|
По време на този семинар бяха разгледани няколко основни въпроса, свързани със свободата на вярата: Великото поръчение и свободата на вярата и съвестта; Законодателна уредба на правото на вяра и проповядването и; Библейски модели на отношенията църква-държава; Обществената и политическа свобода като измерение на свободата от действието на Святия Дух. Великото поръчение и свободата на вярата и съвестта Съществува светско и библейско разбиране за свобода. Светското разбиране за свобода е свързано с възможността човек да следва своя избор и стремеж и да реализира мечтите си. Свободата е способност да се различава между добро и зло и да се избира доброто. Свободата не е нещо, което се получава даром, за нея трябва да се воюва. От библейска гледна точка свободата е състояние, свързано с познаването на Бога. Когато човек приеме Исус за свой Господ и Спасител, той преживява вътрешно освобождение, преминавайки от робство към свобода; разбира смисъла на своя живот, осъзнава своята нова идентичност и посоката, която трябва да следва. Според И-н 8:31-32 свободата идва в нашия живот, когато познаем истината или с други думи свободата идва от нашето взаимоотношение с Бог. Колкото повече търсим Бог, толкова повече ние придобиваме Неговата идентичност, ставаме свободни и започваме да живеем за това, за което сме призовани. Свободата на съвестта и вярата са заложени от великото поръчение (Матей 28:18-20). За да го изпълним обаче ние трябва да знаем какви са нашите права според законите на страната, в която се намираме, т.е да сме информирани относно законовата уредба на правото на вяра и проповядването и в България. Ние трябва да сме наясно в какъв вид общество живеем и да бъдем адекватни към него, за да можем да му повлияем, защото имаме мисионерско задължение към нашата държава. Законодателна уредба на правото на вяра и проповядването и Във всяка една държава е нужно да има система от правила за регулиране на обществените отношения, за да може да има ред, а редът е, който води до свобода. Правилата от своя страна могат да бъдат справедливи и несправедливи. Несправедливото законодателство е хаотично. Най-висшият закон в една държава е конституцията. Различните общества имат различно отношение към конституциите. Според Европейската конвенция за правата на човека, чл. 9 ал. 1, всеки човек има право на свобода на съвестта и на религията. Българската конституция като цяло установява правото за свободно изповядване на религията, но законът за вероизповеданията ограничава някои от тези права, които конституцията дава. Когато в Законодателството на една държава законите от по-ниско ниво противоречат на законите от по-високо ниво - това е белег за хаос. В такива случаи задължение на вярващите е да помогнат на държавата да се спазват по-висшите закони. Това е на практика мисионерство към държавата и към управниците. Библейски модели на отношенията църква-държава Свободата на съвестта е била в същността на ранната Църква. Много изследователи свързват правата на човека с библейските принципи - човек е създаден от Бога и затова има достойнство. Свободата на съвестта и свободата на религията са в основата на християнската етика. Формата на държавна власт през различните исторически периоди е била различна. В различните общества християните са възприемали различни модели на отношение към обществото. Съществуват новозаветни принципи за това как трябва Църквата да се отнася към обществото. Ние трябва да сме наясно с новозаветния модел църква – държава, за да можем да определим модела, в който се движим в настоящето. Според новозаветния модел вярващите имат отговорност да се молят за управляващите (І Тимот. 2:1-4). Друга тяхна отговорност е да се покоряват на властите (Римл. 13:1-7; І Петр. 2:13-17). Това покорство обаче не е сляпо, то идва от разбирането за покорството ни на една по-висша власт. Вярващите се покоряват на властите поради своя избор. Тяхното покорство е проява на свобода. Държавата от своя страна има ограничен мандат. Тя няма власт над нашата вяра или над това да ни забрани да проповядваме в името на Исус. Всички хора имат право на свободен избор. Ние трябва да отстояваме свободата и да заставаме срещу съвършената несправедливост – отнемането на правото на хората да чуят за вечния живот. Обществената и политическа свобода като измерение на свободата от действието на Святия Дух Свободата е отговорност. Истинската свобода е там, където присъства Святият Дух (ІІ Коринт. 3:17). Истинска опасност за свободата на вярващите е кваса на фарисеите и садукеите, т.е. религиозното лицемерие (Матей 16:1-4). Основната цел на лицемерието е да запази статуквото. Лицемерието идва, когато искаме да се предпазим от критики и преследване. Религиозното лицемерие се проявява много често в религиозните структури. Ние трябва да съдим себе си, за да видим какво е нашето състояние като личности и като църковно общество. Едно от нещата, с които трябва да се конфронтираме, за да запазим нашата свобода, е културата, от която идваме ( която е посткомунистическа). Нашата свобода зависи от това дали ние ще издържим на напрежението, което идва към нас и се опитва да ни вкара в стандарта на света. Всеки един от нас е отговорен за своята лична връзка с Бога, от която идва истинската свобода.
За говорителя
Всички права запазени © 2009 АХЦ "Живот в Слава".
CommentsPowered by Comment Script
|
|
|||||
| Към видео поученията: Към фото албума: |
|||||||
|
|||||||
|
|
|||
design by Stefan Ivov |
|||