Аарон – Брат на Мойсей, когото Йехова определи да бъде пророк на Мойсей. Името Аарон означава “носител на светлина”. Изход 4:14.

Аароново свещенство – Точното наименование на свещениците, които служиха на олтара в eврейската религия според Стария завет, имащи изключителната привилегия да докосват святите предмети в храма на Йехова и да разполагат с тях. Свещениците са отговаряли за всички приноси и жертви, като има ясна граница между тях и Левитите, които са били техни служители.

Абидос - Свят храм на Озирис, а също и неговия гроб. Мястото, където са погребани много от фараоните.

Абракадабра - А-Бра-Ка-Дабра всъщност са първите букви от древната финикийска азбука. Събрани заедно, буквите съставят името на демон на заразите и болестите. Думата е използвана в миналото от заклинателите, за да декларират “нека нещото да бъде разрушено”. Думата е заимствана от техните съвременни последователи, в смисъл “да стане”, когато правят нещо да произлезе от нищо, което всъщност е още един опит за магическо призоваване. Други източници определят основното значение на думата като “проклятие”.

Абсу - Халдейски духовен термин, означаващ пространство.

Абук - Първата жена, според народа на пигмеите. Нейната емблема като жена-богиня, е била малката змия.

Авадон – В книгата Откровение, това име се отнася за Сатана, носителят на смъртта и погубителят на изгубените. Той е инструмента за съд на Бог и задачата му е да премахне всички невярващи от земята - съществува, за да погубва и разрушава. Божият съд на смърт и разруха се изпълнява чрез него. Най-много тази дума е употребена в книгата Йов. Йов 26:6, 28:22, 31:12; Псалм 88:11; Притчи 15:11, 27:20; Откровение 9:11.

Преди Създателят Бог да даде откровение относно истинската същност на това духовно създание, древните култове са виждали Авадон като положително, даващо мъдрост божество. Името Авадон е било използвано като название на яма или пещера, в която последователи на мистични религиозни учения се влизали, за да се срещнат с божествата, на които ще служат. Това преживяване е разглеждано като ритуално въвеждане в тайнствата на учението, където “божеството” дава откровения на последователите си. Търсещите духовно просветление чрез този ритуал, са приемали билки, предизвикващи халюцинации. Състоянието на транс им позволявало да почувстват присъствието на невидима сила, която им давала духовно наставление.
Често това наставление е било под формата на ужасяващи и кървави видения. По този мъчителен начин, кандидат-служителят на бога или богинята, се е запознавал с духовните сили, стоящи зад конкретното божество.

Терминът ад се свързва с Авадон, поради болезнената и ужасяваща среща със свръхестественото по време на това посвещение. Тези срещи са част от процеса, при който падат всякакви пречки и задръжки в човешкия ум, така че той да се издигне до ума на божеството. Господ Исус Христос подчертаваше точно това относно ада, когато обясняваше как хората трябва да се подготвят за живота в отвъдното. Той описа съдбата, очакваща тези, които отхвърлят милостта и изкуплението от Неговия Отец за сметка на това да робуват на греха, на Сатана и неговите демони. Господ дори подчерта, че ада всъщност е създаден за дявола и за неговите ангели, но впоследствие измяната на Адам отвори ада и за хората. Последователите на мистичните учения и религии по онова време, които са минавали през посвещението Авадон, без съмнение са виждали паралела между техните преживявания в пещерите и това, което Исус говореше. Една от главните цели на Господ, когато поучаваше за ада, беше да направи най-точно описание, което да бъде адекватно на преживяванията на хората в религиозните общества по онова време. Той искаше тези хора да разберат, че поробването на плътта в името на извратено благочестиви, лицемерно свещенически или други подобни причини, е нищо в сравнение с това, което очаква тялото и душата на обречените през вечността в ада. За справки Матей 25:41.

Като Създател съвместно с Най-Великия Бог, Исус несъмнено знаеше, какви бяха мотивите на Отец, както и факторите, които изискваха създаването на място като ада – затворът за вечността. Неговата мисия като Спасител, беше да избави хората от вечна присъда в ада, тъй като Отец от самото начало не го е предвидил за тях. Случката в Матей 25, разкри Авадон и неговата измама, като показа основната характеристика на Сатана - баща на лъжата. Покварената лъжа, която дяволът беше прокарал относно същността на Авадон, е просто хитро изработена измама. По такъв начин Сатана си осигурява поданици за своето царство на мрака, над които ще владее за вечността като принц на тъмнината. Темата е засегната в Исая 28:11-19 (сравнете с Битие 3:22) и Езекиил 28:11-19. Следователно, когато апостол Йоан, чу името Авадон, споменато по време на видението за апокалипсиса, той много добре знаеше за кого му говори Исус. В откровение 9:11 се казва: “И имаха над себе си цар – ангела на бездната, който на еврейски се нарича Авадон, а на гръцки името му е Аполион”.

Йоан беше поучаван директно от Исус. Поради същността на неговата подготовка, той много добре разбираше кой и какво е всъщност създанието Авадон, както и първоначалната цел, с която е било създадено от Бог. Йоан беше наясно с лукавата стратегия, чрез която дяволът подмамва свободната воля на хората, изкушавайки ги да направят ада своя избор за вечността. Това знание в апостол Йоан, вдъхнови неговото тълкование на видението за бездната. За справки – дефиницията на Ад.

Авакум – Един от малките пророци от халдейския период, който е функционирал приблизително между 655 и 600 година преди Христа, при царете Манасия или Йодай. Той дава свобода на обърканото си словоизлияние пред Бог относно Неговото декларирано разрушение за хората Му. Неговото многословие свършва с това, че Авакум отива да търси убежище в своето пророческо място на страж, където да чуе отговора на Бог. Това, че той направи така, казва много за природата и условията за пророческата свобода на действие и толерантност от страна на Бог.

Излиянията на Авакум можеха да бъдат строго съдени и може би наистина щяха да бъдат, ако някой друг изискваше отговори по такъв начин от Бог. Поради това, че пророците са всъщност устата на Бог, объркването и скърбенето на Авакум, е съвсем възможно да отразява това на Бог. Въпреки всичко, той постъпи разумно, като се върна на мястото си на страж в своята пророческа кула. Заставането му в тази позиция, с цел да чуе от Бог, показва разбирането на Авакум за неговите ограничения пред Бог. С почит и внимание, пророкът демонстрира разбирането си за приемливо поведение пред Господ, дори и под стреса на такива тежки пророчества.

Авва – А) Древна арамейска дума, означаваща баща. Б) Използвана от Спасителя като обръщение към Неговия Баща - Създателя Бог. В) Записана, за да можем да разбираме взаимоотношението, което християните имат със Създателя Бог, според откровението, което са получили чрез Неговия Син, Исус Христос, при новорождението и изпълването със Святия Дух. Марк 14:36; Римляни 8:14; Галатяни 4:6.

Авгур – Буквално “птицегадател”. Предсказване и гадаене чрез знамения (предполагаем глас, който говори на жреците от обекти, животински или човешки вътрешности/черва и природни явления). Законова институция в древен Рим, авгурството е било извършвано от член или група членове от специфично обучени жреци в Рим. Чрез авгурство те са разкривали бъдещето и са се допитвали до Аполо като бог на пророчеството.
Авгурите са били опитни в тълкуването на нощни видения и често са били прикрепяни към генерали, които придружавали по времето на военни походи. Те са били винаги на разположение, за да дадат съвета на боговете за конкретна военна операция или стратегия. Техните предсказания са включвали гадаене на базата на изучаването на дадени обекти и предположения на основата на очевидно знаменателни предчувствия. Авгурството е вид чародейство, което е действало в служебните места и позиции в Римския съд, палатите и храмовете. Разликата между авгурите и официалните пророци е била в това, че авгурите винаги са имали нужда от дадени окултни предмети, за да получат откровение.
От друга страна, пророците на Дагон са били известни с това, че са били обладавани от духовете на посланията им. Много от тези състояния са били предизвикани по химичен път, така че пророкът да влезе в транс и див екстаз, за да може да освободи словото на божеството. В нормални условия, за тези пророци не е имало необходимост да търсят слово чрез обекти, въпреки че много от тях са използвали магьосничество или друг вид магически елементи, за да получат знание. Виж Левит 19:26; Второзаконие 18:10; 4 Царе 21:6; 2 Летописи 33:6; Езекиил 21:21.

Авгурство – Вид чародейство, което предрича наближаващи събития, като извлича знаменията си от полета на птиците или поведението на животните. Предсказанията на авгурството се основават на ежедневни ситуации, които се случват по необичаен начин и оттам се приемат за знамения и поличби. Древен Рим е имал специална каста от жреци, посветена на авгурството. Тя е трябвало да следи и информира държавата, правителството, военните и обществото за предстоящото бъдеще и успехи в различни начинания.
Думата авгурство идва от “полета на птиците”. Вярвало се е, че полета и поведението на птиците при конкретни обстоятелства, безмълвно са отразявали насоката и волята на невидимите богове, за които се е смятало, че направляват и определят пътя и полета на птиците. Това поверие е довело впоследствие до убеждението, че божеството или неговия дух е обитавал в избрани птици.

Авдия – Един от Малките пророци, който е бил в активно служение в интервала между 852-841 преди Христос. Обадия е бил изпратен да се занимае с враждата между едомците, които бяха наследниците на Исав и израелтяните, наследници на брат му Яков. Конфликтът бушуваше и беше подхранван поради непрекъснатото напомняне и предъвкване на Якововата кражба на първородството от неговия брат-близнак. И двете страни използваха тази история от миналото си като гориво за непрекъсващата вражда помежду им. Обадия е написал най-късата книга от Стария завет, като времето, по което е служил е преди Еремия.

Авел - Вторият син на Адам и Ева. Роден след тяхното прегрешение към Бог, когато са вън от Едемската градина, Авел е убит от по-големия си брат поради ревност. Авел имаше духовно разбиране относно правилната жертва, отредена от Господ за греха на баща му. По-големият брат, Каин, презря покорството на брат си и го уби, след като Бог отказа да приеме приноса му от плодовете на земята. Днес ние разбираме това като поклонение към природата, където създаденото се почита вместо Създателя.

Кръвта на Авел шокира цялото творение на Бог. Като резултат Господ наказа Каин, изпращайки го в изгнание. Неговата смърт бе записана като мъченическа. Името на Авел като модел за подражание от времето на Едемската градина, е единственото отбелязано в Божията хроника на вярващи. За справки – Евреи 11.

Името Авел се среща дванадесет пъти в Библията. Два от тях са в евангелията, където Господ Исус говори за Авел. Святият Дух ни го припомня в Евреи, също два пъти. За справки погледнете Матей 23:35; Лука 11:51; Евреи 11:4 и 12:24. От това става ясно, че Господ намира Авел за праведен и го вижда като жертва в тази ситуация. Останалите бяха маркирани и спомняни в Божиите хроники за техния живот само като престъпници. Книгата Евреи ни открива, че единствено Авел наследи вечен живот. Земното заточение и изгнание на другите – Адам, Ева и Каин – показва тяхното вечно отхвърляне от присъствието на Бог. Да бъдеш включен или изтрит от Божиите земни хроники, означава да бъдеш записан или зачеркнат от Неговите книги, което води до вечен живот с Него, или до лишаване от присъствието Му за вечността. В Битие 5:3 нито едно от двете деца на непокорното семейство не е отбелязано. Името на Адам е споменато и след него раждането на сина му Сет, което дава началото на богоугодни хора. Мойсей е наясно с това, колко е важна Божията книга на вечността, което се вижда от Изход 32:32-33. В допълнение към това, вижте Откровение 3:5,8 и 17:8. Друг случай, който подкрепя тази теза е този на Витсавее. Когато се проследява родословието на Христос, тя е описана просто като “жената на Урия” – Евангелие на Матей 1:6.

Авен – Нищо, прах, руини. Библейската дума, използвана основно за руини. Виж Бет Авен.

Авеста – Свещените писания на религията Зороастрианизъм

Авраам - А) Емигрант от Ур Халдейски, южен Вавилон, който поради завета с Всемогъщия Бог, чрез Исак и Яков стана баща на нацията Израел. Б) Вторият пророк на Йехова. В) Името му означава “баща на множествата”.

За справки към всичките определения – Битие; 4 Царе 13:23; Неемия 9:7; Матей 1:1; Йоан 8:39; Галатяни 3:8-9; Римляни 4:20.

Авраамовото лоно - Терминът, който Господ Исус употреби в Лука 16:22-33 за временния рай, който се намираше в ада. Това бе мястото, където тези, които отговаряха на стандартите на Стария завет за “Авраамово потомство”, бяха държани, докато Господ не отвори път за вечно изкупление. Новорождението, което позволяваше на починалите, напускайки този свят да идат направо при Бог, все още не беше достъпно. Исусовото дело на кръста направи достъпен за тях вечния рай, който е всъщност живот в присъствието на Господ Бог. Това е работата, която Исус извърши по време на тридневния Си престой в ада. 1 Петрово 3:20; Матей 27:52-53.

Автократ – A) Този, който има пълно самоуправление, неограничен монарх, тиранин. Б) Негативен термин, който може да се приложи към безскрупулни апостоли. В) Ровоам е един от многото автократи в Библията.

Автопророкуване – Практика на Новозаветната църква, основана на погрешното вярване, че всеки, който е познал Святия Дух и е кръстен в Него, може да си самопророкува и не се нуждае никога от пророк. Като под пророк тук се има предвид този, който стои в официалната, недостъпна за всеки длъжност, в офиса на пророка. Проблемът на Господ с това вярване е изявен от пророк Еремия, който казва в 17:9 – “Сърцето е измамно повече от всичко” и следователно не може да бъде познато от своя притежател. Еремия 10:23 дава още светлина по въпроса, като ни казва, че не е за човека да оправя сам стъпките си. Господ проектира Христовото тяло да функционира като Негово, тоест да има взаимозависимост между всичките му части, която да осигури изпълнение в пълнота на подкрепа, служение и поддръжка за всички, които са зависими от това.
Това, което хората чуват директно и точно от Святия Дух, е словото на Господ за техния личен живот. Това не е изненадващо, след като тези, предаващи се на самопророкуване, са стриктно насочени в чуването на слово от Бог за лични и често егоистични причини. В светлината на тези обстоятелства 1 Солунци 5:21 ни увещава да изпитваме всички неща. Това изискване за “изпитването на всичко” е невъзможно да се спази при автопророчествата. 2 Коринтяни 13:5 е в съгласие с това поучение, като там се казва да изпитваме себе си, дали сме във вярата на Господ Исус Христос. Библията ясно казва, че има много гласове в света – свят, който е пълен с много лъжепророци и ежедневно се появяват нови. Ето защо е опасно за човек да уповава само на своя си дух за чуване от Господ, когато няма в себе си пророчески дух. Това е особено вярно в случая, когато Господ каза, че е много лесно за официалните пророци да последват своя си дух и да пророкуват суетни видения и въображения. Колко повече това е вярно за тези, които никога не искат да бъдат разочаровани.
Хората търсят пророците на Бог, когато те наистина искат да чуят и да разберат Божия ум и сърце по отношение на тяхната ситуация. Хората, които не приемат тази важна институция на откровение (пророческата), за сметка на техните собствени мнения и заключения, всъщност търсят собствения си съвет под прикритието на духовно откровение. Виж Езекиил 14:1-12. Реакцията и отношението на Бог към пророците на Израел, които пророкуваха от собствените си сърца и дух е описана в Езекиил 13:1-9. Той осъди тяхното автопророкуване, защото те не следваха Святия Му Дух, но според собствените си разбирания говориха, като смятаха, че носят словото на Господ.
Когато Бог осъди тези пророци и тяхното лъжливо пророкуване, Той ни показа къде е проблема с такъв вид действия. Освен че ги сравни с лисици (образно за измамници, лъжци и разрушители), Господ описа тяхното отрицателно влияние. Според обвинението на Бог, в Езекиил 13:5 е ясно посочено, че пророците, които говореха според собствения си дух и сърце: “ Не се изкачиха в проломите и не издигнаха ограда около Израилевия дом”. Те не се погрижиха за пробивите в защитните стени на земята. Не бяха издигнали защитната преграда и стена на държавата си, което се отнасяше за Божията свръхестествена стена на закрила. Виж Йов 1:10.
Суетни видения, лъжливи чародейства, очаквани пророчества и непотвърдено от Бог слово, което няма никаква надежда да се изпълни, са обвиненията на Бог срещу тези посланици. Те оглавяват опозиция срещу Бог и застават срещу Него като противници. Езекиил 13:9 описва тяхното наказание; те незабавно са изгонени от общото събрание на Бог. След като отиват в изгнание, имената на обречените пророци са изличени от книгата на Божиите заветни хора.
На последно място, тези пророци се отстраняват и им се забранява да влязат отново в земята на Божия народ. Тяхното небесно обвинение е обявено еднозначно – те са съблазнили хората на Бог с мир, когато не им е бил отреден мир. Израел беше съгрешил, те се бяха отвърнали от Йехова, за да служат на езически божества. Лъжливите пророчества, както научаваме от Езекиил 13:13, запалват стратосферична война, която се проявява чрез опустошително време и разрушителни градушки, показателни за Божия съд срещу греха, идолопоклонството и чародейското пророкуване. Бог изпраща този съд, за да разруши земята, като възмездие за нейното отстъпничество и отказ от Неговото царуване.

Агав - Новозаветен пророк, които пророкува световен глад и каза на апостол Павел, че ще бъде арестуван в Ерусалим. Името Агав означава “скакалец”. Виж Деяния 11:28 и 21:10.

Агей – Първият от пророците след изгнанието по време на царуването на Дарий около 520 година преди Христа, Агей е имал относително кратка пророческа дейност. Смята се, че е бил доста възрастен, когато е влязъл в служение към Господ. Като пророк с манталитет на свещеник, той е бил изпратен да вдъхновява хората на Бог, докато те са възстановявали храма в Ерусалим и да подпомогне възвръщането на Святата Земя на израелтяните. Неговите пророчества завършват със силно окуражаване, защото първоначалните опити за покорство към Божията заповед, бяха посрещнати от силна съпротива на силите, окупирали тази земя.

Тогава хората реагираха, изоставяйки задачата и обърнаха своето внимание към себе си и към личните си цели, които бяха да строят домовете си и да гледат семействата си, а бяха стигнали само до основата на Божия дом. Агей ги смъмри за тяхното безделие и страх, като ги подкани да се заемат отново със строежа и този път да го завършат докрай. Неговото служение беше паралелно с това на Захария, много по-млад пророк, с който като пророчески екип те надзираваха, вдъхновяваха и пророкуваха завършването на този проект за период от четири години.

Завършването е било около 516 година преди Христа. Служението на Агей също така даде начало на възстановяването на монархията в Ерусалим с Зоровавел. Пророкът подчертава връзката между възстановяването на храма и правилното поклонение на хората, приемливите ритуали и съответстващия на тях просперитет.

Агне – Невинна, чиста и безгрешна жертва, определена като приемлива за омилостивяване на божество. Агнетата са били най-честите животински жертви в древността, избирани поради тяхната абсолютна зависимост и покорство към пастирите си. Това най-ясно се вижда в характерното за тях нямо покорство при заколването им. Невинността на младостта е направила от агнето ефективна, чиста и безгрешна жертва.
Агнетата са били постоянно използвани в ежегодните пролетни жертви. Изборът на животно и времето за жертва са били подбирани поради съвпадението с две важни събития. Първото е била възрастовата граница на агнето за жертване. Според възрастта им, веднъж след като са прясно отбити от майките си, те вече са били годни да бъдат принасяни в жертва. След като са били току-що отбити от мляко и често пъти преди да минат на друга храна, агнетата са били смятани за достатъчно чисти да участват в предвоенните жертвени ритуали. Вторият важен фактор е бил времето на тяхното отбиване, което често е съвпадало с пролетта, времето когато царете отивали на война, което е било ежегодния царски военен поход.
Древните царе са отивали на война през лятото (2 Царе 11:1) и за да подсигурят успеха си, те са принасяли жертви на боговете си през това време на годината. Органите на заколеното агне са били използвани като начин за предвиждане на изхода на предстоящата битка, както и стратегии за нея. Богът на Израел, нареди на народа Си веднага да изгаря органите като принос към Него, тъй като техните знамения идваха от Всезнаещия, Всевиждащия и Всемогъщия Бог на цялата Земя, Господ Саваот. За езическите царе, изследването на органите и вътрешностите на мъртвото животно им е било показател за това дали планираните от тях походи ще бъдат успешни.
Предпочитан орган за предсказване е бил черния дроб на агнето. Виж Дроб. Примитивните окултисти са вярвали, че вътрешната направа на дроба е наподобявала малък човек, който им е казвал тайните на бъдещето. Виж 4 Царе 3:11 за подробности по отношение на ежегодните военни походи на царете. Поради това, че дробовете са смятани като знамения за възстановяване и конфронтация, жертвите са били правени винаги по това време. Още от дълбока древност агнетата имат статут на предпочитана жертва в повечето религии.
Умалителният термин на Създателя за Неговия Син Исус Христос, е Агнето на Бог, поради Неговото покорство да бъде божествена жертва за изкуплението на човечеството. Създателят Бог като Цар тръгваше на война срещу силите на мрака, които щяха да бъдат изгонени от тяхната дълга позиция на власт. За тази цел Бог снабди за Себе Си жертва за война, която жертва да бъде последна и абсолютна. Единствената жертва, достойна за Бог на боговете, беше Бог равен на Него. Поради това Неговия Син беше единственото същество, достатъчно безгрешно, което да превъзхожда агнето, заколено в Едемската градина след прегрешението на Адам.
Агнетата като жертви са предвидени в Стария завет. Всичките ежегодни ритуали на Израел са изисквали жертви на агнета. При празника на безквасните хлябове е трябвало да бъдат жертвани седем мъжки агнета(овни), точно по време на порастването им на рога. Това е била необходимата възрастова граница за навлизането им в териториални конфликти. Числа 28:11 до 29:36 дава инструкции за това агнетата да бъдат жертвани ежегодно в началото на всеки месец заедно с другите месни жертви. Интересно е да отбележим, че в този пасаж от словото, жертването на агнета е свързано с десятъка. На последно място, седемте агнета, принасяни ежегодно на празника на безквасните хлябове, съвпадат със седемте духа, стоящи пред престола на Бог и оттам със седемте църкви, които произлязоха от любовта и предаването на Христос.
Една десета от ястието (жито или брашно) е трябвало да бъде смесена със святото миро и принесена на Бог. По този начин допълнително е подчертана връзката между десятъка и Църквата на Христос. Всяка година седем агнета е трябвало да бъдат жертвани по установения начин, което ни показва не само, че Христос е жертвеното Агне, но отразява и Църквата като Негово седмократно увеличение и потомство. Вижте връзката, която е красиво описана в Числа 28:26-29: “Също и в деня на първите плодове, когато принасяте нов хлебен принос на Господ, през празника на седмиците, да имате свято събрание и да не вършите никаква обичайна работа. И за благоухание на Господ да принасяте всеизгаряне две телета, един овен и седем едногодишни мъжки агнета. А хлебния им принос да бъде от чисто брашно, смесено с дървено масло,... и по една десета за всяко от седемте агнета”.
В този пасаж от Словото се явява същото приложение за първите плодове към Новозаветната църква. Очевидно повтарящата се жертва на седемте агнета е била предвестник не само на разпятието на Христос, но и на първите плодове от Неговата жертва. За пълна картина, прочети дефиницията на числото осем. Христос плюс седемте агнета прави осем, както и Давид беше осмия син, от който започна новия ден за Израел, като монархическа нация на Бог. Това съвпада и с Битие 2:7, деня след първия Шабат, когато Бог сътвори човека от пръстта на земята и му даде да владее над нея. По същия начин Христос е Царят на света чрез седемте църкви, покриващи земното кълбо. Те от своя страна са подкрепяни от седемте духа от престола на Бог, които са изпратени в света. Виж Михей 5:5 за подобни връзки. Виж дефиницията на Святи числа в Библията, Седем и за Седемте Духа на Господ.

Ад – Названието на ужасното място във вечността, в което са определени да идат обречените хора и ангели, отхвърлили Бог като свой Създател и Господар. Второзаконие 32:22, разкрива това място като отдушник за пламтящия гняв на Бог, който да не разруши земята преди времето й. Библията учи, че ада е дълбок и има различни нива (споменава се до дъното на ада), както и че е подвластен и уязвим пред своя Създател – Бог.
Адът е достъпен само чрез смъртта и само душата може да влезе там. Има пазач и ангели, които ескортират и отвеждат обречените души дотам. В съседство с ада е Авадон, скитащият се разрушител, чиято единствена цел е да мами и съблазнява хората, така че те да идат в ада. Христос каза, че това място е огнено, където отиват обречените и проклетите от Бог. Място, което Създателя по принцип е приготвил за дявола и неговите ангели. Виж Матей 25:41. Исая 14:9 също е в съгласие с това описание.

Еврейската дума за това място е шеол. Според всички пасажи от Словото, ада е за боклука, гнева и разрушението на Бог. Адът е приел гореописаните в очакване на падението на дявола и използването на свободната воля на човечеството, с която много отхвърлят Божието изкупление от греха.

Адад - А) Наричан още и Хадад, което е и името на асирийския бог на дъжда. Б) Другото му име е Римон, като и двете са използвани в съюз – Адад-Римон, според Захария 12:11.

Адрамелех - А) Създание от ада, с много висок демоничен ранг. Б) Този демон е наричан, съветника на Сатана и е източник на женкарския дух, изпратен от ада и работещ при мъжете като пожелание и похот. В) Адрамелех е древно вавилонско божество, на което се приписва силата, караща жените да се сношават с животни, както и да се принасят човешки жертвоприношения. За справки виж Зоофилия. Г) Месопотамски вариант на сирийския бог Хадад, почитан с човешки жертвоприношения. Окончанието “мелех” означава цар. Бог на сефаруимците според 4 Царе 17:31.

Азария – Пророк, чието име означава “помощ от Яхве”.

Азия – Великден, място за главния или арх.

Айда Ведо – Змията, жена на Дамбала, върховния бог на вуду религията, който също е змия. В Хаити е позната като змия на дъгата, еквивалент на гръцката Ирис. Айда Ведо се присъединява към Дамбала в управлението и господството над водите, реките и изворите. Почитана е като помощник-сътворител, участващ в творението.

Айон - Името на финикийска богиня на отминаващото време и живот. Също е известна, като майката-богиня на древна Турция. Съвременната форма на тази дума е еон и се използва за означаване на векове и ери.

Акад - Един от вавилонските градове, построен от Нимрод. Дъщерен град от Вавилонската група – Ерех, Акад и Халне в земята Сенаар – шумерската люлка на древните цивилизации. Акадиа, друго име за същия град е разклонение (издънка) на Шумерия, древния град, които е известен с въвеждането на образованието, астрономията, астрологията и медицината. От тях идва знанието, което по-късно Вавилон доразвива и в последствие е предавано до днешни времена. От Акадиа идват аморейците, които владееха земите, по времето, когато Всемогъщият повика Аврам. Битие 10:10.

Акадийски – Означава език, а също и хора от древния град-област Акад, които се появяват след падането на шумерите. Библейски – Акад.

Акан - Богът на виното в културата на маите

Акациево дърво - А) Думата означава “под покрова на богинята Саосис”. Б) Дървото е било боготворено като място, където са се раждали богове и богини. В) Наричано е дърво на божиите деца Г) Акациевото дърво е било символ на живота след смъртта при египтяните. Почитано е от тях като магическо дърво за изцеление.

Активиране - А) Това, което се случва, когато пророческото слово се изпълнява. Б) Средствата и ресурсите, които пророците използват, за да отключат и задвижат неразвити или латентни дарби и заложби в човека. Също и стартирането на определени природни процеси. В) Начинът, по който пророците дават живот и проявление във физическия свят, на словото на Бог. Виж Пророческо мобилизиране. Езекиил 37:4;Яков 5:17-18; Еремия 23.

Активиращи пророчества - Действието на пророческата мантия, което служи като движеща сила за пророческите думи и дела. Този термин характеризира допълнителните ресурси, сила и мъдрост, дадени на пророка от Бог, за да може Неговия служител да задвижи изпълнението на словото Му. Само тези, опитни и калени в практиката пророци, които имат разбиране за иначе неуловимите и тайни подробности от офиса на пророка, както и за властта на този кабинет, могат успешно да изпълняват този прерогатив (изключително право) на мантията. Виж Ездра 5:1.

Алла - Еврейска дума за пророческото дело и работа по предаването и освобождаването на тези, които са предопределени за конкретно, издигнато място в Бог. Специфично използвана в Осия 12:13 и Езекиил 13:5.

Аллах - Богът на мюсюлманите. Божество, съществувало още в миналото, преди учредяването на мюсюлманската религия, на което са служели трите му дъщери-богини. Те са били наричани дъщерите на Аллах и са били почитани с присъщите за отминалите времена езически скверни ритуали. Всъщност символът на Аллах – полумесеца, е бил символ на няколко богини от древността.

Алегория - Начин на изразяване чрез преобрази, използван на публични места, за да обобщи и илюстрира общоприети истини за хората. Терминът е полезен при тълкуване на пророчески послания, имащи символичен характер. Алегорията на апостол Павел, която той направи с Агар и Сара като двете майки на Авраамовото потомство в Галатяни 4:24-31, е един библейски пример за това.

Амазонка - Жена от нация на жени-войни, възхвалявани от древна Гърция за техните бойни умения и сила. Името буквално означава “безгърдите”. Амазонките убивали мъжките си деца, за да поддържат тяхното феминистко общество и тренирали техните дъщери да воюват. Виж Артемида (Дияна).

Аметист - Камък на сънищата, свързан тясно с пророческото. Цветът му – пурпурен (кървавочервен), е цветът на епископа и апостола. В древността аметиста е считан за камък на здравомислието и трезвеността, поради това е логично, че го виждаме като дванадесетия камък в основата на Новия Ерусалим, според Откровение 21:20. Интересното е, че в Старият Завет, върху нагръдника на първосвещеника, аметистът е бил на третата редица камъни, като е бил девети по ред. След делото на Христос, той се издигна до позицията на дванадесети камък, най-високия етаж от Новото Творение на Бог. Промяната на неговата позиция свидетелства, че здравомислието и трезвеността е връхната точка на Новото Творение.
Аметистът, камъкът на здравомислието, още е наричан камък на сънищата, в смисъл на пророчески сънища и видения. Свещеническия, апостолски и епископски камък показва целта на тези служения – да изчистят объркани и еретични доктрини в Църквата. Виж Трезвеност.

Амон Ра – Върховен египетски бог на слънцето.

Аморейци – Едно от десетте древни племена, което Авраам, патриархът на Израел, трябваше да изгони от земите му, чрез потомството си. Аморейците са били сложна смесица от две древни вавилонски племена – шумерите (жители на древен Сенаар), които са се смесили с акадианците (от библейския Акад). Като краен резултат от това смесване, бил могъщият Вавилон, където е имало поклонение към ред божества, което впоследствие проникна в Израел, след като те завзеха обещаната земя.
Племето на Дан беше погълнато от тях и накрая изгуби своето място в Божието вечно наследство, според Откровение 7. Израел така и не успя да забрави аморейското влияние и обичаи. От всички ханаански племена, аморейското поклонение включваше най-широкия пантеон от божества за тогавашното време. Множеството езически божества, разпространени в тогавашния свят, са почти изцяло заимствани от аморейските ритуали и обичаи. Тяхното поклонение е оформило ритуалите на всички други религиозни системи по онова време, както и за много векове напред. Неизбежно то е било заимствано под една или друга форма и прилагано от следващи нации и световни сили.
В добавка на поклонението към природата, аморейското идолопоклонство е включвало астрология, човешки жертвоприношения, обожествяването на животни и ритуални оргии. Тяхното поклонение, беше изявено по времето на Езавел, Еровоам и известния с позорна слава Манасия.
Днес ние можем да видим възобновяването на това поклонение в религията Ню Ейдж, която разпространява широкия спектър от ритуали и вярвания, които процъфтяваха по време на древните аморейци. Справки за Манасия : 4 Царе 21. Виж Мари. Библейските евейци и амаличани са всъщност част от аморейците. Виж Битие 34:21 и 48:22; Числа 14:45. Също народът на Санир от Второзаконие 3:9. Хълмовете на Юда, преди да бъдат завладени от Израел, са били наричани Планината на аморейците.

Амос - Най-старата пророческа книга от Стария завет. Амос е бил пророк от Северен Израел, активен във времето около 750г. преди Христа, за кратък период от приблизително 10г. За него се твърди, че дава началото на редица пророци от 8-ми век преди Христа. Името Амос означава “този, който носи товара(бремето)”. Той идва от Юда, където е бил говедар, когато Господ го призовава да влезе в служение. Като един напълно трениран от Господ пророк, който не беше част от признатите лидери по онова време, Амос беше призован и изпратен да убеди неговите сънародници да се покаят и така да предотвратят бедствието, което Господ се канеше да изпрати за техните престъпления. Той беше обучен да освобождава пророческо слово, като използва земеделски преобрази. Неговите послания са били посрещнати с неодобрение и гонение, поради призива за покаяние, предвещаните бедствия, изобличаването на хедонистичните разточителства в нацията, от царя до подчинените, и дори до обикновените хора. Амос е служил по същото време с Осия, Михей, Исая и Йона, посочен като малък пророк.

Амулети - Гравирани предмети, често от метал и злато, носени от хората, като се е смятало, че те придават на притежателя си божествена сила, чрез която могат да бъдат променяни съдби и събития. В днешно време носенето на амулети се практикува от уиканите (езическа политеистична религия, свързана с магии и почит към майката земя) и Ню Ейдж последователите, заимствали и възобновили древни религии и ритуали. Те са съживили тези практики и обичаи, търсейки власт, известност и просперитет. Тази информация е полезна за израсналите пророци, когато трябва да разпознаят окултно проникване в църквата, също и в разясняването на заблудени християни корените на произхода на съвременните мании и фетиши. Силата, която се е вярвало, че амулета съдържа, била извличана чрез ритуали и медитация, в която йога е заемала централно място. За подробности, виж дефиницията за Йога.