Давид – “Възлюбен от Бог”. Вторият цар на Израел, който беше също и пророк. Това не беше някакво изключение, тъй като повечето царе от древността имаха и задължения на пророци. Основните функции на царя по това време са били да бъде пастир, свещеник и пророк на земята и в допълнение на всички тези, да изпълнява и функцията си на цар на земята (под земята се има предвид царството му). По подразбиране, царят е бил и върховен главнокомандващ. Това е било така, поради факта, че качването му на престола е било подпомогнато от военните му умения. За повече подробности виж 1 Царе и Летописи.

Дагон – Името му означава едновременно и зърно, и риба. Виж Зърно. Дагон е божество от Месопотамия, изобразявано с тяло на риба и човешки ръце и глава. Вярвало се е, че той е носил живот в природата чрез водата. Дагон, едно от главните Филистимски божества, е също почитан като покровител на земеделието.

Далай Лама – Постоянно прераждащият се водач на Тибетския Будизъм. Изискването за постоянно прераждане с цел да се прояви една по-висша и по-древна мъдрост е ключово за тази политеистична религия. Виж Хиндуизъм, Будизъм и Прераждане.

Дамбала – Представян като богът-змия, това е най-висшето божество в религията вуду. Смята се, че той обитава дърветата, близо до водни извори и е почитан като дух на плодородието. Той още е считан за бащата на всички лоа, които са вуду божества. В Хаити той е наричан “добрия бог”. Цвета на свещеното облекло на това божество е бял. Виж Вуду, Лоа и Духове на предците.

Дан – Петият син на Яков от Рахил, роден чрез Вала, слугиня на Рахил. Неговото име означава “съдия”. Дан получи доста неблагоприятно пророчество от баща си, което доведе неговото племе в степен на дълбоко идолопоклонство и неморалност, от които племето на Дан не успя никога да излезе. Според Битие 49:17 той щеше да се превърне в змия, въпреки че неговия призив беше да бъде съдия в Израел. Сравнението със змия в това пророчество се отнасяше за неговото увлечение към пътищата на езичниците и желанието му да ходи по тях. Пророчеството на Яков се оказа истинно, защото според Съдии 1:34 Дан не успя да влезе в своето наследство и беше победен от силните и предпазливи аморейци.
Дан се предаде на тяхната съпротива и съжителстваше заедно с тях, което доведе до неговото унищожение. Според Съдии 18 племето на Дан се беше предало напълно на тяхната култура – хора, тотално повлияни и подобни на аморейците. По-късно тяхната земя стана един от двата центъра на идолопоклонство, постановено от цар Еровоам. Това стана поради печалната слава на този регион като земя на демонично поклонение. Поради това Еровоам използва покварата на Дан, за да отклони вярата на Израел от Ерусалим към своята собствена територия. В Откровение 7 е очевидно, че племето на Дан отсъства от списъка на дванадесетте племена, запечатани през време на Апокалипсиса. На тяхно място е поставено племето на Манасия. Виж 3 Царе 12:30.

Даниил – Един от големите пророци от Стария завет. Последният от четиримата, Даниил беше втория пророк на Яхве, назначен към езическа нация. Другият беше Йосиф, който беше призван да служи пророчески на Бог в Египет, под управлението на фараона. Тази отличителна черта е важна, тъй като показва суверенното управление на Бог над цялата земя. За да може Неговото слово да бъде освободено към нациите, Бог нагласи обстоятелствата, така че Неговите пророци да бъдат установени в дворците при царете. Божието посвещаване и въвеждане в длъжност на тези двама пророци е почти идентично. И двамата бяха тълкуватели на сънища и видения, и също така имаха и те самите пророчески сънища и видения. Двамата бяха взети от домовете си в ранните си години. Както Данаил, така и Йосиф се явиха пред царете си, за да разтълкуват техни сънища. Тълкуванията и на двамата им осигуриха висок ранг в царството; Йосиф стана втори след фараона, а Даниил стана един от тримата началници след цар Дарий.
Техните сънища ги направиха божествени ясновидци и пророци, а техните тълкувания ги поставиха на международна позиция като пророци с властнически авторитет. Сходството между двамата пророци и начина на встъпването им в длъжност пред Бог са уникални. Изглежда, че дарбата тълкуване на сънища, нещо на което не се обръща обикновено много внимание в Новозаветната Църква, е важна за нациите. Точно поради това Господ ги употреби, за да даде на пророците си политическо влияние и власт сред езичниците.
Даниил, пророкът от Юда, живееше в изгнание във Вавилон. Той служи последователно при царуването на Навуходоносор, Валтасар и Дарий от империята на Медо-Персите. Неговата Халдейска подготовка подплати Юдейското му служение в Ерусалимския палат като пророк на знатни и царски особи. Взискателна тригодишна Вавилонска подготовка предшестваше прослушването на Даниил от цар Навуходоносор. Той търсеше най-добрите експерти в духовната област, които да вземе за съветници в двореца си.
Тази аудиенция беше нещо като последен изпит, където се намери, че Даниил и другарите му бяха десет пъти по-добри от всички книжници, гадатели, астролози и магьосници в цялото царство. Тогава царят направи Даниил да бъде главен над всичките тези, стоящ в позицията на главен маг, най-високия духовен ранг за това време. Впоследствие изключителния пророчески дар на Даниил отново беше изпитан и доказан. Това стана, когато той разтълкува за раздразнения цар, значението на тревожен сън, който беше изпратен на царя от Всемогъщия Бог. Успехът на Даниил беше отново щедро възнаграден и той беше поставен за владетел над цялата Вавилонска област.
Посвещението на Даниил към своя Бог, често беше изпитвано, като при едно от тези изпитания, той беше хвърлен в рова на лъвовете. Въпреки това, той излезе от рова без драскотина, тъй като Господ беше с него и го избави. Мантията на Даниил включваше политика, видения, сънища и документирането им. Неговото сериозно образование му служеше добре при получаването на феноменалните апокалиптични видения от Бог. Те включваха както настоящото време и развитие на света, така и бъдещи събития, дори и такива, отнасящи се за последните дни.
В живота си Даниил се среща с ангели, вижда небесата отворени и Всемогъщия Бог като Стария по Дни, Съдията, свидетелстващ за Своя суверенитет над световните началства и власти, както човешки, така и духовни. В седма глава на Даниил, той предсказва раждането на Месия като Човешкия Син и неговия абсолютен триумф и победа над мрака, за да даде Божието царството за владение на светиите на Всевишния. Виж Даниил 7:13-18. Когато изследваме практическата стойност на мантията на Даниил, можем да получим уникално прозрение относно пророците и техните способности, позиция и мощни функции в света.

Данък на победителя – А) Известен още като Юбилеен дял. Б) Това е половината от десятъка, която отива за свещеника, участвал в битката заедно с война, помагайки му чрез духовни стратегии за постигането на победата. Виж Числа 31. Пет процента е бил също и дялът, определен на Израел. Той е трябвало да бъде даден на Левитите като тяхната част от общите блага на Израел.

Дар на пророчество – Дар на Святия Дух, описан в Римляни 12:6, приготвен за предопределени личности. Отнася се за тези случаи, в които се набляга повече на проповядване, отколкото на предсказване и пророкуване. Липсва му подкрепящата, активираща и вдъхваща живот сила на официалния пророк. Проповедник, които функционира в областта на предизговора е човек, който оперира с този дар. Виж Предизговор.

Дарба и Действие - В пророческата сфера, различаването между тези две е от фундаментално значение. Много често се казва за хората, че имат пророчески дар, докато в Библията по-често се използва думата действат или оперират. Разликата между двете можем да видим като съпоставка на форма или вид на проявление спрямо нарочно и съзнателно действие. Пророческите действия (пнеупатикос) включват “прилагането на пророческо умение към божествени или човешки въпроси, с цел да бъдат постигнати предопределени резултати в този свят”. Виж Пнеуматикс.

От друга страна, пророческото надаряване или дар, говори за способността на даден човек, които има пророчески заложби и капацитета да ги проявява. Това става в определени обстоятелства на духовно вдъхновяване, когато те могат да изговорят предсказателно слово, подтикнати от Господ. Способността на Саул да пророкува, колкото зъл и извратен да беше той, е един такъв пример.

Пророческото действие или опериране, от своя страна е функционално използване и съзнателно упражняване на пророческа дейност, черпейки от ресурсите на Създателя и творението Му. В този случай дарът може да се проявява по всяко време, по желание на опериращия. Във времето, когато човекът не е влязъл официално и напълно като агент на пророческия кабинет, компетенцията и силата му на действие не са в своя оптимум. Надареният трябва да бъде образован, трениран, изпитан и шлифован, за да може той да оперира в своя дар, било пророчески или друг, като добре усвоено умение и способност.

Без това обучение, тренировка и окастряне, най-доброто, което може да предложи пророчески надарения човек, е спорадични точни попадения, съчетани с непрекъснати тъпи пророчески изказвания. В такъв случай, хората непрекъснато изостават и просто не са на нивото на пророческа зрялост и действие, което те са призвани да постигнат и да ходят в него.
Разликата между надарения и реално действащия дава отговор на въпроса защо едни пророци са способни да действат в много области и имат многообразни проявления, докато други са просто спорадични предсказвачи. Без съмнение пророк Самуил изявяваше мощен пророчески дар като свидетелство за неговия призив. След като неговото пророческо обучение и тренировка приключи, той вече можеше да върши с умение, свободно и естествено всичко това, за което беше надарен и което проявяваше отначало. Когато прехвърлянето на сила, което стана от смесването на свещеническо с пророческо, беше завършено, очевидната дарба на Самуил да пророкува, беше издигната в офиса на пророка. Това добави други основни функции и черти към пророческото му служение, освен тези на лидер, съдия и воюване. Виж Дар на пророчество.

Дарби на Духа – Естествено надаряване или таланти, дадени от Бог, за да подпомогнат призива на човек за конкретна работа или служение. Описани са в Римляни 12:1-8 и включват пророчество, имайки предвид по-скоро проповядване под вдъхновение с леки елементи на пророческо откровение, на което липсват мощните предсказателни черти на думите на Господ, изговорени спонтанно от официалния пророк. Също така липсват и други важни аспекти на пророческата мантия.
На пророчески надарения му липсват активиращата, извикваща и мобилизираща сила на думите, която рутинно присъства в пророчествата на официалния пророк. Сравни Агав, Елисей, Илия, Мойсей и други описани в Библията. Често по погрешка бъркани или използвани заедно с проявленията на Духа, според писаното в 1 Коринтяни 12:3-9.

Дарение (Жертва) – Даренията играят съществена роля във всички религии. В пророческата област, те са аспект, който не може да бъде пренебрегнат. На няколко пъти в Библията, даренията са свързвани с пророческото служение; от времето, когато Валак плати на Валаам, за да му чародейства, до момента, когато Сириеца Нееман предложи награда на Елисей, за това, че го изцери от проказата му. Когато Саул, потърси пророчество и разбиране от Самуил по отношение на местоположението на бащините си магарета, той също така използва дарение. Помощникът на Саул, каза че може да отиде при Божия мъж за отговор. Саул се съгласи, но му каза, че не могат да отидат без дарение(Виж 1 Царе 9:7).
Когато Илия отиде при вдовицата от Сарепта, той поиска от нея дарение, въпреки че жената му беше казала, че да го нахрани, означава да лиши себе си и сина си от плануваната им храна. Виж 3 Царе 17:13. Идеята зад това е, че пророкът в ролята си на Божий представител и пратеник, беше там от Негово име, за да разреши проблемите, поради които е бил пратен. Ето защо, в почит към Божията благодат и милост, присъствието на пророка е изисквало адекватно дарение да бъде издигнато към Бог, чрез което да бъде подкрепено конкретното служение.
В Новия завет, Апостол Павел поддържа и защитава тази теза в Галатяни 6:6; Римляни 15:27; 1 Коринтяни 9:11-14. Тези пасажи свързват духовното служение с материални блага, като утвърждават това, че служителите на евангелието могат да очакват получаването на материално възнаграждение. Като допълнение следва подробното разглеждане на въпроса от страна на Павел в 1 Коринтяни 9. В тази глава от Словото, апостолът потвърждава, че специфични жертви и дарения от материален характер са неразделна част от Новозаветното служение. Той припомня за храмовите служители, които получават прехраната си от храма (ситуация от Стария завет), като взимат дял от оставеното на олтара, след което продължава, като заявява, че по същия начин проповедниците на евангелието ще живеят от него. Очевидно е, че в това число освен всички останали служители влизат и пророците.

Дванадесет – А) Числото на божествена власт и апостолско управление. Б) Символ, който резюмира в пълнота божественото и човешко управление, под властта на Създателя Бог. В) Дванадесет е числото на Божиите заветни хора, които управляват със сила. Г) Дванадесет е числото на духовните управници, които владеят над физическия свят. За сравнение с него, седем е числото, показващо обратното - духовна сила, съсредоточена в човешки съдове, които имат правото и капацитета да упражняват влияние чрез най-висшия катализатор за Божия намеса в Неговото творение.

Две – А) Числото на завета, взаимността и хармонията. Б) Брак и партньорство.

Двукрила врата – Символ за достъп към високостоящи, път към царе, власти и управление. Двукрилите врати представляват входа към палати и съответно към царства. Да бъдат отворени насила, говори за превземане. В случай, че са отворени, означава, че това е покана за влизане или издигане в ранг или позиция.

Дева – Божество.

Дева Мария – Нарицателното име за младата жена, която зачена и роди Исус Христос, Божият Син, според предсказаното в Библията. Виж Лука 1 и Исая 7:14. Също така това е издигнатата в божествен статус жена в Римската Католическа Църква. Виж Лунни богини, Ищар, Ашера, Небесната царица и Божията майка.

Девет – Числото на бременността, възпроизводството и завършеното развитие.

Деви (Девай) – Наименованието на Хинду и Будистки богове и богини.

Девствен – Човек, който не е женен или омъжен и не е имал сексуални контакти. Целомъдрена личност, която се е обвързала с обещание да се въздържа от блудство и прелюбодейство. Човек, който се въздържа и страни от всичко, носещо потенциална опасност от оскверняване или стимулиране на сексуална нечистота. Също така важи за тези, които са избрали да останат завинаги със същия бог, който ги е изкупил и владее над тях в момента. Това още е човек, който живее в състояние на духовна чистота. Един, който е чист, неосквернен и неопетнен от света.

Девора – Пророчица от Стария завет, която служеше в Израел по време на Съдиите. Ролята на Девора като командир и главнокомандващ, отразява делегираният от Господ авторитет и сила върху нея, което показва, че тя е функционирала повече като апостол, от типа на Мойсей. За значението и ролята на Съдия виж Самуил и Шафат. Виж още Съдии 4 и 5.

Деизъм – А) Вяра в природата, като форма на религия. Б) Твърдението, че Бог не е свързан със създанията Си и няма интерес към тях, и те не са отговорни пред Него.

Делегация – А) Посланици Б) Представителна група, изпратена от организация, компания, държава или суверен към дадено, обикновено далечно място, с цел да извършва бизнес или преговори от името на изпращащата страна. В) Задача, поверена на подчинен от по-висш от него. Виж Лука 14:32 и 19:14; Исус Навиев 9:4, 14:6 и 22:13; Съдии 21:13; 4 Царе 2:17 и 18:17; Деяния 12:20.

Делегирана власт – Правото да упражняваш власт, получена от друг, чиито ранг, позиция или авторитет са по-високи от твоята.

Делфи – А) Думата означава делфин на Гръцки. Б) В древна Гърция център на оракули, предсказвачески служения и чародейство от всякакъв вид. Град на жените-пророчици, които служат чрез гадания на техните съграждани. В) Мястото, където е ходил всеки, имащ нужда от пророчество или предсказване на бъдещето.

Делфийски оракул – Термин, събирателен за инструкциите и насоките, получени чрез предсказване и гадания за хората от древна Гърция, поклонници в Делфийския регион. Поклонението е било насочено към делфините, като спасители, освободители и божества. Делфините още са считани за транспортни средства на боговете.

Делфин – А) Преобраз на хуманистичното спасение, изкупление и освобождение. Б) Атрибути на древните богове Посейдон, Нептун, Афродита, Ерос и Деметър. В) Делфините са използвани още и като символи на шумното и разгулно божество Бакхус. В древността делфините са били обект на поклонение в Делфийската област на Крит и са силно свързани с чародейския тип пророкуване. Виж Тит 1:12.

Демон – Нечист дух, с божествен или по-ниско стоящ статус, способен да влияе на човечеството и неговите дела, като дава късмет на хората или им причинява страдание. Отнася се за богове и за богини. Тези създания имат свой собствен набор от съдби, които разпределят според волята си, в замяна на поклонение и служение. Например изкушението на Христос от Сатана, където той предложи да Му даде всичките световни царства, ако Спасителя му се поклони.
Демоните се различават от дяволите, по това, че освен техния божествен статус, те още изпълняват ролята на фамилиарни духове. Това означава, че демоните според древните разбирания, са свързани и се предавали чрез родословието на първия обладан. Това е така, понеже дяволите са един вид духовни бащи на демоните. Последните са всъщност тези, които падналите синове на Бог, родиха от човешките дъщери. Бунтовните ангели, отстъпници, нахлуха на планетата и си устроиха богоподобно селище, което стана център на тяхното управление. След това, те си избраха млади жени, които да забременеят и да им осигурят потомство.
В Коринтската църква, Павел смъмри хората за това, че извращават Господната вечеря, като вид връщане към техните езически пътища. Под прикритието на културата, традициите и семейните обичаи, същите наследствени дяволи, чрез които хората бяха почитали техните езически богове, се бяха завърнали под нова форма. Те все още можеха да вършат старите си мерзости, използвайки просто ново име. Демонът оставя хората да си мислят, че са в общение с Христос, използвайки същите начини и тайнства, предадени им от предците. Павел разпозна тази стратегия и каза, че това което правят, е равносилно на поклонение и общение с демони.
От това, което Спасителя поучаваше и от конфронтациите между Него и силите на Сатана, можем да видим, че основно демоните са отговорни за деформациите, мутациите, заразите и разрухата в хората. Докато дяволите по-скоро са духовни началства и власти, териториални принцове на демоните, които служат под тяхно управление и се покоряват на думите им. Някои демони дори могат да изглеждат привлекателни за кратък период от време. Това е тактика на съблазняване и подмамване. Виж Второзаконие 32:17; Псалм 106:37; Матей 9:33; Лука 8:29; 2 Коринтяни 11:15; 1 Коринтяни 10:20-21; 1 Тимотей 4:1; Откровение 9:20, 16:14 и 18:2.

Демонична опресия – Състоянието, в което изпълнен с духа вярващ, е угнетяван и повърхностно манипулиран от нечист дух. Обикновено причината за такова потисничество е забранен контакт и неморално общение, плътщина или фалшива духовност. Виж Исая 61:3 за “унил дух (дух на тежест)”. Виж действията на духовното угнетяване в Осия 4:12-18 и 5:4. Симон магьосника, след неговото първоначално обръщение в християнството е друг пример за това. Той остана потиснат от неговите предишни сили и беше разобличен в това, когато поиска от Петър да купи силата на Святия Дух.
В общия случай, демоничната опресия произлиза от това, че вярващия се е завърнал към предишния си начин на живот или е направил нещо, което е правил, преди да предаде живота си на Христос. По този начин човекът отваря вратите за завръщане на духовете(демоните), владели наследствено живота до момента на неговото спасение. Това е основата, на която Господ Исус предупреди тези, които беше освободил, да си вървят и да не съгрешават повече. Прекратяването на греха или състоянието, изискващо Неговата божествена намеса, е условието за поддържане на освобождението в човека. Виж Йоан 5:14 и 8:11.

Демонично обладаване – Състоянието на вътрешен контрол и пленничество на съда от страна на демонична сила, чието легитимно право да контролира и притежава обладания, може да бъде разчупено само чрез изпълване със Святия Дух на Бог, който да замени духовната(фамилиарна) сила, управляваща съда. Когато човека не е член на семейството на Исус Христос, демоничното обладаване е напълно законно. Човек се ражда като Адамово потомство в този свят и това легализира действието на демоните. Те упражняват това си право още при раждането или дори в утробата. Причината за това е, че Святия Дух не може да дойде в човека, преди той да се покаял от греховете си и да е приел Господ Исус Христос.
Тъй като всички получават духовния си живот от някакъв духовен източник, при раждане това е духа на света и неговата сила и ценности. Това е така до момента, в който спасението не изгони светския дух от хората, които той притежава и го замести с Духа на Живия Бог. Това може да се извърши само при Новорождението. Виж Езекиил 11:17-20 и 36:24-27.

Демонично обладани християни – Въпросът за това дали християни могат да бъдат обладани от демони, e надвиснал застрашително над главите на новоповярвали и на утвърдени вече вярващи. Могат ли да бъдат обладани от дявола или Новорождението ги прави неуязвими във всяка ситуация и обстоятелство. Отговорът е, че Новорождението дава на всички християни Духа на Новото Творение и ги прави обиталище и храм на Святия Дух (виж Езекия 36:26-27), което прави невъзможно да бъдат обладавани от демони. Въпреки, че те могат да бъдат изкушени и дори за момент да бъдат повлияни от дявола, те не могат да бъдат напълно обладани освен ако съзнателно не се откажат от Христос.
Според Библията има две главни причини за това християни да бъдат обладани от демони, което е друг начин да се каже, че те са отстъпници, отрекли се от Бог. Пророците трябва да са наясно с тях, за да могат да помогнат при освобождаването на пленниците. Първата причина е сексуална нечистота. Втората е богохулство. Като примери в Словото за обладани от демони християни, поради тези две причини виж 1 Коринтяни 5:1-5 и 1 Тимотей 1:20. Предпоставките за това са показани от Бог в Йоан 8:34; 1 Коринтяни 6:15; Римляни 6:16; 1 Тимотей 1:19.

Демонстрация – Показно или пример, даден за да покаже наследствен потенциал, мощни постижения или скрити таланти или заложби на някой или нещо. Виж 1 Коринтяни 2:4.

Демонстрации на Духа – Дела, извършени от Бог, чрез Святия Дух, за да бъдат изявени на хората Неговата невидима сила и качества, които да посрещнат човешките нужди и да отговорят на техните молитви. Това могат да бъдат знамения и чудеса, дадени като знак, свидетелстващ за Неговото одобрение, присъствие или предпочитания. Демонстрациите на Духа в същността си обикновено са пророчески, защото предвещават или потвърждават нещо, което Бог е говорил или се е приготвил скоро да извърши. Виж 1 Солунци 1:5.

Ден – Сияние. Целият двадесет и четири часов период от изгрев до изгрев или в случая с Евреите от залез до залез. Буквалната дневна част от деня е дванадесетте часа светлина (в идеалното съотношение), равна на същия брой часове тъмнина. Битие 1:5,8. Символичното значение на деня е осветяване, откровение и проявление. Денят на нещо е също и периода, духовно нареден в едно с библейския ден, когато нещо преопределено от Господ се случва и се сбъдва, в качеството си на пророческо слово от Него. В този ден е фраза, която се използва много често в Библията. Тази фраза се отнася за времето, определено според календара на Създателя. Деня, когато ще се случи нещо, пророчески фиксирано и предопределено, което не може да се промени или избегне.

Денят на Господа – Основно апокалиптичен термин, който говори за времето в човешката история и космогония, когато Създателят се намесва чрез гнева Си, волята Си или чрез някакво предварително насрочено събитие, което е предназначено да взаимодейства с или да попречи на нормалния ход в земните дела. Обикновено когато Библията използва тази фраза, тя се отнася за гнева на Бог, чието изливане върху земята е запазено за определен период от човешката история. Краят на предварително определен цикъл събития, който е довел до Неговия гняв.
От гореописаното можем да видим, че фразата денят на Господа е не само апокалиптична, но и пророческа. В сънища и видения, този ден е бил разкрит като световни войни, катастрофално време или земни бедствия – чуми, глад, епидемии или суша. Виж Исая 2:12, 13:6 и 9; Еремия 46:10; Амос 5:18-20; 1 Солунци 5:2; 2 Петрово 3:8 и 10; 1 Коринтяни 5:5;

Десет – Числото на небесния закон на Създателя Бог. Духовната значимост на числото включва Неговите вечни заповеди, предписания и наредби. Законът за десятъка е един от тях. Той се явява в Стария и Новия завет едновременно като десятък и като стандарт за Авраамовия закон за вяра. В хронологията на събитията, десет като десятък е институционализирано преди Христос, а не е просто следствие от спасението. В този смисъл, десет е числото на небесната икономика и нейните разнообразни елементи.

Десетата част – Десятъка.

Десетте заповеди – Законът на Бог за човечеството, който беше даден чрез Мойсей на Синайската планина, където Бог го написа с пръста Си. Виж Изход 34:28; Второзаконие 4:13 и 10:4.

Десница – Инструмент за работа, служение и духовност; дейности на служение, които изпълняват словото и волята на Бог. Виж Пръст. Виж Осия 12:10.

Десятък – А) Думата буквално означава “една десета”. Десет е число, което е символ на заповедите на божествено управление. Б) Размера на десятъка, Божия дял, който Той суверенно изисква от Неговите хора като подкрепа за Неговата икономика. Идеята, стояща зад изискването на Бог за десятъка е балансиране спрямо земната икономика. Правилно даваните десятъци имат за цел да компенсират опустошенията и властта на греха над планетата. Десятъкът е форма на защита срещу загуба, унищожение и разруха. Това е презумпцията на Божието слово в Малахия 3, където Той говори за правото на поглъщателя да влиза в дома на тези, които не дават десятък и да ги лишава от ресурсите им. Следователно даването на десятък пази дома на заветните хора на Бог, като възпира и/или удържа влиянието на греха в даден живот или земя.
Даването на десятък е особено важно за тези, с които Бог е в завет. Пример за това е Авраам, който в Битие 14:18-20 даде десятък на Мелхиседек, служител на Всемогъщия Бог. В) Според случая с Авраам, можем да видим, че даването на десятък е инстинктивно. То произлиза от дълбоко взаимоотношение, което е базирано на истински съюз между могъщия и слабия.
Погледнато в исторически аспект, десятък са давали само тези, които са спечелили триумфални победи и са успели да просперират поради своя бог. Обичаят води началото си като форма на даряване на процент от придобитото във война. Делът на бога(царя) на победителя е представлявал дължимото му, поради това, че е осигурил победата в битката. Когато десятъка е бил даван на божество (възможно е да бъде даден и на цар), той е смятан като връщане на дължимото. Човекът, който се е бил в битката и е спечелил, е смятан за изпратен от бога да възвърне това, което по право му е принадлежало. Наградата за тяхната успешна битка са били оставащите деветдесет процента от завладяното.
Бедните, робите и пленниците не са давали десятък, защото това е било въпрос на свободен избор, който е представлявал по-скоро привилегия, отколкото задължение. Бедните са можели да работят за заплата и поради това не са давали десятък, а са били облагани с данъци. Виж Амос 5:11. Този данък е бил духовен и граждански белег за това, че те са странници, депортирани в чужда земя, пленени в изгнание. Йехова промени тази традиция радикално, като им каза, че те вече са глава, а не опашка. Завета им с Него беше гаранция за снабдяването на целия народ, като всеки един трябваше да дава десятък от прираста си. Вън от този завет, само малцина са били тези, които са победители, силни и проспериращи достатъчно (или очакващи просперитет поради завет), за да могат да си позволят или да се осмелят да дават десятък.
Даването на десятък е било вид демонстрация на смелост пред бог или цар, която е произлизала от разбирането на даващия, че той принадлежи и зависи от своя бог за своята победа и просперитет. Това е било показател за това, че придобитите земни притежания са част от привилегиите за служението на техния бог. Даването на десятък е било още и лична отговорност, доброволно изпълнявана, за да осигури продължителното съществуване и просперитета на земното обиталище на бога и неговите служители. Виж Числа 18:26; Матей 23:23; Евреи 7:5-9. Интересното по отношение на десятъка е, че сумата на десятъка на дадения човек, представлява родословно наследство, което осигурява богатството на даващия и на неговото потомство.

Дианична уика – Религиозно поклонение, което величае и почита богинята с подчертано матриархален авторитет. “Дианична” е думата, която вещиците, които са основни противници на патриархалните религии, използват като притежателно за тяхното божество – богинята Диана. Това божество е идентифицирано в Библията като Ефеската Диана. Поради тази причина Дианичните уикани обикновено изключват или подчиняват мъжките божества и мъжкия авторитет и власт на женския.
Това движение отговаря на неоезическото поклонение към природата, където вещиците величаят и празнуват смяната на сезоните. Характерно е също и домогването до лична свръхестествена власт и сила, чрез езически ритуали и призоваване на демони. Уика във всичките й форми е основно феминистка религия, своеобразно връщане към отминали времена. Уика съживява поклонението на древните езически религии. Това основно са култовете към до-Ханаанската Ашера, Анат, Астарта и други богини на плодородието от различни култури, предшестващи нашето съвремие. Систематично, след всяка победа на всеки следващ крал, тези езически богини са били реформирани и преименувани, така че да паснат на ситуацията и мирогледа на настоящото общество и култура.

Дива – Богиня, за която се смята, че е паднала от небето, за да обитава сред хората в дадена област. Дива също е наричана и жената–жрица на такива божества. Поклонението към идолите им е включвало символично изпълнение, подобно на театър, където дивата е изигравала падането на божеството, неговото идване сред хората, делата му в миналото, настоящето и бъдещето за неговия народ. Такива изпълнения, също са включвали и описание на поведението, характера, отношението и начина на живот на божеството. Две групи са носили отговорността за организацията и подкрепата на този вид “драматургия” на боговете в културата на древна Гърция. Това са били хорегео и лейтургос, виж дефинициите за тях в речника. Ефеската Диана, заедно с нейните храмови жрици, особено върховните жрици, са били наричани диви.

Диви зверове – А) Представлява въплъщение на хора и нации в словото. Използването от Господ на такъв вид паралел между хора и зверове е свързано със състоянието на човечеството след греха на Адам. Виж Еклесиаст 3:18-21. Грубостта, бруталността и разрушението, които биват заложени в човечеството след падението, са характерни за зверовете, които според Създателя са сътворени с тези цели. Б) Ниските и първични неща в живота, с които се занимават човешките същества. Те живеят и се развиват в противоречие със Създателя си, стараейки се да стоят далече от Неговото пречистване и благодат, подобно на безумни животни.
Използването на паралела със зверовете, подчертава проблема на Бог с хората и тяхната склонност към разрушение и зверства. Поради това Той освобождава пророчествата Си за земята и човечеството, използвайки като символика зверовете. В различните случаи са употребявани различни зверове, които са преобраз на конкретни черти, които преобладават за дадения човек. Това е неговата същност, която той проявява в своя личен и обществен живот.

Дидактично (Поучително) пророкуване – Този аспект на пророкуване, тип профетея (от Гръцки), главно се концентрира върху поучаване и инструкции от пророческа перспектива. Откровението и предсказването са засегнати в по-малка степен, въпреки че те служат на пророческото помазание като знамения за потвърждение. Помазанието на дидактичните пророци, често е покрито и подплатено със силен писателски дар, поради което те лесно могат да функционират като писмени пророци.

Дим – А) Символ на издигащите се молитви и/или очистването на душата на покланящия се. Б) Белег за присъствието на божествен дух. В) Показател за искрена жертва. Г) Покривало на божество и начин на духовно общение с небесните създания. Виж Псалм 144:5.

Дионисий – Богът на възраждането, обновлението, виното, оргиите и плътската страст. Още бог на огъня, най-често асоцииран със сатири, изобразявани до кръста с тяло на коза, а оттам на горе с човешко. Те са имали издължени нагоре и заострени уши и носове подобни на зурли. Смятало се е, че се скитат и обитават из горските райони. Това са били развратни духове, смятани за подбудители на изнасилването. Емблемата на Дионисий е била бръшляново листо, което впоследствие станало и негов символ. Наричан още Бакхус, богът на бирата, гуляите и веселието.