Ериду – Град в древна Месопотамия, който е бил най-ранното човешко установяване в тази област. Също така мястото на храма на водния бог Еа. Древните градове са важни, поради това, че те маркират крепостите на основаващото или завладяващо божество, които в повечето случаи са активни и управляващи и до днес над тези области.

Ерихон – Моавски град, чието име означава “лунен град” или “благоуханно място”. Исус Навин, водача на Израел и наследник на позицията на Мойсей, изпрати съгледвачи, които да разузнаят в града, преди да го нападне. Там те бяха посрещнати и подслонени от блудницата Рахав, преди да се върнат обратно да докладват на началника си. По-късно, когато града беше покорен, Рахав и семейството й бяха пощадени поради гостоприемството й към съгледвачите. Впоследствие нейната милост и спечели място в родословието на Израел, като вечен наследник на обещанията. Виж Числа 22:1.

Еровоам – Ефремски син на вдовица, която прислужваше на цар Соломон. Неговата изобретателност му спечели управлението и властта над десет от племената на Израел. Той направи две златни телета за поклонение в Израел, които бяха на пътя към Ерусалим. В Библията пише, че той измисли своите фалшиво-религиозни култови центрове от собственото си сърце. Еровоам направи това, защото се страхуваше да не би поданиците му да го напуснат и да отидат под управлението на Юда. Двете места, където той организира поклонението, бяха Ветил и Дан.

Ерос – А) Бог на любовта и секса. Пакостливо създание, което е било смятано за секс-партньор на Псухе, богинята на душата. Б) Еквивалент на гръцкия Купидон, който е божеството, почитано на ежегодния празник Св. Валентин. Преобраз на разрушителния първичен инстинкт, който се отключва чрез екстремното и нерационално непрекъснато преследване на плътски удоволствия.

Ерусалим – Столицата на Израел, която беше завзета от втория им цар Давид, от евусейците. Това е главния град на Юда, който е наричан с няколко други имена в Библията: Салем, Ариел, града на Бог, светия град и Сион – Божията крепост или високо място. Името му е свързано с двете големи планини, които се намират около него. Виж Планини. Обобщаващо, името му означава “основано притежание на мира”, което съвпада с Езекиил 43:7,12.
Ерусалим е толкова древен, че има запазени Египетски текстове от трети век преди Христос, в които се споменава. Неговият произход, според както е описано от пророк Езекиил, е от Ханаанската земя. Продукт на смесен брак, от баща амореец и майка от хетите (Езекиил 16:3). Неговият произход предвещава съдбата му – да бъде населяван, да дава подслон и от него да произлязат всички народи (Деяния 2:1-13). Аморейците и хетите бяха две от десетте племена, за който Господ каза на Авраам, че неговите наследници са призвани да ги изместят. Виж Битие 18-21.
Преди да дойде във владение на израелтяните, Ерусалим се наричаше Евус (Виж Исус Навин 18:28). Неговото население – евусейците, бяха победени от Исус, който проправи път за предстоящото идване на цар Давид, който щеше да направи града своя крепост и столица. Духовната материя на Ерусалим може най-добре да бъде видяна чрез следните пасажи от словото: Псалм 46:4, града на Бог; 4 Царе 5:6-7, града на Давид; 2 Летописи 25:28, града на Юда; Псалм 48:12, Сион; Матей 4:5; светия град. Пророк Исая го видя като верния град в Исая 1:21,26 и като града на правда в 1:26. Друг Старозаветен пророк Захария, нарича Ерусалим града на истината в Захария 8:3; в Псалм 48:2, Ерусалим е града на великия цар, имайки предвид Исус Христос, Месията. В днешно време, града е все още основно под Мюсюлмански контрол, като дава убежище на най-големия спектър религии на планетата.
Първоначално града е наречен Салем и управляван от настойника на Всемогъщия – Мелхиседек. Той е назначен от вечността, за да установи и да го задържи за неговия предопределен наследник. Това е откровение, което показва, че Ерусалим винаги е бил и винаги ще бъде крепост на Създателя. Историята на Ерусалим и битките за него и около него, датират от незапомнени времена.
Управлението на Мелхиседек, като цар-свещеник (енси) е съществена подробност, тъй като призива на евреите да бъдат народ на Всемогъщия, който да се установи в този град, е загатнат от неговото владеене на Ерусалим. В Евреи 7, Мелхиседек се описва като безсмъртно същество, чието родословие не е земно. За него се казва, че дните му нямат начало и край. Сравнението на произхода на Мелхиседек с този на Исус Христос не е за да го приравни с Него, но за да покаже, че той влиза в категорията, описана в Йов 1:6. Този пасаж има за цел да покаже неговата направа, която въпреки че изглежда на външен вид човешка, е повече ангелска или най-малкото от небесен характер.
Такова феноменално откровение, установява това, че Създателят, заедно с всички останали “божества” е поставил Своя регент в плътта. Господ още му е делегирал правото да упражнява Неговата суверенна власт и да разпределя богатствата Му на земята от мястото, наречено Ерусалим. Това е всъщност, което е било правено още от началото на дните с Адам, дори и след изгонването му от градината. Прокуждането на Кайн, от своя страна е довело до разширяването на тази концепция и нейното действие върху синовете на мрака. Виж Шумери.
Поради това, че е дело на свещеници (особено на царе-свещеници, постановени от своите богове), които да размишляват, управляват и разпространяват благословенията на божеството върху земята, ролята на Мелхиседек, като цар-свещеник на Ерусалим става още по-ясна. Очаквайки първия човек, който да дойде и да поеме управлението на Божия духовен център на сила, Мелхиседек е натрупвал богатство, провизии, положение и известност, които да предаде на Авраам, за когото той без съмнение знаеше, че идва.
От реакцията на Авраам към Мелхиседек можем да видим, че това е било широко разпространено отношение и обичай за тогавашните дни. След победата си над петимата царе, той показа специално отношение към царя на Салем и го третира като свещеник и цар на своя нов Бог. Авраам го почете и даде десятък от цялата плячка на царя, която той да постави в храма на Всемогъщия. Фактът, че е имало храм в града, е установен поради това, че всички тогавашни древни градове с местни божества, са им строили храмове, разположени в центъра на града. От ролята на Мелхиседек можем да заключим, че Яхве е имал храм в Ерусалим, където свещеника и група от свръхестествени служители са стояли в застъпничество и като посредници на падналото творение. Виж Храм.
Множество култури, религии и така наречени божества, са били владетели над Ерусалим, като най-ценното място, център на земята, за което Създателя казва, че там е Неговия престол (Езекиил 43:7, 12). Ерусалим е град, който е бил завладяван и изгубван по едно или друго време от почти всяка една доминираща сила на планетата. Битките за него и вида му на съществуване ще продължат до момента, в който Новия Ерусалим, описан в Апокалипсиса, не слезе от небето. Виж Мелхиседек и Енси.

Есагила – Име на един от най-известните храмове във Вавилон.

Естествен – Дарби и таланти, дадени от Бог на хората, за да подпомогнат техните цели на планетата. Те допринасят и усилват естествения наклон, желания и възможности на дадения човек.

Естествен сън – Сънно състояние, по време на което виждаме образи на ситуации, състояния, емоции и т.н. от нашия живот. Това не са непременно пророчески сънища.

Етиопия – Областта Хус (Куш). Производно от дума, която означава обгорели лица. Нарицателно за хора от африкански произход.

Ефод – Одеждата (къса горна дреха), която са носили свещениците, при изпълнение на техните официални задължения, особено когато са се допитвали чрез Урим и Тумим. Виж Изход 25:7 и 28- ма глава.

Ехидна (Змия) – А) Символично за мистичен дух. Б) В сънища и видения това влечуго символизира присъствието на тъмнина и демонизъм. Змията е използвана като преобладаващ демоничен символ, които е белег за култовите дейности на силите на мрака. В) Белег за придаване на окултни сили и власт. Виж Битие 49:17. Виж Змия.

Ешурун – Поетичното и умалителното име на Бог, с което Той нарича Своята възлюбена нация Израел. Думата означава “Неговите праведни” или “Моят праведен народ”. Също така, името може да бъде преведено и като “Божията земя на праведност”. Според това, което е написано в словото, Ешурун е термина на Яхве за това, колко Му е скъп и мил, Неговия заветен народ. Виж Второзаконие 32:15 и 33:5, 26; Исая 44:2.