Срещу чалгата в църквата

ivo_koychev

Псалми 50:2: „От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял“.

Трябва да се промени нашата перспектива и да не търсим хваление, което докосва сърцата ни, но хваление, което докосва сърцето на Бога. ТОЙ Е НАШИЯТ ЦАР! НИЕ СЕ ПОКЛАНЯМЕ НА НЕГО, А НЕ НА СОБСТВЕНАТА СИ ДУША!

Братя и сестри, определено нямаме наръчник за стил в хвалението, а и Библията не казва нищо по въпроса. Но все пак стилът трябва да е естетически, красив и привлекателен, а не развлекателен. Думата „красота“ или „красив“ в еврейския контекст означава изобретателентворчески, т.е. да бъде вдъхновен или вдъхновяващ! Чалгата е музикален стил, чужд не само на църквата, но и на националната ни култура, който променя нейния духовен облик и ценности!

Чалга е турска дума, която означава  „музика за простолюдието“, т.е. набляга за нещо масово или по-точно „култура на тълпата“. Това значение на думата много добре приляга на българската чалга, защото тя компилира различни звуци с етно-балканско-арабски ритми. Има обаче огромна разлика между турската и българската чалга (сръбска и гръцка не съществува).  Турската чалга е оригиналната. Тя произлиза от идентичността на нацията: от нейната култура, музика и изкуство. За турската нация чалгата не е чужда музика.

Българската чалга е голяма пародия: първо, тя е чужда на българската идентичност и няма нищо общо с българската музика и култура. Второ, тя е компилация не само от турски, но и от сръбско-гръцки ритми, което я прави „явление”, но в негативен аспект, на европейско, а защо не и на световно ниво?! Трето, лъжа е да се говори, че това е ромска музика! Чалгата не е автентична ромска музика. Тя стана известна сред ромите в България благодарение на ромския милет, т.е. на ромите с турско самосъзнание, които се идентифицират с турската култура и влияние. Има много роми, които приемат мюсюлманството и стават проводници на тази „чалга култура“, но не на оригиналната чалга, а на копиращите я варианти.

Българският вариант на чалгата стана още по-известен сред ромите, когато талантливи изпълнители започнаха да копират сръбските и гръцки песни и ритми. Това много се хареса на младото поколение, а и на християнските хвалители.

В началото хвалението в ромските църкви беше в друг стил: използваха се червени песнарки и много ромски хвалители превеждаха химните на ромски език, за да се пеят в ромските църкви. Но някои хвалители считаха хвалението за религиозно. За да вкарат „свеж дух“ от Бога и да бъдат „по-близо“ до народа, те започнаха да свирят светски мелодии и да пеят светски песни.

По този начин ромските хвалители замениха религиозния дух със светски и се разпали такъв светски огън в сърцата на хората, че няма угасване! Създаде се чалга култура, която затвори цялото ромско евангелско общество в рамките на кварталната гето-култура. Нещо повече, духовната идентичност на ромските църкви с Христос бе заменена с етническата, квартална идентичност. Така ромските църкви загубиха своето духовно влияние в обществото. Ромското евангелско общество стана основна част от една маргинална общност, която няма никаква визия за своето бъдеще и наследство в културален аспект.

Чалга-хвалителите не само създадоха светска култура, която зароби ромските църкви в гето манталитета, но тази култура ограби благодатта и творческото измерение на Бога, които могат да се преживеят в едно истинско поклонение пред ЦАРЯ.

Чалга хвалителите рушат Божията култура в църквата и създават култура на гетото, което няма нищо общо с Божието царство.

Затова е необходима тотална реформация в хвалението: на преден план трябва да излязат Давидовците(псалмопевците) и да изкупят хвалата на Господа, връщайки Църквата в истинската божествена хвала и поклонение!

Скорошни публикации

Остави коментар

Сподели

Не пропускай да споделиш с приятели!