Гледач и пророк: два пророчески потока
автор: Джим Гол

 Нил е наистина една от най-великите реки в света. Нил, заедно със своите притоци, е също така и най-дългата река на света. Извираща в сърцето на Африканския континент, тя продължава четири хиляди и сто мили до Египет, където се влива в Средиземно море. В продължение на хиляди години, реките на Нил са поддържали живота на хората, които са живеели по бреговете и във водоснабдените и райони. Много малко други реки са изиграли толкова важна роля за издигането и падението на човешката култура и цивилизации, населяващи техните брегове, както Нил.

 Но колкото и могъща река да е Нил, тя води началото си като две реки, а не като една. Бели Нил започва от езерото Виктория в Танзания, а Сини Нил от езерото Тана в Етиопия. Тези две реки се събират в Хартум  в  Судан  и сформират Египетският Нил, който изминава хиляда и шестотин мили на север, докато се влее в морето. Два отделни потока, всеки от които стабилен и значителен, се свързват заедно, обединявайки силите си, за да оформят една могъща река, която подхранва и поддържа живота по цялото си течение.

 В духовната област, пророческият поток от небето към земята наподобява реката Нил. Точно както Белият Нил и Синият Нил се свързват, създавайки една по-велика река, наречена Египетския Нил, така двата потока на пророческо помазание се свързват заедно, прераствайки в мощна Божия пророческа река на земята. Можем да наречем тези два потока – потокът на пророка и потокът на гледача.

 Нека сега погледнем нещата от друг ъгъл и да си представим великата пророческа река, която изтича от Божия престол и която след това се разделя на два потока – пророкът и гледачът – всеки един от тях освобождава различните степени, измерения или аспекти на пророческото предаване. И от двата примера става ясно, че двата потока са важни за пълния израз на Господното пророческо слово към Неговите хора в наши дни.

● да назидава – тоест, да изгражда, да заздравява и да ни прави по-ефективни.

● да увещава – тоест, да стимулира, да окуражава и поучава.

● да утешава – тоест, да насърчава.

 И така, пророчеството надделява над две от най-често срещаните атаки на Сатана: осъждението и обезкуражението”.

 Дейвид Питчес, един многоуважаван автор и бивш англикански епископ, казва: „Дарът пророкуване е специалната способност, която Бог дава на членове на Христовото тяло да приемат и да предават директното Божие послание на Неговите хора, било то на група от тях, или на индивидуални личности, чрез Божествено помазан изговор”.

 Обобщавайки всички тези изказвания – пророчество означава Божиите изразени мисли, изговорени с език, който човек в естествения си дар на говорене не би могъл да изрази. Естеството на пророчеството надхвърля ограниченията, които човешкия ум има в областта на мислене или представа. Неговата цел е да назидава, увещава и утешава или инидивидуални личности, или общото Христово тяло. Въпреки че пророчеството идва чрез устата или ‘перото’ на човек, то идва директно от ума на Бог.

 Пророкът или пророчицата следователно са говорители от името на Бог; хора, които чуват гласа на Святия Дух, говорят или записват Божиите мисли или съвет „по един Божествено помазан начин”.

 Думата пророк се споменава повече от триста пъти в Стария завет и повече от сто пъти в Новия завет. В Стария завет, еврейската дума, която най-често е използвана за пророк е  наби (nabiy’, nahbi).

Ето няколко примера:

• Според Битие Авраам беше пророк:

„Сега, прочее, върни жената на човека (Авраам), защото е пророк (nabiy’) и ще се помоли за тебе, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш; знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои.” (Битие 20:7)

• Същото беше казано и за Мойсей:

„Не се издигна вече в Израиля пророк (nabiy’) като Моисея, когото Господ познаваше лице с лице.” (Второзаконие 34:10)

• Като говорител от името на своя брат, Аарон също беше пророк:

„Тогава Господ рече на Моисея: Ето, поставих те бог на Фараона; и брат ти Аарон ще ти бъде пророк (nabiy’).” (Изход 7:1)

• Бог призова Еремия като пророк още преди да се роди:

„Преди да ти дам образ в корема, познах те, и преди да излезеш из утробата, осветих те. Поставих те за пророк (nabiy’) на народите.” (Еремия 1:5)

• Малахия говореше за пророк, който ще се яви в последните дни:

„Ето, Аз ще ви изпратя пророк (nabiy’) Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен.” (Малахия 4:5)

 От думите на Исус в Матей 11:4, разбираме, че това писание в Малахия се отнася за Йоан Кръстител.

• В един стих, който много хора вярват, че се отнася за Исус Месията, Бог обеща да издигне друг пророк като духовен наследник на Мойсей:

„Аз ще им въздигна отсред братята им пророк (nabiy’), както съм въздигнал тебе, и ще туря думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам” (Второзаконие 18:18)

 Думата наби е свързана с чуване и говорене, тоест с това да бъдем говорители от името на Бог, провъзгласяващи това, което сме чули. Наби пророкът е човек, който говори от името  на по-висшестоящ от него. В случая с Аарон, това беше Мойсей и в крайна сметка, Бог. Всъщност при всеки библейски пророк, Бог беше Висшестоящата личност, от името на Която те говореха. Техните думи произлизаха от Него. Той посяваше словото Си в сърцата и устите им и те от своя страна провъзгласяваха словото на хората. Накратко, наби е говорител, който провъзгласява словото, което Бог му е дал.

Предаване на пророческото

 Бог предава това пророческо слово по няколко начина. Всяко пророчество идва от Бог чрез Святия Дух, но то действа различно в различните хора. Старият завет използва няколко различни еврейски термина, за да опише различните начини на предаване.

Първо, имаме натаф (nataf), което означава: „капя като капки дъжд”. Това описва един бавен, нежен процес, при който пророческото слово идва върху нас малко по малко и се натрупва, тоест, увеличава се в духа ни с времето. Това е като да бъдем на определено място и Божията роса да слиза върху нас и малко по малко да прониква в духа ни. Някои описват това като гъба, която постепенно попива и абсорбира „капките дъжд” на пророческото присъствие на Господ, докато не се изпълни и не прелее.

 Втората еврейска дума за пророческо предаване е маса (massa), която ни насочва към „Господната ръка”, която освобождава „Господния товар”. Когато Божията ръка слезе върху нас, Той ни предава нещо – пророчески „товар” – когато ръката Му се вдигне, този товар остава. Господ депозира нещо в нашия дух, което преди не е било там и дори след като вдигне ръката Си, ние носим този товар като слово или поръчение от Него. Той полага върху нас „товар” за определена ситуация и ние може да носим това предаване с дни, седмици, месеци или дори години.

 Например може да става дума за товар относно ситуацията с абортите в определена страна. Божията ръка идва върху нас и след като се вдигне, оставя след себе си свръхестествена способност или благодат, като Святия Дух ни подтиква да пророкуваме и да ходатайстваме по начин, по който не сме можели преди. Аз разглеждам тази тема по-обширно в моята книга: Да коленичим върху обещанията: да родим Божиите цели чрез пророческо ходатайство.

Друга дума за пророческо предаване е наби, която както вече видяхме, е действието на „извиране” или „избликване като фонтан”. Това съвършено описва вдъхновената дарба на пророкуване, която ние толкова често срещаме в служенията си, особено където има множество от презвитери и стареи, способни личности, работещи заедно като координиран екип – „пророческо презвитерство” (виж 1 Тимотей 4:14).

Областта на гледача

 Като цяло областта на пророка включва специфичната и характерна област на гледача. Помнете, че казах, че всички истински гледачи са пророци, но не всички пророци са гледачи. Думата гледач описва един специфичен тип пророк, който получава специфичен вид пророческо откровение или предаване.

 Старият завет използва две думи, за да опише гледача: раах (ra’ah) и чозех (chozeh). Раах буквално означава „да видя”, особено в смисъл на виждане на видение. Други значения включват „гледам вторачено”, „наблюдавам”, „възприемам”, „схващам”. Чозех буквално означава „човек, който вижда видения” и може също да бъде преведена като: ”гледач”.

 Като имаме предвид тези дефиниции, отличителните характерис-тики между пророка наби и гледача раах и чозех стават малко по-ясни. Когато говорим за пророческо откровение, пророкът е най-вече вдъхновен слушател и след това говорител, докато гледачът се занимава предимно с визуалната област. С други думи пророкът е говорещото измерение, а гледачът – приемащото измерение. Докато наби набляга на активното дело на пророка в изговаряне на послание от Бог, раах и чозех се фокусират върху преживяването или начина, по който пророкът „вижда или възприема” това послание. В първия случай се набляга на взаимоотношението на пророка с хората, а във втория на взаимоотношението на откровение на пророка с Бог.

 Очевидно гледачите често бяха наемани в дворците на царете като царски съветници. Асаф и  Гад бяха гледачи в двореца на цар Давид:

„Тогава цар Езекия и първенците заповядаха на левитите да славословят Господа с думите на Давида и на гледача Асаф. И те пееха с веселие; и наведоха се, та се поклониха.” (2 Летописи 29:30)

„И когато стана Давид на утринта, Господното слово дойде към пророка Гад, Давидовия гадач, казвайки: Иди, кажи на Давида, Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над тебе.” (2 Царе 24:11-12)

 В контраст на това, Натан, който също служеше на цар Давид, беше наречен пророк:

„царят каза на пророк Натана: Виж сега, аз живея в кедрова къща, а Божият ковчег стои под завеси. И Натан каза на царя: Иди, стори всичко, което е в сърцето ти; защото Господ е с тебе. Но през същата нощ Господното слово дойде на Натана и рече: Иди кажи на слугата Ми Давида: Така говори Господ: Ти ли ще Ми построиш дом, в който да обитавам” (2 Царе 7:2-5)

Асаф беше гледач и Гад беше гледач, а Натан беше пророк. Забележете също така, че 2 Царе 24:11 говори за Гад и като за пророк, и като за гледач. Един интересен стих съдържа и трите еврейски думи, и това е 1 Летописи 29:29:
„А делата на цар Давид, първите и последните, ето, написани са в Книгата на гледача (ra’ah) Самуил, и в Книгата на пророка (nabiy’) Натан, и в Книгата на гледача (chozeh) Гад.”

 Друго писание ясно ни разкрива влиянието на пророците и гледачите в древен Израел, и тяхната позиция като говорители от името на Бог.

„И той (Езекия) постави левитите в Господния дом с кимвали, с псалтири и с арфи, според заповедта на Давида и на царевия гледач (chozeh) Гад и на пророк (nabiy’) Натан; защото заповедта бе от Господ чрез пророците Му” (2 Летописи 29:25)

 Пророците наби и гледачите раах и чозех са легитимни проявления на Божия пророчески поток. Що се отнася до пророческата дарба, пророците и гледачите са еднакво важни. 1 Царе 9:9 казва: „(В старо време в Израиля, когато някой отиваше да се допита до Бога, думаше така: Елате да идем при гледача (ra’ah); защото оня, който се нарича пророк (nabiy’), се наричаше по-напред гледач (ra’ah)).”

 
Пророкът може да има специфична благодат да чува и прокламира Господното слово, но не е задължително да функционира толкова изобилно в способността си да вижда, както го прави гледача. Гледачът, от друга страна, може да се движи уникално в способността си да вижда, но да няма такава дълбочина във вдъхновяващата благодат на чуване и изговаряне. Независимо от това и двата типа се движат и оперират в проророческата област, но в различен капацитет и измерение.

 Областта на гледача описва един съвсем различен аспект на начина, по който работи пророческото. Общо взето гледачите са хора, които виждат видения постоянно. В по-голямата си част тяхното пророческо помазание е повече зрително, отколкото слухово. Вместо да получават думи, които след това да се опитат да повторят, те често виждат картини, които след това описват. Тези картини могат да бъдат видения, докато те са будни или сънища, докато спят.

 Познавам много пророчески хора наби, които по никакъв начин не са гледачи и които не се движат в областта на виденията и сънищата, но въпреки това са силни пророчески съдове.

Същевременно познавам други хора, които са изключително благословени с това да могат „да виждат” – те виждат ангели, демони, светлини и цветове, сънища и  видения – но не се проявяват толкова много в способността си да вдъхновяват и окуражават хората спонтанно и с думи.

 Една от разликите е, че докато пророческото слово на наби пророкът често е спонтанно и активирано чрез вяра, това на раах или чозех гледача зависи повече от изявеното Присъствие на Бог.

Много гледачи виждат нещата предварително. Например преди да отиде на някое събрание или стратегическо назначение, гледачът може да получи картина на определен човек на това събрание, който седи на определено място и е облечен по определен начин. Гледачът тогава може дори да получи и името на човека. По-късно, в самото събрание гледачът ще започне да оглежда тълпата, търсейки този определен човек. Ако този човек наистина е там, това става „зелена светлина” за гледача да се задвижи напред. Когато види в естественото това, което вече е видял в духа, това активира неговата вяра и го изпълва със смелост.

 Този вид пророческо помазание е изключително свързано с това тихо да се чака Бог. Пол Кейн, изключително помазан и чувствителен гледач, казва колко е трудно понякога да се чака Бог. Има времена, казва той, когато той е чакал Бог цял ден и Бог е пристигал едва в последната минута. Много често предаването в областта на гледача идва само след търпеливо чакане и задълбочено размишление за Господ. Но слава на Бог, ако продължим да чакаме, Той ще дойде!

Пророчески потоци на последните дни

 Днес ние сме свидетели на възстановяването на два отличителни пророчески потока, които се появиха за първи път преди около петдесет години: визионерския поток на гледача и устния поток на наби. Като духовни бащи, Пол Кейн вероятно най-добре представлява първия тип, докато Бил Хамън е добър пример за втория. Основател и директор на Christian International във Флорида, Д-р Хамън описва появяването на тези два пророчески потока в средата на 20 век, които ние виждаме да се издигат отново днес:

 „Два потока на възстановяване се появиха през 1947-1948 година. Единият беше Движението на Късния дъжд, което възстанови практиката полагане на ръце, както и продължителното пророкуване в събранието. Това Движение наблягаше на задвижването в пророческата област чрез вяра, благодат и дар. Другият възстановителен поток беше това, което се нарича „изцерително и освободително движение”. То наблягаше на полагането на ръце за изцерение, освобождение и световно евангелизиране чрез проповядване на чудеса и знамения. И двата поока бяха от Бог и бяха истински служения”.

 Един от бащите в движението на Късния дъжд беше човек на име Дейвид Шоч, докато Уйлям Бранхъм беше изключително помазан лидер в изцерителното и освободителното  движение. Единият беше наби пророк, докато другият беше гледач чозех. Всяко движение имаше различни проявления и действия.

 Тези паралелни потоци се появиха в средата на 40-те и затихнаха към началото на 50-те, но и двата потока отново започнаха да се издигат през последните двадесет години. Всъщност настоящия израз на съвременното пророческо движение в Америка се появи в края на 80-те години и бе установено на много места, но по-ясно изразено по това време бе в Kansas City Fellowship (по-късно Metro Vineyard Fellowship и след това Metro Christian Fellowship) в Канзас сити, Мисури с водещия тогава пастор Майк Бикъл заедно с пророци като Боб Джоунс, Джон Пол Джаксън, Пол Кейн и други. По това време, аз заедно с други също бях разпознат като един от „пророците от Канзас сити”.
Главното в това ново наблягане върху пророчеството бяха три основни убеждения: „че пророческият дар трябва да бъде възстановен в Църквата; че пророчеството е естествено и библейско средство, чрез което Бог да говори на Своите хора; че тази увеличаваща се пророческа активност е знак за издигането на победоносната Църква на последните дни”. Съвременното пророкуване в Църквата се състои от три части – откровение, тълкуване и приложение. Винаги трябва да бъдем изключително внимателни поради опасността от това хора, които са склонни към грешки, да не разберат правилно тълкуването или приложението, или и двете, което сравнително често се е случвало в по-ранни дни. Движението наистина нарасна, като обедини множество потоци и области, и придоби изключително много зрялост, както и практикуващите го.

 Ясно е, че централната пророческа фигура в Пророческото движение в Канзас сити, беше и си остава Пол Кейн. Роден от майка, която е била чудотворно изцерена малко след раждането му от неизличима туберкулоза, сърдечна болест и рак, той получава първото си посещение от Господ, когато е на осем години. Дори като тинейджър Пол ходи на много изцерителни походи, пророкува на хора, като им казва имената им, болестите им и това, че Бог ги изцелява.

 До 1950-те, Пол Кейн има пътуващо служение на пълно работно време, както и телевизионна програма. След това, както толкова много съживители от този период, той като че ли напълно се изгубва от хоризонта. Спира пътуващото си служение, отказва се от телевизионното си шоу и се скрива от публичните си изяви, за да съживи наново любовта си към Бог и посвещението си към святост.

 Пол Кейн говори за този период на уединение, който продължил над двадесет години, като за „почти тихи години”. В крайна сметка тишината бива разчупена през 1987 година, когато той се появява и се свързва с Канзас сити Фелоушип. В рамките на една година, Бог го издига от мястото на уединение до интернационална известност като пророк и гледач. Днес Пол Кейн е пример за възстановения визионерски поток на пророческото.

 В допълнение към тези два потока, вярвам че има и други по-малки потоци на пророческо помазание, които са разновидности на останалите. Християнската църква днес преживява най-великия си период на пророческо предаване от първи век насам. Реката се разширява, задълбочава и расте. Нека реката да тече!

Два пророчески потока – прилики и разлики

 Като сравним потоците на пророка и гледача, можем да получим по-добро разбиране за това как двата типа работят заедно и взаимно се допълват, за да донесат пълния израз на Божието пророческо откровение.

 Общо взето, както видяхме по-рано, пророческото помазание наби е насочено към гласово и устно изразяване и е по-скоро комуникативно измерение. Такъв тип пророци често работят като част от лидерството. Мъдри и способни личности, мъже и жени, служат чрез полагане на ръце, пророкуване на индивидуални личности или събрания от хора, според това, което им е разкрито. Това служение често използва духовните дарби говорене и тълкуване на езици, пророкуване и слово на знание. Пророкът наби „чува” слово в духа си и започва като освобождава това слово. Този вид пророкуване е по-спонтанен и протича по-бързо, отколкото пророкуването на „гледача”, като набляга главно на вдъхновението.

 От друга страна, гледачът раах или чозех, е по-склонен към самостоятелно служение, отколкото да е част от екип. Помазанието на гледача набляга повече на видения и дарби на откровение, примесени с дарбата разпознаване на духове, отколкото с дарбите на изговор. Във визионерското измерение има две основни нива на „виждане”: визуално и реално.

 Визуалното „виждане” включва прозрения, откровения, предупреждения и пророчества от Духа на Бог, които могат да дойдат в свръхестествени визуални сънища. В тези случаи, човекът вижда Божието откровение, докато духът му просто наблюдава и приема посланието. Докато спи, този човек може да види небето отворено, както се случи с Езекиил в Езекиил 1:1 или както Йоан в Откровение 4:1. Отличителната черта на видението от тип „отворено небе” е това, че пред нас се разкриват по-висши небесни области, модели и небесни гледки. 

 В контраст на това, реалното „виждане” включва свръхестествени сънища, в които Божието осезаемо присъствие е явно изявено. Да видим Господ в сън е визуално, но Той да ни се изяви в сън е реално.

 Понеже гледачите пророкуват, главно като споделят това, което са видели, те често действат по-бавно от пророците наби, поради факта, че се опитват да опишат свръхестествени картини със свои собствени думи. За разлика от спонтанното естество на пророчеството наби, гледачите често получават предварително информация, която споделят по-късно.

 Гледачите често зависят от ангелски посещения и от проявеното Божие присъствие. Поради това може да изглежда, че тези пророчески съдове имат известни ограничения, докато не усетят помазанието. Предполага се, че такъв е бил случая с Уйлям Бранхън, един от лидерите на изцерителното и освободително движение през 40-те и 50-те години. Един ден, в късните 40-те, той имаше ангелско посещение, което донесе със себе си даровете на изцерение и слово на знание. От този ден нататък, Уйлям Бранхън се движеше в изключително високо ниво на акуратност, но с някои ограничения. Понякога той не е бил способен да направи каквото и да е, докато ангелите не се появят. Когато ангелите са идвали, откровението е започвало да тече.

 Пророците и гледачите представляват разнообразието на проро-ческото помазание. Както Д-р Бил Хамън казва: „и двете са валидни служения, и двете са нужни в Църквата днес”. Бог никога не върши нещо случайно или безцелно. Важно за всички нас е да възпитаваме приемане и респект към всички, които носят автентични пророчески дарби, независимо как се изявяват тези дарби.

 В крайна сметка, и пророкът, и гледачът, са служители на един и същ Господ и имат една и съща цел: да изговорят това, което Бог им е дал, за да може да назидаят, увещаят и утешат Христовото тяло. В един сън Пол Кейн дойде при мен и ми каза: „Гледачът чува толкова, колкото и вижда; това е просто едно различно дълбоко докосване до същия скъп Исус”.

 Независимо дали говорим за наби или раах, за гласово или визуално измерение, всяко пророчество идва от същия източник; Бог Отец чрез Исус Христос и чрез настоящото служение на Святия Дух. Целта и на пророка, и на гледача, е да разкрият славните чудеса на Исус Христос - Божията цел за всяко поколение - и да донесат съзнание за вечността, небето и ада, и великото присъствие на Отец сред хората Му, независимо дали това ще бъде чрез гласови или визуални средства, чрез спонтанно вдъхновяване или чрез задълбочено размишление.

Молете се да виждате

 Има две библейски молитви, с които аз се моля постоянно, дори ежедневно в продължение на вече повече от 20 години. Молил съм се с тях за себе си, за семейството си и през годините за много други хора. И двете молитви се отнасят за помазанието на гледача – капацитета „да виждаме” в духовен смисъл.

 Първата от тези молитви е великата молитва на Павел в 1 глава на Ефесяни:

„(Моля се) дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство, и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите - сила, която е според действуването на могъщата Негова мощ, с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата, далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия” (Ефесяни 1:17-21)

Всеки новороден вярващ има два чифта очи. Ние имаме нашите физически очи, с които наблюдаваме физическия свят около нас. Павел говори и за втори тип очи – очите на сърцето ни или на вътрешното ни естество – които могат да бъдат просветлени, за да възприемат духовна истина.

 Павел каза: „аз се моля очите на сърцето ви да бъдат просветлени..”. Аз се моля с молитва, подобна на следната: „Господи, дай ми този дух на мъдрост, дай ми този дух на откровение, така че да бъда завладян от Исус Христос”. След това се моля за очите на сърцето си: „Освободи лъчи светлина на откровение в очите на сърцето ми, така че да мога да позная надеждата на Твоето призвание, да позная славното наследство, което живее вътре в мен и да позная невероятното величие на Твоята сила, която работи вътре в мен.”

 Моля се по този начин и ви окуражавам да направите същото, понеже съм убеден, че всеки вярващ може да изгради в себе си капацитета на гледача. Цялото пророкуване, включително измерението на гледача, е суверен дар от Бог, но аз не вярвам, че той е специален дар. Молитвата на Павел съвсем ясно показва, че ако се молим за очите на сърцето ни, Бог ще ни даде дух на мъдрост и откровение, за да го познаем. Това означава, че ние ще познаем Господ така, както никога не бихме могли да го направим чрез собствената си мъдрост и действия.

 Другото писание, с което се моля постоянно в продължение на години, се намира в 4 Царе 6 глава. Ето за какво става дума: Царят на Арам искаше да хване пророк Елисей и затова изпрати армия да обсади град Дотан, където Елисей живееше. Слугата на Елисей видя голямата армия и много се уплаши.

„И на сутринта, когато слугата на Божия човек стана, та излезе, ето, войска с коне и колесници беше обиколила града. И рече му слугата му: Ах, господарю мой! Какво ще правим? А той отговори: Не бой се, защото ония, които са с нас, важат повече от ония, които са с тях. И помоли се Елисей, казвайки: Моля Ти се, Господи, отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата, та видя, и ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисей” (4 Царе 6:15-17)

 Това писание показва, че ние можем да се молим за някой друг да му се отворят очите. Елисей беше гледач; той видя нещо, което слугата му не можеше да види и затова се помоли: „О, Господи… отвори очите му, за да може да види”. Това беше толкова простичка молитва, но Бог отговори. Той даде способност на слугата да види в духовната област.

 Чрез молитвата на този, който беше гледач, дойде и предаване към друг, така че той също получи капацитета да вижда.

 Пророкът наби и гледачът раах носят пророческото помазание и имат изключително важно служение от Господ. Много е писано и поучавано за пророческия поток наби, но няма толкова много материал за потока на визионерското пророчество раах и чозех. За да разберем нещата по-добре, първо трябва да погледнем по-отблизо различните измерения на пророческото помазание. И така, елате на това пътешествие с мен и нека да се научим да благославяме и да приемаме и двата потока на пророческо движение в наши дни, които образуват една велика Божия река.

design by Stefan Ivov
Този сайт е оптимизиран за браузърите: Safari, Firefox, Opera и Google Chrome