Анамелех - Вавилонски бог на небето за региона на Самария. След депортирането на израилтяните във Вавилон, Анамелех е приет като местен бог от тях. Това божество е сродник на Молох, който е бил почитан с детски жертвоприношения. Виж Молох. Амос 5:26; Деяния 7:43.

Анания – Лъжепророк, който открито конфронтира Еремия, като даде фалшиво пророчество, с което контрира словото на разорение, дадено от пророка. Йехова показа кое слово беше истинско, като порази лъжепророка, според пророчеството на Еремия. Виж Еремия 28 за подробности. Смъртта на Анания беше директен резултат от противопоставянето му на Еремия, който стоеше в истинския пророчески завет, докато всъщност Анания беше замислил и говореше бунт срещу Бог.

Анат - А) Богинята на секса при финикийците и ханаанците, чиято същност е идентична с тази на “небесната царица”. Поклонението към нея е ставало чрез разврат, голота и сексуални оргии. Нейното изображение е било винаги голо, за да демонстрира сексуалната и сила, както и за да вдъхнови и подтикне нейните поклонници към съвкупление и взаимно възпроизводство, така че земята да даде изобилен плод. Тя понякога е бъркана с Ищар и други божества от типа на “майката богиня”. Ирония е, че Анат е също и ханаанската богиня-девственица на плодородието. Еремия 44:19. Б) Покровителка на секса и войната, любовница на Ваал. Като небесна царица, тя е образа, отговарящ на Ашера и Ащорет от Стария завет. Разврата и голотата са основни белези на религията, насочена към поклонението на богинята на плодородието. 

Ангел - А) 1. Небесно (духовно същество); 2. Божествен пратеник; 3. Представител на Бог, изпратен като посланик или емисар да извърши конкретна работа в света на хората. Б) Може да бъде позициониран като териториален управник или деспот в държави и нации като тяхна духовна сила и власт. В) Еврейската дума за ангел е малак. На гръцки е агелос. Ангелите съставляват Божиите “протократични сили” на творението. Тъй като хората умират, ангелите съществуват, за да преразпределят назначения, както и да привдигат тези, които са избрани да заместят умрелите в конкретните времена на света. Бог не позволява те да бъдат елиминирани всеки път, когато хората (било то лидери или други), към които ангелите са прикрепени, умрат. Виж Протократичен.

Ангел на сънищата – Ангелско същество, за което хората от древността са вярвали, че е преносителя, чрез който техните сънища, видения и други свръхестествени феномени са се случвали. Според словото Гавриил е създание от такъв характер. Виж срещите на Даниил, Захария и Мойсей с Йехова. Ангелът на сънищата беше посредник за цялата книга Откровение. Господ Исус каза, че това беше Неговия ангел. Виж Захария 1:9, 4:4 и 6:4; Откровение 22:16.

Ангелска делегация – Свръхестествена стража или контингент от духовни същества, изпратени от Бог да подсилят и подпомогнат пророческо или друг вид служение. Делегацията представлява свръхестествените сили, които правят духовния свят да се проявява по съответния начин в материалния физически свят. Тяхната сила и право като жители на невидимите светове от творението на Бог е да свидетелстват чрез материално проявление или форма за Божието снабдяване на земята. Цялата свита се състои от духовни наблюдатели, ангели пазачи, небесния Санхедрин – състоящ се от двадесет и четирите стареи на творението, земни и небесни ангелски сили. Всичките тези представляват протократичните пазители на земята (виж следващите определения). Битие 28:12; Йоан 1:51.

Ангелска стража – Ангели, изпратени от Бог към специфична личност или организация, за да пазят, просперират и изпълняват тяхното дело. Това са святи ангели, които се противопоставят на демоните на Сатана и защитават светиите и делата им. Също така те следят за това снабдяването от духовните съкровищници на Създателя Бог да бъде изпратено към съответните хора, организации или дела. Виж Деяния 12:6-19, също Езекиил 9.

Ангелите на седемте църкви – Седемте ангела, към които бяха адресирани подробностите за Апокалипсиса, във видението на апостол Йоан. Обръщението беше към ангели, поради свръхестествената същност на Църквата и съответната й нужда от свръхестествена сила и възстановяване на земята. Ангелите, подобно на назначението на Михаил над нацията Израел, са разпределени от Господ Исус да покриват, служат и посредничат от Негова страна буквално като партньори с ранното Църковно лидерство, в неговото установяване и растеж на земята. Това е значението на Евреи 1:14.
Във всички главни събития на земята, предците ни бяха често представяни на духовните сили, които ги подкрепяха и те ги познаваха (Исус Навин 5:14-15). Когато Господ изведе Израел от Египет, Той им каза, че изпраща ангела Си пред тях да ги пази и води в присъствието Му. На базата на този вечен протокол, Господ Исус ни гарантира, че без значение от продължителността на живота на Неговите земни лидери, Църквата е винаги в пълен състав, управлявана и ръководена от седем ангела. Изход 23:23, 32:34 и Откровение 22:16 постановяват този вечен принцип, като ни показват невидимите протократични сили, които извършват Божията воля и дела на земята.
Когато Израел се отклони от това да следва заветния си Бог, този който свали Божията дисциплина върху тях, беше ангел (Съдии 2:1,4). За Бог е практика да назначи ангели към делата Си, за да подсигури успешното изпълнение на Неговата воля. Първата причина за това е, че естествената сила трябва да бъде подпомогната от свръхестествена мощ, за да извърши свръхестествени дела. Втората причина е, смъртността на човек. Господ не може да допусне делото Му да зависи от смъртни хора, затова всяка задача първо се делегира на ангел и след това се предава на човек или хора, които да я извършат на земята.
Раждането и живота на Господ Исус Христос бяха съпроводени на земята от присъствието на Неговите ангели. Същата е ситуацията и при апостолите. Ангели бяха изпратени от Господ да упълномощят и съдействат на апостолите в делата им. Напълно вероятно е ангелите, които ги освободиха от затвора и извършиха други чудни дела, да са същите, които са назначени към установяването на Църквата на Новото Творение.
Това, което е съществено за ангелите на седемте църкви, е съвпадението на седемте ангела със седемте континента на земята, които Църквата на Новото Творение трябваше да насели. Също така има съвпадение със седемте духа, седящи пред престола на Бог, които бяха изпратени по цялата земя. Пророците виждат това ясно като друго измерение от плана на Всемогъщия да примири всички земни и небесни неща със Себе Си.
Обяснението за това като делото и целта на Исус Христос, е дадено в Колосяни 1:20. На последно място можем да отбележим, че има седем ангела, които извършват финалния съд над земята, бидейки едновременно свидетели и посланици на Божия гняв. Виж Откровение 8:2,6. Виж дефинициите за Ангели и Протократичен. Дейността на седемте ангели по отношение на последните дни, започва едва след като Църквата, поверена им за закрила, е грабната от земята. Виж Откровение 7:9.

Ангелско въздействие – Области от творението, над които ангели или духовни същества, имат властта да управляват, насочват и отсъждат. Това включва огън, вода и други природни елементи, хора и техния живот, нации и държави, управници, духовни или сферични територии. Виж Изход 23:23 и 32:34, Откровение 22:16.

Анна пророчицата – Новозаветна пророчица, която потвърди детето Исус като Христос, Помазаника и обещания Месия. Виж Лука 2:36-38.

Анубис – Египетски бог на отвъдния свят и балсамирането. Божеството е било изобразявано като човек с глава на чакал, и почитано като водач към отвъдното. За подробности относно пророческото значение на това същество, виж Михей 1:8. Също чакал (виж по долу) е бил често разглеждан като дракон, за да покаже, че двете същества, въпреки физиологическите разлики, са имали еднаква демонична цел, едното на земята, другото във водата.

Апокалипсис – А) Откровение Б) Терминът, използван за събитията в последните дни, предречени за земята, според както е описано в Библията. Най-често се има предвид, страшния съд, последните дни и катаклизми от такава величина. Апостолската доктрина е наситена с откровения от този тип, което слага ударението на финализиране, транзиция и обновяване.

Апокалиптични числа – В контраст със свещени числа, апокалиптични са тези, които в Библията се отнасят за конкретно време от историята и обхващат целия спектър от пророчески събития, съдържащ се в този интервал. Апокалиптичните числа са свързани с началото на Божия съд, когато Той започва Своята програма по разнищване на творението Си, за да го замени с ново. Тези числа отмерват вградените кодове, които Бог е втъкал в творението, така че то да се покори на Неговата заповед за разпадане, в пълнотата на отреденото от Него време или чрез човешки дела, или с тези на Господ.
Виждаме ги най-често в апокалиптични писания. Тези числа са: четири, което отразява глобално влияние и въздействие; седем, да покаже, че това, което се случва, е инициирано и активирано от Господните духовни власти. Най-често използваното апокалиптично съединение, е използвано и за отмерване на седмицата. То също символизира шабата (еврейската събота) и пнеума-небесното и божественото. Шест, да покаже, че разрушението, което идва, е поради хората и падналите ангели, които са заели тяхното място на земята.
Три и половина е друго апокалиптично число, което представлява трикратно нарушен завет; между хората, между небето и земята, между дух и плът. Основано е на пълнотата на седем, като образец за завършен цикъл и духовно наложен земен период, съпоставен към непълната седмица (1/2). Десет, като апокалиптичен ключ, говори за завършеното създаване и изпълнение на човека според неговия Създател. Ето защо това е числото, избрано за десятък, за връщане обратно към Бог, числото на работата на един пръст от ръката на хората и плода от техния труд.
Дванадесет е важно календарно число в системата на творението. Има дванадесет часа в деня и дванадесет месеца в годината. Поради тази причина то отговаря на човешките власти, установени от Бог, дванадесетте племена на Израел и дванадесетте апостоли на Исус Христос. Дванадесет е два пъти числото, което Господ определи за човека, за фалшивия пророк и звяра, което означава, че техният ефект и сила са ограничени, според определеното от Създателя поле и спектър на действие за всички земни управници. Дванадесет е винаги свързано с дневните, месечните и годишни функции на творението. Месеците съставляват лунните цикли и соларните години.
Четиринадесет е друго апокалиптично число, защото то се отнася за Църквата на Новото Творение на Христос, според реда на Мелхиседек – седемте църкви под пнеума-ръководството на седемте ангела на Христос. Тази връзка е основана на базата на седемте духа пред престола на Господ и седемте континента на земята, което свързва Божиите вечни духовни сили с Неговите земни управници.
Тридесет като апокалиптично число се отнася за цял месец и възрастта, която дава право на човек да встъпи в свещеническо служение. Четиридесет като апокалиптичен код, говори за божествено пречистване чрез изпитания, с цел да направи човек, годен за Божието повишение и духовна употреба. То е удължено до четиридесет и две в Откровение, като пълната мярка на естественото и свръхестествено участие. Виж Откровение 11:12-14. Петдесет е числото на освобождението, Петдесятница; Шестдесет съответства на плътско лидерство и съветничество, което е с десет по-малко от Божието лидерство и съветници – седемдесет.
Милениум, т.е. хиляда, е равнозначно на един ден на Бог. Също така означава денят на Господ. Милениумите са мерилото за това как Бог разпределя Неговите закодирани превратни точки в историята, така че да съвпадат с конкретните времеви цикли и зони на земята. Хиляда е десет пъти по сто процента божествена заповед към човека, и пълната мярка на десятъка от момента на създаването до безкрая на вечността.
Всяко едно от предходните числа, свързано с хиляда, дава смисъл за вечността и световно значение в контекста с денят на Господ. Исус ще царува на земята за един божествен ден – хиляда години. Сатана ще бъде окован за хиляда години. Двамата свидетели от Откровение 11:3 ще проповядват и пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни, което са три години и половина, преди да бъдат убити и оставени на улицата като жертва за празнуване. Храмът на Бог ще бъде осквернен за четиридесет и два месеца, което е точното време, през което свидетелите ще пророкуват – три години и половина или хиляда двеста и шестдесет дни. Това число символизира денят на Бог, изчислен на базата на Неговата слънчева година, както и плътската управа, властваща в Неговия храм през този период.
За да завършат значимостта на апокалиптичните числа, три групи от по седем ангела ще излеят съд на земята. Има седем печата, седем тръби, седем бокала и три пъти горко, за да се извърши този съд на земята. Седемте тръби на седемте ангела се отнасят за тяхното проповядване, което звучи като глас на тръба. Всичките тези неща са закодирани в творението и са назначени към ангели за изпълнение, което не е зависимо от човечеството или това кой умира или живее на земята. Като пример виж Откровение 9:14-15. Пророческата употреба на тези духовни подробности е очевидна.
Необходимо е осъзнаване и разбиране от страна на пророците за тези кодировки, които мобилизират невидимите сили на Господ, за да извършат Неговата воля на земята. Когато пророците имат такова разбиране, тяхното пророкуване ще бъде в хармония с дейностите, които Господ е предопределил от и във вечността. Те също трябва да наблегнат на това, на което и Исус Христос наблегна по  време на своето пророческо служение тук на земята, че това което е предопределено и закодирано в творението, ще бъде изпълнено, без значение от човешки животи, планове, усилия или грандиозни разписания и прогнози.

Апокалиптично пророчество – Пророчество, което се отнася за последните дни. То определя това, което Бог е планирал за края на човешката ера, предстоящото царуване на Исус Христос и Божият финален съд. Освен в книгата Откровение, проповедите на нашия Господ бяха пълни с апокалиптични пророчества за последните дни. Всъщност когато Той предаде видението за апокалипсиса на апостол Йоан, това беше просто разширена версия на Неговите проповеди, които са записани в четирите евангелия. Освен това преди Христос, Еремия, Исая, Езекиил, Даниил и Захария бяха някои от големите фигури, чиито предсказания съдържат в голяма част апокалиптични пророчества.

Аполон – Наричан богът-гадател, син на Зевс, почитан като бог на светлината. Вярвало се е, че той е източника и дарителя на светлината. Брат на Артемида, Аполон е бил почитан под много форми през вековете, като дори е бил призоваван на сватбите, за да благослови съюза на младоженците със сила и плодовитост. Аполон е брат-близнак на Диана, считан за убиеца на дракони и е вдъхновението стоящо зад празненствата на Делфийските оракули. Най-вече е считан за бог на изкуплението и пророчеството, което обяснява неговата връзка с Делфийските оракули.

Аполион – Същото като Авадон. Виж Откровение 9:11.

Апостол – Специално изпратен посланик на Господ Исус Христос. Бог е дал на апостолите суверенна власт и статус. Също е делегирал сферични началства и власти, над които те да владеят. Апостолите са Христовите стратосферични войни и губернатори на земята. Виж Деяния и писмата на апостолите в Новия завет.

Апостолите – Начинът, по който са наричани дванадесетте ученици на Христос, издигнати в апостолския офис от Него, по време на Неговото земно служение. Техните имена са Симон Петър, Андрей, Йоан, Яков, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Симон Зилот, Юда, брат му Яков Алфеев и Юда Искариотски. Техният еврейски еквивалент от древността се е наричал Шалиах. Това са били емисари на храма, пратени да обикалят и да събират десятъците и даренията на разпръснатия еврейски народ, както и да разпространяват поучения от храма. Матей 10:1-5.

Апостолски – Свързан с апостол или отнасящ се за апостол.

Апостолски съвет – Представен в книгата Деяния, като управляваща еклесиална група, на която Господ Исус е дал духовна и управленческа власт над Новозаветната Църква. Деяния 2:41.

Апостолско воюване – Поради спецификата на апостола като стратосферичен служител, влиянието от неговата дейност се усеща най-вече в духовните места. Неговата агресия е концентрирана и насочена предимно към небесната област. Павел увещаваше Тимотей да воюва с пророчествата, които беше получил, като използваната тук гръцка дума е стратея, което означава апостолско воюване. Виж 2 Коринтяни 10:4; 1 Тимотей 1:18.

Апостолско лидерство – Като основа на Църквата, апостолското лидерство е крайъгълния камък на новозаветната жизнеспособност. Откровението, размишлението и образованието са важни ключове за апостолското развитие, като се набляга много на развитието. Поучението чрез въпроси и отговори за духа и вярата (катехизис), както и еклесиалната организация са едни от първите задачи на апостолския лидер. Запазването на организацията чрез подготовка и поставяне на правилните хора на правилни места е от съществено значение. Произход, история и древни институции са твърдо свързани със съответните апостолски поучения от конкретното време.
Апостолите са тези, които предизвикват хората към постоянен растеж, да развиват себе си във вярата и да се издигнат над обикновеното светско ежедневие, за да служат на Бог на Неговото ниво. Апостолите са строители. Те са изобретателни, отворени за иновации, тласкащи непрестанно напред. Апостолите проповядват и установяват божествен ред, поклонението към Бог и свещенослужението на хората към техния Цар. Техният ум е фокусиран към вечността, като те желаят да свалят Христовата вечност тук на земята и да живеят в нея всеки ден. Като велики губернатори, управлението им не се ограничава просто до рутинно поддържане на Църквата, но се простира отвъд това като управление на част от Царството.
Апостолските водачи са интелигентни, организирани и информирани. Обучението и поучението са важни за тях, така че те да трансформират хората, от това което се случва с тях на кръста, към това, за което Бог ги е направил и призовал да бъдат във вечността. Тяхното интимно взаимоотношение с възкресения Христос ги прави убедителни водачи, ревностни работници, които пламенно освобождават Божията истина и демонстрират с авторитет и сила, славата на идващото Царство.

Апостолско потвърждение – Чудеса и знамения. 1 Коринтяни 12:12; Деяния 4:30, 5:13 и 16:20; Римляни 15:18; Евреи 2:4.

Апостолско-пророческо сътрудничество – Споразумение и съгласие на апостоли и пророци, назначени към едно начинание, да се обединят и да си сътрудничат, така че да доведат пълнотата на Божията сила, личност и мъдрост в постигането на общата им цел. Такова сътрудничество обикновено се развива от предшестващо разпознаване от страна на пророка и свързване с апостола, на когото той или тя (пророчицата) е свидетелствал. Всъщност тези предвестяващи пророци представят и въвеждат апостолите, към които техните мантии от Бог са изпратени, за да могат да проправят пътя им. От Авраам, пророкът който проправи път за Мойсей шалиаха (старозаветен прототип на апостола), до Йоан Кръстител, който беше изпратен да оповести и проправи път за Исус Месията, този метод на действие е установен в Словото. В новозаветния модел, след като Филип евангелизира дадена територия, апостолите и пророците отидоха, за да поучават и наставляват новоповярвалите в пълнотата на Божията истина. Първоначалното групиране от двойка апостоли, е било променено с цел формиране и изпращане на по-ефективен екип, а именно този на апостола и пророка. Предпоставката за това начинание е разгледана в Деяния 8:13. Виж Сътрудничество и Шалиах.

Апостолско управление – Това е духовна и свръхестествена хегемония (господство), установена и поддържана от Създателя Бог и Христос. То функционира като сферична власт, надзиравана от апостолските ангели на Христовата църква. Тези ангели направляват Христовите апостоли в тяхното управление на Църквата. Виж в книгата Откровение, ангелите на седемте църкви на Господ Исус Христос. В областта на духа, където вечните неща преобладават и доминират, се спазват правилата и границите на областно управление и господство. Библията ни казва, че Господ побеждава чрез Неговите мощни принцове. Друг термин за апостолско управление, можем да видим в Галатяни 6:16. Това е тази сфера от новозаветното творение, която наричаме канон. Също виж отношението на Павел за неговата апостолска област (сфера), друг начин да се изрази канон и управление в 2 Коринтяни 10.

Аптекар – Който се занимава с миризми и билки. Този, който приготвя благоуханни смеси за свята употреба като маслото за помазване. В днешно време – фармацевт. Виж още Фармакея. Изход 30:25, 35 и 37:29; Еклесиаст 10:1. Също 1 Летописи 9:30 и Езекиил 24:10.

Ариел – Божий лъв или лъвица. Символично име за Ерусалим. Лъвски.

Ариес – Произнасяно още и Арес. Това е гръцкия бог на войната и кръвопролитието, наричан още Марс. Ареопагът на Марс е хълм, посветен на него. Деяния 17:22.

Арка – Полуовална форма (овален свод), която е символ на превъзходството и съвършенството, излизането извън границите на земното към небесното . Йов 22:14; Амос 9:6.

Арктурус – Най-яркото тяло (звезда) от групата на Малката мечка. Използвано също и като събирателно за цялото съзвездие.

Армагедон – Името на финалната битка между силите на доброто и злото, между Бог и дявола. Времето на тази битка е след хилядата години управление и царуване на Господ Исус Христос и повторното населяване на земята с духа и силите на Сатана, заедно с неговите човешки служители. Откровение 16:16.

Артемида – А) Гръцката богиня на природата, войната и ловуването. Също почитана като богиня на светлината и нощта. Съответно приета и за богиня на луната (подобно на римската Диана, изобразявана с лък и стрела, поради предполагаемата и военна мощ). В ролята си на богиня на луната, тя е управлявала нощта, така че винаги да бъде срещуположна на Аполо, владетеля на деня, според вярванията на техните поклонници.
Артемида е богиня на природата, почитана чрез животни, които са били специално прибавени към поклонението на млади момичета. В древността поклонението към нея е изисквало кърваво пребиване до смърт на млади момчета, вързани за нейния олтар в Ефес. Тя е била Азиатско божество, свещениците, на което са били евнуси. В по-старите религии, Артемида заменя статуса си на девственица с този на многогърдата богиня-майка.
На нея са приписвани заслугите за зачеването, безопасността и здравето при раждането на деца. Поклонението към Диана е същото като към Артемида и Астарта, копие на поклонението на древните амазонки. Те са били преобладаващо лесбийско общество и култура, които са изхвърляли новородените деца от мъжки пол. Брутално са малтретирали тези, които не са могли да се върнат в селата на бащите си. Както във всички древни религии, които преди са били отхвърляни просто като митология, знанието за ритуалите на това божество и начина на поклонение към него позволява на пророците да разпознаят проявленията им в модерното общество. Обикновено то се поднася под формата на ефектни забавления или възвишена духовна форма на знание и учение. Виж Диана, Небесна царица и Венера.

Артемида от Ефес (Диана) – Гръцка богиня на девствеността, сексуалното блаженство при новобрачните, женска младост и детеродство. В древността тя е изисквала човешки жертвоприношения, особено боя с пръчки до смърт на малки момчета. Азиатската богиня със свещеници-евнуси, която се изобразява като многогърдата богиня-майка на зачатието. Като Ащорет, тя отново ни връща към амазонките и техния начин на поклонение.

Арфа – Инструмент на небесна музика, идваща от божествени хорове.

Архангел – Терминът, използван за главните ангели на Божието творение. Библията нарича архангели Михаил и Гавриил. Други с този ранг освен тях, няма упоменати. 1 Солунци 4:16 и Юда 9.

Арх(архи) – Гръцки префикс, обозначаващ най-висок ранг в политически или военен аспект. Лука 20:1 и 20:20.

Архистратег – А) Генерал, главнокомандващ над всички военачалници. Б) Титла, с която е наречен Архангел Михаил.

Архонт(Властелин) – А) Пръв по ранг и власт. Б) Думата архонт идва от древното предание, че земята е управлявана свръхестествено от седем властващи началства. Вярвало се е, че над всяко едно от тези началства, стои като надзор един от седемте архангела. Названието за тези духовни началства е архонт, откъдето идва и сборното название– седемте архонта на творението. На базата на това древно предание, са били приети и земни архонти като вид институция. В) Архонт също се свързва с ранга на ангелите, отговорни за закрилата и защитата на тези сфери от човешкото съществуване, които отговарят на поверените им земни съответствия. Виж Юда 6. Г) Ангелите, които оставиха първичната си служба, бяха ангелски началства, отговарящи за конкретни сфери от Божието творение. Д) Духовно, терминът се прилага за седемте управляващи сили на творението. Христос, като вечният Архонт е показан в Откровение 1:5. Е) Политически управник, властващ над другите като върховен принц. Ж) Член на специален съвет, високопоставени служители в древна Гърция. Виж Лука 18:18. Имащите този ранг, са служили като управници и главни магистрати.
Архонтите в древен Рим са служили и като върховни жреци освен длъжността им на управители, тъй като са били участници в святите церемонии на съответната Римска провинция. Донасяли са информация на царя, като са упражнявали власт от негово име, особено когато страната се намирала между монархии. Лука 11:15, показва идентично приложение сред духовните началства на творението. Също Йоан 12:31 и 16:11.

Архонти на Сътворението – Седемте архангела, назначени за управници над творението на Всемогъщия. Те съвпадат със седемте континента на планетата и са изражение на седемте духа, седящи пред престола на Бог. Те също подкрепят ангелите на седемте църкви на Господ Исус Христос.

Аса – Цар на Израел от девети век преди Христа, които детронирал баба си, която беше издигнала олтар на идол в земята. За справки 3 Царе 15:13. Мощен цар на реформация, който се е борил, за да върне Израел към истинското поклонение към Яхве. Името Аса означава:“лекар, изцерител”.

Асад - Акад в съвременния език. Един от градовете, съграден от могъщия ловец Нимрод, от времето на Стария завет. За справки, виж дефиницията за Акад и Нимрод.

Асирия – А) Древна Сирия, наричана още Ашур, родина и местообитание за древните семити и митаняни. Б) Голям център на древното поклонение към Ищар и родината на печално известния град Ниневия, към който пророк Йона беше пратен. В) В духовно отношение Асирия е символ и преобраз на насилие и тирания, подбуждани от вражески заплахи. Показателно за наближаващ плен и опресия. Виж Битие 10:11-14.

Астарта – Ханаанска богиня, почитана също и в някои Арабски области като богиня на плодородието. Идентифицира се с планетата Венера, като нейна емблема, която впоследствие става част от самата и същност. Това божество е същото като Вавилонската Ищар, Диана и Артемида. В Рас Шамра, тя е известна като Ащарту. В исторически план се появява на различни места под различни имена. Астарта е почитана като богиня-майка и небесна царица. Навсякъде, където има движение и подбуждане на божества от женски характер(богини), духът отговорен за него е на това божество.