Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/romamin/public_html/bg/wp-content/plugins/jupiter-donut/includes/helpers/minify/src/Minifier.php on line 227
Дървото на познанието и десятъкът – Life in Glory

Дървото на познанието и десятъкът

lifeinglory_imagethite7-842x450

И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. Господ Бог заповяда на човека: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но да не ядеш от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. (Битие 2:15–17)

Това, което трябва да знаем е, че Бог притежаваше всички дървета в градината,  и извън нея: защото Мои са всички горски зверове и добитъкът, който е по хиляди хълмове(Псалм 50:10). Както тогава, Той притежава всичко и днес.

Бог даде на Адам съвсем конкретна заповед: да се грижи за градината Му. Стопанисването на градината беше свързано с поемането на отговорност. Бог беше суверенният Собственик, а Адам и Ева работеха за Него. По какъв начин Бог им напомняше, че градината Му принадлежи и че те бяха Божиите настойници? Като отдели едно дърво за Себе Си. Той постави устна ограничителна заповед, която беше като табела около дървото и гласеше: “Преминаването забранено”. Това дърво принадлежеше единствено и само на Бог. Почитайки Божията собственост, човечеството изявяваше покорството си към Божия завет.

Адам и Ева пренебрегнаха заповедта “Преминаването забранено” и ядоха от плода на дървото. Това беше заветно ядене от тяхна страна, понеже двете дървета представляваха двете страни на Божия завет с Адам и Ева. Вместо да ядат от дървото на живота (Дървото, на което Исус беше разпънат, и което ни донесе живот), символизиращо Божия вечен завет с тях, те избраха да ядат точно от забраненото дърво (дървото, което щеше да ги доведе до духовна и впоследствие – естествена смърт). Както “бесовската трапеза” е забранено заветно ядене, така беше и дървото на познанието. Хората не можеха да се хранят законно и от двете трапези: Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господната трапеза и в бесовската трапеза (1 Коринтяни 10:21). 

Днес, разбира се, няма забранена градина или ангел с огнен меч, който да я пази. Има обаче, Господна трапеза, която отново е заветна трапеза. Тя е описана в 1 Коринтяни 11 глава: Затова който яде хляба или пие Господнята чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа… защото който яде и пие, без да разпознава Господнето тяло, той яде и пие осъждане за себе си (1 Коринтяни 11:27, 29).

Видимият белег на покорство на човека пред Бога е повече от участване в Господната трапеза по време на служение, веднъж седмично. Покорството е свързано и с останалите шест дни от седмицата, през които действа най-съблазнителната от всички съперничещи на Кръста религии – религията на Мамонa: Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия; или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на Мамона (Матей 6:24). Какво е Мамона? Това е себичният възглед за живота. Исус ни предупреди за последиците от него: Понеже каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си? (Матей 16:26) .

И така, кой е законовият белег за покорството на човека през останалите шест дни от седмицата? Именно десятъкът. Както дървото в градината, десятъкът има табела около себе си: “Преминаването забранено”. Десятъкът е видимото обявяване на Божията първична, междинна и окончателна собственост над живота ни. Той е част от завета ни с Бога, разкривайки нашата зависимост от Него.

Учението за заветния десятък започва с идеята, че Бог е Собственик на всичко, а историята е периодът, в който Той видимо прехвърля Своята собственост на законовия Си наследник: Неговият Син, Исус Христос – Първосвещеникът според чина на Мелхиседек.

Тогава ще бъде краят, когато Той ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила. Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си. 

(1 Коринтяни 15:24–25)

Това събитие ще бъде видимото изпълнение на първоначалния завет на Бог с Адам.

От началото на човешката история до сега, хората, които искат да бъдат част от Господния завет с човечеството, признават Божията всеобхватна юридическа претенция над всичко чрез даването на десятъка. Десятъкът се явява законов иск от страна на Бога, точно както е правото Му на собственост над цялото творение. Десятъкът е правно представително плащане към Бога, което символично обявява две неща: (1) Божието законово право над всичко; и (2) Човешкото законово право над всичко, освен над десятъка. Бог получава десет процента от целия нетен доход на човека, като белег (т.е. представително плащане), като в същото време човек задържа деветдесет процента като своя законова комисионна от Бога – при това доста висока комисионна. Когато хората запазят за себе си някаква част от десятъка или целият десятък, и я харчат като своя собствена, в един смисъл те отново започват да се хранят от забраненото дърво.

Плащането на десятъка е заветен акт на покорство и морално задължение на всеки християнин.

Автор: Гари Норт
Превод, Редакция и Адаптиране за статия: АХЦ “Живот в Слава”

Recent Posts

Leave a Comment

Сподели

Не пропускай да споделиш с приятели!