му в цялата плът по земята. Духовният живот, който се съдържаше в кръвта, продължи да вика към Създателя Си, въпреки че физическото тяло на Авел беше мъртво. Виж Битие 4:8-10.
По-късно, в Евреи 11:14, писателят отново повтаря, че кръвта на Авел, пролята в миналото, все още говори, хилядолетия след неговата физическа смърт. Това е безсмислено кърваво убийство, в сравнение с пролятата кръв на Исус, която не престава да говори за цената на изкуплението ни и пътя, който тази кръв отвори за нас. От историята на братоубийството, която без съмнение се е предавала през поколенията, езичниците са били вдъхновявани чрез същия дух, който отне живота на невинния Авел. Те са убивали невинни жертви, като са ядели от плътта им и са пиели от кръвта им. Те са смятали, че така техните животи са бивали удължавани и нова и свежа сила се е вливала в тях.
В отговор на това, Яхве каза на народа Си да изливат кръвта от жертвите им на олтара пред Него, така че живата сила на жертвите им да се връща към Него. В Левит, особено се набляга на високата стойност, която Бог влага в кръвта и особено човешката. На хората е забранено да проливат човешка кръв, да не ядат месо с нея или да пият от нея. Кръвта, според Левит 17:11-12, изкупва човешката душа. Виж също Левит 4:25, 7:2, 14:25. От гледна точка на Създателя, кръвта е тази, която Му дава пълна и изчерпателна информация за човека (живота му, здравето му – било то, духовно, емоционално или физическо). Поради всички тези причини, кръвните завети са служели на божествени духове и са били изисквани при завета на Израел с Яхве.

Кръвта на Изкуплението – В съгласие с кръвните завети, кръвта на изкуплението, извършва това, което самото й име означава – “купуването или откупуването на хората от настоящето божество в полза на друго, с по-висок ранг”. Кръвта, която е същността на живота във всяка плът, е всъщност единствената валута, която има едновременно измерение във времето, пространството и вечността. Ето защо, да се пролее кръв, означава да се задейства комуникация, която излиза извън естествените области на живота. Колкото е по-висок ранга на пролятата кръв, толкова по-добри и ефективни са жертвата и приноса.
Кръвта на невинните е била високо ценена, защото не е имало греховни действия или живот, който да я зарази. Кръвта на царска особа е била по-добра, защото е съдържала в себе си източника на живота, даден от божеството, което е стартирало дадената царска родословна линия. Следователно да се пролее царска кръв, е било смятано като белег на завоюване и победа над бога, стоящ духовно зад убития родоначалник. Кръвта на свещеник е била специална, защото тя е била носител на силата, работеща в живота на свещеника, отговорен за цялото събрание от хора, да бъде предадена в ръцете на друг бог. Поради всичките тези причини, кръвта е била и остава досега, най-ефективното и свято средство за размяна от страна на земята.
От гореописаното можем да видим факторите, които правят кръвта на Исус Христос, най-ефективната и изключителна жертва. Никакъв грях нямаше в Неговата кръв, която беше духовно и физически съвършено чиста. Божественото зачеване на Спасителя осигури тази чистота. Той е Синът на Създателя, Който е Цар на царете и съвършено отговаря на критериите за царско потекло.
Като верния Първосвещеник от вечността, чийто преобраз беше представен от Създателя чрез вечния свещеник Мелхиседек, кръвта на Христос преминава отвъд границите на времето и пространството. Тя достига небето, мястото на прегрешението на Луцифер и стига чак до Едем, за да отмени последствията от него. Поради Своето естество, едновременно човек и Бог, кръвта на Вечният Йешуа Хамашиа е ефективна до края на този век, така че да покрие всички, които има да се родят на земята. Виж Кръв и Кръвен завет. Също Евреи 9-10.

Кръст – Изправен т-образен стълб, който по времето на Рим е бил използван за екзекуцията на престъпници, осъдени на смърт. Разпъването е било често използвано при изпълнението на смъртни присъди още от древността. Нашият Господ и Спасител беше разпънат на кръст, на хълма на черепа – Голгота, като жертва без грях, заместител за нашите грехове. Поради отхвърлянето на Неговия Син – Месията, от страна на света, Бог предсказа чрез пророците Си в Стария завет, че Исус ще бъде овесен на дърво, което в древността се смяташе за смъртна присъда на човек, който е проклет от своя бог.
Според Битие 40:19, този вид екзекуция датира още от времето на египтяните, там Йосиф разтълкува съня на началника на хлебарите и предрече, че той ще бъде убит чрез обесване на дърво. Второзаконие 21:22 го постановява и в закона, предаден от Мойсей. В добавка, към това да бъде за наказване на престъпниците, Римската армия е разпъвала и военнопленници, като това е било вид публично показване на трофеи. В Новия завет, кръста е обект и тема на обсъждане на двадесет и девет места, което идва да подчертае важността му като паметник на християнската вяра.

Кръщение (Баптизъм) – А) Церемония, обред на посвещение и въвеждане. Б) Потапянето на човек във вода като преобраз на потапяне в знание, което бележи раждането на новопокръстения и отварянето на очите му за божество, поклонение и доктрини на култ или религия. Обредът се е извършвал, за да потвърди встъпването на човека в доктрини или предстояща в бъдещето перспектива. Прилагано в много вярвания и религии, кръщението е било прието за християнски обичай чрез началото на служението на Йоан Кръстител.

Куадеш – Сирийското име на богинята на свещената любов, т.е. ритуалните сексуални актове. Терминът е използван често в Стария завет за храмова или култова проститутка, която е била един вид ритуална блудница. Думата може да бъде намерена като част от названието на село, град или населено място, които според обичая свидетелстват божеството, почитано от жителите му. Понякога в Библията думата може да бъде намерена като Кадеш или Кадис. Значението на думата показва, че областта, с която е свързана, е място, където владее култ към плодородието.

Куетеш – Сирийска богиня, еквивалент на египетската богиня-майка Хатор.

Кула – Символично за възход, поради позитивни и продуктивни качества. Кулите са преобраз на издигане в по-висши добродетели на живота и прилежащата закрила и известност, които са допълнителни следствия от този възход. В древността кулите са представлявали символ на закрила и бдителност. Виж 2 Летописи 20:24 и Лука 14:28. Кулите са представлявали също и храмови укрепления. Виж Съдии 9:46.

Кулата на Вавилон – Древната кула, за която се казва в книгата Битие, че представлява повратна точка, когато Господ Бог разбърка езика на хората по земята. Кулата беше причина за това Негово действие, защото хората се бяха събрали да строят с цел да стигнат до небето и там да се поклонят. Кулата е щяла да бъде храм на Мардук и Ищар, според различните култови аспекти на поклонение. От тогава, Библейския смисъл на Вавилон е объркване. Строителите на кулата са я наричали портата на бог.