Скиния – А) Названието на земното обиталище на Бог. Значимостта на скинията може да бъде разбрана най-добре от дните на излизането на Израел от Египет. Тогава те срещнаха Господ Бог Йехова в пустинята и започнаха да живеят като Негов народ. В духовен смисъл, скинията е преобраз на човешкото тяло, в което живеят Святия Дух, собствения на човека дух и неговата душа. Б) Друга дума за скиния е шатра, като тя също е синоним на плътта. Виж Изход 25:9; Левит 3:13; Евреи 8:2.

Скиптър – Стълб. Жезълът и пръчката на царствеността. Символ и отличителен белег на царската власт, демонстриран чрез емблемата, която стои на върха му. Показател за творческа сила и продуктивна власт. Орнаментите на върха на скиптъра са символи на божествената сила, пред която носителят на скиптъра се прекланя. Скиптърът е атрибут, които демонстрира духовна власт, орлово превъзходство, а още и безсмъртие. Той също е преобраз на мъдростта и проницателността, която притежава владеещия скиптъра.

Скиптър на лидерство – Скиптър, който е даден на всички лидери, като знак за тяхната управническа власт. В някои случаи той представлява закривен жезъл, подобен на този на църковния епископ.

Скопен – Слаб, женствен.

Скорпион – А) Жило. Подчинен агент на змията, която от своя страна, стои под дракона, като йерархия. Скорпионът е символ на пронизващия, който дебне и изучава жертвите си отдалече, преди да атакува. Б) Потайна атака или нападение, което нанася щети от засада чрез коварство, клопки и капани. Най-често това е признак за действие чрез окулт, спиритизъм и магьосничество. Скорпионът е преобраз на свръхестествен наблюдател, разузнавач на тъмнината, който търси да ужили, съблазни или прелъсти жертвата за каузата на дракона. Подобно на насекомото, това е агент на мрака, който иска да прободе повърхността и да инжектира дълбоко своята отрова. В) Интригант и клюкар, който причинява разцепление и поставя клопки, за да впримчи жертвите си, като ги подведе към грях и ако се поддадат, да ги поведе към отстъпничество. Виж Откровение 9:10.

Скрито (завоалирано) слово – В смисъл на гатанки и притчи. Псалм 49:4 и 78:2 и Притчи 1:6 отнасят значението на тази фраза отвъд смисъла на притча и гатанка. Разширяването на дефиницията включва аналозите, енигматичното, намеците и загатванията. За пророците, способността да разбират и тълкуват забулено духовно послание и език, е от ключово значение, тъй като Бог използва тази форма на комуникация най-често. В книгата на Даниил, първа и втора глава, се казва за пророка, че Бог му беше дал знание и способности за неговото служение. Даниил стана най-известен точно с тълкуванията на сънища(главния източник на скритото слово), разрешаването на загадки и обяснението на енигматични видения и тайни на Божието царство. Използването на този дар от страна на вавилонските царе, донесе благословение за царството на Бог, в областта, където Даниил живееше и служеше.
Даниил 5:12 ни помага да разберем целта на Бог за тези дарби: “Защото превъзходен дух и знание, разум, тълкуване на сънища, изясняване на гатанки(скрито слово) и разрешаване на трудности (енигми) се намираха в този Даниил.” Според този текст, употребата на загадки и завоалирани думи се използва с цел разрешаването на трудности и получаване на откровение и знание. Това е и причината, поради която Бог е включил тези способности като част от пророческата мантия.

Скъпоценен камък (1) – А) Естествен камък, който символизира в пророчески аспект човешкото поклонение. Б) Обект, който е преобраз на основата и мъдростта по откровение. Скъпоценните камъни са били символ на духовни сили, които са били от голяма свещена значимост за хората от древността. Те са използвали такива камъни, за да получават духовна информация от невидимия свят. Били са смятани още като обекти за освещаване, които притежават силите на творението, осветляването и откровението.
Притежателите на скъпоценните камъни са вярвали, че те са източник на живот и негов пазител. Олтарите направени с такива камъни са символизирали издръжливост, неизменчивост и единство. Камъните още са били и подарявани като знак за покровителство и/или завет с небесна сила, която е издигала притежателя им до едно по-високо духовно ниво на съществуване. Те също така са били търсени поради предполагаемите им оракулни свойства. Пророци, гледачи и други агенти на свръхестественото са носели непрекъснато някакъв вид скъпоценни камъни. Специфичният им блясък и отразяване на светлината са чертите, поради които получават репутацията си като проводник на пророческа комуникация. Поради изброените дотук причини, хората са вярвали, че скъпоценните камъни са давали на притежателите си специални сили на прозрение, разбиране на чужди мисли и откровение от съдебен и наказателен характер.
Думата за камък на Гръцки е псепос. Освен в Новия завет тя е употребена на две места в Библията. В тези случаи, става въпрос за даване на гласност и вот на един, който е в управническа позиция. Употребата на камъка за теглене на жребии и/или преброяване на гласове е предало силата му на предмет за вот, отсъждане и решения. Според различни исторически източници, камъкът също така е бил използван и за проверяване, издирване и разнообразни духовни приложения, в които той се е употребявал в качеството си на обект на поклонение. Виж Деяния 26:10, където апостол Павел употребява думата. Господ Исус Христос използва същата дума в Откровение 2:17, за да опише подаръка, който ще даде на тези от Пергамската църква, които устоят до края. Наградата е камък с име, изписано на него.
В случая не става въпрос просто за някаква украса или скъпоценност. Камъкът, за който Христос говори, е служил за откровение, съд и управление. Този камък е идентификатор за характера, ранга и властта на притежателя му. В качеството си на вечен обект, камъкът който Христос подарява на верните Си, е вид удостояване с Неговото знание, прозрение, разбиране и откровение. Той отразява силата на преносителя си да управлява, както и неговите привилегии, свързани с вечния божествен призив, даден на човека от Спасителя, чрез тази награда. Изписани с живо мастило на този камък са делата, за които отговаря и е годен притежателя на камъка, както и дълбочината на неговата връзка с Господ.
Освен гореизброените предимства, които псепос камъкът носи за своя притежател, той също така придава необичайни преимущества в мощната Господна сфера на съществуване. Камъкът представлява заетостта на притежателя си в Божието царство и уникалната ниша, към която дадения човек е назначен в съответствие с неговите способности. Вродената сила на вечните камъни, които ще бъдат раздадени от Спасителя, има за цел да подмлади и обнови притежателите на камъните.
Внимателното изучаване на условията, при които Пергамската църква ще получи наградата си, хвърля светлина и обяснява предпоставките за този подарък. Триумфалната победа на светиите, показва защо този камък ще бъде носен като трофей и ще служи като вечно възпоменание за тяхната победа. Написаното на камъка ще свети с неугасващата сила на тяхното съществуване и призива на притежателя си. Наградата на Пергамската църква дава на притежателите си вечното право на глас за съд и пророчество, вечна младост и божествени привилегии поради тяхната възвишена позиция в Царството на Христос. В книгата на пророк Захария 3:9 се казва, че Исус – Камъкът за препъване, на който има седем очи, беше положен чрез делото на първосвещеника Исус. Седемте очи са синоним на седемте Божии духа, стоящи пред Неговия престол.

Скъпоценен камък (2) – Тези камъни са били и продължават да бъдат използвани като асоциация на добродетели и потенциал. И в миналото, и сега, скъпоценните камъни имат специално място в света на хората. Особено внимание се е обръщало на тях в религиозните церемонии. Според различните цветове на камъните, на тях са били приписвани различни духовни сили. Например кристалът се смята за камък на мъдростта. Диамантите са почитани като богатство и издръжливост. Перлите също са символ на мъдростта. Разликата между перлата и кристала идва оттам, че кристалът представлява окултна или мистична мъдрост, докато перлата е практичната чиста мъдрост, която се е отнасяла пряко към ежедневието на човека.

Смарагдът е камък, за който се смята, че говори за просперитет и изобилие в почти всяка област от човешкия живот. Яспис е камъкът на радостта и приятелството. И диамантът, и смарагдът, когато са заедно с нефрит, означават чистота и царско потекло. Сапфирът заедно с перла означава вярност и преданост. Берил е камъкът на младостта. Кристалът и цирконът означават мъдрост.
Аметист е камъкът на трезвеността и изцелението, известен също и като камък на сънищата. Библията говори за живи камъни, защото те са въплъщение на светлината, духовния живот и способности. Книгата Откровение казва, че има група вярващи, които получават нови камъчета с техните нови имена на тях.

Скъпоценни камъни – Виж по-горе Скъпоценен камък.

Скъпоценности – Виж Скъпоценни камъни.

Слава – Термин за очевидното присъствие, придружаваща сила и ослепителен блясък, които се проявяват при появата на божество или божествен дух. Присъствието на Господ Бог, Неговият Син или Святия Дух. Славата е нещо много повече от бляскав изглед. Тя също е свидетел и потвърждение за благоволение и благодат от Бог. Тя е знак за Неговото одобрение и приемане на жертвите, даровете и хваление от събранието на Неговите поклонници. Еврейската дума за слава е кабод или кавод. Гръцката дума е докса, откъдето идва и термина доксология.
В добавка към ярката светлина, славата включва в себе си чест, престиж, сила и благословение. Според всички дефиниции на слава, нейната цел е да направи и постанови дадена личност, като “тежка категория” в духовно отношение. Присъствието на Божията слава води до автоматично увеличаване и прираст във всяка една област, защото земното богатство и просперитет се коренят в духовния свят. Славата е автоматично депозиране на помазанието. Виж Помазание.

Слово – Вокална комуникация, вербално послание, звуково проявление на божествена сила и присъствие.

Словото на Бог – Святата Библия. Господ Исус Христос.

Слово на знание – Фраза, която описва една от деветте дарби на Святия Дух, споменати в 1 Коринтяни 12:8. В случая става въпрос за информация или знание, което човек получава свръхестествено от Духа на Бог. Този вид проявление обикновено представлява кратко изречение или дори една дума, която дава информация на човека, според която той да действа, когато е употребяван от Бог за някакво служение. Терминът може да бъде разбиран като излагане на факт, който става достояние на даден човек, защото това е начина, по който информацията се появява в сърцето му.
Факти по отношение на нечие здраве, състояние, духовно отношение или поведение са някои от типичните начини на проявление на този дар. В повечето случаи словото на знание не изисква някакво явно действие от получателя му, освен да бъде даден изговор на самите думи. Словото на знание не винаги влиза в категорията на откровение или предсказване на бъдещето. Това са два аспекта на проявление, които стандартно са един вид запазена марка на пророческото помазание и проявление.

Слово на мъдрост – Подобно на словото на знание, този вид комуникация от Святия Дух дава допълнителни подробности и информация, които имат по-практическа насоченост. Обикновено словото на мъдрост е свързано със специфични обстоятелства, през които слушащият преминава в момента или му предстоят. Този дар дава отговори, които водят към мъдро и разумно поведение от страна на човека, който получава съвета. Словото на мъдрост подчертава начина на действие и не се фокусира толкова върху какво става или не става. То също така дава подробности относно ситуации, по отношение кога и как точно да се постъпи.
Словото на мъдрост може да допълва или разширява дадено пророчество чрез практически съвет за приложение, но въпреки това не е задължително да има предсказателен характер, освен ако изпълнението му не зависи от конкретно бъдещо действие. В случаите, когато този аспект присъства, това е, защото посланието е свързано с пророчество, което разкрива фокуса на Божия съвет или насока за реципиента на посланието.

Служение – Посветено на Господ служение, в отговор на Неговия Божествен призив.

Служител – Длъжностно лице в земя, правителство, църква, държава или религия.

Служителска дейност – Делата, думите, процесите и духовната активация, снабдявани чрез служителите на евангелието на Исус Христос към живота на вярващия, за победоносно християнство.

Служителска манипулация – Термин, използван за да опише тактиката на “тежката ръка на властта” на дадено служение, където подвластните му хора се чувстват опресирани, онеправдани и използвани от него. Обвинения от такова естество трябва да бъдат много внимателно и старателно изследвани и проверявани. Хората, от които идват свидетелства или обвинения в манипулация, също така трябва да бъдат внимателно разпитвани, с цел откриването на скрити мотиви. Виж Учителска манипулация и Манипулация.

Служителски – Това, което се отнася и е свързано със служение.

Случайност – Начинът на обяснение и вяра, според която събития и случки се случват от само себе си. Случайността игнорира всеки логически план или съзнателно организиране на творението, нашия свят и неговите жители. Коренът на латинската дума идва от значението на “случвам се, съвпадам с ритъм”. Смисълът на това е, че животът има пулс, който ако се остави непрекъснат, ще доведе до случване на неща, определени според някакъв невидим ред или закон. Оттам и фразата “да става, каквото ще”. Думата случайност опитва да обясни вярата в това, че нещата от живота се случват от само себе си. Случайността се обявява против всичко това, което бе направено при сътворението, смятайки че съществуването на Създателя като Личност е неуместно и нелогично.
Невидими събития са освобождавани чрез силите и принципа на причина – резултат, което е просто вид дърпане на лост, който отваря вратата за изливане на земята на това, което е било подготвено за подходящия момент. Според тази теория, суверенната намеса или подобни вярвания, се смятат за фиктивни, нелогични и без тежест и влияние върху човешкия живот.

Слънце – А) Обект на поклонение от древни времена до сега. Б) В миналото това е бил символа на египетските фараони. В) Слънцето още е било използвано и от други езически култури за символ на боговете им. Г) Синоним на сътворителна енергия и силата на живота. Д) Град Он в Египет и Хелиополис в Гърция са известни като градове, посветени на поклонението към слънцето. Е) Известни божества, които са идентифицирани със слънцето, са Ваал, Син, Тот, Молох, Хорус, Феникс и Хадад. Ж) Великият бог на слънцето в Средния изток е Шамаш. Още от миналото слънцето е използвано основно като символ на боговете, а луната е била преобраз главно на богините. Виж Второзаконие 4:19. В пророчески контекст слънцето може да бъде образ на това, което е обществено, очевидно, ярко; това, което бива открито на дневна светлина. Виж 1 Коринтяни 3:13.

Слънчеви и лунни богове и богини – Това са божества, които са често срещани в различните митологии. В миналото се е вярвало, че определени небесни тела отговарят на съответни божества, като древния свят е бил наситен с поклонение към тях. През определени епохи тези богове са изчезвали, само за да се появят отново под друго име или форма в различни култове и религии. Слънчевите божества са предимно с египетски произход, тъй като водят началото си от този народ. Това са богове на деня, тъй като това е времето, през което се вижда слънцето. Освен в Египет, те са почитани и в някои други религии, които също водят началото си от Египетския пантеон. Лунните божества са свързани с луната и властват над нощта. С малки изключения лунните божества са от женски пол, а слънчевите са от мъжки. Виж Шумерия и Ислям.

Слънчево поклонение – Популяризирано от финикийците и египтяните. То представлява една от формите на астрално поклонение, черпещо вдъхновение от суеверията на древния свят. Води началото си от вярването, че небесните божества и особено тези, които са свързани със слънцето, като Хорус и Феникс, заслужават специална почит в замяна на тяхното благоволение и благословение на земеделието. Виж Езекиил 8:16.

Смарагд (Изумруд) – Зелен скъпоценен камък (англ. емералд), който пророчески символизира царското, вечността и е преобраз на просперитета в почти всяка ера от човешкото съществуване. Виж Изход 28:1-17; Езекиил 28:13; Откровение 21:19.

Смарагдово зелено – Цвят според камъка, на който е наименуван. Символизира християнската вяра и Триединството. Смарагдовото зелено говори още за Божествено откровение. Езическият свят е свързвал зеленото с водата и плодородието. В днешно време, някои виждат този цвят като символично за болести и завист, според оттенъка на цвета, видян във видението или съня. Виж същите пасажи от Библията, описани в Смарагд.

Смачкани гроздове – Божият гняв. Виното е преобраз на духа. Виж Откровение 14:18.

Смърт (Естествена) – Въпросът за смъртта продължава да стои в умовете на болшинството хора в света. Това са обикновените средностатистически хора или такива, които са избегнали смъртта на косъм, озадачени философи и учени, всички тези размишляват за нея още от времето, когато Кайн уби Авел. Защо умират хората и как умират? Векове наред учени и книжници са търсили отговор за тези два въпроса, само за да стигнат до трети – какво се случва след смъртта на човек? За отговора на този въпрос виж Живот след смъртта.
Естествената смърт е директно последствие от духовната смърт, дори да отнеме години, за да се предаде физическото тяло на състоянието на смърт в човешкия дух. Умирането тогава е всъщност напълно спиране на физическото тяло, поради напускането или изгубването на своята жива сила – духа. Виж Яков 2:26. Въпреки че Адам не бе сътворен с вечен живот (в смисъла на живота, който Исус Христос донесе на земята и остави Своята църква като форма на новорождението), Адам все пак имаше безсмъртен живот, такъв който продължава да ражда живот и да живее без прекъсване (смърт).
Падението в Едемската градина промени всичко това и остави Адам и поколението му да съществуват само в сферата на естествения живот, този на душата и тялото, разделени от духа, който първоначално Бог вложи в човека. Резултатът от това беше, че човечеството в изглед и поведение заприлича повече на животински вид, отколкото на божествен и изгуби способността си за директен контакт със Създателя си. Самоличността на човечеството се свърза с тази на животните, над които човек първоначално беше господар. В очите на Бог, славния Му вид се превърна в малко по-горен от този на зверовете. Виж Даниил 7-8, където Бог сравнява човешките царе и царства с дивите зверове. Виж също Еклесиаст 3:18 и участта на Навуходоносор в Даниил 4.
Всичко това се случи поради смъртта на човешкия дух, когато Сатана, дегизиран като змията, измами Адам и чрез неговото непокорство доби власт над него и зарази спермата му. Това така катастрофално промени славното тяло на Адам, че той изживя остатъка от живота си като една бледа сянка и подобие на първоначалния си образ. Светлината на славния живот на Създателя, за която апостол Йоан писа в евангелието си:” в Него беше живот и животът беше светлината на хората”, беше перманентно угасена. Виж Йоан 1:4 и 10. Адам и неговото потомство останаха само с естествения живот и в ноздрите им беше диханието и живота на света, вървящи вече по една мъртва планета, под господството на дявола. След като безсмъртният дух на Създателя беше заменен от естествения живот, хората почнаха да уповават на силата на същите мъртви духове, които Бог захвърли на земята заедно с Луцифер, изгонвайки ги от небето и от вечността. Виж Откровение 12:12
Човешкият дух, вече мъртъв за Създателя си, започна свое собствено отделено съществуване в земния свят. Разликата е в това, че силата, чрез която той живее и получава живот(енергия) за душата и тялото си, е тази на мрака. Това е смисъла на предупреждението на Христос в Матей 6:23, когато предупреди хората да внимават за светлината, която е в тях, че тя може да бъде по естество тъмнина.
Според Исая 57:16, Бог създаде духовете, за да захранват и осветяват творенията Му. В Йов 32:8, Елиу говори за това нещо, преди да коригира отрицателните твърдения на Йов по отношение на неговото божествено изпитание. В Йоан 6:63 Исус открива, че дъха на създанието дава и снабдява живота му. 2 Коринтяни 3:6 и 1 Коринтяни 15:44-45 потвърждават това и добавят, че духовното тяло може да бъде дадено само от Христос, а душевното тяло е наследник на Адам. Виж 1 Коринтяни 15:20-22, което категорично обяснява защо всички хора, които искат да се наслаждават на Божия вечен живот, трябва да бъдат новородени. За повече яснота по въпроса виж Йоан 1:12-13.
Хората умират от естествена смърт, защото тя живее във физическото им тяло. Смъртта е сила със самостоятелно управление и собствени правила и закони. Виж Йов 21:32 и 30:23; Откровение 6:8 и 20:13-14. В 1 Коринтяни 15:54-56 пише, че жилото на смъртта е греха, тоест отклоняването от закона на живота на Създателя и от Неговия стандарт за съществуване. Хората умират не само поради мъртвите си духове, но и защото целия им свят е пълен със смърт. Всичко, което е около тях, е заразено, така че това, което не влезе в човека, за да го разруши, ще произлезе от човека като разрушаваща сила. Затова хората остаряват, нараняват се, разболяват се и накрая умират. Това е причината, която принуждава хората да се избиват взаимно. От момента на зачеване, смъртта вече работи в хората, изразходвайки техните естествени запаси от живот, за да ги убие (освен ако не и бъде нанесен смъртоносен удар, който да освободи целия ресурс за живот наведнъж). Когато Исус каза, че е дошъл, за да имаме живот и да го имаме в изобилие, Той имаше предвид точно това, защото беше необходимо да бъде даден нов духовен живот (сила и източник), който да възстанови и зареди, ежедневно изчезващия човешки дух и живот, чийто край беше смъртта.

Смърт (Духовна) – “Далеч от Бог да стори зло и Всемогъщия никак няма да извърши беззаконие. Защото Той въздава на човека според делото му и прави всеки да намери според пътя си. Наистина Бог няма да извърши беззаконие, нито Всемогъщият ще изкриви съджат или изглежда да Му се покланят. Тяхното състояние на духовна смърт продължава безпрепятствено до момента на смъртта им. В това си състояние хората са подвластни на мандата на греха и смъртта, на чиито закони те са служили със животите си. Това е причината, поради която никоя от Христовите сили и власти не може да ги изкупи и спаси на земята, от тяхната пагубна участ, тъй като те нямат легалното право да го направят. Виж Юда 1:9. Изпадналата човешка воля е взела решението за това кой ще получи душата при смъртта на човека. Това решение е било подпечатано от избора да се задържи стария адамова. Кой земята Му е поверил и наредил е цялата вселена? Ако Той обърне сърцето Си само към Себе Си и в Себе Си оттегли Своя Дух и Своето дихание, тогава всички създания заедно ще издъхнат и човекът ще се върне в пръстта” – Йов 33:10-15. Много малко пасажи в Словото дават толкова точна дефиниция за духовната смърт и за смъртта изобщо, както този откъс от Йов. Толкова просто е обяснено, че е изкушаващо за някои да го отхвърлят, като прекалено елементарно и плитко. Всъщност точно това е, което Библията ни учи относно смъртта.
Духовете умират поради греха, който е проводник за заразите, болестите, отчаянието, страданието и кулминацията на всички тях – смъртта. Духовната смърт отваря вратата за естествената смърт, единственият начин, по който хората могат да напуснат физическия свят. Всички гореизброени резултати от греха, са изпълнители на Божия съд и гняв. Това, че болшинството от тях са духовни състояния показва, че грехът въздейства на човека в много по-голяма дълбочина, отколкото няколко външно забележими признака. Грехът не само стига до духа на човек и неговия морал, но той влияе на взаимоотношенията му с другите хора и стига чак до небесните духовни области, където Бог и Неговите власти обитават.
Грехът е духовна сила, която работи в естествения, физически свят, причина за смъртта, която отвежда хората към тяхната съдба за вечността. В качеството си на Божия регулиращ фактор за човешкото поведение и алтернатива на Божествена заповед, грехът е средството, чрез което смъртта и всички други проклятия в творението добиват сила и се прикачват към хората. Първоначално грехът влияе на човешкия дух, после преминава в душата и накрая се проявява в тялото, което получава своята сила от живота на духа и душата. Ето защо, когато Адам съгреши, греха доби власт над него, влезе и доведе своя първи братовчед – смъртта. Виж Римляни 5:12-14. Това е причината, поради която “В Адам всички умират” (1 Коринтяни 15:22).
Човешкият дух е винаги подчинен на смъртта, освен ако това, което е описано в Езекиил 11:19, 18:31 и 36:26-27 не бъде изпълнено. Тези пасажи сумарно представляват новорождението, което Господ Исус проповядва в Йоан 3:3-8. Ако Езекиил 36:27 не се изпълни, новият човешки дух е в опасност да бъде заразен отново, което ще доведе до още по-голямо робство, придружено от по-голяма сила, която да държи човека в заблуда и покорство, Това е, което Исус говореше, използвайки притчата за силния в Евангелията Си. Новият човешки дух променя сигналите на адамовия живот в човека и го трансформира в християнин.
Без новорождението, това не може и няма да се случи, без значение колко много хора казват, че обичат Господ, стремят се да Му слу дух вместо да се приеме новия Божий дух в Исус Христос. Това е най-шокиращото относно закона на греха и смъртта, Всички ще бъдат оживени само в Христос Исус (1 Коринтяни 15:22). Въпросът е как да влязат в Христос? Отговорът може да намерите в Римляни 8:9. Виж още Новорождение и Роден отново.

Сова (Кукумявка) – Дух на чародейство, най-вече определящ омайваща или окултна жена. Совите представляват чародейски духове на ерес и лъжепророчества. Исая 34:15 пояснява, че совата е свързана със змията, поради змиеподобния ефект от нейните дела и присъствие. В пророчески аспект това означава, че думите на този дух са сродни с мистицизма на мрака. По-конкретно Исая 34:14 отразява това, описвайки поведението на совата (в някои преводи кукумявката), която носи яйца, мъти и събира малките си с писък. Виж Лилит.

Сод – Еврейска дума, взета от Амос 3:7, която описва откровенията на Господ, които Той дава на пророците Си. Терминът се отнася по-специално за затворено съвещание, в което един с власт дава нареждания и съветва подчинените си по отношение на важни държавни и политически въпроси. Сод е важен термин за пророческото, защото дава обяснение за това, как пророците по света получават еднакво слово от Господ, когато се отнася за неща от глобален характер. Думата е използвана в Захария 3, където тя показва пророка, като имащ достъп до събрание при затворени врати. Това е мястото, на което духовете на пророците се срещат с Господ, за да получат слово от Него.
Присъствието на тези събрания става най-често в духа, чрез сънища или видения, които са изключително реални. Събрания от такъв характер обясняват как пророци могат да освободят едно и също слово, което да е акуратно и навременно, въпреки езиковите и териториалните бариери. Също така този вид аудиенции дава отговор на въпроса как пророците се познават помежду си още на първата си среща. Присъствието им на Божиите събрания, които Той свиква преди глобални промени на земята, дава възможност на пророците да се срещнат и да се опознаят в духа.
Сод преживяванията с Бог, надминават сънищата и виденията, които представляват комуникация, предавана към мястото на пророка. В случаите, когато става въпрос за събрание от типа сод, субектът е пренесен в самото присъствие на Бог, като участва в събранието и пряко чува словото на Господ. След завръщането на пророка от такава среща, посланието на Бог е запечатано завинаги в неговото или нейното разбиране. Събранието сод поставя пророка пред Господ, Неговото пряко обкръжение, останалите присъстващи и Неговите решения и действия, което има за цел да укрепи и заздрави служителя за предстоящата му задача.
В обкръжението на гореописаните обстоятелства, Бог показва на пророка, че това на което става свидетел, представлява повратна точка за следващите действия и ще бъде съпътствано от голяма опозиция от страна на врага. Тази съпротива обаче представлява само димна завеса, тъй като отреденото от Бог е освободено към земята и силите на мрака предварително са отстранени от пътя. Служението на Исус започна по този начин, като Йоан и самия Исус прокламираха, че Небесното царство наближава. В случая с пророк Захария, пророкът присъства на небесно събрание, в което участват Господ, Неговия Ангел и Сатана. Духът на Исус, който представляваше Зоровавел е доведен, за да бъде очистен и подготвен да управлява. Дяволът стои от дясната му страна, за да му се възпротиви, но Господ го смъмря, като след това делата Му продължават да се движат в план. Въпреки че същинското короноване се случва по-късно, реално то всъщност е решено, завършено и подпечатано във вечността, според видяното от пророка, който трябваше впоследствие да извърши делото от името на Йехова.

Содом – Поглъщащ, изгарящ. Един от двата града, които бяха унищожени от Бог поради хомосексуалността, перверзиите и разврата, преобладаващи в тях.

Содомит – А) Мъжка проститутка, която използва сексуалната неморалност като форма на поклонение и служение към своя бог. Б) Хомосексуален или бисексуален мъж. Виж Второзаконие 23:17; 3 Царе 14:24, 15:12, 22:46; 4 Царе 23:7.

Сол – А) Символ на трайното, чистото и заветното. Б) В древността, солта е използвана за очистване и запазване, поради това тя се свързва с гостоприемство, приятелство и неизменност. В) Опазващите свойства на солта я правят да бъде добър преобраз за качествените взаимоотношения. В Библията Исус нарече вярващите “солта на земята”. Той предупреди Църквата Си да остане солена, за да може да продължи да опазва земята. Спасителят обясни, че сол, която е загубила вкуса си, е безполезна и ще бъде изхвърлена.
Солта съществува на земята поради медицински, кулинарни, запазващи, заветни и символични причини. Първите четири от тях говорят сами за себе си. Медицинските и приложения включват дезинфекция, предпазване и прочистване. Кулинарната и стойност включва нейните вкусови качества и отново способността и да предпазва от разваляне. Заветната употреба на солта е свързана с церемонии и обреди на дадени религии. Всички хранителни жертви е трябвало да бъдат натрити със сол за овкусяване и предпазване.
Друга символика на солта идва от факта, че в древността в Библейските региони, тя е била рядкост и поради това и високо ценена съставка. Когато са били сключвани важни съюзи и обединения, солта е била използвана като символ на тяхната здравина и трайност. Оттук можем да видим и паралела, който Господ направи, когато употреби сравнението със солта, за да обрисува завета Си с Църквата на Новото Творение. Той искаше да покаже ролята на Църквата като такъв вид подправка за света, която да демонстрира вечния Му завет с хората.
Пророк Исая предрича това като роля на Църквата в света, след като Месията завърши Своята мисия. В Исая 49:6 пише: ”Наистина, казва Той, малко е да Ми бъдеш Служител, за да издигнеш племената на Яков и да възстановиш опазените от Израел; Защото Аз ще Те дам и за светлина на народите, за да бъдеш Моето спасение до краищата на земята.” Изпълнението на това слово е представено в Новозаветната църква от Исус преди Неговото разпъване. В Матей 5:13 се казва : “Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво може да се направи солена отново? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.” Лука 14:34 добавя : “Добро нещо е солта, но ако самата сол изгуби вкуса си, тогава с какво ще се подправи?”
Тези пасажи от Библията подчертават стойността на Църквата за света, когато тя е солена и годна за употреба. Понякога е необходимо да бъдат взети под внимание всичките свойства и ефекти от солта, за да може да бъде обхванат и разбран в пълнота пълния спектър от работа на Църквата като неин паралел. Солта е вкусна, но понякога прегаря. Тя помага, но в някои случаи причинява болка. Солта чисти, но също така е и абразив. Когато се употребява в правилна пропорция, солта е преимущество, но прекалено многото сол е неприятна. Правилното приложение е добро, но сол в очите е вредно. В повечето случаи храната без сол е блудкава, безвкусна или дори с лош вкус.

Соларни божества – Богове, за които се предполага, че получават силата си от слънцето. Обикновенно това са божества от мъжки пол. Египетската култура е основополагаща за поклонението към слънцето и прилежащите му богове. В миналото египтяните са устроили своя начин на живот и ежедневие около поклонението към боговете на слънцето. Най-известните от тях са Хорус и Ра.

Солена вода – А) Символизира сълзи на тъга. Това могат да са сълзи на изпитание, нараняване и скръб. Б) Може да бъде същото като горчиви води. В) Нездравословни или безполезни за пиене води.

Сома – А) Ферментирал сок, който се използва и е известен като опиат, предизвикващ духовни преживявания и срещи с отвъдното чрез предполагаем пророчески посредник. Предпочитан от поклонници на Дионисий и Бакхус. Освен виното и медовината тяхна любима напитка е била и бирата. Техните церемонии на напиване са символизирали съюз на екстаз с боговете им. Сома още е използван като халюциноген от поклонниците на Вотан, които са вярвали, че в опиянението си са поглъщани от своя бог, който ги е дарявал със свръхсила и неуязвимост за война.
Б) Сома е името на бога, за който се смята, че е донесъл растението сома на земята. Той също така е обучил последователите си как да извличат от него наркотичната течност, която после да употребяват за поклонение чрез разюздани оргии. Интоксикантите са били още и символ на кръвта. За поклонниците поглъщането на тези вещества е било символ на поемането на живота на техния бог. Често пъти животинска или човешка кръв е била смесвана с опиата, за да осигури поглъщането на живота в нея. В) Гръцката дума за тяло (плът), която е използвана в Новия завет. Виж Матей 5:29.

Состенес – А) Спасител, спасителна сила. Б) Главен свещеник в Коринтската синагога.

Софа – Обект, които е символ на срещи, общуване, разговори и почивка. В древността, хората са се облягали на софата, за да се хранят. Самата софа е представлявала ниска мебел, която е служила като стол за почивка или срещи. Подобна на съвременното канапе.

Софим – Друга дума, използвана като название за пророка – съдия.

Софония – Известен като потомък на цар Езекия, Софония е един от малките пророци, който е служил по времето на Юдовия цар Йосия. За този пророк се казва, че е бил свързан с Олда, пророчицата от Юда, която каза на цар Йосия причините за гнева на Йехова към народа Му. Софония е бил от царски род и служението му е било също фокусирано към царя. Той е функционирал в тази позиция около тридесет и две години през шести век преди Христос. Основни насоки на неговото служение са “денят на Господ” и “Божията закрила за Неговия остатък”.

Спасение – Термин, който се прилага за избавлението, възстановяването и изграждането, което Господ Исус извършва, като ни спасява от греха и смъртта. В Изход 14:13, думата употребена за спасение е еврейската Йешувах, което е същото като Йешуа. Друга дума, която е употребена в Библията със същото значение е моша, която акцентира върху самото дело на спасяване и успешното му завършване. Думата моша произлиза от йаша, което означава да бъдеш спасен в битка, чрез която е избегнато робство, поради победата на спасителя. По време на тази битка биват преодолявани препятствия, които са резултат от буквална, образна или морална опасност и съответните им последствия. Друга дума, използвана за спасение е йеша, добавя ново измерение към вече спасеното. Тя говори за победа, просперитет, избавление и добруване. В това число влиза помощта, която идва към бедстващия или пленения субект на спасение.
Новозаветните значения на спасението се въртят около гръцката дума сотерия. Тя добавя към вече казаното дотук и смисъла на опазване от врагове, тормоз и измъчване от страна на известни или неизвестни страни и избавление от духовни и естествени сили. В контекста на всичко това, Синът на Бог идва на земята и извършва в пълнота цялото дело на спасението като Господ Исус Христос. Едно от най-трудните за разбиране неща от страна на невярващите е, че спасението представлява избавление от духовното робство и смъртта. Началото на отговора на този проблем може да бъде открито в Ефесяни 2:1. Там става въпрос за състоянието на смърт, обусловено от нашите престъпления и грехове, които вдъхновяват извършването на неморални дела, което не може да бъде избегнато, поради това, че сме мъртви в Адам.
Тази истина е подкрепена от написаното в 1 Коринтяни 15:22, където пише, че в Адам всички умират и могат да бъдат съживени единствено в Христос. Това, което е трудно за проумяване в случая е, как може човек да бъде мъртъв и въпреки това да живее. Поради тази причина хората се противят на спасението, виждайки в него своеобразна религиозна алтернатива. Те не могат да разберат, че в случая става въпрос не просто за смъртта на тялото, но и за причината, поради която то умира. Създателят казва в словото Си, че Духът е, който дава живот, а плътта нищо не ползва. Виж Йоан 6:63. В подкрепа на това Яков 2:26 добавя, че тялото без Духа е мъртво. Човешкото тяло живее поради духа, който е в него. В Йов 32:8 се казва, че в човека има дух и Духът на Всемогъщия го поддържа и му дава живот и разбиране. В Едемската градина Господ разкрива тройната направа на човешкото същество. На шестия ден Той създаде човешкия дух.