Опастностите на транзицията (Част 1)
автор: Джонатан Дейвид / Десетилетие на съдба
Аз съм убеден отвъд всякакво съмнение, че първите четири години от този милениум са отворени прозорци на възможност за потапяне в Божията благодат, която ще ни екипира да тичаме в пълният курс на пророческото ни пътешествие. Святият Дух ще работи в сърцата ни докато волята ни стане съобразна с Неговата воля, както и мислите ни – с Неговите. Бог също така ще освободи върху нас нужната благодат да извършим това, което Той ни е инструктирал да извършим.
Бог в Неговата милост довежда нашата воля и ум в покорство на Неговите желания. Той също така ще освободи силата Си, осигуряването и мъдростта Си, за да извършим разкритата ни Божия воля.
Филипяни 2:12-14
“Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет; Защото Бог е, Който според благоволението Си действа във вас и да желаете това и да го изработвате.”
Благодатта, която се освобождава върху нас от делото на Святия Дух в нас ще ни направи способни служители и съдове за почетна употреба.
Ефесяни 3:7-10
“на което станах служител според Божията благодат, – дар, който ми е дадeн по дейстието на Неговата сила. На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, създателя на всичко”
Тази благодат ще освободи върху нас необходимата мъдрост за да администрираме Неговата воля докато тя не бъде напълно извършена, носейки слава на името Му. Когато такава апостолска мъдрост бъде изявена в Църквата, силите на тъмнината ще бъдат арестувани и покорени. Това ще разшири Божието Царство още повече и ще придвижи Божиите цели, които Той е извършил в Христос.
Ефесяни 3:10-12
“тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога, според превечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса нашия Господ”
Чувството на пророческа спешност ме задължава да предизвикам всеки “пророчески син до когото са дошли последните времена” да бъде бдителен и разпознаващ.
Матей 24:4
“И Исус им отговори: Гледайте да не ви подведе никой”
В тази глава ще покрием всички опастности срещу които ще се изправим отсега нататък, в това време на транзиция. Времето на транзиция е времето между получаване на обещанието и виждане на изпълнението му. Тази транзиция е времето на чакане за Божието спасение да бъде изявено, когато бъдат изпълнени всички правилни условия и ние се покорим на всички правилни заповеди. Времето на транзиция е време на тестване на нашата вяра и характер за да се види дали ние ще вярваме на Неговото Слово и дали ще Му се покорим напълно, откривайки истинската си увереност в Него.
Времето на транзиция е време когато Бог ще накара всички неща да работят заедно за доброто на тези които Го обичат и са призовани според Неговите цели.
Римляни 8:28
“Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.”
Времето на транзиция е време когато Бог се намесва в човешките дела и ги пренастройва към Своите вечни планове, пренасочвайки ги към Неговата предопределена воля в пълно покорство. Бог ни води в тези времена на транзиция докато ние достигнем до пълнотата на всичко, което Той е обещал в и чрез това движение.
Има опастности в това пътешествие от които трябва да се пазим, докато вървим към съдбата си.
I
Опастността От Абортиране На Нашето Пророческо Пътешествие
В Битие 11:31 ние четем че Тара, бащата на Авраам, чу от Бог, че трябва да напусне Ур Халдейски, за да отиде в Ханаан – Обещаната Земя; но той стигна до Харан и се засели там.
Писанието казва ясно, че Тара умря на мястото, където беше избрал да се засели.
Битие 11:32
“И дните на Тара станаха 205 години и Тара умря в Харан”
Много от нас са добри в започването на пътешествието, но нямат благодатта да го завършат. Изисква се духовна енергия и питбулска упоритост да се напусне Ур Халдейски за да се отиде в Обещаната земя. Много хора биха се спряли пред определена пречка, или поради сплашване от страна на друг човек. Каквато и да е причината, ние не сме направени да се задоволяваме с нищо по-малко от Божието най-добро.
В Матей 8:28 ние четем, че двамата демонично обладани стояха на пътя в Гадаринската страна и не пускаха никой да мине по този път. Те бяха толкова крайно яростни, че никой не можеше да мине по този път от страх да не бъде наранен. Има толкова много “НЕ МИНАВАЙ” зони, които дяволът е поставил на пътя на тези, които ходят в това апостолско движение. Те могат остро да ни предупреждават да мълчим и да контролираме огъня си и себе си; но ако останем мълчаливи в такива времена, можем да пропилеем съдбата си. Не можем да си позволим да абортираме пророческото си пътешествие.
Лука 18:39
“А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!”
Естир 4:14
“Защото ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае да ли не си дошла ти на царството за такова време каквото е това?”
“Тара” означава “чакам, спирам, забавям се, скитам се”. Ако ние чакаме когато Бог иска да се придвижим напред към следващото ниво, ние ще стагнираме в духовното ни ходене. Всяка “НЕ МИНАВАЙ” зона на дявола трябва да бъде предизвикана и ние трябва да пробием до финала.
В 4 Царе 3 ние четем за пророческото водителство, което Елисей освободи към Израиевия цар Йорам и Юдовия цар Йосафат за битката им срещу Моав. Царят на Едом също се присъедини към тях. Негативните думи и изповед на цар Йорам вече определяха умовете им и решаваха съдбата им.
4 Царе 3:10, 14
“Тогава рече Израилевият цар: Уви! наистина Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава! ...... А Елисей рече: Заклевам се в живота на Господа на Силите, Комуто слугувам, наистина, ако не почитах присъствието на Юдовия цар Иосафат, не бих погледнал на тебе, нито бих те видял”
Ние трябва да се уверим, че тези с които сме се съюзили не са програмирани за загуба в ума и душата си. Ние трябва да се свържем с Божиите пророчески думи. Цар Йосафат бързо реустанови тяхната духовна позиция като потърси Божието Слово, за да може То да изгради неговата съдба и бъдещ изход (4 Царе 3:12). Пророк Елисей им даде ясна стратегия за пълна победа: пълно унищожение на градовете, дърветата, водата и полетата. Тримата царе изпълниха стратегията и имаха уникална победа. Но когато царят на Моав видя, че беше притиснат от всички страни, той започна да настъпва към Юг срещу Едом, докато Израел ги преследваше в територията на Моав. Тогава царят на Моав принесе в жертва най-големият си син, който трябваше да управлява на негово място, на стените на града. Това беше ритуал на демонично поклонение, който освободи демонични сили срещу Израел, който ги преследваше. Тези сили на мрака дойдоха с голям гняв и изгониха Израилтяните в объркване. Израилтяните се оттеглиха от нападението на царя на Моав и се върнаха в собствената си земя, без да завършат пророческото си пътешествие до пълната му победа. Израилтяните не знаеха какво ги беше ударило, понеже това бяха духовни въздушни сили.
Понякога, когато ние започнем пророческо пътуване с Божието слово и насока, врагът може да ни разсее или да донесе объркване. Ние не трябва да спираме да си почиваме, докато не завърши пътуването ни. Духовните сили на мрака могат да създават “НЕ МИНАВАЙ” зони в живота ни и да ни пречат да се движим напред с Бог. Не абортирайте пророческото си пътуване! Стоите в пълно покорство на Словото. Стоите свързани с пророческия източник, така че прогресивните откровения да могат да съживят и обновят силата ви за пътуването ви.
В 4 Царе 4 ние виждаме вдовицата на един от синовете на пророците да отива до първичния източник и да моли Елисей за помощ. Ако Божието Слово ни е поддържало до сега, то ще ни поддържа и в бъдеще. Думите на Елисей не само спасиха сина и от кредиторите, но също и успяха да изплатят дългът им и им оставиха достатъчно пари за остатъка от живота им. Пророческото пътуване и призив могат да бъдат стопирани от различни обстоятелства, включително и смърт.
Феноменалното свидетелство на Фреда Линдзи, жена на Гордън Линдзи, говори за факта, че пророческото пътуване което те са започнаха заедно като двойка не спря, когато Гордън Линдзи умря. То едва беше започнало и тя продължи пътуването и призива. Институтът “Христос За Всички Нации” стои в нациите като институт, който е роден от пророчески дух изпълняващ пророческите Божии цели дадени на Гордън Линдзи. Днес Дейвид Линдзи – неговият син – продължава да носи факела!
В историята на Сунамката в 4 Царе 4:8-37 ние виждаме как тя се свърза с пророческото, когато Елисей мина през областта и. Тя убеди съпруга си и заедно те му построиха горна стая в къщата си. Когато пророческото вече не просто “преминава” през живота ни, но е “оставащо помазание”, ние ще видим значителни промени в живота ни. Бог не само благослови нея и съпругът и, но също така благослови и следващото поколение. Тя роди син.
Когато Божието Слово стане главният източник на нещата които се случват в живота ни, тогава само Неговото Слово може да ни закара на следващото ниво. В нашето пророческо пътешествие от едно ниво на друго, врагът може да се опита да унищожи това, което е било започнато в духа. Ние трябва да се върнем до Божието първично Слово и първичен източник и да реактивираме кладенците на бащите си.
Когато синът и умря от слънчев удар, Сунамката взе мъртвото тяло и го постави на леглото на Елисей и търси Елисей докато го намери. Тя се включи в същото пророческо помазание с което вече беше запозната. Тя вече беше научила силата на Божиите пророчески думи и беше видяла ефекта им върху нейното тяло и тялото на съпруга и. Тя разбираше, че пророческото помазание можеше да освободи Божията изцерителна сила за възстановяване на едно физическо тяло. Дори бащата на детето знаеше, че майката ще успее да направи нещо за детето.
4 Царе 4:19
“И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на един от момците: Занеси го при майка му”
Когато врагът се опита да ограби или унищожи това, което Бог е освободил върху нас чрез словото си, ние трябва да се върнем до Божието първично Слово и Неговото Присъствие, и да копаем в същият кладенец на Неговото снабдяване със сила, за да можем да се издигнем над тези атаки.
Изисква се една битка, за да се пробие и друга за да се поддържа това, което сме спечелили в Духа. Бог ни учи в това време на транзиция да не абортираме нашето пророческо пътешествие, независимо дали ада или високите води се изправят срещу нас. Ние трябва да бъдем решени да пресечем финалната линия. Ние трябва без компромис да се спуснем към финала – нашата съдба.
