Законът на Мойсей и десятъкът

lifeinglory_imagethite3-842x450

Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам: Докато премине небето и земята, нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И така, който наруши една от тези най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.(Матей 5:17–19)

В тези стихове Исус говори за авторитета на Мойсеевия закон. Ние трябва да приемаме този закон насериозно, понеже за Исус той имаше важно значение. Законът имаше определена цел както в дните на Мойсей, така и в дните на Исус. Някои части от Закона са валидни и днес. Десятъкът е една от тях.

Когато обсъждаме закона за десятъка, трябва да разгледаме въпросите: Продължава ли днес библейският закон? Ако продължава, то в каква степен? Законът за десятъка беше приложим за Израел по времето на Мойсей. До каква степен обаче, той е приложим преди и след времето на Мойсей?

За да можем правилно да видим старозаветните закони в епохата на Новия Завет, ние трябва да използваме принцип за тълкуване, който е изграден върху основата на Библията. Точно такъв е принципът на юридическите граници. Според този принцип някои закони пресичат определени географски и времеви граници.

 

Например Йона беше изпратен да проповядва в Ниневия. Ниневия не беше под Мойсеевия закон. С какво основание Бог заплашваше града със съд и изискваше покаяние от хората? Вярно е, че те бяха започнали да пропадат морално, но какво от това? Тези хора не бяха част от Израел. Виждаме, че някои закони биха могли да пресекат определена граница. Други – не. Затова трябва да се стремим да разберем кои закони от кой вид са.

Предлагам да приемем един общ принцип на юридическо тълкуване: Ако определен старозаветен закон не е явно анулиран, такъв закон e все още в сила в Новия Завет. Съгласен съм с д-р Грег Бансен, който казва: Методологията показва, че е наше задължение да се покоряваме на всяка старозаветна заповед, освен ако Новият Завет не я отменя. По-скоро трябва да приемем приемствеността на Стария Завет, отколкото неговото прекъсване.

Следователно по отношение на законите в Стария Завет трябва да следваме максимата: “Невинен до доказване на противното”. Това означава, че дадена старозаветна заповед, която е неоспорена и неопровергана, притежава стойност и в Новия Завет. Няма нужда от допълнителни доказателства. Ако дадена заповед от Мойсеевия закон не е изрично отменена от Новия Завет, тя автоматично пресича границата между двата завета.

Някои школи на християнско библейско тълкуване имат противоположна херменевтика. Според тях всяка старозаветна заповед, която не се повтаря изрично в Новия Завет, е автоматично анулирана. Това мнение се основава на максимата: “Виновен до доказване на противното”.

В Мойсеевия закон могат да се разграничат два вида закони: временни, които се отнасят специфично до правилата, свързани със земята на Израел; и постоянни заветни закони, които пресичат географските граници на Израел по времето на Мойсей, и които преминават в Новия Завет.

Закони, свързани със земята, потомството и свещенството

Законите за земята бяха свързани с Божиите заветни обещания към Авраам за неговите потомци и тяхното наследство (Битие 1517). В последствие чрез пророчеството на Яков беше поставена времева граница: Няма да се отнеме скиптър от Юда, нито управителен жезъл отсред краката му, докато дойде Сило. И на него ще се покоряват племената. (Битие 49:10). Идеята за скиптъра в тези стихове е свързана с гражданския завет, физическите санкции и законът. Яков пророкува, че управлението относно прилагането на гражданския завет в крайна сметка щеше да премине в друг владетел: Сило(Месията).

Законите на Мойсей за земята представляваха Божиите заветни обещания към Авраам относно мястото, което Бог беше определил за неговите потомци (Битие 15:13–16). И в същия ден Господ сключи завет с Аврам, като каза: На твоето потомство давам тази земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат (Битие 15:18). Белегът за онези, които щяха да бъдат включени в границите на тези обещания, беше заветът на обрязването (Битие 17:9–14). Обрязването създаде лична заветна граница. Освен това имаше както семейни, така и племенни граници, свързани със законите за наследството. Най-висшият закон за онаследяването беше свързан със земята. Това беше законът за юбилейната година (Левит 25).

Падането на Ерусалим и премахването на жертвите в Храма приключиха завинаги Мойсеевата Пасха. Петте жертви от Левит 1–7 също приключиха завинаги. Няма съмнение, че след 70 г. сл. Хр. бяха прекратени и законите, свързани с наследството на всяко от племената на Израел. С тази отмяна на племенните закони за наследството, дойде и отмяната на законите, свързани с потомството. След като Месия дойде, вече нямаше нужда да се отделя Юда от братята му. А след разрушаването на Храма, нямаше нужда да се отделят левитите от останалите племена. Също така и синовете на Аарон (свещениците) не трябваше да се отделят от синовете на Левий (левитите).

Ето защо най-важното Мойсеево семейно разграничение в рамките на едно племе – Аароновото свещеничество – беше отменено. Племенните и семейни граници на Авраамовия и Мойсеевия завет бяха преустановени след 70 г. сл.Хр. С други думи, беше отменено Мойсеевото приложение на законите, свързани със земята и потомството, идващи от завета с Авраам. Новият Завет, който се основава единствено и изцяло на заветната концепция за осиновяването, замени Мойсеевият завет.

С края на левитското свещенство отпаднаха и свещеническите закони на Мойсеевия завет. Посланието към евреите твърди, че левитското свещенство е заменено от по-висшето свещенство на Христос. Първосвещенството на Христос произлиза от Мелхиседек, а не от Левий. Това обявяване на новото свещенство на Христос премахва властта на Мойсеевите свещенически закони.

Какво остава тогава? Законите, които пресичат границите и времето. Те включват: моралните закони (10-те Божии заповеди); някои граждански закони – например срещу кражбата и прелюбодейството; както и някои еклесиални – като десятъкът.

Обобщение: Географските и племенни обещания към потомците на Авраам (множествено число) се изпълниха при идването на пророкувания Потомък (единствено число: Галатяни 3:16). Този Потомък е Месията, Сило, Исус Христос, въплътеният Божи Син – Който обяви, че дойде да изпълни условията на юбилейната година (Лука 4:16–21). Това изпълнение беше потвърдено от Неговата смърт и възкресение.

Прекъсването на наследството на Израел беше пророкувано от Исус: Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му (Матей 21:43). Това прехвърляне на наследството на Царството към новия народ се състоя в деня на Петдесятница (Деяния 2). Видимото проявление на крайното отнемане на географското наследство на Авраам беше падането на Ерусалим през 70 г. сл.Хр. Израел не успя да запази условията на завета. Предварително постановените национални санкции се изпълниха в историята.

Църквата днес все още функционира под Божиите корпоративни санкции. Ето защо законът за десятъка трябва да бъде спазван от всички участници в завета.

Автор: Гари Норт
Превод, Редакция и Адаптиране за статия: АХЦ “Живот в Слава”

Recent Posts

Leave a Comment

Сподели

Не пропускай да споделиш с приятели!