| |
Ден след ден коренът на любовта изсъхва в нас.
Младостта губи искрата си за живот, замъждява фитилът на радостта.
Гримираме се в лъжи и маскираме лицата си, прикривайки болката. Обличаме дрехите на "свободата", но с оковани глезени.
Навеждаме глава и си мислим за пропуснатото, за неизползвания миг и шанс да дадем сърцето и емоциите си на тези, които го заслужават.
Гледаме назад и душата ни се застудява от страховете, които са пленили нашите мечти. Питаме се, дали сме загубили себе си, отхвърляйки най-скъпото от нас, наречено Живот. Обкръжени сме от приятели и близки, говорим за миналото, но ни е страх да говорим за бъдещето.
Чакаме някой да ни подаде ръка, да ни се усмихне и да ни прегърне. Чувстваме се самотни.
Как ли оценяват другите нашето отношение към самите нас? Дали изглеждаме силни в техните очи или слаби?
Гледаме през прозореца на нашата душа какво сме постигнали и какво сме дали на другите.
Търсим спомените на живота, но достига ни часа на истината.
И в часът на истината разбрахме, че сме били научени да убиваме нежеланото, да се удоволстваме на сладостта, да мразим различните, да презираме слабите, да вземаме вместо да даваме и да мразим вместо да прощаваме.
На това са ни научили нашите слепи " учители"...... да бъдем роби на нашето “Аз”.
И така както спомените се превръщат в сенки,
така и ние - отразено в бягството на нашата душа.
Защо искаме да стоим в мрачните сенки на безнадежността, вместо да посрещнем лъчите на Надеждата?
Защо искаме да говорим за всичко друго, но не и за Живота?
Защо се крием от истината?
Където и да сме, в който и да е момент на деня или нощта, гласът на истината ни шепти за Живота, опитвайки се да ни събуди от нашите кошмари.
Този глас казва: Има Един, Чийто думи утешават, изцеляват и превързват раните на сърцето.
Има Един, Чиято Любов поглъща болката и възстановява разрушеното.
Има Един, Чието сърце ни призовава по име и ни нарича прекрасни.
Да... Той е Най-добрият Учител на живота, защото Той е ЖИВОТЪТ.
Наричат го Пазителят на истината и мъдростта.
Той е отговорът на това, което търсим.
Вратите на надеждата се отварят пред нас и димната завеса, която ни е заслепявала се оттегля.
Мечтите се освобождават от пленничеството на страха.
Посрещаме полъха на Вярата.
Това е нов път, по който не сме вървели.
Изгубени бяхме, но сега сме намерени, бяхме слепи, но сега виждаме.
Когато ЖИВОТЪТ те срещне, не бягай поради “слепотата” на света, защото това не е оправдание да не си Божие дете...!
Животът е дар, не пропускай този шанс! |
|
