Властта на институционалната Църква и десятъкът

lifeinglory_imagethite8

Десятъкът е главният източник за финансиране на институционалната Църква. Спирането на даването му е отстъпление от позицията на Църквата като наследник на Авраамовите обещания и води до отслабване на нейната власт. Всичко, което отслабва легитимната власт на институционалната Църква, задължително подсилва властта на една от другите две заветни институции – семейството или държавата.

В края на XX век атаките срещу институционалната Църква идват от всички страни. Християните са загубили доверие в Църквата като институция, която е призована да носи национално и интернационално изцеление. Някои от тях разчитат на възраждане на семейството, което да замени  авторитета на Църквата в наши дни. Други от християните гледат на хуманистичната държава като на институцията, която ще донесе изцеление.

Но всички опити да се създаде алтернатива на Църквата, ще се провалят. Семейството не може да замести Църквата, защото то не е главната институция на християнското общество. Но Църквата е тази институция. Семейството няма да продължи във вечността (Матей 22:30), но Църквата ще продължи (Откровение 21:1–2). Държавата също така не може да замести Църквата, защото тя се е превърнала в институция, която само ограбва хората.

Днес е изключително важно да разбираме суверенитета, властта и съвременната слабост на институционалната Църква. Тази слабост се проявява в неспособността на църквите да събират десятъка, който членовете им дължат на Бога. Десятъкът представлява видимият белег на човешкото отношение към Бога и Църквата.

Даването на десятък се споменава за първи път в Библията, когато Авраам даде десятък на Мелхиседек (свещеникът и царят на Салим). Десятъкът е в съгласие с библейския заветен модел: ЙЕРАРХИЯ – ВЛАСТ – ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО. Десятъкът е дължим на Бога чрез институционалната Църква, която е Негов представител. Същото важи и за тайнствата. Всяка атака срещу дадената от Бога власт на институционалната Църква да събира десятъка, е атака и срещу дадените от Бога тайнства на Църквата. Ако човек участва в тайнствата на местната църква, но не си плаща десятъка, това е форма на кражба. Ако някой се откаже да участва в тайнствата, понеже не желае да си плаща десятъка към местната църква, това е форма на самоотлъчване от Църквата. В случай, че човек създаде собствена домашна църква, с цел да участва в тайнствата, като в същото време плаща десятък на себе си, това представлява едновременно самоотлъчване и кражба.

Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори, да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него. (Малахия 3:10)

Главното, което виждаме в този стих е, че има една съкровищница и едно място за даване на десятъка. Когато хората започнат да увеличават броя на “съкровищниците”, те започват да губят Божиите благословения в живота си. Наличието на много съкровищници показва, че хората вече не вярват, че институционалната Църква е единствената, която е оторизирана от Бога да събира десятъка. Те започват да разделят десятъка си на части от малки дарения, които дават на различни места. Това се възприема като морална доброволност. Моралната доброволност придава видим суверенитет на дарителите според поговорката: Онзи, който плаща, избира музиката (така хората стават “богове” на самите себе си и се разпореждат, както им е угодно).

От цитирания по-горе стих обаче, виждаме, че дарителите нямат право сами да се разпореждат относно даването на десятъка си. Те не притежават подобен суверенитет. Единствено Църквата има делегирана власт от Бога да се разпорежда с десятъка. Но съвременната Църква не проповядва за своята делегирана от Бог власт, защото не проповядва и за абсолютната власт на Бога. Днес Църквата не учи хората, че даването на десятък е задължително, както и, че целият закон на Бога е задължителен. Ако Църквата учи, че Бог не определя правата и задълженията на съвременните човешки институции (учението на плурализма), това означава, че тя поставя над себе си друг бог, с друг закон. Църквата не трябва да проповядва само това, че Бог ни обича и има чудесен план за нашия живот (което, разбира се, е вярно: но не е основание за това да не спазваме Божиите заповеди в Неговото Слово), но също така да проповядва, че ние сме Божие притежание и сме вечно обвързани с Бога и Неговите заповеди, които сме нарушили.

Затова Господното слово дойде чрез пророк Агей и каза: Време ли е самите вие да живеете в своите с дъски обковани къщи, докато този дом остава пуст? Сега така казва Господ на Силите: Помислете за постъпките си. Посяхте много, но малко събрахте; ядете, но не се насищате; пиете, но не се напивате; обличате се, но на никого не му е топло; и надничарят приема заплата, за да я сложи в скъсана кесия. (Агей 1:3–6)

В наши дни подобно предупреждение се отхвърля лесно като “старозаветно”. Съвременното проповядване представя Църквата като напълно доброволна институция, по-скоро установена върху човешки споразумения, отколкото върху завет с Бога. Подобно проповядване приема и Господната вечеря по същия начин – възпоминателен ритуал, който се върши от време на време. Затова е много трудно да различим Църквата от който и да е неправителствен социален клуб. На нея не се гледа като на суверенна Божия институция.

Институционалната Църква трябва да отразява Божия морален и съдебен стандарт към света точно както Израел трябваше да го прави в рамките на Мойсеевия завет. Но, за съжаление, съвременната Църква не вярва в това.

Ако не десятъци, поне някакви подаяния

Понеже църквите са обременени с дългове, вместо да санкционират членовете си, които не плащат десятък, проповедниците ги умоляват: Направете това, което Духът ви води. Но това, което “Духът” ги води, обикновено е да направят много по-малко от онова, което Бог изискваше от Своите хора в Стария Завет. Няма деноминация в САЩ, която да събира от членовете си дори близо до половината от пълния десятък.

Някои от хората, които не дават десятък, казват: Хората в Стария Завет бяха духовни бебета. Ето защо Бог им даде толкова много закони. Той им казваше точно какво да правят и какво да не правят. Ние не сме духовни бебета. Няма нужда някой да ни казва какво да правим и какво да не правим (без да броим държавата, разбира се). Затова, ако искаме, ние можем да даваме подаяния. (А фактът, че подаянията ни са доста по-малко от половината от това, което хората даваха в Стария Завет, няма значение). В крайна сметка, те бяха племенен народ. Трябва ли да вярваме, че законите на подобни първобитни хора се отнасят и за нас днес? Разбира се, че не! Всички сме зрели в Духа. Освен това плащаме данъци. Примитивно е да мислим, че Църквата заслужава допълнителни десет процента от доходите ни.

Според това разбиране, ние не трябва да даваме на местната църква нито десятък, нито дарение. Само подаяния. Размерът на тези подаяния е изключително наше решение. Ние решаваме и кой да бъде техният получател. Суверенитетът принадлежи изцяло на нас. Ние, хората, налагаме санкциите тук (без да броим държавата, разбира се). Ние даваме и ние вземаме. Да бъде благословено името на народа!

Затова служителите в църквата отиват при “дарителите” главно като представители на хората. Те молят, в името на Бога, но събират, в името на народа. Йерархията е ясна: хората казват на Църквата – Божията институция – колко са готови да дадат.

По този начин съвременните християни все едно казват на Бога: Боже, да знаеш, че не давам нито цент повече! Трябва да Си благодарен дори за това, което Ти давам. Не ми излизай с реториката за огъня и жупела! Това са старозаветни неща. Аз не ги приемам. Много бързо мога да отида в съседната църква. И тя се нуждае от парите ми. Там ще са доволни да се включа. Това е положението, Старче! Мога да отида, където си искам. Това е свободна пазарна система. Аз наблюдавам как вървят “цените”. Ще взема най-добрата пакетна сделка, която някоя от Твоите църкви ми предложи. Не са много даващите като мен тези дни. Църковният пазар запада. Това ме прави ценен клиент.

Хората днес често ме питат: Какво значение има каква есхатология има човек? Ще ви кажа: постмилениалистите не вярват, че настоящият “западащ” пазар е за постоянно, докато песимилениалистите вярват в това. Есхатологията на последните предизвиква в тях манталитета на западащата пазарна икономика. Този манталитет влияе на вярата, думите и делата им.

Имаше време, само преди три века, когато християните имаха три възможности да напуснат църквата: смърт; отлъчване; и писмо за прехвърляне в друга църква. Отлъчването вече е старомодно. Писмата също не се използват, понеже те имат тежест само ако църквата санкционира нарушителите. Но при “свободния пазар” в момента, малко църкви смеят да имат някакви претенции. Те са се превърнали в просяци. На просяците не е позволено да гледат “зъбите на коня”.

Автор: Гари Норт
Превод, Редакция и Адаптиране за статия: АХЦ “Живот в Слава”

Recent Posts

Leave a Comment

Сподели

Не пропускай да споделиш с приятели!