Синергията между Поколенията

jimgoll_post

Ако Църквата иска да бъде актуална и да отговори на нуждите на XXI век, тя трябва да е готова да промени парадигмата си. Примерът с Илия и Елисей предизвиква статуквото и кара Църквата да преразгледа много от своите виждания. Едно от тях е, това, което наричаме “манталитетът на бързото измъкване”.

В продължение на повече от век много вярващи са били учени, че последните времена са близо и че трябва да очакваме Христос да вземе Своята Църква във всеки един момент. Това учение е било особено разпространено в някои части на евангелските петдесятни клонове на Църквата. Независимо дали това тълкуване на пророчеството е вярно, или не, важното е влиянието, което то оказва върху нагласата на Църквата.

Един положителен резултат от “манталитетът на грабването” е, че той е създал в много християни чувство на неотложност по отношение на евангелизирането и мисиите. Ако Христос може да се върне “всеки ден”, значи няма време за губене и трябва да говорим на хората за Исус. От друга страна, същият този манталитет може да обезкуражи Църквата да има дългосрочно планиране. Ако всичко е на път да достигне до своя край скоро, защо да се съсредоточаваме върху бъдещето?

В ранните ми години аз имах краткосрочна нагласа. Бях пълен с духовна ревност. Святият Дух се движеше в университета, който посещавах. И аз мислех, че Исус се връща всеки момент, за да Си вземе хората от този нечестив свят.

По това време няколко млади лидери засадиха малко дръвче в предния двор на мястото, където живеехме. Когато видях новопосаденото дърво, аз се ядосах и попитах: “Защо харчите пари да засаждате това дърво? Не знаете ли, че Исус ще се завърне много преди то да е израстнало?”

Времето минаваше: дървото растеше. То се превърна в красиво допълнение на пейзажа. Но също така ми напомняше, че може би Бог мислеше дългосрочно относно пълнотата на Своите цели. Времето ме промени. Днес мисля за поколенията.

Да мислим за поколения напред

Съвременната Църква трябва да преоткрие мисленето за поколения напред. Твърде дълго достатъчно много членове на Тялото Христово са се считали за част от “последното поколение”. Време е да променим това мислене. Всяко поколение от християни трябва да гледа на себе си като на мост: да гради на базата на миналото; да живее в настоящето; и да има планове за бъдещето. Важно е да живеем всеки ден така, сякаш Христос се завръща днес, но да планираме за бъдещето така, сякаш Той няма да се върне в продължение на още много години.

Част от правилната нагласа включва да признаем и приемем на сериозно отговорността за предаване към следващото поколение на наследство от вяра и богоугодни ценности. Колко е важно това предаване в поколенията? Много отдавна някой отбеляза, че Църквата е на едно поколение разстояние от езичеството. За да загубим всичко, е нужно само едно поколение да се провали в предаването на своите убеждения и принципи на следващото поколение.

Една от най-важните нужди на Църквата днес е, тя да поднови ангажимента си към предаването в поколенията: предаване не само на принципи, теология и доктринални вярвания, но и на копнеж, любов и служение от сърце. Всяко поколение трябва да се научи да обича Бога лично. Отговорност на предходното поколение е да научи следващото чрез предаване на тази любов. Това е основен принцип, известен като настойничество – духовно бащинство и майчинство.

Духовно настойничество

Предаването към поколенията не става за една нощ. Няма лесен начин: няма формули, няма кратки и обобщени сентенции за предаване на вяра и ценности. Успехът идва само с посвещение, дисциплина, старание и търпение. В днешното забързано “микровълново” общество на незабавно удовлетворение и работа “на парче”, тези качества бързо се превръщат в старомодни представи от миналото.

Същата тази нагласа се среща доста често в голяма част от Тялото Христово. В интерес на истината, бързото разгаряне на огъня на съживлението и бавното горене на духовното настойничество са от първостепенно значение за Божията стратегия за достигане на народите. Съживлението освобождава вяра и променя живота на отделните хора, а духовното настойничество трансформира културата.

Огънят от Бога, който слезе върху планината Кармил, представлява бързото разгаряне на съживлението. Той освободи вяра в сърцата на израилтяните, че Бог е по-велик от Ваал, но не трансформира нацията. Ахав и Езавел все още бяха на власт. В същото време, съживлението на планината Кармил запали бавно горящ огън, който започна подземно движение на духовна революция, която много години по-късно кулминира в културална трансформация.

Илия подготви сцената с верността си като духовен баща, но следващото поколение – това на Елисей и Ииуй, унищожи Езавел (която представлява господството на културата от страна на силите на тъмнината) и донесе трансформация в земята.

Синергията между поколенията

Синергия е състояние, в което отделни групи работят заедно в режим на сътрудничество по такъв начин, че общият ефект е по-голям от сумата от индивидуалните ефекти. С други думи, групата постига повече като работи заедно, отколкото отделните членове биха могли да постигнат, ако работят независимо.

Едно от нещата, които виждаме при Илия и Елисей, е Божието желание да свърже поколенията в синергична връзка. Три поколения, които се движат заедно към общата цел, ще постигнат много повече от сбора на това, което всяко поколение би могло да постигне поотделно. Взаимодействието между поколенията е нещо, което Бог обеща, че ще доведе в последните дни.

Синергията между поколенията ще бъде реалност сред нас. Слизането на петдесятния огън, изцелителните и освободителни походи, присъствието на Движението на Късния дъжд, евангелският товар за изгубените, харизматичните дарби, ревността на Движението Исус, кредабилността на Движението Трета вълна, откровението на Пророческото движение и модела на взаимоотношения в мрежите на Апостолската реформация – всичко това ще се надигне като цунами с по-големи пропорции от влиянието на Реформацията преди 500 години и ще създаде това, което може да се нарече “Поколение на трансформация”.

Преди завръщането на Христос, Бог ще освободи експлозия на Святия Си Дух, Който ще разруши погрешните парадигми в съзнанието на хората и ще предизвика цялата Църква да започне да мисли за поколенията, а не само за себе си. Цяло поколение ще започне да се предава на своя лидер, както Елисей, за да получи “двойна мяра” – синове и дъщери, които ще доминират в своята култура чрез силата на Святия Дух.

Когато Бог описва Себе Си като Бог на Авраам, Исаак и Яков, Той не просто Се идентифицира: но Той описва същността Си и как Неговите цели продължат през цялата история. Бог каза на Авраам, че децата му ще са като звездите в небето или като пясъка на морския бряг, но Авраам имаше само един син на обещание: Исак. Исаак предаде обещанието на сина си, Яков, който го предаде на своите 12 сина, единият от които беше Йосиф, който се издигна в Египет. След едно незначително начало, в четвъртото поколение се появи един човек, който управляваше цяла империя. Всички синове на Яков бяха плодотворни, а техните потомци се умножаваха през поколенията и образуваха 12-те племена на народа Израел.

С какво видение тичате?

Огромното желание на Отец е да изпълни земята със зряло духовно потомство. Това ще се случи не чрез интензивен курс по святост, но като всяко поколение търпеливо и с вяра предава на следващото, не само информацията и знанията, но мъдростта, копнежа, целостта, вярата, сърдечната привързаност и видението.

Всяко поколение трябва да се научи да почита онези, които са били преди него – “пионерите” на Църквата, които са следвали своето видение и са проправили път, по който потомците им да могат да ходят. Много духовни родители, баби и дядовци, са живи и днес, и страдат, понеже все още не са видели пълнотата на това, което Бог им е говорил преди 20, 30 или дори 50 или повече години. Те копнеят да видят тяхното видение да се изпълнява в децата им.

Точно преди да се преместя от Канзас Сити, Мисури, в Нешвил, Тенеси, имах разстърсващ сън. В него видях лексикон от 1988 г. Това беше година на много пророчески активности в Тялото на Христос, и време на свежи нови начала.

Като отворих албума в съня си, прочетох молитви и изявления за поети задължения, които хората са взели през 1988 г. След това, за мое учудване, когато прелистих до четвърта страница, намерих моя собствен почерк (и успях да го прочета!), където имаше следния пронизващ обет:

“Аз, Джим Гол, обещавам да бъде уникалният съд, който Бог ме е създал да бъда. Обещавам, че ще направя всичко, за което Той ме е създал.” След това пишеше: “И обещавам да помагам на другите да бъдат уникалните съдове, които Бог ги е създал да бъдат!” Накрая видях собствения си подпис, като че написан с кръв!

Да, Бог иска от нас да бъдем сигурни, уникални и размножаващи се! Той иска да бъдем плодоносни.

Къде са духовните бащи и майки?

Има спешна необходимост от духовни родители. Къде са духовните бащи и майки, които ще се молят в духа на Илия: “Господи, дай ми духовен син или дъщеря”? Къде са “старейшините”, които ще благословят децата с времето, знанията, и всяко добро нещо, което Бог им е дал? Къде са наставниците, които ще споделят живота си с тези деца, знаейки, че предаването в поколенията е свързано с предаване на живот, а не само на информация?

Къде синовете и дъщерите да намерят духовни родители, които да мечтаят заедно с тях, и за тях: да им помогнат да се включат в дадените им от Бог копнежи и съдби; да ги насърчават и ходатайстват за тях? Аз съм преживял много изпитания и съм научил много уроци. Виждал съм много движения да се издигат и да пропадат и искам да предам тези мъдри уроци на поколенията след мен. Това е моята мечта!

Отговорността насърчава зрялост, докато зрелостта води до по-голяма отговорност. Ние призоваваме за връзка между поколенията. Това означава предаване на благословение чрез изречено слово или чрез значимо докосване; чрез окуражаване и чрез помощ: за да могат хората да се видят като част от бъдещото Божие семейство. Това означава да помогнем с практични стъпки: да осигурим необходимите ресурси, както и да предадем власт, за да могат хората да изпълнят даденото им от Бог поръчение.

Кой ще приеме предизвикателството? Кой ще извика към Господа: “Аз ще помогна за отглеждането на поколението от сираци! Господи, дай ми духовен син или дъщеря!” Ще го направите ли?

Нека моят “таван” стане ваш “под”.

 

Автор: Джим Гол

Скорошни публикации

Остави коментар

Сподели

Не пропускай да споделиш с приятели!