Божията майка – Свързана е с постоянно натрапващия се мит за това, че боговете се раждат от жени, и създатели и създателки са източници на по-низши божества. Всяка богиня-майка в историята е смятана за източник на божествено поколение, нещо, което митологията изявява като отговор на това, какво е началото на творението и как то съществува. Възприемането на този упорит мит в светските религии, може да бъде ясно видяно от твърдението, че девицата Мария е издигната в божествен статус, поради ролята й на майка на Исус Христос. Да приемем това за вярно, означава да заявим, че земята е богиня, защото ражда плод. Това е напълно в унисон с твърдението на вещиците, окултистите, езичниците и политеистите, които вярват в съществуването и функционирането на богинята-майка в различните и форми и проявления.
Някои от най-известните исторически имена на божества, които са смятани за майки на богове или още за небесни царици са: Ищар, Анат, Инанна, Диана и Венера. Със сигурност Христос знаеше за тази упоритост (едно от еврейските значения за Мария е упорита), здраво вкоренена в религиозните вярвания и положи голямо старание, публично да предаде своята земна майка на апостол Йоан, който да се грижи за нея, като за своя родна майка, а той да и бъде като син. По този начин Господ показа, че ролята на Мария като Негова земна майка е свършила и това не означава нейното обожествяване. Виж Йоан 19:25-27.
Истината по този въпрос е подкрепена още от факта, че тя беше в горницата с другите ученици в деня на Петдесятница, когато Святия Дух дойде в Ерусалим. Тя също трябваше да бъде новородена. В допълнение към това, преди да беше отишъл още на кръста, Исус направи така, че Неговите книжници да запишат за идните поколения факта, че след като Той се роди, Мария роди още синове и дъщери. Виж Матей 13:55-56. Подобно на Анна, която след като посвети сина си на Господ, зачена и роди още деца. Също така Авраам, който след раждането на Исаак и смъртта на Сара, се ожени отново и имаше още едно семейство.
Поради политически причини и изгоди, Римската след-апостолска църква, промени ролята на Мария, от тази на земна майка на Спасителя, в подобна на езическите богини-майки, които са доминирали масово със светските религии през вековете. Виж Религии на богини, Небесната царица, Богиня-майка, Умиращият бог и Митове за сътворението.

Бойна секира – А) Емблема на божествено въоръжение, особено на Ваал. Б) Оръжията на божества като например бойната секира, са били изработвани и връчвани на жрици и жреци, при посвещаването им в служение в храма на божеството. Еремия 51:20.

Ботуши – А) Символично за приготовление относно трудна работа, задачи или път в живота. Б) Ботушите означават безопасност за краката, които могат да бъдат разглеждани като основа за движението, прогреса и силата в живота. В) Основата на живота на човек. Г) Предстояща работа, война или изкачване по стръмен склон, могат да бъдат причини за обуването на ботуши.

Брадва – В допълнение към това, че е работен инструмент, той също е символ на необратимо решение, вкарано в действие от и чрез божествена сила. Разрешение на проблем със сила. Емблема на божество. Исая 10:34; Матей 3:10.

Брак – А) Символичен образ във видения или сънища, който се отнася за завет, съюз, сътрудничество и смесено предприятие. Б) Означава интимни взаимоотношения и тайни съюзи.

Бременност – Във видения и сънища, бременността е символ на надежда, възраждане и безсмъртие. Присъствието на бременна жена във видение, означава среща с възможност и голямо обещание. В случай, че жената е здрава, обещанието ще бъде изпълнено и ефекта от него ще бъде дълготраен. Ако тя е болнава, обещанието, на което е преобраз нейната бременност има проблеми или недостатъци, като може да има проблеми, докато се изпълни или изобщо да не успее да стане. Всичко от горепосоченото е в случай, когато не става въпрос за буквално предаване на реална ситуация. Виж Откровение 12 и Бебе.

Бронз – Метал, който е символ и показател на понижаването на нещо или някой в безславно или бедствено положение. По-малка или по-низша небесна власт. Бронза представлява остаряла система за защита, преобраз на примитивното и непречистеното. Като метал, той е древен символ на мощ. Замяната на злато и сребро с бронз се е смятало за последствие от грях. В Библията бронза символизира разврата и блудството. Виж 3 Царе 14:25-27.

Бронзова змия – Медна змия, изработена от тъмен метал. Образът и е бил символ на изцелението от проклятието на греха. Идеята за нея е дошла от това, че змията е причината за всички болести, които са пряк резултат от греха в човек. Източникът на този грях е първия грешник – древния дракон, лукавата змия от Едемската градина.
Поради това, Мойсей беше инструктиран да я направи в пустинята, така че когато израелтяните гледаха към нея, да се изцеряват. Впоследствие през управлението на Цар Езекия, змията стана обект на поклонение. Символизмът на бронзовата змия е пренесен през вековете, дори и до днес, където е символ на медицинската индустрия. Още наричан нехущан на еврейски, което означава: нещо от мед. Виж 4 Царе 18:4; Числа 21:9.

Бряг, Брегова линия – Пророчески, бреговете символизират границите, пристанищата, през които завръщащи се или вражески сили (включително демонични духове) влизат в дадена територия. Всички брегови линии са били и продължават да бъдат центрове за търговия. Тъй като много от пътуванията са били правени с кораби и големи обеми от внос и износ са разчитали на тях, бреговете станали известни с бизнеса, търговията, идолопоклонството и проституцията.
Оттам идва и връзката между търговията и проституцията, написана за последните времена. Моряците, които са далеч от дома, пътувайки по моретата, се нуждаят от всякакъв вид освежаване и разтуха. Проституцията е процъфтявала около пристанищата, където ритуалните блудници са припечелвали добре за храмовете и боговете си, обслужвайки зажаднелите за секс търговци и моряци.
Жриците на Небесната царица, владетелката на земните царства или Вавилон, всички са били всъщност проститутки в бреговите публични домове. Тези домове възникнали поради търговския трафик и международната търговия, съчетани с езическите, идолопоклоннически обичаи, стоящи зад голяма част от този трафик. В Исая 47:5-7, Халдея, което е синоним за Вавилон, е наречена господарка на царствата, препратка към описанието на апокалипсиса в Откровение 18:3-23.

Буда – Основателя на Будизма като религия.

Будизъм – Основна черта на тази политеистична религия е необходимостта от непрекъснато прераждане с цел придобиване и проявяване на разбиране и мъдрост. Виж Хиндуизъм, Будизъм и Прераждане.

Будизъм – Вярване, много подобно на Хиндуизма, но различаващо се по начина на възникване. Един от основателите, Кралица Мая, майката на Сидхарта Гаутама, твърди, че е заченала своя син – Буда, в съня си. Тя твърди, че е забременяла от бял слон, който поставил детето в утробата и, преди тя да го износи и роди. Вследствие на това, детето се ражда със специални заложби и призив към аскетичен живот на мистичен учител. Обезпокоен от това, което Библията нарича заплатата на греха (или на закона на греха и смъртта) и нейните три разорителя – зарази, остаряване и смърт, младият мъж изоставил своето царско наследство.
Той станал свят човек, посветен на издирването на вселенската мъдрост, която щяла да освободи хората от тяхната ужасна участ. Оттам е бил роден и мита за Нирвана. Дълбокото търсене и дългите пътешествия възнаградили неговото издирване – Буда вярвал, че е открил отговора на живота. Той измислил нещо, което нарекъл дарма (dharma – закона на истината, която води към Нирвана) и започнал да проповядва своята нова религия. Естествено, той се нуждаел от някакво божество, което да “осветява пътя”. Тогава той се обърнал към Хиндуиския пантеон, чиито божества нарекъл покровители.
С течение на времето неговия живот на факир, го довел до място, където той постепенно приел качествата на божество, откъдето и произлезли съвременните образи на тази религия. Базирана на човешки дела, тази религия прокламира осмократен принцип на живота. Неговата цел е да научи поклонниците и последователите си на правилния начин на живот на земята. Чрез него те трябвало да избегнат трите разрушителя, които ужасявали Буда: заразата, остаряването и смъртта.
Системата на Буда духовно провъзгласява човешкото знание и интелект като пътя към просветлението и истината, която води до Нирвана. Според Буда монотонното напяване, подобно на това от йога, отваря врата за духовно общуване. То се извършва с цел да съедини звука на поклонниците с духовете на вятъра, които от своя страна да отнесат молитвите им в небето. Виж Хиндуизъм и Йога.

Буря – А) Естествен знак за духовно воюване, наближаващи неприятности и божествен тласък. Б) Символ на небесния съд и смяна на свръхестествени парадигми. Преназначаване на силите на природата и нейните изпълнителни агенции. В) Очистване, премахване и замяна на свръхестествените сили на Създателя. Това може да означава и изтриването и елиминацията им. Виж Наум 1:3 и Псалм 83:15.

Бъбреци – Филтриращите органи в организма. Духовно символизират емоционалното въздържание и вътрешен себеконтрол Гръцката дума е нефрос, което означава юзди. Това, което проверява, оседлава и контролира емоциите. Виж Откровение 2:23.

Бял облак – А) Сън и спокойна почивка. Б) Славното присъствие и проявление на Святия Дух като част от Троицата. В) Управлението и защитата на Господ. Г) Подготовка за пророчество. Д) Показател за приближаването на Всемогъщия. Виж Откровение 14:14.

Бял слон – Свещено животно в Будизма, за което се вярва, че е оплодило майка си, царица Мая в нейн сън. Слонът е бил почитан за добър късмет и просперитет. Виж Буда и Будизъм .

Бяла свиня – А) Символ на Изис. Б) Животно, което е символ на плодородието. В) Богинята майка на Хорус, Египетския бог на слънцето.

Бяло – Цвят, който е символ на триумфа, праведността, чистотата и победата в конфликт. Той говори още за святост и успех. Виж Откровение 7:9 и 19:14.