Ка – Египетски бог на духовността, който дава лична енергия на другите, за да продължат живота си, след като телесния им съд е умрял. Божество на отвъдното, свързано с мита за прераждането.

Кабала – Тайнствена религия, произлизаща като извращение на ученията на Авраам, основателя на Еврейската вяра. Създадена във Франция през 11-ти век, впоследствие пренесена в Испания, името Кабала е взето от трона-колесница от видението на пророк Езекиил. Религията вярва в трансмиграцията (форма на прераждане), божественото излъчване и употребата на амулети (фетиши и муски), за да практикува магьосничествата си. По-късно се преплита със средновековното християнство. В днешни дни Кабала се почита от хасидските евреи, езичниците, неоезичниците и уиканите.

Кабод – Еврейската дума, която е използвана в Библията, за да опише славата на Бог. Означава ослепителния блясък, великолепие и величие, които носят присъствието на Бог. Кабод описва силата и превъзходството на Божието присъствие и помазанието, което Той дава на хората Си. По дефиниция славата представлява тежестта, изискващото и надаряващо с власт и сила помазване и подкрепяне от Всемогъщия. Това е необходимо упълномощаване със сила за всеки, който има да върши работа за Господ. Възлагането на Божията слава, моментално освещава човека за приближаващата употреба от Бог. Славата Му издига човека в статус и позиция в царството и веднъж дадена, тя привлича множество преимущества, благословения, почести и привилегии.

Кадис – Среща се още като Кадис-Варни и Ен-Мишват, думата означава “пустинно свято място”. Кадис е производно на куадеш, което значи свят. Тази област е била дом на амаликчаните и аморейците, като е имало време, през което дори и патриарха Авраам е пребивавал там. Кадис послужи още и като място за временно пребиваване на израелтяните за цели четиридесет години, по време на пътя им към Обещаната земя. Местността се намира на около двадесет и три километра от планината Хорив в Синайската пустиня, където Бог даде Своя закон – Десетте заповеди.

Каин – Първородният син на Адам и Ева, който е определен от апостол Йоан буквално, като син на злия (Сатана). Виж 1 Йоан 3:12. Каин беше доказателство за необратимата грешка на Адам. Духът на завист, който беше роден от греха в него, го накара да се надигне срещу брат си Авел и да го убие. Делото на Каин доведе до първото човешко кръвопролитие в историята на творението. Заради това той беше прокуден от обществото на Създателя Бог.
Убеден, че законите за отмъщение на Създателя ще му отплатят за смъртта на Авел, Каин се страхуваше от наказанието си, което смяташе, че няма да може да преживее. Ето защо Бог постави ужасен белег на челото му, който беше повече духовен, отколкото физически забележим, за да може да го предпази от тези, които биха го убили поради престъплението му. Този знак го предпази и го подпечата като маркиран престъпник и беглец от Божията справедливост, който поради милостта на Бог беше оставен да живее. Виж Битие 3-4. Трансформацията и транзицията на Каин от син на Бог в беглец, беше отражение на неговата истинска духовна същност – тази на дявола. Подобно на Луцифер, който се превърна в Сатана и избяга, като змия-ренегат, неговия първороден човешки син беше обречен на същата участ.

Кали – Хиндуиска богиня на тъмнината, известна още като “майката на мрака”. Тя е представител на матриархалната жестокост и опресия.

Калаен (оловно-сив) – Символичен цвят, отразяващ средновековието. В пророчески контекст, този цвят е показател за завръщане към характерните за средновековието магьосничество, вълшебства и мистицизъм. Виж Готически.

Камбана – Обект за прогласяване, тревога или събиране. Първосвещеникът в Стария завет е носил камбанка, когато е влизал в Пресвятото място. Нейният звук е бил свидетелство за хората отвън, че той е жив и че Бог е приел техните жертви. Когато звукът от камбанката е спирал, е означавало, че Бог не е приел жертвата, и първосвещеника е умрял в присъствието на Господа.

Кампания (поход) – Термин, свързан с апостолското, който буквално означава воюване, експедиция или апостолско начинание.

Камък – А) Материал за строеж. Б) Камъните са били използвани като градивен материал в храмовете, поради тяхната здравина и дълготрайна издръжливост. В) Навсякъде, където хората са имали силни духовни преживявания, са били правени каменни олтари. Те са били благославяни, помазвани с миро и освещавани за божеството, на което е посветен олтара. Г) Камъните са свиделствали за завета между поклонника и божеството, което той е срещнал. Камъните са били един вид физическо, земно доказателство за този завет. Те са маркирали като свято мястото, където се е състояла срещата, така че другите хора да знаят кое божество обитава там. Виж Битие 31:44-46. Д) Христос е Главния Крайъгълен камък на Църквата, а Петър (Кифа) е основополагащия и управляващ апостол. Също така свещенството на Новото Творение и Новозаветната църква са описани като живи камъни. Виж Матей 16:18; Йоан 1:42; 1 Петрово 2:5-9.

Кана – Буквално “земя на тръстиките”.

Капитан – Главнокомандващ на военна част или единица. Хората под негово командване могат да бъдат от петдесет до хиляда.

Кардинали – Древен термин, използван за църковни водачи. За тях званието е носило смисъла “принцове на църквата”.

Кастор и Полукс – Гръцки богове, известни като “близнаците”, “синовете на Юпитер” или “момчетата на Зевс”. Те били почитани, като боговете на пътниците, конниците и мореплавателите. Деяния 28:11.

Категории на служба – Терминът, който описва измерението на действие и работа, към които е насочена и предразположена дадената мантия на пророка.

Кафяво – Цвят, който символизира земята.

Качество – Специална, отличителна черта, способност или умение, които спомагат за изпълнението на конкретни задачи, дела и подвизи, уникални за дадена личност или клас служители.

Качулка – Вид покривало или наметало за главата, което в пророчески контекст говори за тайнственост и прикритост. Качулки са носени от тези, които желаят да бъдат скрити от аудиенцията си и да останат неизвестни, докато се намират на публично място. Качулките като вид предпочитано и обичайно облекло за мистици, са показателни за отхвърляне на светлината на истината, която е от Словото.
Въпреки че в ежедневието качулките пазят от слънчевата светлина и елементите на природата, в религиозен смисъл, те са носени с цел да вдъхват на последователите достъп до нещо тайно и недостъпно за обикновените хора. Повечето мистични и аскетични религии и учения е силно вероятно да изискват или ползват качулки за ритуалите си или дори като част от ежедневното облекло. В някои случаи, присъствието на качулка като част от облеклото, може да бъде белег за постижение, ранг или посвещение. Виж Маска.

Кедешим – Еврейска дума за мъжка ритуална проститутка. Означава содомит.

Кедешот – Еврейска дума за жени, ритуални проститутки. Означава блудница.

Кедър – Често споменавано в словото дърво, което е символ на дълголетието и стабилността. То е знак за непоклатимото, вечното и непроходимото. Тази символика идва от древните шумери, които са гледали на него като на тяхното дърво на живота.

Кесия – Новозаветната дума за торба.

Кифа – Името, което Христос даде на апостол Петър, когато го взе при себе си. Думата означава “камък”, но такъв, който е бил ползван за получаване на откровения. При правилно използване на камъка като вид посредник, той е разкривал мистериозни истини и тайни на притежателя си. Духът на тази дума носи значението на гръцкия термин псефос. Като камък той е бил използван за гласуване, хвърляне на жребий или взимане на избирателно или съдебно решение. Като пророчески инструмент, резултатите от хвърления жребий са били приемани като решението на божеството, покровител на този избор. Апостол Петър като канарата на Църквата е изпълнявал всичките тези приложения. Виж Откровение 2:17.

Класове Ангели – Според Словото ангелите са разделени на различни класове служители. Това са серафими, херувими, архангели и ангели, управници и настойници над многобройните сили и стихии на природата. Като допълнение към тях са ангелите-пазители и тези, които изпълняват волята и целите на Създателя Бог на земята. Сред тях са и наблюдателите, които надзирават поведението и живота на световните лидери и техните управления, за да поддържат баланса на силите в съотношението, постановено от Бог. Най-накрая са седемте архонти на творението и заедно с тях ангелите на седемте Христови църкви от Откровение. Виж Псалми 80:1 и 99:1; Езекия 1:5-25 и 10:1-10; Исая 6:2-6; 1 Солунци 4:16.

Класики на Новото творение – Двадесет и едно възвишени качества и характеристики на Триединството, които стандартизират духовните норми на поведение – отношението, държанието и перспективите, които трябва да притежава едно новородено дете на Бог. Представени и разгледани в книгата “Изграждане на Съвременния Пророк”, от д-р Паула Прайс. Виж 2 Петрово 1:4-8; Галатяни 5:22-26; Ефесяни 4:22-30.

Ключалка – Според употребата си в Словото, където обекти и ситуации са разглеждани като механизми с определена цел, думата идентифицира това, което препречва или затваря пътя. Значението на думата обяснява нейните подразбиращи се духовни приложения и подчертава това, което Господ Исус каза, че не достига на законоучителите от Неговото време. Тъй като бяха отнели ключа на знанието, те държаха затворени вратите към Божията мъдрост, а оттам и потенциалния път към вечен живот.
Затварянето на вратата на знанието за Израилевия Бог и Неговия Месия, осъди тези, на които тепърва предстоеше да чуят и да научат относно духовната тъмнина и произтичащото от нея робство и опустошение. Така законоучителите държаха пътя към спасението затворен. В Лука 11:52 Исус каза: “Горко вам, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте и на влизащите попречихте.”

Ключове – Символ на власт, просперитет, авторитет и вход към познанието. Често ключове са били давани като част от ритуали на посвещение и въвеждане в длъжност. Те са легализирали достъпа и принадлежността към религиозно общество или мистичен култ. Да отключиш с тях означава да откриеш тяхната тайна и скрито послание. Ключовете са още и емблема на официална или градска власт. Златните и сребърни ключове са били белега на властта на понтифекса от времето около триста години преди Христос. Да притежаваш ключа, за каквото и да било място или нещо, е равносилно на това да бъдеш негов пазач или да имаш свободен достъп до път за алтернативно преминаване от един етап (ниво) към друг.
Когато Христос каза на Петър, че му дава ключовете на Царството, според тогавашните разбирания, това означаваше, че Петър получи ключовете за вечните небесни архиви, за влизане там в свръхестествените места и духовен печат на власт. Всичко това Петър получи, тъй като обичая по онова време го изискваше за тези, които застават на позиция в съвета като властници и управници в творението. Да притежаваш ключовете на съвета означава внушителна власт над всички дела в дадената провинция или област, над нейния архив и записи и накрая над крепостта, в която хората от местността могат да прибягнат за укритие. Човекът, който притежава ключовете, е част от високо поставен консул, водеща фигура в управлението и протичането на официални, държавни и съдебни дела.
Ключовете символизират съществото или единицата, над която притежателят им упражнява административна, финансова, военна и международна дейност. Организацията, над която главния съветник, притежателя на ключовете, е председател, се събира регулярно и нейните членове често стоят в залата или мястото на събиране, за да взимат специфични решения. Управленско тяло от такъв характер е “интервюирало” и квалифицирало потенциални владетели, генерали и посланици.
Когато Христос каза това за Петър, Той имаше предвид такива функции по отношение на неговата роля в новата еклесия, която Бог скоро щеше да доведе в съществуване. Господ установяваше Петър и другите апостоли като леитургос в Неговото вечно общество.Това обяснение внася допълнителна светлина по отношение на ранга, ролята и функционалната власт на апостола на Бог.

Книга – Събрани писания, които разказват, регистрират, откриват, нареждат или регулират нещо. Отвъд техния външен вид, книгите представляват начин за предаване на желания, мисли, вяра, идеали и други. Книга в сън или видение означава мъдрост, знание или обучение. Тя е предмет на изучаване и инструмент за записване. Книгите символизират божествено откровение и духовна истина. Като метафора от вечността, книгите представляват запис на животи, родословията и делата на хората. Да погълнеш книга в сън или видение, означава да придобиеш знанието от нея.
Затворена книга означава завършеност по нейната тема или изключване от нея. Във втория случай, това може да е покана да спечелиш правото да отвориш и да научиш съдържанието на книгата. Отворена книга означава свободен достъп до знанието в нея и включва покана да бъде освободена информация или откровението от нея. Горящи книги отразяват отказ, изоставяне или разрушение на тяхното знание или информация. Затворена на дясно книга, означава знание, което предстои да бъде научено и изследвано. Затворена на ляво книга, означава край на сезон на обучение, подготовка или изучаване. Книга на лавица е преобраз на неразкрита истина или откровение. Книга в процес на написване е символично за работа, която се извършва, път на обучение, който трябва да бъде поет, за да се придобие мъдрост. В Библията често срещаме книги, които се пишат и използват от Създателя. Те включват Книгата на Живота, Книгата на Живите, Книгата на Христос, Книгата на Закона, Книгата на Битките на Господа и Книгата на паметните събития и т.н. Виж Откровение 20:12, 22:19; Второзаконие 29:1; Исус Навин 10:13; 1 Летописи 29:29; 2 Летописи 34:30; Естир 6:1; Еремия 36:8,10; Матей 1:1, 12:26; Малахия 3:16; Лука 3:4 и 20:42; Филипяни 4:3; Евреи 10:7; Псалм 40:7, 56:8, 69:28 и 139:16.

Книгата на Адам – Пророчески термин, които установява разликите между пророчество от духа на Христос и чародейство, базирано на книгата на Адам. Чародейството от книгата на Адам освобождава предричане от областта на душата, потърсено от фалшив пророк или незаконно вмъкване в пророчески поток на някакъв дух, който е в близост до автентично пророческо движение. Виж Чародейство. Често пророци и тези, на които те пророкуват, задават въпроса как екстрасенси и врачки, могат да изговарят и освобождават очевидно точни слова от областта на духовното. Често гадатели, гледачи на карти таро и баячи казват на техните клиенти действителни неща, които не са непременно верни. Това, което прави разлика между двете понятия (действително и вярно) е книгата на Адам. Тя съдържа проклятията, които Създателя позволи да работят в живота на грешниците и да бъдат резултат от делата им. Те са изговорени и постановени на земята, няколко пъти от Господ. Първият път е при прегрешението на Адам в Едемската градина. Вторият е, когато Ной и семейството му излязоха от ковчега след потопа и третия е, когато Мойсей изведе Израел от Египет.
Вариации на същите тези закони и принципи са повторени от Господ Исус по време на Неговото служение на земята. На хълмовете (планините) Гаризим и Гевал бяха постановени проклятията за непокорните и благословенията за тези, които служат на Всемогъщия Бог според завета Му.
С всяко следващо постановяване, летвата на забраните беше вдигана още по-високо, докато Господ Исус Христос не финализира техните духовни, вечни и изкупителни елементи. Всяка диспенсация от пророческото, разширява и набляга върху тези последствия и закони на Създателя. Бог ги нарича благословенията на живота и проклятията на смъртта. Проклятията бяха написани за греховете на адамовото поколение и най-вече на тези от родословието на Каин, който беше покварения. Каиновото поколение е споменато в Йоан 8:44, където Христос го разкрива на поколението му като убиец, който не стоеше в истината. Царството му се състоеше от противници на божието поколение от Адам, което почна да се развива на земята след Сит (Битие 4:26). “Също и на Сит се роди син, когото наименува Енос (смъртен).
“Тогава започнаха да призовават Името на Господа.” Синът на Сит отбеляза началото, откъдето човечеството започна да разпознава Господ и да се покланя на истинския, единствен и жив Бог. Битие 5:1 изрежда поколенията на Адам, тези, които произлизаха от семето на първия баща на човечеството, бъдейки смъртни, обречени да умрат под наказанието на Бог за греха и смъртта. В това родословие нито Каин, нито Авел са споменати като Адамово семе.
Странно защо, когато Бог вдъхновява историка да запише синовете, родени на Адам, те започват със Сит. Още когато Ева роди Сит, тя знаеше, че той бе от Бог и заместваше Авел, а не Каин. От Своя страна, Бог игнорира съществуването на Каин и Авел, все едно Адам не е имал такива синове. В по-късните векове, под помазанието на Святия Дух, апостол Йоан определи Каин като син на злия, маркирайки неговото потомство като плевели от Сатана. Като първата човешка жертва за грехове, името на Авел се появява във вечния регистър на тези, чиято вяра се вменява за правда в Евреи 11:4 и 12:24.
До този момент, законите и указите на Каин преобладаваха, тъй като съдбата му се определя заедно със съдбата на синовете на Адам. Виж Римляни 5:12-21. Цялата седма глава на Римляни потвърждава, че благословенията, проклятията и обречеността бяха точки от Каиновото право, което стана възможно, поради това, че Каин беше първородния от дявола в човешка плът. Змията, която беше измамила неговата майка и надхитрила човешкия му баща, даде право на Каин да управлява и да извращава творенията на Създателя на земята. Това се вижда особено ясно от позоваването на Ламех на законите за прелюбодейство, двуженство, убийство и жестоко отмъщение. Виж Битие 4:19-24.
Във връзка с пророчеството, когато врач(екстрасенс) получава информация за живота на даден човек, източника му е от същите духове, които са част от акцията на дявола срещу своя Създател. В книгата на Адам, Създателят осъжда делата на плътта, подкрепяни от врачовете, чародеите и екстрасенсите. Бог прокле греха, смъртта, заразите, помятането, хомосексуализма, двуженството и многоженството.
Бог наложи строги санкции срещу политеизма, убийството, кражбата и сексуалните извращения от всякакъв вид. Похотта на плътта, пожеланието на очите и гордостта на живота са грях пред Бог. Ето защо, когато гледачите говорят за секс партньори, любовници, общуване с починали близки роднини и т.н., това е информация, която те взимат от Адамовата книга на обречените. Това е важна световна пророческа мъдрост, защото обяснява как и защо спиритисти, мистици и медиуми могат да изглеждат точни, дори и в очите на християни.
Областта на душата има своята съдба по същия начин, както и областта на духа. Когато медиум даде слово, което изглежда точно, това е мъдрост, свързана с духовете, които му служат. Всичката тази информация идва от областта на душата, въпреки че спиритистите наричат тези духове свои водачи. Господ, обаче има друго обяснение за това – Той ги нарича фамилиарни духове. Виж дефиницията за Фамилиарни духове, за по-изчерпателни подробности относно тези отявлени противници на истинското пророческо дело.
Тези духове получават информацията си от областта на дяволските архонти, от които самите те са произлезли незаконно при сътворението на света. Това е, което ги прави да са фамилиарни духове. Те са свързани с родословието на демоните, древните потомци на дявола и неговите паднали ангели. Тяхното безбожно свързване с плътта, позволява на медиумите да черпят и да упражняват духовна власт, която се предава на земните семейства, към които тези духове са прикрепени. Сред тези сили е чародейството, магията и предричането, откъдето води началото си и предсказването на бъдещето.
Чародейството, което е безбожната противоположност на пророчеството, е негов основен съперник. Това е слово, носещо духовна информация, но получена от демонични духове. В Исая 8:19, Създателят Бог казва, че те получават информацията си от мъртвите. Това всъщност се отнася за фамилиарните духове, които бяха родени на земята от синовете на Бог, които се съединиха (сношиха) с човешките дъщери. Една от многото дефиниции, които са дадени за обществото от безбожни отстъпнически ангели е “бърборещ/мрънкащ”. Това идва от мънкащите думи и мърморенето под нос на имената на боговете на предците, от страна на медиумите, които се опитват да добият духовна информация и напътствие.
Много от практикуващите спиритисти са некромансери. Те нямат достъп до истинско слово от Бог за хората, понеже те са дух и затова са скрити от тях. Това, което имат всъщност, е информация, съпътстваща съда на Бог чрез проклятията, изговорени на планината Евал. Те процъфтяват поради елемента на заблуда на дявола, който изопачава истинските дела на Бог и делегира на своите паднали ангели да ги вършат по земята (Матей 25:41).
Малко християни съзнават и биха признали, че предпочитат медиумите на Сатана пред пророците на Бог. Въпреки това, твърде много вярващи са излъгани и измамени, защото са се допитвали до тях. Дяволът и неговите ангели са достатъчно хитри, за да не позволят на измамените хора да осъзнаят, че всъщност са под проклятието и съда на Бог. Тези анти-създания смесват няколко елемента истина в техните съблазни, за да убедят хората, че всеки и всичко духовно е от Създателя и Неговия Син Исус Христос, за да могат да умножат броя на душите, отиващи в ада.
Душите, които работят за Сатана и неговите духове, казват това, което дяволът и допитващия се до медиума човек иска да чуе. Словото на жертвите е било поставено в сърцето им още преди това и веднъж подали се на измамата, те имат нужда да го чуят. Това е, което дяволът е програмирал душите им да желаят, така че спиритистите всъщност казват на хората, това, което те самите искат да чуят, понеже съзнателно или не, те са в завет с дявола.
Обикновено това, което човек получава от медиумите и екстрасенсите, произлиза от нещата, които Господ е проклел като зли, дори и когато думите изглеждат мили, внимателни, загрижени и дори точни за конкретната ситуация на слушателя. Но те са лишени от волята, времето и изискванията на Създателя, защото те своеволно са избрали да изключат Неговите стандарти и протокол. Поради това, всичко което правят или говорят, попада в графата зло.
В случаите, когато гадаенето на спиритиста не е непременно зло, медиумът подобно на незрял пророк, може да каже с точност какво ще се случи, поради това, че вижда духовната сила или аура, както някои я наричат, която заобикаля даден човек. Тази слава прави да се извършат наближаващите за личността събития. Аурата идва от присъствието на ангели или други духове, изпратени да извършат свръхестествените слова, било то от Бог или от дявола. Пророците, спиритистите и повечето свръхестествено развити личности, могат да почувстват и понякога дори да видят присъствието на ангели или демони.
Медиумите са способни да освободят точно слово, за това, което има да се случи, защото най-духовно чувствителните души на Създателя, са много проницателни и имат интуиция за невидимите дела в духовните области на творението. Тези хора могат да видят и да тълкуват славата и сиянието от тяхното присъствие. Нещата, отнасящи се до живота под слънцето, както Соломон каза, са източника на информация за адамовите посланици, защото те мразят Създателя и са в завет да объркват делата и плана Му за хората.
Какъвто и грях да е на мода в момента, те са за него: прелюбодейство, блудство, хомосексуализъм – всичко, което води към съд и осигурява обречени съдби и пропилени животи на земята. Спиритистите са агенти на тъмнината, било то съзнателно или не, те разрушават и отменят бъдещето и съдбите на тези, които влязат в допир с тях. Те преднамерено подкрепят и насърчават това, което Всемогъщият е проклел, като прелъстяват души към грях и отхвърляне на Бог. Без значение дали хората знаят или не разбират, те са измамени от медиумите. Тяхното бъдеще е изкривено, така че те да оставят Господ.
Бог подчертано се нуждае от пророци, тъй като те са оръжието и баланса срещу пагубното влияние на спиритистите. Книгата на Адам е била написана от Господ, преди да съществува творението, за да отбележи последствията от избора на хората, упражнявайки правото си на свободна воля срещу своя Създател. Книгата на Адам показва на поколенията му, алтернативните резултати и последствия при алтернативен избор. Като главен такъв стои пътя и възможността да отхвърлят Господ Исус Христос и праведността на Всемогъщия.

Книгата на поколението на Адам – Спомената в Битие 5:1, тази книга е запис на имената и животите на цялото потомство на Адам, родено по време на сътворението под формата на семе в слабините му. Родословието на Адам се ръководи от своята собствена пророческа съдба, предписана от Създателя – съдбата на плътта. Тя предначертава според мрака в нея и се ръководи от разорението, което е следствие от стремежа на плътта. Съдбите от Книгата на Адам, вид предначертан път към смъртта, са нещо, което окултистите лесно разчитат. Тази съдба управлява живота на хората, докато не дойдат при Христос. Книгата на Поколението на Христос доминира, при положение, че изкупените пребъдват в Святия Дух.
Отстъпниците християни се връщат обратно към съдбата от Книгата на Адам. Тогава пророческите думи, записани от Всемогъщия за техния плътски живот, водят до обреченост поради проклятието, изговорено върху Адам и неговото потомство. Медиумите неотменно предсказват това, което отговаря на делата на плътта и подкрепят бунта срещу Създателя. Това е смисълът на тяхното съществуване, тъй като медиумите предугаждат, предричат и разпознават делата на плътта в живота, подчинен на грях и отстъпничество. Виж Фамилиарни духове.

Книгата на Христос – Това е цялата Библия. Понеже това е словото на Създателя, Който е Дух и неговото измерение не може да бъде обхванато с нашата мярка за време, то също е като смисъл и пророческо. Терминът е важен за пророците, поради реалността, че всичко, което Господ Бог направи, Той беше преди това записал и невидимо кодирал в цялото творение. Господ записа това, което направи и предстоеше да направи чрез невидимите сили на Неговото царство, които Той бе назначил да извършат волята Му. Накрая, Той записа това, което направи и предстоеше да направи за хората на земята. Книгата на Исая потвърждава, че всичко, което Всемогъщия прави, Той го извършва според писаното Си слово.
Когато Божиите пророци пророкуват, те говорят в съгласие с Неговото писано слово, създадено преди творението, така че пророкувайки, да го активират и словото да се изпълни в конкретно и точно време и сезон. В Битие 1 се казва, че дори звездите и небето следват предначертаните от Създателя събития. В Псалм 19:1 се казва, че небесният свод възвестява Божията слава, а в Псалм 97:6 пише, че небесата провъзгласяват Неговата правда и всичките хора я виждат. 1 Петрово 1:20 казва, че Господ е постановил земните събития в словото Си, където са пророкувани и откъдето се пророкуват чрез Неговите посланици. Пак в 1 Петрово 1:10-11 се потвърждава, че Господ действа според това, което е предопределил от самото начало на сътворението.
Когато Христос говореше за словото, което трябваше да се изпълни, това бяха нещата, които имаше предвид. В Даниил 10:21 ангелът Гавриил обявява вече определеното от Господ бъдеще, което предстоеше да се случи на Неговия народ и възлюбена нация. Псалм 119:89-90 казва, че във вечността словото Му е вярно. Притчи 8:23 казва, че Господ притежаваше мъдрост от самото начало, като я постанови още преди да бъдат създадени земята и цялото творение.
Друго място в Библията, откъдето можем да научим по въпроса е Ефесяни 3:9, където пише за тайната, която Господ скри от сътворението на света. Виж още Исая 40:21; 41:4,26; 48:3,5,7,16. Всичките тези пасажи от Библията обясняват уникалното различие между чародействата на медиумите и екстрасенсите и пророческото слово на Всемогъщия Бог, Създателя на цялото творение. Фактът, че Бог прави всичко чрез словото Си, е ясно потвърден от цялото Пророческо писание. Това, че Той явява изпълнението на думите Си, е видно от писаното в следните места: Битие 26:24; Числа 12:6; Исус Навиев 1:1-3, 7; 2 Царе 3:18 и 7:5,8; Исая 44:26-28.
Всичките тези места в Библията показват как силата на Бог е активирана и изпълнена чрез словото Му. Това е словото, което Бог показва на пророците Си, като ги назначава в определеното време да освобождават и декларират думите Му към света. Когато пророк изговори дума от Господ, тя е част от писанието на истината, от написаното за вечността и декларирано още от древните пророци, слово на Бог. Пророците, които изговарят вярно Неговото слово, както например в Еремия 23:28, могат само да повторят, вече написаното във вечната книга на Бог.
Оттам идва силата на Христос за Неговата мисия, Неговия авторитет и побеждаваща истина. В Йоан 2:22, можем ясно да видим пророческото слово относно Христовата мисия и думите, изговорени от Христос в съгласие с това слово. Когато Исус служеше, Той действаше според написаното от Отец слово. Виж Йоан 7:28, 42. Йоан 10:35 казва, че писаното слово не може да бъде отменено. Книгата на Христос е важна и нейното изпълнение е от първостепенно значение, за да могат да бъдат установени волята и царството на Бог. Йоан 13:18; 17:12; 19:24,28,36; 20:9 потвърждават това твърдение.
Римляни 4 ни показва, че апостолите на Исус бяха достойни последователи на Своя Учител и пребъдваха в Неговото слово. Те откриваха истината, намираха ръката на Бог и декларираха Неговата воля според Писанието – слово, което свидетелстваше за Спасителя, за Неговата смърт, възкресението Му и Неговото вечно царство. Когато дойде време да затвърдят и потвърдят сигурността на изкуплението, това стана отново чрез писаното слово. Виж Римляни 19:11 и 11:2. Моделът, даден от Исус, постанови пътя, който Църквата трябва да следва през живота и съществуването си. Отново и отново се стига да този модел и пример за подражание през цялата история на Църквата. Посланиците на Бог днес нямат друг логичен избор освен да продължат да се движат според примера на Исус от словото.
Пророческата значимост на тази информация лежи в това, че Книгата на Исус(Словото) е стандартен пътеводител, с който трябва да се съобразят всички минали, настоящи и бъдещи пророчества. Пророците не могат да си позволят лукса да изменят или да излизат извън рамките на словото на Господ. Ако те биха направили това, то ще означава, че служат с лъжа. Тогава пророчеството би излязло извън областта на истината, което автоматично го определя като чародейство.
За да останем в съгласие с истината, пророчеството трябва да съвпада със словото, така както го казва Бог, на този, на когото говори, във времето, когато Господ инструктира Своя посланик да изговори думите Му. Същото е вярно и се отнася за личното пророчество. Псалм 139:15-18 и други пасажи на откровения от Библията, установяват тези пророчески прозрения, както за индивидуални личности, така и за цялото тяло на Христос. Виж задълженията на Мойсей в Изход 18:16-20.

Книгата на поколението на Христос – Аналогично на Книгата на Поколението на Адам, това е дългата линия от синове, глави на домове, тези, които са родени в истинския род на Исус Христос. Пророчествата от автентичните посланици на Бог произлизат от този текст, докато вярващия продължава да пребъдва в Христос. При положение, че той отпадне, влизат в сила думите от Книгата на Адам, които всеки екстрасенс може да разчете. Поколенията на Адам са много, но поколението на Христос е едно. То е последното човешко и божествено поколение на Създателя. Като Църквата на новото творение, Христовото поколение обединява началото и края на Неговите духовни и физически поколения.
Кръстът на Христос завърши плана, понеже той беше средството, чрез което духовното и физическото измерение се обединиха. Вследствие на това, Духът на Святостта завинаги обитава в плътта, белег за обединяването на божественото с човешкото.

Книжовен пророк - Пророк, който има изключителна писателска дарба и литературни способности спрямо словото на Бог. Това е служител, определен от Него да записва пророчества за бъдещи поколения и да пише пророчески към съвременниците си. Редки са случаите, в които книжовните пророци написват само една книга. В повечето случаи те са призвани да завършат серия от творби, които са с поучителен, образователен и откровенчески характер, насочени към светиите като цяло, било то настоящи или бъдещи. Натан, Гад, Шемая, както и големите и малките пророци от Библията са илюстрации за този пророчески призив.

Княжество – Територията и/или сферата на влияние на принц, който е потомък на цар или царица. Виж Хегемон, Апостол и Машал. Църквата на Господ Исус Христос е Неговото княжество на земята. Особено апостолите на Господ, са тези, които установяват региони на това огромно княжество по целия свят.

Кобра – Свещена змия, за която се е смятало, че притежава магически сили, неземна мъдрост и други окултни и демонични способности. Поради тези причини египтяните са се покланяли на кобрите и са ги боготворили. Вярвало се е, че кобрите са се вселявали във владетелите от древността, давайки им силата си да управляват. Египетските фараони са носели корони под формата на кобри, изхождайки от горното поверие. Ветрилообразното разширяване около главата на кобрата е придавало изключително царствен вид на короните им. Аналогията на змията с царската позиция е идвала точно от това разширяване около главата на кобрата, което е било считано като мантия на авторитет. Оттам и прическата на фараоните имитирала подобна форма около главите им. Виж Змия и Дракон.

Ковчег - Огромният, уникално проектиран от Бог морски съд, който допотопния Ной построи, за да спаси себе си и семейството си. Бог пророкува, че ще унищожи земята и всичко на нея, с невиждан по размери и сила воден потоп като съд за греховете й. Хората от тези дни са известни като допотопни(пределувиални).

Ковчегът на Завета – Сандък (кутия) с религиозно значение, носена и почитана от израилтяните, съдържаща техния закон и други святи предмети. Ковчегът е символизирал спасението на Яхве, завета и изкуплението. Неговият еквивалент във вечността, който е първообраза и модела за земния ковчег, е описан в Откровение 11:19. Виж Битие 6-8; Изход 25 и 40.

Козел – Известен символ за сила, полова потентност, похот и лукавство. Козелът е знак за разрушително присъствие, когато се появява в пророчески обстоятелства и обикновено означава мъжката диващина и деспотизъм. Козлите са еврейския знак за разюзданост и обект на животински сексуални оргии. Те са били нещо обикновено в Мендезийския култ (Египет). Като демоничен символ козелът означава жестокост, бруталност, перверзност и символизира грешника. Козел е животното, използвано като принос за грях.

Кокошка – Символично за жена-некромансер. Също така сприхава и властна майка.

Колан – Духовен символ на официална власт, потенциал и авторитет. Отразява основата и поддръжката, която напътства и управлява нечий живот. Наричан също и пояс. Също символизира подготовка за война или работа. Показва готовност за длъжност, задача или назначение. Носен често като част от официална униформа, обикновено военна, той е бил показател за бойна смелост и устрем. Коланът също е символ на самоконтрол и въздържане. Еремия 13. Деяния 21:11; Матей 3:4; 4 Царе 1:8; 1 Царе 18:4; Ефесяни 6:14. Виж Пояс.

Колан от кожа – Подобно на облеклата, изработени от животинска кожа, той също е имал стойност като показател за победа, освен качествата му на трайност и издръжливост. В миналото, за човек да носи кожа от животно(било то дреха, обувки или колан) е означавало, че той е победил животното в смъртен двубой. Това е било още отпреди времето, когато занаятчии са ловували за храна и облекло. Носенето на кожи от дадени животни, е било символ на смелостта и победата на човека. Виж Животински кожи.

Колективна диспенсация – Сумарната диспенсация на Божията благодат, излята върху всички тези, които са съдове за Святия Дух на Бог. Диспенсацията е еквивалент на икономиката за Новозаветната Църква. Виж 1 Коринтяни 9:17; Ефесяни 1:10 и 3:2; Колосяни 1:25.

Колело – Древен символ на творческа сила и движение. Транспортното средство на небесни духове и божествени сили. Виж Езекиил 1:15. Колелата са още и преобраз на Божието движение в творението Му. Те представляват положителен знак на прогрес и напредък. В пророчески сънища и видения, колелата са показател за движение на творението и Божията намеса в него. Виж още Езекиил 10:13.

Колесница – Символ на господство и управление. Емблематично за военна мощ и умение. Знак за духовна власт. Като пророчески знак, тя символизира триумфалното шествие на военния главнокомандващ. Колесниците са били смятани за превозните средства на боговете. Виж 4 Царе 2:11-12; 2 Летописи 18:34; Псалм 104:3; Захария 6 глава.

Коляно – А) Знак на подчинение и молба. Б) Преклонените колена означават смирение и почит. В) На колене се застава за молитва, като също така е позиция на почитане и поклонение пред божество.